Жилищната криза е в разгара си: Хора остават без дом, живеят в палатки
Рязко покачване на лихвените проценти, което води до увеличаване на разходите по заемите, рязко покачване на цените на строителните материали
Рязко покачване на лихвените проценти, което води до увеличаване на разходите по заемите, рязко покачване на цените на строителните материали... Жилищната криза, която засегна Франция, не подмина и други европейски страни, предаде АФП.
Кризата може да се усети и в Германия; според Института "Едуард Пестел" до 2023 г. в Германия липсват 700 000 жилища. Според други оценки броят им е над един милион.
Превръщайки въпроса в приоритет, правителството на Олаф Шолц, което е на власт от края на 2021 г., пое ангажимент да строи по 400 000 нови жилища годишно, но целта далеч не е постигната. Ситуацията се влоши от кризата в строителния сектор през последната година.
В страна, в която 49% от населението са наематели, наемите в големите градове са се повишили рязко: +40% в Берлин, 32% в Лайпциг, 21% в Кьолн между 2018 и 2023 г., според портала за недвижими имоти Immoscout24.
През есента правителството обяви план за строителство на социални жилища на стойност 18 млрд. евро, данъчни облекчения за строителите, преустановяване на строгите енергийни стандарти и бюджет от 500 млн. евро за преустройство на офиси и търговски сгради в жилища.
Нарастващите цени на земята и разходите за строителство, съчетани с пренебрегването на социалното жилищно строителство от страна на последователните правителства, доведоха до хроничен недостиг на достъпни жилища в Ирландия.
Средните наеми са се удвоили от 2010 г. насам. В Дъблин те вече надхвърлят 2 000 евро на месец, което се равнява на заплатата на много държавни служители, а цените за закупуване на имоти са до десет пъти по-високи от средната годишна заплата в страната.
Допълнителният натиск върху търсенето от страна на нарастващия приток на бежанци подхрани дискусия, която спомогна за предизвикването на най-тежките от десетилетия насам бунтове в Дъблин през ноември.
Броят на хората, настанени по спешност, нарасна до такава степен, че през декември правителството обяви, че поради липса на места на някои търсещи убежище ще бъдат предложени палатки.
Изпълнителната власт се стреми към 33 000 нови жилища годишно в периода до 2030 г., което е доста под очакваните нужди.
Във Великобритания инфлацията и повишаването на лихвените проценти също изостриха жилищната криза през последните месеци.
Само в Англия повече от 157 000 домакинства са останали без жилище, което е с почти 9 % повече през 12-те месеца до март 2023 г. Броят на домакинствата, живеещи във временни жилища, е нараснал с 10% до 104 510, което е най-високото ниво от началото на официалната статистика през 1998 г.
Въпреки че Националната федерация по жилищно строителство оценява необходимостта от 340 000 нови жилища годишно в Англия, правителството се бори да изпълни обещанието си да строи 300 000 жилища годишно от 2025 г. нататък. Въпреки това то е уверено, че ще постигне целта си от един милион нови жилища през законодателния период (2019-2024 г.).
Сред мерките, обявени за Англия - жилищното строителство е делегирана отговорност във всичките четири нации на Великобритания - са безвъзмездни помощи за купувачи на жилища за първи път, реформа за осигуряване на по-добра защита на наемателите и по-строг държавен контрол върху планирането на строителството от страна на местните власти.
В Португалия, където броят на бездомните хора рязко нарасна, жилищната криза се задълбочи след 2011 г., когато страната, заплашена от фалит, се отвори за чуждестранни инвестиции, които допринесоха за рязко покачване на цените на имотите.
За да облекчи недостига на жилища и да ограничи спекулациите с имоти, през октомври правителството въведе мерки за насърчаване на собствениците да отдават под наем традиционни жилища, като спря издаването на нови лицензи за обзаведени туристически жилища (като Airbnb) в районите под натиск. Освен това правителството планира да построи около 32 000 нови жилища.
Преразгледана е и системата на "златните визи", с които се предоставят разрешения за пребиваване на богати инвеститори.
На 3 февруари страната стана свидетел на третия голям ден на демонстрации за по-малко от година с искане за решаване на проблема.
Имиграцията, разходите за живот и жилищната криза, която засяга най-вече младите нидерландци, бяха основните теми на парламентарните избори през ноември, които бяха спечелени от крайната десница.
Трудно е да се намери жилище на достъпни цени, както за студенти, така и за търсещи убежище. Според доклад, публикуван през ноември, средната цена на жилище е 430 000 евро.
"Тази криза се разви през последните две десетилетия в резултат на политика, целяща да насърчи пазара да замени държавата в осигуряването на жилища", заяви през декември високопоставен служител на ООН, позовавайки се на скорошно проучване, според което броят на недостигащите жилища в Нидерландия е около 390 000.
Шведската агенция за жилищно настаняване изчислява, че от сега до 2030 г. ще са необходими средно 67 300 нови жилища годишно.
От 2010 г. насам обаче в столицата вече са построени около 70 000 жилища, което се равнява на 20 % от жилищния фонд на Стокхолм.
Но "новопостроените жилища не се продават", защото са твърде скъпи, обяснява Оскар Лавелид, който отговаря за строителните проекти в града. Наемите също са много високи и е много трудно да се сключи договор за нисък наем.
Той смята, че тази ситуация до голяма степен се дължи на липсата на национална жилищна политика от 90-те години насам.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук