Акад.Благовест Сендов: Преди евтини кюфтета, сега апартаменти, а къде потъват милиардите?

Скандалът с евтините апартаменти, които хората във властта са си купили, не спира от две седмици. Хората наистина се ядосаха, виждайки документите, които сочат всичко това. Защо тази битова на пръв поглед тема успя да разбуни толкова много обществото, как е било преди, има ли отърване от корупцията, какво става с красивата мечта за Европейска общност? По всички тези въпроси "Труд" разговаря с акад. Благовест Сендов.

– „Апартаментгейт“ буквално взриви държавата, а хората наистина се ядосаха на евтините домове на тези във властта, искат справедливост. Вие ядосахте ли се, какво мислите за този скандал, академик Сендов?
– А имало ли е някога справедливост? Нямам представа защо и как стават тези работи. Но чувам, че в България потъват милиарди, а сега се говори за някакви части от милиони. Не че това не е осъдително, но къде отиват милиардите – това е важното и то трябва да стане ясно.

– Защо хората се ядосаха за милионите, дори за хилядите, но не и за милиардите?
– Струва ми се, че обикновените хора не могат да мечтаят да имат милиарди. Но те мечтаят да имат хубав апартамент. Затова този скандал влезе в дефиниционната област и на техните интереси. Един нормален и обикновен човек не може да си представи, че ще стане милиардер. И от психологическа гледна точка е обяснимо. Представете си, че се открие, че хората от НС и от правителството получават безплатни закуски, които са по пет лева или дори по лев. Ами ако всеки министър или депутат получава безплатна закуска, а аз трябва да си я плащам, ще се ядосам. И то много.

– Както преди години се ядосваха за евтините депутатски кюфтета, помните ли?
– Да, така беше, що вой имаше тогава. Ясно е, че това не е централният проблем за България. Разбира се, този въпрос трябва да се изясни и участниците в него да си получат заслуженото. Защото за мен, а и според поголямата част от населението, хората не сме доволни само от това, че високопоставен човек си е подал оставката на едно място, а отива на друго, което може да е по-високо и дори по-добре платено. С подаването на оставка се смята, че едва ли не сгрешилият се е изчистил и по някакъв начин си е платил. Нарушен е не само моралът, а и законът, ограничаващ получаването на подаръци над определена стойност.

– Четящите интервюто сигурно ще запитат Вие в какъв апартамент живеете, евтино ли го закупихте, все пак и Вие бяхте във властта?
– Моят апартамент получих навремето от Тодор Живков. Като председател на БАН и като ректор на Алма матер, имах правото да разпределям жилища на тези, които смятам, че са заслужили. Част от тях се разпределяха от Профсъюза, и част от мен. Но моя милост не можех да взема от тези, които имах право да раздавам, защото беше неприлично. Тодор Живков също раздаваше апартаменти. Разбира се не ги даваше безплатно (смее се). Тогава казваха „дадоха му апартамент“, а това всъщност означаваше разрешение да го купиш, без да чакат на опашка.

– А цената според човека ли беше?
– Цената беше еднаква за всички, но разрешението да прередиш другите не беше за всички. Облагата беше, че няма да чакаш. А знаете – тогава се чакаше за апартамент, за кола, за телефон… Сега не се чака за нищо. И може бище дойде време всички да си плащат без да има разлика. В днешния скандал наистина има нещо много неприятно, но то е до голяма степен битово. Когато съдиха Тодор Живков, мен ме привлякоха за свидетел и ме питаха: „Живков като ви даде апартамент, какво поиска от вас?“ Казах – нищо. Просто ме попита имам ли проблеми, аз му казах. После той ми обясни къде и при кого да отида, който пък ще ми посочи апартаменти, от които мога да купя. Живея в блока на ЦК на улица „Плачковица“ и си стоях в този апартамент и когато бях председател на Народното събрание, и сега съм в него. Хубав апартамент.

– Спомням си, когато преди години интервюирах в Банкя един от най-близките до Живков – Йордан Йотов. Точно след 10 ноември 1989-а бяха изписани тонове мастило за голямата му вила там, а тя се оказа една съвсем обикновена бяла къщичка от 65 квадрата в малко дворче. И на въпроса ми защо не я е направил поголяма, той каза, че това е била разрешената квадратура, ако е по-голяма и с един метър, компетентните органи могат да бутнат постройката.
– Е, да, но тогава „всички бяха малтретирани“, а сега са свободни. Йордан Йотов беше изключително скромен човек. Навремето не беше толкова привлекателно да имаш много – като имаш власт, значи имаш всичко. Живков остави ли нещо след смъртта си? Сега целият свят върви нататък в така наречената демокрация – богатите хора взимат властта. И като вземе властта един много богат човек, не може да му хванеш сметка откъде са му парите. Защото той се е качил на дървото, след като вече е станал богат. У нас наистина има хора – много богати, но те не се стремят да са във властта. Те спокойно си работят и гледат да дават на тези, които управляват. Като им напълнят джоба, тогава всички млъкват.

– Но тук – поне така изглежда – повечето се втурват във властта, качват се на дървото с една цел – да си напълнят джоба. И какво става – скандали?
– Ето това е проблемът. У нас да станеш политик, т. е., да служиш на хората, се гледа като на начин да се замогнеш. Вижте какво направи БСП – гласува два мандата за депутатите, повече не можеш. Причината за това е да не се облажиш по-дълго време. Това обаче, според мен е неразумно. За всичко е нужно да си професионалист – за да си журналист, да си математик, да си политик – се иска също професионализъм, а това не става изведнъж. Сега например в Украйна този Зеленски няма да вземе властта. Всички вече говорят – по-добре стабилност, отколкото бъркотии. Какво знае той? Може да стане президент, но няма да управлява. А Порошенко управлява, защото е богат. Има пари и казват, че откакто е във властта, има много повече. Значи има стабилност. Това е ефектът на революцията. Ето, ние минахме прехода, през него на дърветата се накачиха хора, които нищо не са имали и нищо не бяха загазили от комунизма, но се писаха дисиденти. Защо не избраха д-р Петър Дертлиев за президент? Беше лежал по лагери…

– Кажете Вие защо, нали тогава бяхте нависоко?
– Защото имаше хора като Иван Костов, които развяха знамето. Какво знае Иван Костов от комунизма – това, че не искаха да го изберат за член на БКП. А сега излиза, че той не бил получил лично пари от КТБ, а безлично. Неговата фондация ги е получила и той е чист, никой не го пипа. Няма и да го пипнат. Защото всички, които пипат, са оцапани. Сега нали е хванат Лозан Панов, той обаче щял да съди държавата. Като Костов лично на него няма нищо, ище осъди държавата.

– Пипалата на корупцията са обхванали всяка област в държавата и отърване няма, все по-здраво щипят. Най-елементарното обяснение е, че системата била такава…
– Системата не се бори, за да унищожи корупцията, а да я направи поносима за хората да я глътнат. Гласуват лобистки закончета, едва ли не да я „узаконят“. Направиха образованието да е бизнес, а това води до корупция. Като направиш едно нещо бизнес, то се крепи на сделки. „Направихме сделка” – това означава „разбрахме се”. В теорията на управлението има теорема за оптималните стратегии – как се оптимизира печалбата. Законът ти дава поле, в което можеш да се движиш. Представете си един диск – можеш да се движиш само в него. А излезеш ли, нарушаваш закона. Теорема за оптималност е – винаги да си на ръба.

Ако си вътре – не си оптимален. Бизнесмените се движат по ръба, за да печелят. Той гледа и навътре, и навън. При бизнесмена е допустимо да покани властника на обяд, на вечеря, да го вземе с него на лов… Като си беден политик, защо да не ходиш на разходка с яхта, а после защо да не ти даде един апартамент. Той има милиони, какво са за него 200 000 евро? Утре ще му каже – виж там някой закон… Ето така се разсъждава.

– Академик Сендов, но къде отива моралът? С пари всеки може, но моралът е дефицит по нашата земя.
– Морал… Какъв морал, когато държавата не се грижи за възпитанието на децата. Образователната система губи ролята си да възпитава. И това е в цяла Европа. Пробутват ни за пример морала на Истанбулската конвенция! Тя да стане гвоздея на моралното възпитание на бъдещия европеец.

– Евросъюзът все повече затъва във визията за себе си. Българите сме проевропейски настроени, но начинът по който ЕС се развива сега, кара хората да си спомнят с носталгия за онова време. Защо?
– Защото лъжат. Вземете този прословут пакет „Мобилност”. Защо ни прецакаха? Казват ни, че не сме европейци, защото не спим в хотел. Трябва обаче да викаме с пълен глас – значи ние им спираме перфектно бежанците, а те – трябва да спите в хотел. И защо ги правят тези хубави легла в камионите на шофьорите? Ще попитам тогава друго: Защо космонавтите отиват в космическите станции и се връщат чак след най-малко четири месеца? Какви са тези хора в Брюксел! Защо не се погрижат за космонавтите? Космонавтът стои почти половин година в космоса и не се връща всяка седмица. А по законите на ЕС излиза, че те трябва да се връщат всяка седмица на земята. Има и други примери…

– Кажете ги.
– Те се виждат и са много. Например, може ли да ходят толкова хора да берат ягоди по два-три месеца из Европата без да се връщат и да спят при какви ли не ужасни условия? Та в тези нови камиони е разкош. Много лъжат. Ето, сега се надпреварват да лъжат света, че Русия наближава НАТО със своите войски. Е, да, вярно е, ама защото НАТО се приближава към тях.

– Защо империите не могат да живеят без противопоставяне?
– Капитализмът не може да живее без да расте, а така капиталистите стават все повече и по-богати. Те са като рибата тон. Тя не може да спре. Спре ли, умира. Защото движението прекарва водата през хрилете й. Същото е и с капитализма. Когато икономиката е в застой, тя умира, затова трябва да расте все повече и повече. Говорят за опазване на околната среда – но как, като постоянно се увеличава консумацията. И не става въпрос само за ядене. Ето, има хора с по 10 апартамента, 10 вили, десет басейна – те трябва да се пълнят с вода, а водата трябва да бъде чиста, прозрачна, защото децата, гаджетата и т.н… А има хора, които нямат вода за пиене.

Като си богат не само използваш ефекта на капитала – той сам расте, но и консумираш и унищожаваш много повече блага. Разстоянието между бедни и богати расте и пропастта става огромна. Никога не съм бил член на компартията, идвам от капиталистическо семейство, но виждам, че на този строй времето му свършва и трябва принципно да се реформира. Не става въпрос за връщане назад. Овладяването на енергията определи разцвета на капитализма. Новите информационни технологии ще доведат до ново устройство на човечеството.

– Човешкото око винаги е било ненаситно. И това в този материален и бездуховен свят днес изглежда няма как да се промени?
– Сега имаш ли пари, имаш всичко. Това не може да продължи вечно. Човечеството трябва постепенно да се превъзпита. Децата трябва да се възпитават от малки да не ламтят за пари. Трябва да се състезават койще скочи повече, кой ще свири и пее най-добре. Да се радват на красивото и на добрите си дела. Но виждате, че и спортът и изкуствата и науката – всичко става бизнес… Как да се превъзпитаме? В библията пише: „Наказвай сина си, за да не се срамуваш от него“. Ние глезим децата. А наказването не трябва да е домашно насилие. Родителите трябва да се радват на децата си, да ги обичат, но това не значи да ги глезят. Трябва да се възпитава уважение към традициите, към към държавата, към семейството. За всичко е необходимо възпитание.

– Не изглеждате оптимист за бъдещето на света.
– Оптимист съм, защото светът ще си съществува. Той може да не загине, но може да започне отново. Какво става наесен – всичко умира. Под земята има луковици, корени… На света му предстои нова есен, и нова зима, а след това пак пролет.