Бащата на малката Ани се изповяда за страшна случка
Ужасявам се от мисълта, че сме безсилни. Вече не вярвам в институциите,
На 3 ноември т.г. около 15 ч. звъни телефонът в жилище на ул. "Младежка". Вкъщи е само 12-годишната Ани. Мъжки глас от жицата се представя за полицай и казва, че бащата на детето е обгорял при авария. Иска пари, за да помогне. Момичето взима парите от къщи и отваря, за да му ги даде. Той обаче влиза в жилището, заплашва детето, кара го да мълчи и рови навсякъде за още пачки и ценности.
Накрая си тръгва, без да нарани физически момичето. Ужасът от нападението обаче остава. Пред в. "Марица" се изповяда бащата на нападнатото дете - 52-годишния Димитър Димитров, служител във фирма за професионални домоуправители. <br /> <br /> <strong>- Г-н Димитров, разкажете какво се случи със семейството ви на 3 ноември. </strong> <br /> <br /> - Следобед моята съпруга ми се обади по телефона и ми каза, че е станала беля вкъщи с малката. Имайте предвид, че 40-50 минути преди да нападнат детето, аз съм си бил у нас. Аз бях на работа и веднага тръгнах към къщи. Пред нас гледам - двама полицаи чоплят семки и разбрах, че е станало нещо сериозно. Тръгнах да се качвам, а полицаите ми казаха нищо да не пипам. <br /> <br /> <strong>- Кой се е обадил на полицията за нападението? </strong><br /> <br /> - Малката е позвънила на тел. 112. В паниката детето е забравило и моя телефон, и на майка си. След това дошли двамата полицаи и нищо. Щом влязох у нас, Ани ми се хвърли на врата и заплака. <br /> <br /> <strong>- Какво заварихте у вас след влизането на крадеца? </strong><br /> <br /> - Разхвърляно. Ани плачеше, беше уплашена и притеснена. <br /> <br /> <strong>- Какво ви разказа детето за случилото се? </strong><br /> <br /> - Обаждат се по стационарния телефон и казват: „Баща ти е изгорял при пожар по време на работа. Той е на смъртно легло, а майка ти му дава кръв. Ще трябва да се дадат много пари, за да се направи нещо”. Човекът отсреща се представя за полицай. Точно тогава имахме малко пари вкъщи за едно мероприятие в Истанбул. Детето знаеше къде са парите - около 2000 лева в български пари и валута. Взима ги и ги дава на човека долу на входа, който се представя за полицай. Когато тя тръгва да се качва нагоре, той - след нея и влиза в апартамента. След това заключва вратата, взима телефона и маха батерията. 15-20 минути е ровил из целия апартамент пред очите на детето. Наредил на Ани да не мърда и да не вдига шум. Намира около 250 грама злато - семейни бижута. След това излиза, заключва отвън, като си тръгва с ключовете и батерията на телефона. Благодарен съм, че бандитът не е посегнал на детето. <br /> <br /> <strong>- Колко годишен е бил нападателят? <br /> </strong><br /> - Около 40-45 години. Говорел развален български - но дали е бил ром, или друг, не мога да кажа. Сигурен съм, че са били поне двама. Съмнява ме, че е имало и една циганка, която е стояла отвън да пази. <br /> <br /> -<strong> Как разбрахте, че са били поне двама? <br /> </strong><br /> - Докато ровел у нас, говорел с друг мъж по телефона, но малката не разбрала какво казва и не може да обясни. <br /> <br /> <strong>- Това разказахте ли го на полицаите? </strong> <br /> <br /> - Да, всичко е казано. Разпитаха детето поне два часа след случката. Но преди това, като ги видях двамата полицаи как се мотаят като мухи без глави, се обадих на един мой човек с молба да се наблегне на разследването. Същия ден беше първият протест на полицията. Въпреки това след малко у нас се изсипа сякаш цялото Второ районно. Едни взимаха отпечатъци, други разпитваха, трети гледаха. След това отидохме в Районното, разпитаха малката, взеха отпечатъци. Оттогава никой за нищо не ни бръсне. Преди седмица и половина със съпругата ми отидохме в Районното, за да получим някаква информация. Все пак, след като е регистрирано някакво престъпление, трябва да има и някакво действие. Най-малкото да ни кажат, че нищо не са открили. Но само ни заявиха, че до два месеца имало следствена тайна и нищо. Дори не знаем кой следовател работи по нашия случай. С това приключват отношенията ни с полицията. <br /> <br /> <strong>- Имате ли някакви подозрения? <br /> </strong><br /> - Според мен всички тези измами стават с помощта на мобилните оператори, които безконтролно продават голямо количество карти на едно име. А когато отиде човек за единичен номер, му искат данни до десето коляно. Чудя се, след като този човек се е обаждал два пъти по телефона, как не можаха да го засекат. Самият аз си направих експеримент - поръчах си безименна мобилна карта по интернет. Платих 5 лева плюс 4 лева доставка и пратката веднага пристигна в офиса на куриерска фирма. Не я взех, отказах пратката, но видях, че става. Пазя интернет адреса вкъщи. <br /> <br /> <strong>- Кажете в какво психическо състояние е Ани месец след инцидента? </strong><br /> <br /> - В момента вече се е поуспокоила. Но в началото беше много изплашена. <br /> <br /> <strong>- Сега какво очаквате от полицията? <br /> </strong><br /> - Вече абсолютно нищо. Тези обири и измами се случват от години. Аз имам роднини, които също са опарени от такива измамници. <br /> <br /> <strong>- Какво ще направите, ако намерите нападателя? </strong><br /> <br /> - Ще го „посъветвам” така, че втори път да не смее да върши такива неща. След като няма кой да ни пази, закона кой ще го изпълнява? <br /> <br /> <strong>- Като човек, преживял подобен ужас, какво ще посъветвате родители, учители? Какво да кажат на децата си, за да ги предпазят от подобни злини? </strong><br /> <br /> - Аз изпадам в още по-голям ужас при мисълта, че сме безсилни. Не може да очакваме от едно малко дете или от възрастен човек на 70-80 години психически да може да удържи на тези изпечени манипулатори и крадци. <br /> <br /> <strong>- Детето ви е на 12 години. Сигурно сте говорили много пъти на Ани, че не бива да отваря на непознати. </strong><br /> <br /> - Постоянно говорим, още от малка. Забранявали сме да отваря вратата на непознати хора, когато нас ни няма. И тя много добре го знае. Но това са изпечени лъжци. Как да посъветваш едно дете? Когато то изведнъж чуе, че нещо лошо се е случило с баща му, насълзяват му се очите и се доверява. При този шок не може да се очаква, че детето ще реагира като голям човек. Макар че повечето случаи са с възрастни хора. <br /> <br /> <strong>- Какво трябва да се направи според вас? </strong><br /> <br /> - Мисля си, че цялото общество трябва да се организира за преследването на такива престъпници. Аз не вярвам в институциите. Вече не вярвам. /БЛИЦ