"Активни потребители": Не очаквайте истинско сирене в шопската салата в ресторанта, а в баничките има...

Не очаквайте истинско сирене в шопската салата в ресторанта. В повечето случаи баничката е с палма. Никой у нас не изследва нивата на акриламида в храните. Това казва председателят на "Активни потребители" Богомил Николов в интервю пред в. "Монитор".

Кой е Богомил Николов?
Той е доктор по икономика от УНСС и магистър по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и университета „Еразмус“ в Ротердам. Изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ от 1999 година насам. Член е на Икономическия и социален съвет и Европейския икономически и социален комитет

- Г-н Николов, само преди няколко дни изследване на „Европейската потребителска организация“ установи високо количество акриламид в някои храни, и то консумирани от деца. Доколко е опасно това и как се контролират производителите?
- Нека да започнем с малко предистория, за да може хората да се ориентират в същността на проблема. Изследвания през последните години показаха, че акриламидът в по-високи нива може да доведе до появата на рак. През 2015 година Европейската агенция по безопасност на храните излезе със становище, което постанови, че това вещество може да бъде опасно. Затова и през 2017 година бе приет регламент, който влезе в сила през април 2018 година. В него бяха упоменати ориентировъчни нива за различните видове продукти, изискване към производителите да разработят мониторингови програми в предприятията си за намаляване на количеството акриламид в храните. Това вещество се образува при подлагане на висока температура.

- Но доколкото знам, има опасност от образуване на акриламид дори ако препържа картофите вкъщи. Не е ли така?
- Точно така. Винаги се образува акриламид при високи температури и при храни, богати на прости захари. Нишестето е такъв пример - картофи, зърнени храни. Само че въпросът е количеството да е пренебрежимо малко. С колкото по-висока температура препържваме и прегаряме, толкова повече акриламид има. В домашни условия трябва да знаем, че е препоръчително да пържим до златист цвят. Не е добре да прегаряме и препечените филийки. Акриламидът се натрупва в организма с времето и бавно се превръща във фактор за заболявания. Да се контролират нивата на акриламид в индустрията, е много по-сигурно, отколкото вкъщи. Затова и очакванията там са по-големи. За съжаление обаче този регламент е неефективен, защото има по-скоро пожелателен характер. В него няма предвидени санкции, задължения за контрол от страна на органите. В националното законодателство не са заложени глоби, които да се залагат. Всичко е оставено на добрата воля на големите компании. Разбира се, това не е невъзможно да се постигне, но се вижда, че регламентът по-скоро не е ефективен.

- А у нас извършвани ли са такива проверки, откривани ли са храни със завишено количество акриламид?
- У нас не са извършвани проверки. Чухме ангажимент от агенцията по храните, че се предвижда осъществяването на подобни проверки, но там няма подходяща лаборатория. Така че дори и да се извършат инспекции, след това трябва да бъде ангажирана външна лаборатория, която да осъществи тестовете. Но предвид факта, че повечето продукти са произведени от големи корпорации, логично е да се притесняваме, че у нас картината няма да е по-различна от тази в други европейски страни, в които са проведени изследвания.

- Какво тогава трябва да се направи?
- На първо място регламентът трябва да се измени и да има по-строги изисквания. Да се наложат пределни норми на акриламида, а не ориентировъчни. В обхвата му да се добавят и продукти, които сега не попадат в списъка - например зеленчукови чипсове. Хората ги смятат за по-здравословни, но не е така. Второто нещо е изискванията към продуктите, които не са предназначени за деца, но масово се консумират от тях, каквито са повечето бисквити, да са по-строги.

- С кои други продукти трябва да внимаваме на пазара? И доколко пакетираните са по-качествени от тези, които можем да открием по щандовете - особено при сирената и кашкавала?
- Всъщност не би трябвало да има разлика между тях. Все пак някакъв ориентир си остава цената и марката, тъй като има производители, които все пак държат на името си. Съмнително ниската цена е индикатор за ниско качество.

- Спазва ли се според вас изискването имитиращите продукти да са на отделен щанд?
- По-скоро се спазва и според мен ще се спазва занапред. Проблемът си остава при влагането в други продукти на палмово масло. Ако си купите баничка например, вероятността в нея да има качествено сирене е много малка. Или пък ако си поръчате една шопска салата в ресторанта, нищо не ви гарантира, че сиренето не е с палма. По същия начин в ол инклузив услугите, различните столове, детски заведения. Затова контролът занапред трябва да се фокусира там.
- Къде остава по-големият проблем - при млечните продукти или месото?
- Млечните продукти си остават голям проблем вече над 10 години. Той е много специфичен. Тъй като тези продукти поскъпнаха и от там се създаде по-голям мотив за имитации. Дано този проблем се реши с времето, но ако се видят данните на митниците, ще видите, че вносът на палмови масла от мандрите все още е много висок. Това означава, че тази палма отива някъде. Знаете, че хидрогенираното масло е много критикувано в цял свят, на някои места е забранено, а ние смятаме, че по-ефективната крачка би била да се забрани изцяло влагането на хидрогенирани мазнини в храните. Според мен това може да стане на европейско ниво, трудно една държава сама може да направи такава стъпка.

- Какви оплаквания получавате напоследък от потребители?
- Най-вече за рекламации на различни стоки. Имаше проблем с телеком сектора заради изпращане на рекламни съобщения. Те са заблуждаващи, защото абонатите остават с впечатление, че получават някакъв подарък, а се оказва, че когато отговорят, се абонират за услуга. Тази практика е много дразнеща. Обикновено обаче това са други, външни фирми, а не самият оператор. Затова той не иска да осъществява някакъв контрол. Според нас е редно операторите да филтрират такива практики, за да не се заблуждават потребителите.
- Само след около месец е Великден. Какви съвети ще дадете на потребителите - за какво да внимаваме и какво сочи практиката от миналата година?
- Аз не бих си купил козунак с дълъг срок на годност. 
- Имаше ли такива оплаквания миналата година?
- Имаше, разбира се. Има производители, които влагат консерванти, за да бъде продуктът по-траен. Дори и да е с няколко лева по-скъп е по-добре да си купите прясно изпечен козунак от кварталната фурна. Другият въпрос, който винаги излиза на дневен ред, е този с агнешкото месо. Все още има търговци, които продават на открито, при лоши хигиенни условия. Трябва да внимаваме с това, защото има риск.
- А очаквате ли скок на цените по Великден?
- Не, бих казал, че през последните години няма такава практика. Инцидентно всичко може да се случи. Например тази зима доматите бяха по-скъпи от други години, но това се случва рядко.
- Какви други нарушения забелязвате напоследък?
- Следващата седмица на кръгла маса с Европейския потребителски център ще разгледаме проблема при закупуването на двупосочен самолетен билет. Причината е, че ако имате такъв, не може да го използвате само в една посока, ако изпуснете полета. Това е политика на компаниите, която смятаме за неприемлива.

- Искате пътниците да може да използват билета си дори само в едната посока?
- Да, точно така. В момента е забранено. А това е често срещана практика. Случва се човек да изпусне полета, след това хваща друг и после компанията не му позволява да използва билета си само в едната посока. Ще настояваме ЕС да забрани тази практика.