Беднякът милионер: Като си поисках милионите, грабителите ми ме пратиха в гроба при мама и татко
Милен Паунчев скоро ще остане и без покрив над главата си, приятелите му го спасяват
Срещаме най-нашумелия мъж в България – бедняка милионер Милен Паунчев, след повече от 50 минути чакане. Оказва се, че е закъснял, защото имал важна среща с адвокатката си. Пловдивчанинът ни посреща в къщата си, която скоро ще загуби, тъй като измамници се опитват да му отнемат и нея.
<br /> <em>Милен вече е жестоко изигран от мнимите си приятели. След смъртта на майка му и баща му така наречените добри другари с грандиозна измама го прилъгват да им прехвърли 100 декара апетитни имоти в местността Остромила, които Паунчев е наследил от родителите си. Земите по груба оценка възлизат на 5-6 милиона лева, но Милен е получил за тях едва около 200 хиляди. Сега горчиво съжалява за наивността си. Сезирал е полицията и прокуратурата. 22-годишният бедняк милионер се чуди как да продължи живота си и признава, че е мислил за самоубийство - факт, който първо „ШОУ” обяви в миналия си брой, цитирайки приятел на Милен. Драматичната история на младия човек беше повод за това интервю. Докато водим разговора, на гости идват истинските му приятели и също се включват в интервюто:<br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Милене, как си, притеснен ли си от това медийно внимание?</strong><br /> - Да. Изведнъж във вестниците изскочи историята ми и като не съм свикнал, малко се стреснах. Пък аз оттук не излизам. Те, приятелите ми, идват. Постоянно има хора тук.<br /> <br /> <strong>- Само тази къща ли ти остана?<br /> </strong>- Сега си я върнах тази къща. В момента. Само къщата. Даже и това не е мое <em>(сочи двора - б.а.).</em> Това в момента е на онези, на бизнесмените...<br /> <br /> <strong>- Кои са тези бизнесмени?</strong><br /> - Антон Арабаджиев. Нали скоро го хванаха. Преди една година го бяха хванали с незаконни цигари в Асеновград.<br /> <br /> <strong>- Кажи ми какво се случи? Починаха родителите ти и започнаха проблемите…?</strong><br /> - Починаха и двамата ми родители. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Баща ми почина на 16 март, а майка ми на 4 април</strong></span><br /> <br /> През 20 дни. Близо до моята къща в „Остромила” виждате една друга постройка. От 15-ина години я държи този човек, мой съсед. Познаваха се с баща ми още от малки и бяха много големи приятели. След като починаха нашите, той дойде тук, аз ходех при него...<br /> <br /> <strong>- Чувстваше го като приятел?</strong><br /> - Да. А тези хора там имат колонка за нафта под наем. Една колонка. И всеки ден отивах, запознахме се. Говорехме си и явно от тях са разбрали, че имам голямо наследство. И се започна: Айде да излезем, ние сме тука хората, това-онова... Мина се един месец. Излизахме.<br /> <br /> Съдружникът му Александър го няма никъде принципно. Той е само главата, който дава парите. На жена му фирмата и този, дето му е лъвче – дясната му ръка – Антон Арабаджиев, него го има в документите. На техните две фирми са прехвърлени всичките имоти. Като се запознах с Антон, той ми каза: „Да ти предложа една адвокатка, която е сериозна”. То се оказа тяхната адвокатка. Отидохме при нея, запознахме се. Казаха ми: „Тука при нас няма да имаш проблеми. Всичко ще е оправено”. Казаха ми, че няма да имам проблеми, да им занеса документите, да ги видят. И аз викам: „Брех, тези хора искат да ми помогнат нещо!”. Занесох им документите. Гледаха ги. Искаха да купят първо едни 5 декара. Обаче един човек беше под наем тук, с дървен материал се занимаваше. Те какво му говориха, не знам, но с някакъв документ го прогониха и го махнаха оттук. Нещо го измамиха ли… Даже аз разбрах, че и него са го измамили. <br /> <br /> Аз от 100 декара исках да продам 5-10 декара, защото почнах да правя ремонт на къщата и ми трябваха пари. Вътре е много скъпо обзавеждането. Даже половината ми го взеха, като ми върнаха къщата. Спалнята само са оставили. Иначе вилици, телевизор плазмен <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>- всичко са изнесли</strong></span><br /> <br /> <strong>- На каква стойност ти излизат щетите в къщата?</strong><br /> - Над 20 000 лева. Един телевизор огромен са изнесли. Пет-шест неща са, ама са скъпи всичките. <br /> <br /> Та, запознахме се, направихме първата сделка от 5 декара. Втората също я направихме без проблеми за още 5 декара. Нямаше проблеми тогава, но по едно време им поисках документите от сделките, за да си ги прибера у дома, да си ги наредя. Те ми викат – днес, утре, днес, утре - и не ми ги дават.<br /> <strong><br /> - Ти поиска документите за продажбата на тези 10 декара от двете сделки? Получаваш някакви пари за тези 10 декара, ама нямаш никакви документи насреща?</strong><br /> - Получавам някакви пари, но те ми казват, че другите ще ми ги дават на разсрочено.<br /> <strong><br /> - Те не са ти платили цялата сума, така ли?</strong><br /> - Да, не я платиха. Казаха, че на разсрочено плащане. И какво се случва? - Дадоха ми някакви пари да ми замажат очите. Една кола ми дадоха. Примерно, ако тя струва 30 000, то те ми я дават за 60 000 и ме лъжат някакви работи.<br /> <br /> <strong>- Каква кола ти дадоха?</strong><br /> - „Ауди А6”. И нататък какво се случи? - По едно време искаха да ми преснимат личната карта, като ми обясниха, че им трябва за сделките. Да съм бил оправял някакъв имот. Данъците да съм ги бил платил. Дадох им парите за данъците. По едно време си поисках личната карта. Казах им: „Тази лична карта няма ли да ми я дадете?”.<br /> <br /> <strong>- А, ти си им я дал личната си карта?!</strong><br /> - Дадох им я само да я преснимат, но не ми я върнаха. Когато им се обадих да си я поискам, те ми казаха, че след малко ще ми се обадят. После ми казаха: утре, вдругиден, че адвокатката им я нямало… И без да им кажа, отидох да си изкарам една нова лична карта. <br /> <br /> Има едни 10 декара, които уж съм им продал, но не съм. Сделката там е направена с първата лична карта с фалшиви имена по сделката.<br /> <br /> <strong>- Тоест, с твоята стара лична карта са „купили” от теб още 10 декара?</strong><br /> - Да, със старата лична карта. А аз отидох и си направих нова лична карта. А със старата те са направили фалшива сделка за 10 декара. <br /> <br /> Бях купил едно кафене от тях, което е точно под апартамента на Антон Арабаджиев, на стойност 170 000 лева по данъчна оценка. Излезе някакво пълномощно, че аз съм бил дал уж на братовчедката на адвокатката да го продаде тя и да отиде тя в банката и да дръпне парите от моята банкова сметка! <br /> <br /> <strong>- Това с онази лична карта, първата, ли става?<br /> </strong>- Май с оная. На стойност 17 100 лева е кафето, което уж съм продал, но не съм. Продаде го оная братовчедката на адвокатката, а данъчната му оценка е 170 000 лева. За 17 100 лева ми отиде едно кафе и сега са го направили офис под тях.<br /> <br /> <strong>- Какви пари тя е издърпала от твоята сметка?</strong><br /> - 17 100 лева. Уж това било пълномощно от мен тя да изтегли парите. И даже сега последно един месец водихме преговори. Ходих да му се моля. Казах му: „Антоне, ще ти върна парите, да ми върнеш земите”. Добре, вика, няма проблем. След една седмица отивам пак при него. Даже тогава ми обеща заради майка ми и баща ми. Отивам и му казвам: „Нали ми обеща? Кълнеше се в гроба на майка ми и баща ми, че ще ми върне земите?...”. Накрая той ми вика:<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>„Отивай при майка ти и баща ти!”</strong></span><br /> <br /> <strong>- Кога ти го каза?</strong><br /> - Преди 2-3 месеца, като почнахме да ровим. Юни месец. Вчера беше пратил един от техните хора да ми иска някакви пари, да ме гони от къщата ми. Вчера пред свидетели стана това към 17-18 часа.<br /> <br /> <strong>- Те нали ти върнаха тази къща?</strong><br /> - Да, с приятелите ми играехме карти и по едно време идва един тук и започва да се кара, да вика. Каза да съм си събирал нещата. Започна да ме „гърчи” за някакви пари да съм им давал. Да съм се бил махал от къщата, че пак щял да идва…<br /> <br /> <strong>- За колко имота и апартаменти те излъгаха тези хора?</strong><br /> - За 100 декара в „Остромила”.<br /> <br /> <strong>- На каква стойност?</strong><br /> - Вървят около 5-6 милиона евро, някъде там. Говорим по пазарна стойност, по оценки, които са ми изкарали от фирмите. `Щото аз съм ходил по 5-6 фирми и съм изкарал горе-долу колко върви тук на квадрат. <br /> <br /> Преди да се скараме, миналото лято и есента ходихме по баровете и някакви неща са ми слагали в алкохола. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Опиати явно</strong></span><br /> <br /> Изваждали са ми наркотични вещества. Те ми дадоха за първи път такива вещества.<br /> <br /> 17 килограма съм свалил за 2-3 месеца. Нито мога да спя, нито нищо. Изписа ми доктора ривотрил, сериозни лекарства ми изписа.<br /> <br /> <strong>- За да можеш да спиш?<br /> </strong><br /> <em>В разговора ни се включва и приятел на Милен, който присъства на интервюто.<br /> </em><br /> - Него го е страх тук вечер да заспи, за да не дойдат. Ние стоим тук всяка вечер до 1-2 часа, а той заспива към 5 сутринта. Спи 2-3 часа. Не яде, не спи. Той не е на себе си. Изкарайте му снимки, когато беше добре момчето. Когато си разполагаше с парите и имотите си…<br /> <br /> <strong>- Не го разпознах сега, защото във Фейсбук снимките му са на мускулест младеж…</strong><br /> - Абсолютно! Той съвсем друг вид има сега. Коренно различен вид. Той си имаше и вид, и самочувствие, а сега го е страх да излезе от двора си. Ние бяхме тук, когато той си обзавеждаше къщата. Те му взеха телевизор, взели са му килимите, спалните комплекти, вилици и лъжици посребрени имаше. Сега хладилникът му е празен – <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>няма какво да яде</strong></span><br /> <br /> Къщата му беше „ощавена” до дъно.<br /> <br /> <strong>- Милен:</strong> Да, всичко ми взеха. Горе всичко беше италианска мебел, луксозна. Килимите също. Вътре половината работи ги няма. <em>/Приятелят му добавя: „Вътре са две стаи и бяха обзаведени за 60 000 лева и даже и повече” – б.а./.</em><br /> <br /> <strong>- Ти как успя да си я върнеш тази къща? </strong><br /> - Адвокатката ми я върна с констативен акт, защото къщата е отделно от 100-те декара земя. А те тази къща ми я взеха с 5-те декара. Уж ги продавам, а то се водело цялото ей това на едно (показва двора си – б.а.). Преди сделката ги питах 100 пъти дали в нея влиза и двора, а те ми казаха: не. Ами аз тази къща изобщо не исках да я продавам! Тя остана от нашите. Аз живеех на втория етаж. Тук съм израснал. Идвах от училище тук. И накрая ме оставиха на квартира. Момчетата събираха пари за квартира.<br /> <br /> <strong>- Колко време живя на квартира?</strong><br /> - Горе-долу 2-3 месеца. И в приятели съм спал. Нямаше къде да живея. <em>/Приятелят му се включва: „Той буквално нямаше къде да легне, ако не бяхме ние да му помогнем и на втория месец квартира да му намерим. Те го бяха оставили буквално навън, на улицата” – б.а./.<br /> </em><br /> <strong>- Нещо изобщо платиха ли ти за тези 100 декара?</strong><br /> - Платиха някакви минимални пари. Сигурно 200 000 лева максимум в рамките на година. Не на един път.<br /> <br /> <strong>- Значи, вместо 5-6 милиона - 200 000 лева?</strong><br /> - Да. Идваха оттук, взимаха ме с техни коли. Караха ме при тяхната адвокатка. Казваха да се подписвам. Бутали са ме. Направо мутри! Все едно сме в 20-те години.<br /> <br /> <strong>- Приятелят: </strong>Ние сме странични хора. Казвам ви – по филмите не сме виждали такова нещо! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>По филмите няма такава брутална история!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Вие откъде го познавате Милен?</strong><br /> - Той си ни е приятелче, от много години го познаваме. Той си е най-обикновено момче. Винаги ни е помагал, когато е можел. Но тези хора го съсипаха.<br /> <br /> <strong>- Милен: </strong>Имам и операция на сърцето, правена ми е като дете. Днес ходих да ми я гледат и нещата не са на добре. Казаха ми, че тези проблеми се отразяват пак на сърцето… Ако заспя в 3 часа, в пет и половина ставам. Ако чуя шум, и се стряскам. Има СОТ, но аз съм сам на този свят.<br /> <br /> Вярвам в Господ и мисля, че трябва да излезе истината наяве. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Мислил съм и за самоубийство <br /> </strong></span><br /> - с хапчета да се нагълтам, и ей такива работи. Аз съм на 22 години, не знаех за какво става въпрос. Както всеки друг човек на 22 години, исках да се развивам. Бях започнал да уча в Лесотехническия институт, но като почина първо баща ми, а после и майка ми, прекъснах. Иначе сега, ако имам възможност, бих продължил в София да уча. <br /> <br /> <strong>- За какво си мечтаеш сега?</strong><br /> - Да се върна една година назад. И да ми се върнат имотите. Да се махнат тези притеснения. Аз съм станал кожа и кости, постоянно се притеснявам кой може да дойде и да ме заплашва. Те са хора с власт и с пари и не знам какво може да стане…<br /> <br /> <strong>- Ти оплака ли се, че са те заплашвали?</strong><br /> - Да. Те, полицаите, знаят за какво става въпрос. Те ги познават тези хора. С цигарите Антон като го хванаха, цяла година в следствения лежа. Цял живот игри и измами…<br /> <br /> <strong>- Сега ти как ще подредиш живота си, мислил ли си?</strong><br /> - Не знам вече. Миналият ден ме посети съдия-изпълнител, който ми каза, че ако до 3 октомври не се изнеса от собствената си къща, тя ще бъде запорирана, защото предстои съдебно дело за нея. А тя е моя, разбирате ли - не съм я продавал, отново всичко и тук е измама! Аз съм я прехвърлил на приятел, за да я спася. Тия играчи обаче, които купиха земята около нея, претендират за къщата.<br /> <br /> <strong>- Имаш ли средства, за да оспорваш и да водиш дела?<br /> </strong>- Не, никакви, даже миналия ден се записах в Бюрото по труда и се надявам да започна каквато и да е работа, за да оцелея някак си. Скоро ще остана без покрив над главата отново, ако нещата не се оправят и не докажа, че съм прав…<br /> <br /> <br /> <strong>Пловдив,<br /> Едно интервю на Красимира ГЕШЕВА</strong><br /> <br /> <br />