Акад. Петър Иванов, съобщил скръбната вест, че на Петровден в 14 часа 07 минути 03 секунди България изпадна в клинична смърт, направи още лоши пророчества

Навръх Петровден в петък официално на брояча на населението към ООН бе изписано, че България пада под 7 милиона души. Освен това страната ни е и шампион по смъртност в света, последна по раждаемост. Защо се стигна до тези печални факти, какви са тенденциите за следващите години и как е в другите страни. По тези въпроси отговор даде един от най-големите специалисти по демография у нас академик Петър Иванов.

Социалният психолог акад. д-р Петър Иванов е роден и живее в Русе. Той е един от основателите и пръв ръководител на катедра “Психология” във ВТУ “Св. Кирил и Методий” и във Варненския свободен университет. Директор е на Демографския институт към БАНИ. Автор е на много книги и учебници, научни статии, издадени у нас и в чужбина. Ръководител на около 30 национални изследвания и проекти. 

– Преди няколко дни – на Петровден, броячът на населението на ООН отчете, че България официално вече е под 7 милиона. Макар неофициалната статистика да сочи, че отдавна не сме толкова, друго си е да го кажат от ООН. Тъжно звучи това, академик Иванов, нали?
– Това е най-тъжният ни Петровден. Може да звучи ужасно, но камбаните бият на умряло. България е в най-голямата си демографска катастрофа, тя е в клинична демографска смърт. Страната ни умира, погиваме! Защото ние намаляваме и изчезваме най-бързо в света. Имаме най-високата смъртност. За 9 години се качихме от 19-о място на първо по смъртност пред такива държави като Сирия и Афганистан – в които има войни. Дори сме пред държави като Свазиленд, където има СПИН.

– Какви са данните за раждания и за смърт на година?
– Ражданията официално са 60000, а умиранията – 110 000 на година. Разликата между тези две числа е минус 50 000. Но имаме и емиграция – а тя средно на година у нас е 30 000. От КНСБ дори говорят за 40 000, а някои отчитат и 50 000. Интересно е да кажем, че за един ден тези числа правят следната картина. Всеки ден у нас се раждат средно 164 деца – по 7 деца на час, а умират 301 души или 13 души на час, емигрират на ден пък 82 души или трима на час. Като се изчислят тези данни, излиза, че минус 9 е числото с което намаляват българските граждани на час, а на ден то е 220. И ако, погледнем брояча на ООН сега, ще видим, че от Петровден насам българите сме намалели с още повече от 600 души.

– Как стигнахте до тези минус 9 души, с които казвате, че намаляваме всеки час?
– Ако вземем етническата страна на въпроса, която се премълчава, ние в Демографския институт към БАНИ сме установили следното. Всеки ден намаляваме с 220 души, или 9 души на час, като това намаление в действителност е минус 13 етнически българи и плюс 4 цигани (-9=-13+4), т.е. българите намаляват с 13 и стават малцинство, а циганите се увеличават с 4 и стават мнозинство в отечеството ни. Значи етническите българи намаляват и изчезват, а циганите се увеличават всеки час с 4 души. И това общо прави, че населението на България – цигани и българи, намалява с 9 души. 

– Картината е потресаваща, не бих могла да оспоря казаното от вас. Но доста от коментарите след новината от ООН за нас бяха: по-добре качество, отколкото количество. Как ще отговорите на това?
– Много ви благодаря за този въпрос. На тезата за качество срещу количество, ще отговоря само с факти. Много интересно е да видим какви са тези 164, които се раждат на ден у нас. По статистически данни, публикувани официално (за неофициалните не ми се говори), се установи, че 55% от тях нямат за официален език българския. Ще ви го кажа и така: това са 91 новородени деца, които са родени от майка, която няма за майчин език българския. Друга подробност – 11% от тези 164 – това са 18 на брой средно на година, са недоносени. Значи всяко 10-о дете е недоносено, защото се ражда от малолетни майки. Изоставени са по 2 от тях, тоест 5%. А три процента от новородените или 10 деца от родените днес са с малформации. Не ми се говори за децата, които после ще се разболеят от астма, от диабет, а те са голямо число, нито пък за децата, които са затлъстели, които също не са малко.

– Много числа, академик Иванов, и всичките са ужасяващи…
– Ето, че и вие се хванахте за главата. Но има и още факти: от непълнолетни майки на ден се раждат 13 деца. Ето ви едно официално обявено число от НСИ – 3061 бебета са родени през 2015 г. от непълнолетни майки. Това е демографската картина на умиращата в демографски план България. Тя е ужасяваща – на първо място по смъртност, на последно по раждаемост в света. Интересно е, когато се сравняваме с другите страни – нашите политици и експерти много обичат да казват, че навсякъде има демографска криза.

– А не е ли така?
– Ами не е! От 235 страни в света 195 от тях увеличават населението си, и то с изключително големи проценти, вкл. И в братска Турция. В най-скоро време те ще стигнат 99-100 милиона, а ние ще се смъкнем според прогнозите на Евростат, ЦРУ, ООН и Световната здравна организация (СЗО) някъде на 4 милиона. От тях болшинството ще бъдат от циганския етнос, а българите ще са малцинство.

– Я дайте повече информация за това – къде намаляват най-много, за да направим сравнение?
– От 235 страни само 40 намаляват. В отчетите може да се види, че от тези 235 страни 195 не са комунистически или социалистически. Те са страни с т. нар. капиталистическа икономика. 40 са и бившите соцстрани и сегашните като Китай, Куба, Виетнам и др. И сега вижте какво сочат още данните на ООН: от тези 40 намалението на населението е в 19, тоест в 50 на сто от тях. А другите страни, в които е нямало комунизъм, но намаляват, са само 5%. Десет пъти разлика – 1000 %. Това не е случайно съотношение, значи има някакъв фактор, който действа. Излиза, че всички посткомунистически страни имат проблеми със смъртността си. А от 19-те страни с най-голяма смъртност и най-голямо намаление в света – 16 са минали през социализма и само три от тях – Япония, Гърция и Португалия, не са.

– В тези 30 години след промените се наслушахме, че комунизмът ни е виновен за всичко. Тогава обаче, като че ли нямаше тези демографски проблеми?
– Казвате това, защото тогава нямаше емигранти, а сега 2,5 милиона българи емигрираха. Освен това и не е вярно, че не е имало демографски проблеми. Аз съм съвременник на онези години и помня през 80-те какви решения на Политбюро и конгреси имаше. Професор Анастас Тотев от Софийския университет още през 1969 г. ми каза: “България умира, тя е в демографска катастрофа. След 100 години в България българите ще бъдат малцинство”. Бяхме много близки с него, заедно ходехме на мачове и той много неща ми споделяше. А проф. Минко Минков, който беше директор на Демографския институт към БАН, още през 1998 г. заяви: “България е пред демографска катастрофа”. След тези му думи първо го уволниха, а после закриха и Демографския институт. Преди няколко години уволниха и великолепната Ренета Инджова от шефското място на НСИ, когато тя поиска да обнародва числеността на българската администрация. Орешарски тогава я освободи, а тя наскоро сподели публично това.

– Вие обаче казвате и без да ви питат. Как пресметнахте, че администрацията у нас е 440 000 души, като Евростат сочи 137 000?
– Аз казвам нещата, но мен никой не може да ме уволни. Да, хората на бюджетна ясла у нас са 440 000 души. Ако някой иска, да оспори тези числа. Добре – в доклада на МС пише за 132 000, а Евростат – 137 000, но това не е голяма разлика. Тези хора обаче са само в централната администрация към Министерския съвет. Има към 559 министерски структури, а хората в тях имат 457 967 телефона. Пише го официално. Какво е това безобразие – как може 130 000 чиновници да имат по четири телефона! Нали знаете, че каквото и да лъже демографията, нещата
винаги излизат наяве от някъде. Лъжем, че циганите са 300 000, а министърът на просветата твърди, че първолаците нямат за майчин език българския. Как тогава ще са 300 000? Освен това пак НСИ казват, че 64% от циганските майки раждали по четири деца и повече. Ако намаляват циганите за 10 години с 14%, както пак те твърдят, това означава, че средно циганката трябва да ражда по едно дете. А това просто не е вярно.

– Има един проблем, по който експертите предпочитат да мълчат, този за самоубийствата. Каква информация имате в Демографския институт за това?
– Мълчат експертите, да, защото данните са страшни. Знаете ли, че всеки ден в България се самоубиват по 5-6 души? Пак ние имаме един от най-високите проценти на детски самоубийства.

– Много сте черноглед, акад. Иванов, пепел ми на устата, но от всичко, което казахте досега, мнозина ще кажат, че сте лош пророк, дори лош човек…
– Това е статистика, който иска – да не вярва. А аз се явявам не лошият, а добрият човек, който казва тези истини и искам да се вземат мерки. Веднага! Защото много ме боли от това, освен статистик и психолог, аз съм и раним човек. Бях председател на настоятелството в едно русенско училище, където момченце в четвърти клас се самоуби. Аз не искам да се самоубиват деца, не искам България да намалява.

– Защо се самоубиват деца?
– Причините за самоубийствата не само на деца са най-различни. Според мен най-голямата е умопомрачителното неравенство, което има в България. У нас децилният коефициент по отношение на имуществото на 10-те процента най-богати към 10-те процента най-бедни хора е с 40 пъти разлика. В света е известно, че ако този децилен коефициент е над 20-25 пъти, стават конфликти, революции, граждански войни…

– У нас обаче българинът предпочита да протестира в социалните мрежи, а не на улицата?
– Защото е страхлив и това е резултат на 500-те години клане по време на турското робство, от убийствата през годините до 1944 година.

– Не говорите и политкоректно, академик Иванов.
– Не съм и не искам да съм политкоректен. Зная и още помня песента за Хубавата Яна, знам и за Батак и други неща. Който иска, да ме обори. Няма такъв народ, който да е толкова малодушен като българският. Като му направиш цената на парното толкова висока, че да не може да си го плати, той вместо да излезе на улицата да протестира, си маха парното или реже тръбите му в апартамента. А знаете какво правят гърци, сърби – все достойни хора, с чест. Ние предпочитаме да лаем във фейсбук. Само аз говоря за демографията и другите казват, че си измислям. Досега реално никой не е оборил всички данни, които представям.

– Може да мисля в теорията на конспирациите, но фейсбук не е ли измислен и заради това – да тушира напрежението, да си изкарваш яда писмено. Вие сте психолог, можете да намерите отговора.
– Фейсбук е социален отдушник, той е значим фактор в социалната психика. Може би и наистина спомага да не излизаме на улицата, защо да го правим, като безадресно и излегнали се пред екрана на лаптопа или телефона си лаем колкото искаме. Мързи ни да излезем пред парламента и да смъкнем тези хора, които си гласуват горе-долу по 8000 лева заплата, на много от тях по толкова се връзва възнаграждението им. Със 100 дни отпуск за година и с безкрайно други бонуси. Знаете ли, че депутатската заплата в Румъния е 1800 евро, минималната пенсия 242 евро, а минималната заплата 408 евро? За нашите да казвам ли – в същия порядък числата са 3000 евро, 106 евро и 255 евро.

– Кажете нещо оптимистично, толкова песимистично интервю отдавна не съм правила.
– Сладки работи има само в сладкарницата. В демографията днес няма нищо оптимистично.

– Най-тривиалният въпрос – има ли и какъв е пътят към храма, и въобще има ли накъде да вървим?
– Пътят към храма за мен е извънредно положение и много сериозен конфликт. Без конфликт – както стана в съседните ни държави – Румъния, Гърция, Турция – няма да можем да решим проблема с фалшиви избори, с мъртвите души, купените гласове и други алабализми.

– Значи революция е решението, така ли? Обаче хора за революция виждате ли на хоризонта, водачи има ли?
– Да, така излиза – революция му е майката. Не знам дали има водачи. Няма индианци, защото младите хора ги няма в България. Всеки млад човек, който знае малко английски – какво да прави тук? Да остане и някой да го излъже с 300 лева заплата. Искаме да вземем работници от Украйна, от Молдова и къде ли не. Е, сега нали ги взеха на Слънчев бряг, само че трудно работят и те. А не могат и да ги уволнят, защото ги закопчаха с едни договори… Не мога да лъжа, че сме в грандиозен растеж, както говорят. В Русе имаше 150 завода, сега няма нито един. Всичко е нарязано на скрап и е в офшорните сметки. Това е, тъжна е картинката, много тъжна. 

Интервю на Мариела Балева, в. Труд