Защо Сорос мрази Русия и Путин

Политическите възгледи, разбира се, имат значение, но вероятно има личен финансов момент в тази история

Както знаете, финансистът Джордж Сорос, почитател на цветните революции и либералните ценности, никак не харесва Русия и нейния президент. Политическите възгледи, разбира се, имат значение, но вероятно има личен финансов момент в тази история. Историята е стара и определено си заслужава да се припомни, пише pogled.info.

Консорциумът Mustcom е създаден специално за участие в търга за акции на “Связинвест” през 1997 г. Холдингът притежава почти всички регионални телефонни оператори плюс “Ростелеком”. 25% плюс една акция бяха закупени от Mustcom за 1,875 млрд долара. Групата ONEXIM-IFC бе представена от ICFI Кипър.

От името “Ренесанс Капитал” действа “Ренесанс Интернешънъл”. “Дойче Банк” е представяна от дъщерното си дружество Deutsche Morgan Grenfell. Още двама съоснователи на консорциума са “Морган Стенли” - най-голямата брокерска фирма в САЩ, и Quantum Investment Fund, представляващ интересите на Джордж Сорос, който първоначално притежава повече от 50% от Mustcom.

През 2000 г. г-н Сорос изкупува останалите акции от съдружниците. Размерът на тези транзакции не е разкрит, но е ясно, че като цяло Джордж Сорос е платил 25% плюс една акция на телекомуникационен холдинг за много повече от 1 млрд. долара.


През 2004 година Сорос продава своята компания Mustcom, чийто единствен актив е блокиращият пакет акции на “Связинвест” за сумата от 625 милиона долара.

Загубите са повече от сериозни. Естествено, г-н Сорос се опита да спести инвестициите си. През 2001 г. той се опитва да преобразува своя дял в принадлежащи на държавата чрез “Связинвест” пакети акции на телефонните оператори.

Документите са сравнително ликвидни и могат да бъдат продадени на фондовия пазар, който тогава се възражда след държавния фалит от 1998 г. След това “Связинвест”активно се ангажира с консолидирането на своя бизнес и капитализацията на компаниите.

Ако идеята на Сорос беше реализирана, държавата щеше да загуби контрол над отрасъла , включително над телефонните комуникации. Смята се, че ФСБ е категорично против последното. Така или иначе идеята за известния борсов спекулант не намира разбиране в Кремъл.

Идеята да се приватизира “Связинвест” изцяло, което освен останалото значи увеличаване на капитализацията му, е отхвърлена от Путин през 2003 г. И в крайна сметка, въпреки връзките си в тогавашна Русия, Сорос е принуден да претърпи загуба.

Възможно ли е по някакъв начин да се спести инвестицията? Можело ли е акциите на г-н Сорос в "Связинвест" постепенно да се продадат на световните пазари? Не е сигурно обаче дали щеше да има добри цени. Т

огава основният интерес към телекомуникационния сектор е съсредоточен не върху фиксираните, а върху мобилните комуникации. Те се развиват в Русия много бързо. И основните инвестиции отиват в капитала на MTS и VimpelCom.

Като цяло, г-н Сорос залага на грешния кон в Русия, трябваше да купи акциите на мобилните оператори, а не на телефонните. Исторически, първото първично предлагане на акции на руска компания се проведе през 1996 г., когато VimpelCom постави акции от трето ниво на Нюйоркската фондова борса.

Да признаеш сам на себе си, че си сбъркал е трудно. Особено, ако имаш репутация на сериозен и успешен играч на борсата. По-лесно и по-удобно е да обвиняваш Русия и нейния президент за всичко.

Превод: В.Сергеев