Акад. Марков каза трябва ли да преименуваме "Граф Игнатиев" на "Навални" навръх 3 март

Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Пловдивчанин. Дългогодишен директор на Института по история към БАН. Автор на десетки трудове и книги за военните подвизи на България, пише Марица бг. 

Трябва да празнуваме деня на Освобождението по стар стил - на 19 февруари. Нямаме основание за комплекс за малоценност, както ни внушават някои критикари. Пак политизираме историята и се въртим като ветропоказатели. Изгониха Дядо Иван от политиката, от икономиката, от армията, искат да го изгонят и от историята. До края на тази година няма шанс за край на войната в Украйна.

 - Акад. Марков, доколко днес се чувстваме свободни - 146 г. след подписването на Санстефанския мирен договор?

- Българската държава е свободна, но е под въпрос доколко е независима от Чичо Сам и от ЕС. Ние сме в Европейския съюз, но сме национална държава. Бивши соцдържави, като Полша, Чехия, Унгария, имат друга политика към Брюксел. "Дакането" е сериозен проблем при нас. Разбира се, по-лесно е да кажеш "да", по-трудно е да кажеш "не" - трябва да научим този урок.

- 3 март ли е датата на националното ни възкръсване?

- Слава богу, че празникът се запази ​- някои искаха да заменим 3 март с 24 май, който е наш духовен празник. А националните празници традиционно са свързани с революции, създаване, възстановяване на държави. 

3 март е денят, когато е възстановена българската държавност след 5 века османо-турско робство. Точно когато в Европа се появява новото време, Ренесансът, ние попадаме под османско владичество и България се откъсва от цивилизована Европа. И още търпи​м това вековно изоставане ​- т​о много трудно се наваксва.

Вярно е, че Санстефанска България беше разпокъсана от западните велики сили, начело с Великобритания и Австро-Унгария. Но все пак българската държава беше възстановена, появи се на политическата карта. Това, че по-късно печелехме битките, а загубихме войните, не е вина на граф Николай Игнатиев, създател на Санстефанския договор. Това, че не осъществихме Санстефанския идеал, е наша вина. 

И не е мотив софийската улица, носеща името на Игнатиев, да бъде преименувана „Навални” - пак политизираме историята и се въртим като ветропоказатели.   

-  Защо постоянно витаят съмнения дали сами сме извоювали свободата си? 

- Трети март е светъл ден и свободата не ни е дарена, заслужили сме я. Без Априлското въстание и дадените в него жертви нямаше да има Руско-турска освободителна война. Априлското въстание претър​пява военно поражение, но с последиците си, с отзвука в Европа предизвиква освободителната война и нашето освобождение. 

Александър Втори не е искал да воюва, но общественото мнение в Русия към българите налага войната. „Таз свобода нам не ни е дар!”, казва народният поет Иван Вазов. Нямаме основание за комплекс за малоценност, както ни внушават някои критикари - че сме били зависими от имперска Русия, защото ни е освободила.

Нашата освободителна война е 12-ата поред руско-турска война. Въпросът е, че когато Руската империя настъпва към Черно море, към Протоците, към т.нар. топли морета, срещу основния си враг - Османската империя, това съвпада и с нашите националноосвободителни желания. Така че има руски царизъм, но е цинично да се казва: не са 200 хиляди руски гроба, а са само 68 000. Да, но има 400 паметника у нас на загинали руски бойци.

Така че няма двойно освобождение, има едно освобождение - обявено със Санстефанския договор на 19 февруари 1878 г.  Редно е да го празнуваме на тази дата, по стар стил, както отбелязваме Съединението и Независимостта - съответно на 6 и на 22 септември. 

- Имаше опит за промяна на датата на националния празник с предложените промени в Конституцията. Не е ли време да преодолеем този комплекс за малоценност, който ни подтиква да сменяме ключов за страната ни ден? 

- Крайно време е да спрем с тези комплекси. А опитът за смяна на националния празник миналата година беше политизиран. Както се шегувам - изгониха Дядо Иван от политиката, от икономиката, от армията, искат да го изгонят и от историята. Но това няма как да стане.

През 1990-те имаше идея да се премести паметникът на царя Освоб​одител от площада пред Народното събрание на мястото на паметника на съветската армия. Искаха да преименуват катедралния храм „Свети Александър Невски” на „Св. св. Кирил и Методий”, както го направи Васил Радославов през 1915 г.

Да, има улици "Московска", „Ген. Скобелев”, „Тотлебен”, „Дондуков” - това са исторически фигури, които имат повече заслуги за България, отколкото американският президент Роналд Рейгън, който има паметник в Южния парк, защото ни освободил от комунизма.

Нека да си опазим историята и да не я политизираме. За съжаление, идеологическата коректност отпреди 1989 г. се замени с политическа коректност и пак настана някаква цензура. Падали „някакви” бомби над София през 1940-те! Бомбите са хвърляни от самолети с опознавателни знаци - в случая американски и британски.   

- Пак ли ще сме разделени на този 3 март, който почти съвпада с втората годишнина от войната на Русия в Украйна? 

- Тези сравнения са безпочвени. Войната в Украйна в момента няма нищо общо с нашата руско-турска война преди 146 години. Нито пък президентът Владимир Путин има нещо общо с император Александър Втори.

Путин е политик от друга епоха. Вярно, и той има стремеж към т.нар. исторически земи на Русия, защото е факт, че в днешна Украйна живеят 10 милиона руснаци. В Крим и Донбас те са мнозинство от населението и не искат властта на Украйна, макар че ние не признаваме референдумите, проведени там.

А Киевска Рус не е средновековна украинска държава, както твърди Володимир Зеленски. Киевска Рус е средновековна руска държава. В градския музей на Киев вече няма Киевска Рус, а Киевска Украйна. И в Киев се увличат, както в Скопие, и превеждат Николай Гогол от руски на "майчин" език.  

Нека да не се увличаме, войната в Украйна е друго събитие и не трябва да пречи на това да отбележим подобаващо националния си празник. Чудя се на тая русофобия и политизиране.

- Докога ще се делим на русофили и русофоби? 

- До Съединението през 1885 г. всички българи са русофили. Но след като Русия се обявява изненадващо против Съединението, нещата се променят. Англия също е против Съединението, но за да спечели влияние и точки, се обявява "за". 

И тръгват деленията у нас - на русофили и русофоби, германофили и германофоби, на американофили и американофоби. Филства и фобства само ни разделят, противопоставят ни. Ние преди всичко сме българи, трябва да имаме национални интереси. 

Да вземем пример от съседните ни държави - Сърбия, Гърция. Да спрем да се делим, а политиците да престанат да употребяват историята за користни цели. Няма двойни освободители, освобождението е едно. 

- Но е факт, че войната в Украйна провокира политиците да осъществят нещо, за което отдавна се говори - демонтажа на паметника на съветската армия. Възражда се и спорът за махане на Альоша в Пловдив. Какво е разумното и коректно решение за такива монументи?

- Спорът за тези паметници у нас е много стар, още след 1989 г. Няма освобождение през 1944 г., има окупация. Още през 90-те години на миналия век се обявих за премахването на тези паметници. 

Само в някои от монументите има кости на съветски войници, но те са загинали не в сражения, а от препиване ​с алкохол и в катастрофи. Дядо ми разказваше, че с пристигането си през 1944 г. в Калофер руснаците първо разбили бъчвите с вино в кръчмата и ги изпили. 

В местността Стражата край Калофер петнайсет пияни руснаци катастрофирали с камион и загинали. А в музея на революционното движение ги водеха като загинали във „второто ни освобождение”.  

Това са факти, но не бива да се политизира премахването на тези паметници. Паметници на Червената армия има в Берлин, в центъра на Виена има голям паметник, в Будапеща има мемориал.

Да не забравяме, че президентите Желю Желев и Борис Елцин подписаха договор през август 1992 г. между Република България и Руската федерация да се опазят паметниците на руската и на Червената армия у нас. Не знам как този договор може да бъде преодолян. Паметниците може да бъдат преместени в музей. Но Музеят на социалистическото изкуство не е толкова голям, за да побере толкова много монументи. 

Чуват се гласове и за Альоша, но той е символ на Пловдив, макар че е свързан с Червената армия. Вижда се отдалече.     

- „Трети март” става и марка на политически проект. Какъв шанс би имал той?

- Движението беше за запазването на 3 март като национален празник. Не знам как ще се развие такъв политически проект, за който казват, че бил президентски. Но президентът има още 2 години до края на мандата. Не очаквам скоро да има такава политическа партия. Но марката е обединяваща.

- Като анализатор на балканските войни виждате ли близък край на войната в Украйна?

- Учудвам се, че всяка вечер президентът Зеленски говори за победа. Кой е победил Наполеон и Хитлер? Няма как да победи Русия, дори с помощта на Запада. Да, Путин иска да прибере историческите земи, т.нар. „русский мир”.

25 милиона руснаци живеят извън Руската федерация - в Молдова, в Казахстан, в Източна и в Южна Украйна. Но в действията си Путин се опира на руското обществено мнение. А част от руснаците смятат, че руските земи са „исторически и ни принадлежат”.

Американският президент Джо Байдън се закани - ще помагаме на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Как обаче ще бъде победена Русия? Като се превземе Москва ли? Или като Западът бомбардира Кремъл? Това е на ръба на ядрената война.

Какъв е вероятният сценарий за развитие на събитията? Стават в Русия Крим и Донбас, където живеят мнозинство руснаци, които не искат да живеят в Украйна. Зеленски казва: "Да изгоним окупатора от всеки сантиметър украинска земя!". Няма как да го изгониш.

Впрочем Зеленски е един комик, който случайно е станал президент, и то върховен главнокомандващ. Благодарение на Путин Зеленски стана световноизвестен. Но все пак си остава актьор - ходи със зелена униформа, демонстрира мускули. Но не иска да приеме, че Русия не може да бъде победена - историята го показва. Наполеон влезе в Москва и го изгониха. Хитлер пък загуби Берлин.

Всъщност войната в момента работи за Путин, мобилизира  руското обществено мнение. Путин казва: ето го врага!  На Путин му трябваше образът на врага и го получи. 

Но до края на тази година няма шанс за край на войната. 

- Успяваме ли да запазим националния си интерес и сигурност в тази взривоопасна ситуация? 

- Донякъде успяваме, но се опасявам да не залитнем прекалено, както предупреждава президентът Радев. Трябва политиците ни да внимават. Член сме на НАТО, но и унгарците също са в НАТО, Турция също е в НАТО.

Трябва да си пазим националните интереси, твърде много сме страдали от сателитния синдром - към имперска Русия, към Съветския съюз, към Кайзерова Германия, към Третия Райх. Но тези велики сили вече ги няма.

Трябва много да внимаваме с поредния Голям брат - Чичо Сам. Той има други, световни интереси - Китай, новата свръхсила, която му диша във врата. Чичо Сам ще зареже Балканите и ще се премести към Тихия океан, към Югоизточна Азия. Не му е до нас. 

Трябва да внимаваме и с Русия, която си остава велика сила, при това унизена велика сила, още от 1990-те. 

Учуден съм, че още в навечерието на войната Байдън нарече Путин "убиец", а наскоро го нарече „луд кучи син”. Дори Джон Кенеди не си е позволявал такава обида в разгара на Карибската криза, изправила света пред война през 1962 г.

Тогава Кенеди и Хрушчов избегнаха ядрената катастрофа, прокараха червен телефон между Белия дом и Кремъл. А днес Байдън отказва да говори с „лудия кучи син”. Има нещо сбъркано и в Белия дом. Явно и САЩ, и Западът страдат от липса на лидери. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук