Зaщo зaплaтитe в CAЩ pacтaт тoлĸoвa бъpзo, a в дpyги ĸpaищa нa cвeтa нe?

Работещите в Съединените американски щати се радват на най-големия ръст на заплатите си от три десетилетия насам, а възнагражденията във Великобритания изпреварват инфлацията. Но за работещите в някои от големите азиатско-тихоокеански икономика, случващото се е точно обратното.

Много от тях не успяват да договорят повишение на заплатите — и дори и да успеят, то не покрива ръста на цените, пише The Wall Street Journal, цитиран от money.bg.

Разликата между отделните икономики по света е огромна.

В САЩ заплатите растат с 4,2 процента през трите месеца до края на септември спрямо година по-рано — най-бързия темп от 1990 г. Той е подкрепен от разширяващия се недостиг на служители в множество индустрии, което кара работодателите да увеличат заплатите.

Част от компаниите успяват да прехвърлят повишените разходи върху потребителите, което пък движи инфлацията, която също достигна 31-годишен връх. Повишението на цените усложнява задачата на Федералния резерв, който се опитва да затегне паричната си политика.

В същото време повишенията на заплатите в Австралия остават под границата от три процента, която централната банка индикира като ключово ниво, над което ще повиши лихвите от дъното от 0,10 процента. А в Япония средната заплата се равнява на $39 хил., като за последните три десетилетия се е увеличила с едва четири процента.

Много от факторите, които повишават заплатите в САЩ, пречат същото да се случи в Азиатско-тихооеканския регион. Задръстените доставни вериги повишават разходите за суровини за потребителите, като в същото време оскъпяват вноса. Таксите за доставка също растат. Цените на електроенергията се повишават неумолимо.

Омикрон вариантът може да засили този натиск и да нанесе още един удар по доставните вериги.

Централните банкери посочват разликите, които помагат да се обясни защо растежът на заплатите е по-слаб в Япония, Австралия и други държави, отколкото в САЩ. Те включват дела на работоспособното население, което има работа или търси такава.

Повече и година и половина след началото на пандемията в САЩ все още "липсват" около 4,3 млн. работници. През септември делът на заетите пада до 61,6 процента, при 63,3 процента през февруари 2020 г. В Австралия обаче той достига рекордните 66,3 процента.

"Това се случва и в няколко други държави в Азия, включително в Япония, където работодателите остават неразривно свързани с работодателите си по време на пандемията", казва Филип Лоу, гуверньор на Резервната банка на Австралия.

В Австралия бяха отчетени 210 хил. заразени с коронавируса и над 2 хил. смъртни случая. В САЩ данните сочат за 48 млн. заразени и 780 хил., които са загубили живота си. Далеч по-малкият брой заразени и починали в Австралия помага австралийците да не се опасяват толкова много от вируса и да се завърнат на работа. Лоу посочва, че затварянето на училищата в САЩ също създава пречки пред завръщането на служителите на работа.

Шейн Оливър, главен икономист в австралийския мениджър на активи AMP Capital, казва, че по-високата минимална заплата и успехът на правителствените мерки срещу масови съкращения са изиграли роля в това австралийците да останат на работа — или поне да търсят такава.

Някои икономисти казват, че правителствените програми изиграват роля и в ограничението на ръста на заплатите в Европа.

Европейската статистическа агенция все още не е публикувала данни за възнагражданията през трите месеца до края на септември, но скорошни сделки показват, че значителен ръст няма да има — въпреки инфлацията.

Но Пол Холингсуърт, главен икономист за Европа в BNP Paribas, посочва, че трябва да изчакаме до средата на следващата година, за да разберем дали заплатите ще тръгнат нагоре.

По време на пандемичната 2020 г. безработицата в Япония се повиши с 0,4 пр. п. до 2,8 процента. Нивото е далеч по-ниско от това в САЩ, където безработицата подскочи с над 10 процента и остава на ниво от 6,7 процента в края на 2020 г.

В Япония сигурността на работното място е по-важно от повишенията на заплатите — или поне стана след колапса на икономическия балон преди 30 години, казва Томохиса Ишикава, икономист в Japan Research Institute.

Така японците се притесняват да преговарят за повишение на заплатите — частично и заради културата им, която осъжда тежко алчността. Изследване от 2020 г. показва, че 62 процента от японците не обсъждат заплатата, когато започват работа — въпреки че това е нормална практика в почти всички останали страни в света.

Но проблемът не е само културен. Потребителските разходи не растат през годините.

Над 30 процента от синдикалните организации в Япония не са искали повишение на заплатите тази година.

Възможността работещите да си осигурят по-голямо увеличение на възнаграждението може да зависи и от това колко успешно държавите са успели да задържат пандемията. Отварянето на границите стимулира и имиграцията — а чуждестранната работна ръка има потенциала да свали заплатите — или поне растежа им.