Първа частна банка беше създадена с парите от ТНТМ
<em>Стойне Христов е бивш служител на МВР, работил е в някои задгранични мисии, бивш затворник и автор на 16 скандални романа, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата &ldquo;Билети за ада&rdquo; за българските медици в Либия, в плана за спасение на които е взел дейно участие.&nbsp;<br /> <br /> Днес бившето топченге разкрива пред &bdquo;ШОУ&rdquo; скандални тайни около легендарната адвокатка Рени Цанова и други известни личности.<hr /> </em><br /> <strong>- През 1984-та, година след атентата срещу папата, в Софийския затвор ст. лейтенант Боян Мечката извършва показен разстрел на чужденци. Това е скандал, който остава неизвестен до днес?!</strong><br /> - След атентата срещу папа Йоан Павел ІІ терористът Мехмед Али Агджа замеси български държавни служители и нашите специални служби. Тогава нашите решиха да нанесат ответен &ldquo;удар&rdquo;. Арестуваха италианския гражданин Пауло Фарсети и една италианка, като ги обвиниха в шпионаж. Във фотоапарата на Фарсети имало снимков материал на български секретен военен обект и някакъв танк. Трябваше да се направи експертиза и да се установи дали няма някаква манипулация. Предложиха ми да прегледам снимковия материал и да подпиша неговата автентичност. От първи поглед ставаше ясно, че всичко е нагласено. Отказах. <br /> <br /> По това време затворниците чужденци са пръснати по различни отряди, сега им казват групи. На 9 септември 1984 година по повод 40-годишнината от социалистическата революция, администрацията на Софийския затвор празнува. На обяд от столовата един затворник чужденец взел със себе си полагаемата му се осминка от хляба, за да си я хапне в килията. На вратата на столовата дежурният милиционер го спрял, взел му хляба и го качил в специалния отряд. Според социалистическите правила за вътрешния ред в затворите е забранено да се изнася хляб от столовата. Пауло Фарсети веднага организирал останалите чужденци и десетина от тях скочили на мрежата да протестират, искайки техният колега да бъде освободен от &ldquo;карцера&rdquo;. Въпреки всички опити на дежурния екип на затвора, затворниците останали на мрежата. Наложило се веднага да информират началника на затвора полковник Топкаров.<br /> <br /> Управата напуска богатата празнична трапеза и спешно отива в затвора. Естествено, били на градус. Офицерът, който отговарял за униформените старшини - Боян Мечката, отишъл в дежурната и взел автомат &ldquo;Калашников&rdquo;. Застанал под мрежата и изпразнил един пълнител в нея. Вследствие на стрелбата един затворник, по народност грък, умира на място, друг е тежко ранен, има и няколко с по-леки наранявания. След това всички чужденци затворници са изпратени в затвора в град Пазарджик. А страшилището и палачът на Софийския затвор бил повишен в чин и пенсиониран. След 1990 година <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>при неизяснени обстоятелства пада от пътнически влак и умира...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Вие сте били в Софийския затвор по обвинение, че сте сложил взрив на Варненското летище по време на &ldquo;Възродителния&rdquo; процес, как точно се случи?</strong><br /> - През август 1984 година ми дадоха карти за почивка в хотел &ldquo;Ерма&rdquo; на Златни пясъци. Там отидох със съпругата ми и сина ни Росен, който току-що беше завършил седми клас. На 23 август привечер изпратихме колежка на съпругата ми, която се казва Корнелия, на летището във Варна. Навремето беше забранен вносът на леки коли от западни фирми, но аз преди забраната бях си купил чисто ново &ldquo;Волво-де лукс&rdquo; с регистрационен номер ПК 86-16. Паркирах колата до сградата на летището. През нощта в сградата на летището бил намерен някакъв пакет с взривно устройство. Точно в 6 часа сутринта на 24 август 1984 година милиция нахлу в хотел &ldquo;Ерма&rdquo; и аз бях арестуван. Тогава още не знаех какво ми беше подготвил Милко Балев, &ldquo;мъжката секретарка&rdquo; на Тодор Живков...<br /> <br /> <strong>- И от този момент започва вашето ходене по мъките?</strong><br /> - От хотел &ldquo; Ерма&rdquo; ме закараха в следствения арест на Окръжно управление на МВР, град Варна. В първият момент всичко ми изглеждаше като на сън, един страшен сън! Нямах представа за какво ме задържат, а началникът на следствения арест във Варна нищо не знаеше, каза ми, че имали телеграма да бъда конвоиран до София. На 27 август бях конвоиран за София. Пристигнах след обяд, но там ме чакаше арестантска кола, която ме закара в Перник. Там ме настаниха в килия номер 1 до вратата. На 29 август около 10 часа ме извика следователят, който щеше да ми води следствието. Той ми се представи като Петър Гюров, командирован от София за моя случай, защото всички следователи от отдел &ldquo;Следствен&rdquo; на ОУ на МВР са си дали отвод. Беше около тридесетгодишен с мазно лице. Той самодоволно ми каза: &rdquo;Ти за мен си дар Божи. Благодарение на тебе ще стана следовател в Главно следствено управление на Държавна сигурност. Това е моята цел и мечта! Ще те изцедя като лимон, запомни го добре това от мен! Сега са пристигнали хора от направление &ldquo;Терор&rdquo; на Държавна сигурност. Те ще си поговорят с тебе, а след това и аз!&rdquo;.<br /> <br /> Влязоха двама мъже. Представиха се, единият като полковник Милев, а по-младият като майор Иванов. Майор Иванов отвори дипломатическото куфарче, извади една червена папка и с респектиращ глас започна: &bdquo;Тук сме събрали всички данни за тебе. Водена ти е разработка при пълна тайна от Второ главно управление на ДС, наблюдавана лично от генерал Аначков! Използвал си това, че си офицер от МВР и доброто си познанство с генералите Минчо Агайн и Мирчо Спасов, които са и заместник-министри на нашето министерство! Използвал си секретните архиви на Държавна сигурност, а след това си написал няколко романа! Така си уронил авторитета на едни от най-висшите функционери на нашата партия, дори си стигнал наглостта да злепоставяш нашия генерален секретар другаря Тодор Живков! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>А предателството се наказва най-тежко! </strong></span><br /> <br /> Знаеш го много добре, нали? Но ние не сме дошли чак от София за това - има си Шести отдел на Шесто управление, те ще се занимават с този проблем. Прочетохме и какво си написал против смяната на имената на българските турци! Ходил си в командировка в град Кърджали. Срещал си се и с другарката Найде Ферхадова, която е член на Държавния съвет и тя е останала изненадана, че не одобряваш идеята за промяната на имената на турците. Това значи, че ти открито не одобряваш генералната политика на Централния комитет на БКП!&rdquo; Майор Иванов продължи: &ldquo;Когато четох копие от книгата ти &ldquo;Срещу вятъра&rdquo;, се питах защо ходиш срещу вятъра? Нали знаеш, който пикае срещу вятър какво ще му се случи? Имаш си всичко - когато болшинството от хората в нашата страна карат коли от соцлагера, ти имаш ново луксозно &ldquo;волво-де лукс&rdquo;! Купил си апартамент с валута в престижен квартал на София! Какво още ти липсва?&rdquo;.<br /> <br /> После той извади няколко снимки и ми ги показа. &bdquo;Чия е тази кола?&rdquo;. &ldquo;Моя е&rdquo;, отвърнах му аз. &ldquo;Ние знаем много добре, че е твоя, но какво е правела привечер в четвъртък на 23 август тази година на летището във Варна?&rdquo;, гласът му звучеше заплашително. &ldquo;Изпратихме една колежка на съпругата ми, казва се Корнелия, пихме и по кафе, това е!&rdquo;. &ldquo;А знаеш ли, че открихме един пакет с взривно вещество през нощта там? На пакета има и твоите пръстови отпечатъци! Използвал си служебната си карта и си докарал пакета. Ти ли го остави, или си го дал на някого? Искаме да ни кажеш кои са твоите съучастници от турската организация в България!&rdquo;<br /> <br /> Да беше гръм ударил в стаята, нямаше така да се изненадам. Като в просъница чувах думите на полковник Милев: &bdquo;Защо си против генералната линия на нашата партия по този изключително важен проблем на нашата социалистическа държава?&rdquo;. Съвзех се и попитах: &ldquo;Повдигнато ли ми е обвинение по тези текстове и защо не съм в ареста в София?&rdquo; Отговориха ми: &ldquo;Обвинение още не ти е повдигнато, но и това ще стане тези дни, а защо си в ареста в Перник, ще ти каже Гюров, всичко с времето си!&rdquo; Продължих: &ldquo;Няма какво да кажа за това безумно обвинение, а защо ме разпитвате без адвокат, нали сме демократична правова държава? А това, в което ме обвинявате, са текстове от Глава първа на Наказателния кодекс и е задължително да бъда разпитван в присъствието на адвокат!&rdquo;<br /> <br /> Двамата се изсмяха с глас: &ldquo;Ние не сме дошли ей така. Идваме по заповед от най-отгоре, дори твоите покровители Минчо Агайн и Мирчо Спасов още не знаят, че си арестуван, това трябва да знаеш&rdquo;. &ldquo;Е, щом имате доказателства, че има мои отпечатъци на кутията с взривно вещество, това, което ще ви кажа, няма никакво значение! Да видим какво ще покаже дактилоскопската експертиза!&rdquo;. Прибрах се в килията.<br /> След няколко дни отново пристигнаха двамата от Държавна сигурност да ме разпитват за пакета с взривното устройство, оставено на летището във Варна. И този път въпросите бяха същите като предишните. След това не се появиха. Тогава аз си мислех, че подобен пакет не е имало, но в края на декември 1989 година разбрах, че наистина е имало точно същата нощ.<br /> <br /> В началото на месец ноември пристигна офицер от Първо главно управление на ДС. Беше млад мъж, облечен в дънки и с дълга коса. Той започна да ме разпитва подробно какви връзки съм подържал в Брюксел. Интересуваше се защо толкова често съм ходил в посолството на СССР, което беше на авеню &ldquo;Дефре&rdquo; наблизо до нашето посолство. Аз му отговорих, че там всяка събота и неделя се играеше волейбол, имаше тенис кортове - а посолството беше в един парк. Съветските дипломати и останалите членове се отнасяха изключително приятелски с мен. По това време посланик беше Соболев. От същата фамилия е бил посланикът в София преди 9 септември 1944 година. Аз дори не съм подозирал по онова време, че благодарение на тези контакти, след завръщането ми от Брюксел <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Мирчо Спасов не е посмял да ме ликвидира</strong></span><br /> <br /> - вероятно си е мислил, че имам нещо общо със специалните служби на СССР! <br /> После този млад разузнавач идва още няколко пъти, като на последното му идване ми каза, че в една банка в Цюрих съм имал банкова сметка с шестцифрена сума в долари. Интересуваше се откъде имам толкова долари. Аз му отговорих, че ако имам пари в някоя чуждестранна банка, независимо каква е тя, то незабавно ще я преведа на националния бюджет на държавата. Имах банкова сметка в щатски долари в България, но я закрих, защото си купих апартамент в София, което не беше никаква тайна. Повече и този млад офицер от ДС не се появи...<br /> <br /> <strong>- А какво стана с обвинението срещу вас за документна измама при издаването на албума &ldquo;Ковачевци&rdquo; за Георги Димитров?</strong><br /> - В средата на месец декември 1984 година следователят Петър Гюров ми показа оригинала на писмото, изпратено от Министерството на финансите, подписано от някакъв си началник на отдел или служба. В него пишеше, че по сметките на министерството не са получени 55 000 лева. Тогава аз му отговорих, че към писмото на министър Белчо Белчев бяха приложени три копия от банкови преводи, направени от БНБ клон 1 към една от сметките на Министерството на финансите за превода на цялата сума. А те липсваха! <br /> Следователят Петър Гюров не ми разрешаваше свиждане с моите близки, разрешаваше само с майка ми, като се надяваше, че след това ще ме прекърши и ще се подпиша това, което искаше той. Но аз разбрах неговия замисъл и отказах свиждане с майка.<br /> <br /> Отначало мислех, че организаторът на моето дело е Мирчо Спасов, но постепенно фактите започнаха да клонят към Милко Балев - &ldquo;мъжката секретарка&rdquo; на Тодор Живков, който бе съсипал толкова способни и честни кадри, беше разбил толкова много животи, че заслужено си бе спечелил сравнението <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Българския Берия! </strong></span><br /> <br /> И сега има много хора, които могат да го потвърдят.<br /> <br /> <strong>- Колко време ви държаха в ареста? Не предприехте ли някакви действия да се разбере истината?</strong><br /> - За да ме сломи, следователят използваше тактиката, като с месеци ме оставяше сам в килията, а после за седмица вкарваше по 10-12 човека в тази единична килия.<br /> <br /> Вече наближаваха шест месеца от задържането ми и съгласно тогавашните комунистически закони аз трябваше да бъда освободен от ареста или прехвърлен в затвора. В началото на месец февруари 1985 година следователят Петър Гюров ме извика и доволен от себе си ми заяви: &bdquo;Към двадесети този месец ще те прехвърля в Софийския затвор за около седмица и после отново ще те върна тук да гниеш още половин година! Нали ти казах, че ще те изцедя като лимон!&rdquo;. <br /> <br /> Един мой братовчед, Николай Томанов, взема майка ми с неговата кола и отиват в София при Раденко Григоров, който е заместник-председател на Народното събрание. Григоров ги приема веднага и останал изненадан, че съм бил задържан. Веднага се обадил на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов и го попитал: &bdquo;Митко, преди 9 септември 1944 година аз имах две смъртни присъди - Държавна безопасност първия път ме задържа само за три дни, а вторият път една седмица! Сега какво е това - следствие да продължава половин година?&rdquo; И той ми казал името. <br /> <br /> Скоро след това следователят Петър Гюров ми връчи обвинението, дори не присъстваше служебната адвокатка. Качиха ме в една стара раздрънкана затворническа камионетка. Беше адски студ. Когато ме задържаха на 24 август 1984 година, аз бях по една фланелка с къс ръкав, летни панталони и по джапанки. Мазният следовател Петър Гюров не ми разреши никакви зимни дрехи и така изкарах цяла есен и зима в студената арестантска килия. Каква заповед са изпълнявали конвоиращите ме милиционери, но камионетката с опасен арестант се разхожда из София и чак след 21 часа и 30 минути ме предадоха в Софийския затвор. Бях толкова премръзнал, че не можех да говоря. <br /> <br /> На следващата сутрин ме изведоха за взимане на кръв и урина. Така видях &ldquo;колелото&rdquo; на затвора с двете предпазни мрежи. По-късно научих каква трагедия се е разиграла преди няколко месеца на първата мрежа точно над столовата. <br /> <br /> <strong>- Ваш адвокат е била самата Рени Цанова, но не е могла да ви спаси?</strong><br /> - Небезизвестната Рени Цанова ме посети в затвора <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>и първият й въпрос бе дали още важи като жена. </strong></span><br /> <br /> По делото почти не говорихме нищо. Казах й да направи всичко възможно като доказателство да бъде приложено писмото на министъра на финансите Белчо Белчев и приложените три преводни платежни нареждания, издадени от БНБ към финансовото министерство. Аз знаех, че Рени Цанова е един от десетината български адвокати, които имаха право да защитават чужденците в България и българите в чужбина. Със сигурност знаех, че тя е активен сътрудник на ДС.&nbsp;Когато дойде втори път, ми съобщи, че нищо не може да се направи, защото моят случай бил по Решение на Секретариата на ЦК на БКП. <br /> <br /> &ldquo;Който и адвокат да те защитава, с нищо не може да ти помогне. Ако те оставят жив, ще излезеш от затвора, когато бай Тошо падне от власт, а това вероятно скоро няма да стане!&rdquo;, &bdquo;окуражи&rdquo; ме Рени Цанова.<br /> Делото беше гледано от Пернишкия окръжен съд и мина по бързата процедура. За съдия-докладчик бе назначен Симеон Янев - член на БЗНС, а по-късно установих, че е бил и от доброволческия отряд на ДС. Обещано му било, като ме осъди, да го направят и председател на Окръжният съд в Перник. Изпълниха обещанието си. Прокурор беше Михаил Дойчев, картотекиран агент на ДС с псевдоним &ldquo;Нахалникът&rdquo;. <br /> После Върховният съд потвърди наказанието ми от 17 години лишаване от свобода и конфискация на половината от имуществото ми и леката ми кола &ldquo;Волво-де лукс&rdquo;. Разбрах, че следователят Петър Гюров правел опити да я купи на безценица, но не успял. Лично българският Берия &ndash;<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Милко Балев, без съд ми взе апартамента в София,</strong></span><br /> <br /> а аз дори не бях се нанесъл в него! Доколкото знам, го е дал на негов роднина или близък. Въпреки &ldquo;демократичните&rdquo; промени в нашата страна, аз не успях да си го върна.<br /> Както каза адвокат Рени Цанова, а аз и без нея си го знаех, бях освободен от затвора след свалянето на Тодор Живков.<br /> <br /> <strong>- Опитахте ли да намерите хората, които са извършили фалшификацията, заради която сте лежали в затвора?</strong><br /> - След излизането ми от затвора аз веднага отидох в Министерството на финансите и потърсих човека, изготвил и подписал фалшивото писмо. Той беше толкова притеснен, че само повтаряше: &rdquo;Нямах избор! Така искаха от кабинета на другаря Тодор Живков!&rdquo; А екземплярът от неговото писмо, което задължително трябваше да е в архива на министерството, липсваше. Там беше истинското писмо, подписано от министър Белчо Белчев, и трите преводни бланки! <br /> <br /> Но те с нищо не можеха да ми върнат повече от петте изгубени години и огромните лишения, страдания и несгоди на моето семейство и близките ми! <br /> <br /> <strong>- Видяхте ли се със следователя Петър Гюров - един от мъчителите ви?</strong><br /> - Един ден прокурор Михаил Дойчев ме покани да го видя в следствието на &ldquo;Развигор&rdquo; № 1. На входа срещнах Петър Гюров. Ако бяхме на улицата, със сигурност щеше да направи завой, но сега стояхме лице срещу лице. Попитах го: &bdquo;Виждам, че си осъществил заветната си мечта! Следовател си там, където искаше, но вече няма Държавна сигурност!&rdquo;. Мазното му лице почервеня и успя само това да каже: &ldquo;Нищо лично, аз само изпълнявах заповедите отгоре. Ако не бях аз, то със сигурност щеше да е някой друг!&rdquo; Беше жалък, липсваше оная надменност, когато издевателстваше над мен!<br /> <br /> Един ден Андрей Луканов пък ме прати в ТНТМ да проверя нещо. Аз тогава не знаех, че с парите от ТНТМ е била създадена Първа частна банка и в момента се правеше финансова ревизия. Когато влязох, в стаята имаше няколко мъже и жени. Една от тях стана и тръгна към мен. Слаб физиономист съм, но за сметка на това помня факти и събития с години. Жената с мъртвешки глас ми каза: &bdquo;Аз не съм виновна. Наредиха ми да напиша ревизионният акт&rdquo;. Това беше същата жена, която представи &ldquo;доказателствения&rdquo; материал по делото срещу мен. После съвсем случайно разбрах, че и тя е била активен агент на ДС в Държавен финансов контрол в Перник. По-късно един от синовете на Михаил Дойчев умира съвсем млад. Жалко за него. Умира и Дойчев. Доколкото знам, умират и следователят Петър Гюров, съдията Симеон Янев и ревизорката!<br /> <br /> Аз ни най-малко не искам да кажа, че тази съдба ги е постигнала заради моите страдания, те вероятно са правили и много други злини. Но едно трябва да е ясно: Всеки рано или късно ще получи призовка от Господ Бог и ще се яви пред Страшния съд, за да отговаря за своите деяния...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong>