Акад. Антон Дончев: За съжаление и днес времето е разделно, задава се...

Живият класик на българската литература академик Антон Дончев навършва днес 90 години. Вестник „Труд“ му честити кръглата годишнина и му пожелава крепко здраве, житейско и творческо дълголетие.

От 11 часа в Гербова зала на „Дондуков“ 2 г-жа Илияна Йотова ще удостои акад. Дончев с почетния плакет на вицепрезидента в знак на признание за огромния му принос към развитието на българската култура и духовност. Тържественото отбелязване на рождения ден на академик Дончев е тази вечер от 18 часа в зала 3 на Националния дворец на културата с празничен концерт-спектакъл. Честванията са под патронажа на г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България.

Преди празненствата големият български писател бе любезен да даде специално интервю за нашия вестник, което публикуваме в 2 части - днес и утре.

- Академик Дончев, след толкова написани исторически романи, след личното Ви свидетелство през три епохи как виждате Пътя на България в 2020-а?

- Почти на всички срещи и интервюта през годините са ми задавали въпроса „Сега време разделно ли е?“. За съжаление днес откровено мога да кажа, че времето е разделно. Не съм го очаквал, трудно ми е да изразя натъжен ли съм, стреснат ли съм от това, което се случва на улицата. За трети път трябва да преживея една категорична и отчасти трагична промяна в живота на българите: първата беше 9 септември 1944, втората беше 10 ноември 1989, а сега трябва да си признаем, че ни очаква огромна промяна.

Ако първите две бяха предизвикани от външни намеси и световни тенденции, сега политическият трус като че ли си е наша, чисто българска работа, независимо от влиянията на външния свят. България е един залив в световния океан и естествено нивото на водата в залива се влияе от световните бури. Но ние сякаш сме един фиорд, при който приливите и отливите имат различна сила. При нас приливът е много по-висок и понякога страшен. У нас се развива нещо, което не е прилив, а потоп. В тази ситуация позицията на интелектуалците, на писателите е много особена и не се влияе от идеологически или теоретични постановки. Положението на писателите се различава от това, което беше преди 30 години.

Тогава гласът ни се чуваше, мнението ни тежеше. Съвсем различно е положението ни и спрямо статута на твореца в Европа. Би трябвало да се очаква, че при едно социално и политическо напрежение ние ще бъдем начело на събитията, ще бъдем водачи или поне ще сочим посоката на движение. Не се забелязва такова нещо. Писателите мълчат. Но и мълчанието говори. Повтарям: това е заради незавидното социално положение въобще на интелигенцията в България.

- Бог проповядва любов, но защо побеждава омразата? 

- Би трябвало писателите да са пазители на словото, което е в основата на човешкото съществувание. Но словото у нас служи на низките страсти, служи за разтоварване. Начинът, по който се говори, думите, които пълнят ефира, печата и социалните мрежи, по никакъв начин не са знаци на нормалното човешко общуване.

Ако пуснете в един компютър изразите, които си разменят политиците и обикновените хора, извадени от информационния поток, ще видите с огромно съжаление и с тревога, че думите за омраза, раздор, противопоставяне са многократно повече от думите за любов, разбирателство, съглашение. А думите, които са носители на човешкото - като достойнство и чест, изобщо не присъстват в комуникацията. Властват лицемерието и агресията, задкулисието и компроматите, фалшивите новини и клеветите. Те създават една паралелна реалност.

- Кой е виновен за трите десетилетия, когато израсна едно необразовано поколение, което няма вяра в нищо? Преди имаше вяра в Бог, после в партията-хранилница, а сега новите поколения вярват само на силовите групировки и се кланят на Мамон - бога на парите.

- Това е вероятно най-важният и най-страшният въпрос: въпросът за ценностите. След като едно общество замени всичко, което притежава като духовен капитал, с материалното благосъстояние, резултатът е налице. Когато Мойсей вижда кумирите, направени от злато, казва на евреите: „Вие заменихте славата си с теле, което пасе трева“. А ние заменихме европейските ценности, заменихме българския непримирим и родолюбив дух с една единствена дума - пари. И забравихме, че в отношението материя - дух ръководното начало е духовното.

Най-малкото би трябвало да има равновесие между материалното и духовното. Какво представлява свещеният пояс на прабългарите? Много народи са го заимствали още в древността от нас и са го въвели в армиите си. Поясът разделя горната част на тялото (посветена на небето - там са сърцето, умът, духът) от долната част (посветена на земята - там са краката, коремът, размножителният инстинкт, първичното). Работата на жреците е била да гледат къде нацията си връзва пояса. Тоест, къде е равновесието между материалното и духовното. В една японска школа този принцип е превърнат в цвят: от кръста нагоре мъжете са с бели ризи, от кръста надолу - с черни гащи. Сега ние връзваме този пояс някъде около врата си и той се е превърнал вече в примка. Обърнете се към която и да е област от нашия живот и ще видите - навсякъде процесите се дирижират от парите.

- Защо човекът стана толкова подозрителен? В монолога си цар Самуил от романа Ви „Сказание за времето на Самуила“ казва: „Пази, Самуиле, доверието си в хората... И те ще ти платят със сърцата си“.

- Промяната в отношението народ - водачи е драматична. Това не е по вина на народа, а на управляващите през всичките 30 години, когато се скъса връзката с обикновените хора. Управниците от всички правителства се изживяват като висша социална каста, те не се вслушват в гласа на народа - не зачитат мнението на различните професионални гилдии, на творците, на лекарите, инженерите, учителите. Езикът, на който те разговарят в Парламента и помежду си, падна на толкова ниско ниво, че ние, писателите, въобще не можем да се включим. Отношението на голяма част от управляващите към интелектуалците, към знанието, към науката, към изкуството е толкова пренебрежително, обидно, нечовешко, че всъщност всички връзки са разрушени. Нищо не се постига с омраза, с алчност или презрение. Сърцата са затворени.

- Запази ли изобщо българинът поне част от добродетелите, наследени през вековете? 

- Да кажем, че нищо не е запазено, ще излъжем. Нека кажем, че има огромно отклонение - то се вижда, особено в морала, в йерархията на ценностите. Исус Христос е възкликнал „Отдайте Кесаревото Кесарю, и Божието - Богу.“ Следователно и той казва, че трябва да има равновесие. Духовното не трябва да се забравя. При нас то е забравено. Има невероятни документи от различни парламенти и правителства за това какво представлява духовното. В конституцията на Австралия е вписано: „Духовното не само оценява света около нас, то го създава“. Защо забравяме Галилео Галилей? Слънцето ли се върти около Земята или Земята около Слънцето? В днешния ден разумните хора трябва да обяснят на обществото: материалното се върти около духовното, а не обратното. Но има ли потенциал у народа ни, за да го разбере? Едва ли не в 21 век всеки българин изповядва максимата Carpe diem - живей днес, ползвай днес, пък какво ще стане нататък - няма значение.