Бившата управителка на ДСК Бистра Димитрова: Осъдих държавата за 40 000 лв., но никой не ми дава парите!
13 години ме съдиха, мъжът ми почина от инфаркт, след като ме оправдаха
Бившата управителка на Държавна спестовна каса – Бистра Димитрова, се прочу навремето като първия български осъден банкер. Присъдата й бе 8 години затвор по обвинение, че по време на управлението си Димитрова е сключила договори с банки, които фалираха в периода 1997-1998 г. Между тях бе и Добруджанска банка на Красимир Михайлов, който пък стана печално известен като собственик на мини „Ораново”.
<em>Днес Бистра Димитрова не работи в банковата сфера, но във финансовите среди продължават да я смятат за един от най-добрите ни експерти по банково дело. Бившите й колеги са категорични, че е станала невинна жертва на политически игри и това се доказва от факта, че в крайна сметка, след като съсипаха кариерата й, Димитрова бе оправдана и на свой ред осъди държавата за нанесените й морални щети.<br /> <br /> През септември 2013 г. Върховният касационен съд на Република България се произнесе с определение, в което пише: „ОСЪЖДА Прокуратурата и Софийски градски съд солидарно да заплатят на Бистра Тодорова Димитрова обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законните лихви от март 2010 г.”, както и разноските по делото. Репортер на „ШОУ” разговаря с реабилитираната банкерка: </em> <br /> <br /> <hr /> <strong><img width="300" vspace="0" hspace="9" height="400" border="0" align="left" alt="Bista_Dimitrova_DSK.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201503/Tina_18/Bista_Dimitrova_DSK.JPG" />- Г-жо Димитрова, вие бяхте скандално осъдена, след което нещата затихнаха и никой не разбра, че всъщност не само сте оправдана, но на свой ред сте осъдили държавата!...</strong><br /> - Сигурно някой е имал интерес шумно да ме опетни, а после да премълчи оправдаването ми, както и факта, че аз осъдих държавата за морални щети! И още не ми ги плащат! Не могат да се разберат кой трябва да ми плати!... <br /> <br /> <strong>- Подведоха ви под отговорност за договори с банки, които фалираха. По онова време за една година фалираха доста банки...</strong><br /> - Ако трябва да сме точни, фалираха 15 банки - 13 малки и две големи. <br /> <br /> <strong>- Защо вие опрахте пешкира от цялата тази работа?</strong><br /> - За мен обяснението е в характера ми – това, че съм независима по природа. Ако не им ходиш по гайдата, т.е. не могат да те манипулират, ставаш неудобен, ставаш враг. Вижте, аз съм израснала в тая система – почнала съм от най-ниското ниво банков служител. Един път напуснах ДСК – бяха пуснали един донос срещу мен – ядосах се и се махнах. Доказа се в съда, че доносът няма нищо общо с истината и ме предложиха за шеф на ДСК. Но нали разбирате, че това само по себе си беше шок за някои хора?! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Наруших някои интереси</strong></span><br /> <br /> <strong>- Допускате ли, че някой е упражнил влияние за присъдата ви в Софийски градски съд?</strong><br /> - Ами, допускам, защото беше готова, написана!... На втора инстанция вече бяха 3 съдийки, много сериозни, а аз бях много спокойна. Вътре в себе си знаех, че никакво нарушение не съм направила, и бях уверена, че това ще се докаже. <br /> <br /> <strong>- Под натиск ли раздадохте онези кредити на банки, които по-късно фалират?</strong><br /> - Не. По принцип навремето ДСК нямаше право да работи като банка. Тя събира ресурс от населението. И тези пари, за да можеш да ги умножиш, трябва да ги предоставиш на някого – или директно да финансираш икономиката, или да направиш това през лицензираните банки - те да раздават кредитите. В ДСК бяхме събрали 640 милиарда тогава /стари пари – б.а./, които трябваше да се раздвижат, за да ги увеличиш, да дадеш лихви, да поддържаш системата, да плащаш данъци и пр. От тия 640 милиарда, само 20 отидоха в банките, което е нищожно малко. И аз не съм го направила, за да облагодетелствам фирми, а за да получа обратно печалба. А тези банки - кой можеше да предположи какво ще се случи с тях?! Не е вярно твърдението, че те са били създадени, за да фалират. Фалираха ги!<br /> <br /> <strong>- Това ли мислите и за банка „Моллов”, която имаше най-скъпите офиси в страната?</strong><br /> - Нито една банка не беше създадена с цел да фалира. Ще ви обясня какво се случи: В един период от време скланяха банките да се обединят – да станат по-големи, но нито една не се съгласи да се консолидира с останалите. И тогава направиха едно нещо, което дори не знам дали е излязло от секретност – навремето беше конфиденциална информация – че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се сключи един меморандум между българската държава и МВФ, и в него беше записано кои банки фалират! <br /> </strong></span><br /> Започнаха едни сътресения в системата, изтегли се много валута от атакуваните банки и ние – ДСК, предложихме на МС да ни разрешат да работим с валута и срещу дълга на една от банките да вземем нейния лиценз и да съберем парите й при нас. Правителството обаче не се съгласи. Тогава беше Димитър Костов министър на финансите. Мотивите на отказа не са ми известни. <br /> <br /> <strong>- Периодът, в който сте управител на ДСК, съвпада с времето на Жан Виденов, за което има противоречиви мнения, както и относно самата личност на премиера. Намирате ли някаква връзка между настроенията към Виденовия кабинет и вашето опетняване?</strong><br /> - Естествено. Някой трябваше да опере пешкира от всичко, което се случи тогава – за целия срив в банковата система. Подадох оставка през 97-а, 2 години и половина ме разследваха и после продължиха делата. До 2010-а. Имах късмет, че попаднах на един от най-добрите адвокати в България – Васко Василев. На пледоарията му, докато той говореше, имах чувството, че той е управлявал ДСК – толкова компетентно се изразяваше! <br /> <br /> <strong>- Аз помня от един телевизионен репортаж, че вие много спокойно приехте присъдата от 8 години затвор на първа инстанция. Какво ви караше да се чувствате толкова сигурна, че ще докажете невинността си?</strong><br /> - Нали ви казах, характерът ми е такъв. След присъдата на Софийски градски съд се прибирам в къщата ни на село и заварвам там мъжа си да държи главата си с две ръце - толкова беше покрусен и смазан от хорските приказки! Не ме пускаше да отида да напазарувам в селския магазин. А аз, понеже знаех за какво става въпрос – че не съм направила никакво нарушение, не съм крала, не съм убила човек, излязох и с вдигната глава минах през цялото село. Отивам в магазина, селяните се събрали там. И аз им викам: <br /> <br /> „Какво се случва?! Вестник сте чели, телевизия сте гледали… но аз съм тука, не съм в затвора, нали така?!”. Съпругът ми обаче нямаше моите здрави нерви. Делото продължи цели 13 години. Иван преживя много тежко тоя период и точно когато ме оправдаха, няколко месеца по-късно, получи инфаркт и почина. През същата тази 2010-а, в която ме оправдаха!...<br /> <br /> <strong>- Всъщност, и името на съпруга ви беше завъртяно в скандала с вас – пишеха, че работи с Красимир Михайлов, който купи Добруджанска банка с финансиране с вашия подпис и т.н.... </strong><br /> - Аз съм финансирала 16 банки, не само Добруджанска. Между другото, Добруджанска банка, която Михайлов купи от Кюлев, беше единствената банка с лиценз, която имаше най-много активи в сравнение с другите, и работеше по европейски проект. Самият Михайлов не можа да вземе от тази банка един лев, а мъжът ми парите, които взимаше като член на Управителния съвет, ги даряваше! Това може да се провери, така че много неща от написаното са пълни глупости. <br /> <br /> <strong>- Общувате ли с Михайлов след смъртта на съпруга си?</strong><br /> - Не. Чувам, че се е затворил там някъде, край язовира, но не съм го виждала от години...<br /> <br /> <strong>- Помня, че когато ви даваха в онзи репортаж след присъдата, казахте на Иван Костов: „Аз няма от какво да се притеснявам”. Апропо, какъв човек е, според вас, Иван Костов?</strong><br /> - Човек с <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>тежък характер</strong></span><br /> <br /> <strong>- Наистина ли е толкова голям корифей-финансист, за какъвто го смятат много хора?</strong><br /> - Ще ви разкажа една история, а вие си направете изводите. Покрай коментарите за Белене Иван Костов обясняваше, че 10 милиарда щели да ни станат дълг от 20 милиарда. Без да вложи каквато и да било задълбоченост в разсъжденията си – примерно, че ако дойде инвеститор с 10 милиарда, в България ще има работа, ще останат данъци и изобщо ще се развърти цялата икономика. А Костов, правеше „аритметика” като децата – че „10 милиарда ще станат 20” - и толкоз!...<br /> <br /> <strong>- Как гледате на сегашния заем, който иска правителството, и който в крайна сметка беше гласуван?</strong><br /> - Мисля, че на хората не им беше обяснена добре ситуацията. Защото те не гласуваха да се вземе заем, а да се изберат банки, които евентуално да се договарят за бъдещите кредити на България. Една държава трябва да работи с пари. Виждате гърците как хитро взимаха и всеки знае, че няма да ги върнат тия пари. <br /> <br /> Но да ги оставим гърците, за нас да говорим: Едно правителство трябва да раздвижва икономиката. На заема не бива да се гледа като на дълг, а като на възможност да се оживи цялостно икономическия живот в перспектива. Друг е въпросът, че хората изгубиха доверие, че тези пари няма да потънат някъде, в нечии джобове. Ако тези пари се взимат, за да се осигурят социални помощи, също няма да сме по-добре. Но ако вложим тези пари така, че да накараме неработещите да работят, тогава това няма да са пари на вятъра, а една добра инвестиция, която ще се възвърне и ще допринесе полза. Т.е., да обобщя: от правителството не обясниха добре за какво са парите, но, от друга страна, понеже нищо позитивно не се случва в живота на хората, те и затова са недоверчиви. Горчивият ни опит събужда недоверие. <br /> <br /> <strong>- А намирате ли някакъв паралел между вашия случай и този с Цветан Василев, респективно - КТБ?</strong><br /> - Не, никакъв. Няма прилика, освен тази, че Цветан Василев също е в ситуацията на човек, срещу когото се стоварва държавата. Много е трудно да се поеме такъв удар. Не всеки може да се справи с това. Според мен <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Цветан Василев се страхува да се върне в България</strong></span><br /> <br /> <strong>- Може ли да ви задам един личен въпрос? За вашата племенница Ивелина и нейните бивши мъже в живота й, които и двамата завършват живота си със... самоубийство – обесват се. Говори се, че се месите в живота на племенницата си...?</strong><br /> - Чувала съм чудовищни реплики по адрес на Ивелина: „Кой ще е третият?!”, и как аз нося вина, че съм се месела в живота й... <br /> Истината е съвсем друга: Първо, Ивелина не е „фатална жена”, а жена с лош късмет с мъжете. Първият й мъж беше интелигентно момче, но се движеше в рискова среда и след като последните три години от живота си почна да живее по-нормално, изведнъж се случи това... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Не съм съвсем сигурна обаче дали смъртта му беше точно самоубийство...</strong></span><br /> <br /> А за втория – за Симеон – това беше една много болезнена обич от негова страна, която избиваше в крайности по една обективна причина – той пиеше. Пиенето му ги раздели, не аз. Първият път, когато Ивелина го изгони от дома и той й се молеше и обеща да не пие, после се върна с 10 литра ракия – някой му я беше подарил. И пак се почна! Нямаше мярка в пиенето. Притежаваше свръхемоционалност, която, провокирана от алкохола, й идваше в повече на Ивелина. Всъщност, малко жени могат да издържат на подобно напрежение. Симеон я обичаше, но не можеше да се поправи, като същевременно не можеше да приеме раздялата им. <br /> <br /> Вечерта преди той да посегне на живота си, двамата говориха дълго по телефона. Нещо в този разговор разтревожи племенницата ми, защото след това тя се обади на майка му на Мони. Звъня и на 112 с цел, ако може да предотврати намеренията му, но, за жалост, не успя. На другата сутрин научихме... вестта... <br /> <br /> След смъртта на моя съпруг, с Ивелина и децата й заживяхме заедно. Те са прекрасни момчета – на 6 и 16 години. Забавно е да ги слушаш. Покрай тях и ние се опитваме да забравим лошите неща, които сме преживели, и да гледаме напред. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> </strong><br />