Адвокат Хари Харалампиев: С увеличаване размера на наказанията на малолетните тежките престъпления нарастват
Важното е да се изкорени грехът, но да се спаси грешникът, коментира защитникът
Хари Харалампиев е роден на 10 юли 1939 г. Адвокат. Работи в областта на наказателното право. Той е единственият председател на общински съвет в Европейския съюз, който през XXI век няма мобилен телефон, компютър и часовник. Прелетял е над седемдесет пъти до Либия, за да търси справедливост за нашите медици.
- Господин Харалампиев, медицинската сестра Валя Червеняшка осъди мъчителите си от Либия да й заплатят 500 000 лева неимуществени вреди. Ще може ли тя да получи тези пари?
- Не само Валя Червеняшка, но и Нася Ненова осъди либийските мъчители. Чест прави на Софийския градски съд, че е уважил исковата претенция на двете сестри.
Присъдените обезщетения обаче, в какъвто и размер да бъдат, не могат да овъзмездят изключителните болки и страдания, които те са претърпели. Виждал съм следи от насилията върху тях. От моя гледна точка присъдените обезщетения имат в по-голяма степен морална, отколкото материална стойност.
- Все пак какъв е пътят, щото сестрите да получат присъдените парични обезщетения?
- В днешно време Либия е в гражданска война. Освен това не се знае живи ли са Джума и останалите мъчители.
Има договор между България и Либия за правно сътрудничество. Той е ратифициран през 1984 година и е влязъл в законна сила година по-късно. Мисля, че въз основа на този договор може да се търси способ да бъдат изплатени присъдените обезщетения.
- Бруталното убийство на Андрея Руменова, извършено от седемнадесетгодишния Аксел Олеков повдигна въпроса дали да се намалят присъдите при тежко престъпление, извършени от малолетни. Какво е вашето мнение по този проблем?
- Дръзкото и с нищо необяснимо убийство на Андрея основателно предизвиква безредици в националното мислене. В чисто човешки план убиецът не заслужава пощада. Това е моралната страна на престъплението. И сякаш тя мотивира лаици в правото да настояват за промени в законодателството.
Народен представител в отсъствието на правни аргументи каза: „Ще променим закона. Ще настояваме наказанията за непълнолетни извършители на тежки престъпления да се приравнят с тези на пълнолетните”.
- Не е ли справедливо това?
- Ще изразя своето мнение от позицията на практикуващ адвокат повече от петдесет години. Според чл. 3, б. ”а” от Конвенцията на Съвета на Европа до навършване на осемнадесетгодишна възраст непълнолетните се приравняват на деца.
Това определение предполага прецизност в разсъжденията, които следва да властват при разглеждане на умишлените престъпления, автор на които са непълнолетни.
Професор Пирьов в труда си „Детска психология” пише: „За нас най-голямо значение има т. нар. „горна училищна възраст” или юношеството. Това е една извънредно сложна възраст, през която се извършват дълбоки промени, в които се наблюдават влиянията на всички предходни периоди и се очертава личността на човека в нейната цялост и сложност.
И тъкмо по тая причина преценката за тежестта на деянието трябва да се прави по обратен ред – да се изследва деецът, а след това да се обсъжда генералната превенция.“
В своята неотменна практика Върховният касационен съд не отстъпва от своя принцип: „По-снизходителното третиране на непълнолетните е продиктувано от съображение, че тяхното обществено съзнание, навици, характер и морални задръжки ще се оформят и затвърждават в бъдеще.
Мисля, че преди да внасят предложения за промяна в законодателството, отнасящо се до размера на наказанията на непълнолетните, народните представители следва да потърсят и прочетат изискано написаната монография „Наказателно-правен режим на непълнолетните”, автор на която е забележителният юрист Петър Корнажев.
Вън от това в „Закон за борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните”, както и Постановление №6 от 30.10.1975 година на Пленума на Върховния касационен съд, озаглавено „Относно съдебната практика по делата за престъпления, извършени от непълнолетни” е записано: „При определяне вида и размера на наказанието съдът следва да има предвид, че наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко те да се превъзпитат”.
- И какъв е изводът?
- Увеличаване на размера на наказанията не възпират престъпността. И затова ще кажа: По-добре да ни съдят за прекалено великодушие, отколкото за прекомерна строгост. Важното е да се изкорени грехът, но да се спаси грешникът.
- Какво показва вашата практика при подобни случаи?
- Защитавал съм непълнолетен, извършил убийство. Каква е неговата съдба, не зная. Доколкото разбрах, след като е излязъл от затвора, се запилял нанякъде. Помня, че беше дете на разведени родители. Останало при никого. Мисля, че то беше лишено от майчина ласка и бащина закрила.
Класикът на английската литература Чарлз Дикенс е изследвал тридесетгодишен период от престъпността в Англия. Позовава се на следното: Сто и тридесет души, осъдени на смърт за тежки умишлени престъпления, били запитани дали са присъствали на бесенето на друг човек. Единствено двама от осъдените отговорили отрицателно.
По този повод Дикенс пише: „Парламентарните отчети показват, че с увеличаване размера на наказанията нарастват тежките престъпления”.
Криминалистите понякога напомнят за т. нар. „Калифорнийски синдром”. В един ден биват изнасилени баба, дъщеря и внучка. Федералните законодатели рязко увеличили наказанията. В последващ момент с притеснение констатирали, че индексът на изнасилванията рязко се е увеличил.
- Защо давате този пример?
- За да потвърдя, че с увеличаване размера на наказанията нарастват тежките престъпления. Необходими са други механизми за тяхното предотвратяване, което е дълг на държавата.
- Какво предвижда сегашният закон при подобни случаи?
- Законодателят е предвидил за извършените тежки умишлени престъпления, в регистъра на които попадат убийствата, извършени от непълнолетни, до дванадесет години лишаване от свобода. Според френския криминолог Бернар Ферпи критичният праг за ресоциализацията, т. е. за връщането на извършителя на тежко престъпление в обществото, е дванадесет години.
Отвъд този праг той е загубен за обществото. Ресоциализацията на непълнолетните убийци е труден процес, понякога невъзможен, заради отрицателното отношение на обществото към тях. Престъпниците не се раждат. Те се създават. Бавно и отчаяно, но затова пък сигурно.
Исак Гозес