Бившият СДС лидер Борис Марков: „Да, България“ целенасочено атакува само прокуратурата

Бившият председател на СДС Борис Марков в интервю пред „Монитор” за новопоявилите се партии „Да, България” и „Нова република”, истинската цел на създателите им и може ли една малка дясна партия у нас да се издържа само с дарения

- Г-н Марков, в последните години се полагат огромни усилия за обединение на дясното, но то продължава да се рои. Съдът регистрира партията на Христо Иванов „Да, България“, а предстои и учредяването на „Нова република“ на Радан Кънев. Какъв е коментарът ви?

- Интересът ми като десен избирател се загуби след развоя на отношенията между Христо Иванов и Радан Кънев, след като Иванов декларира, че няма да участва в коалиция с ДСБ. Ако се появяваха непрекъснато нови десни партии и това беше съпроводено с подхранване на потенциала на десницата, това нямаше да бъде проблем. Сега обаче се наблюдава обратното. Десницата има един и същ електорат и партиите се разбъркват като лотария всеки път, така караме избирателите да уцелят коя е правилната. За мен това е грешно като подход и неправилно решение. Смятам, че на следващите избори всички ще загубят.
 
- Смятате, че в този парламент няма да се сформира мнозинство и ще има предсрочни избори още наесен, така ли? 

- Твърдя категорично, че няма да има стабилно мнозинство. Цялата политическа класа е в ступор в момента и не реагира адекватно на очакванията на хората.
 
- Как гледате на отказа на Христо Иванов и неговата партия „Да, България“ да се коалира със сродни партии, каквато е ДСБ или пък дори и РБ? 

- Това, което направиха „Да, България“, ми намирисва по-скоро на защитна стратегия, а целта е да се вземат пари от субсидията, на която право имат всички партии, минали бариерата от 1%. Това е защитна стратегия, особено след късното обявяване на партията, тъй като няма много време до изборите на 26 март. Те предпочетоха сигурното пред моралното и достойното. Имат своето право да се явят сами на избори, но това не е моралното и дясното решение. Не създава отбор в десницата, която търси промени, а една партизанщина. Огромните ми съмнения се появиха още с изказването, че те няма да са нито дясна, нито лява партия. Ударът е много голям и за Радан Кънев, защото той сега трябва да даде обяснения за всички свои решения. Той захвърли всичко това и дори РБ, който е един продукт от ДСБ. Меглена Кунева и ДБГ съществуват заради желанието на ДСБ да бъдат включени в РБ. Той изостави всичко това заради чисто морална подкрепа за един министър.
 
- Казвате, че това бързане с регистрацията е заради субсидията. Партията на Христо Иванов обаче получи регистрация много бързо за разлика от други партии преди това? Преди години СДС също имаше проблеми с регистрацията?

- Точно примерите със СДС и проблемите с регистрацията доведоха до покачването на интереса към партията от 6 на 10% на секундата. У нас хората обичат да подкрепят ощетения. В този смисъл реакцията на съда е да се избегне този прецедент. Тук обаче е моментът да се каже, че цялата концепция за съществуването на „Да, България“ представлява идеята за съдебна реформа. Другият приоритет е борбата с корупцията. Но когато „Да, България“ говори за съдебна реформа, те визират само прокуратурата, а не споменава съда, следствие или полиция. Това фокусиране само върху един аспект от съдебната реформа за мен също е притеснително. Така че това, което обещава „Да, България“, не ми стига като избирател. То е сигментирано и повърхностно.
 
- Казвате, че критикуват предимно прокуратурата, а не съда. Виждате ли в това някакъв личен интерес от страна на Христо Иванов, тъй като той като правосъден министър се опита да прокара реформа. Може ли това да се разглежда като негова цел чрез партия да уязви прокуратурата?
 
- На тази мисъл навежда създаването на партия, различна от ДСБ. Тези хора са познати като симпатизанти на десницата, гравитиращи около ДСБ от години. Изведнъж се оказва, че тези симпатизанти са решили да направят своя партия. Иначе каква е нуждата от регистрацията на друга формация, която прокламира същите идеи. От тук прозира, че има нещо различно от прокламираната съдебна реформа. Съдебната реформа трябва да се извърши внимателно, а не някой да казва този е лош, а този е добър.
 
- Въпросът е дали Христо Иванов не създава партия само и само да атакува главната прокуратура?
 
- Убеден съм, че той създава партия, за да постигне свои цели, иначе няма друга причина да дублира ДСБ, СДС или РБ. Ако неговите лични разбирания се покриваха с тези на десницата, то той щеше да е един от нейните лидери, а не поредният лидер с партия вдясно. Няма никаква политическа логика да се прави нова дясна партия.
 
- Може ли един политически лидер, какъвто се изявява Христо Иванов, да бъде независим, при положение че самата формация е създадена благодарение на парични потоци от чужди НПО организации като „Америка за България“?
 
- Самият американски посланик у нас обясни, че „Америка за България“ е субсидирала български медии, но те са прекалено малко, че да влияе на политически процес. Тук обаче не съм съгласен с него. Когато говорим за медии, няма малки и големи. Важното е какво проповядва, особено когато са намесени в политическия процес. Трудно ще обясни американският посланик, независимо колко са малки тези медии, които отразяват всяко кихане на Христо Иванов, че не влияят на политическия процес. Защото има много други малки медии, които не получават грантове и финансиране. Когато получаваш по 1 млн. лева на година, не си със същите условия като останалите и наистина се изкривява политическото представителство. Те се използват като инструмент за решаване на бизнес проблеми на техния собственик и агитират политически с пари от НПО, което е неприемливо. Не очаквам този цирк с финансирането на продължи дълго и смятам, че решението за самостоятелното явяване на вота е всъщност опит да вземат субсидия. Слушайки това, което се случва в САЩ, и реакциите на новия президент, мисля, че съвсем скоро ще стане ясно, че целите на американската дипломация и тези на една НПО, каквато е „Америка за България“, се разминават. Не трябва да се забравя и фактът, че Джордж Сорос, който финансира „Америка за България“, никога не е сключвал финансова сделка в САЩ. Той самият признава, че не желае да бъде проверяван от тамошните финансови власти.
 
- Казвате, че се финансират малки медии, които оказват влияние върху политическия процес? Кого визирате?
 
- „Икономедиа“ на г-н Иво Поркопиев. Това е втората червена лампа, която светна пред мен. Защо е нужно да се привлича олигарх, и то толкова ясно в организацията на една партия. Няма проблем те да са приятели, но толкова демонстративно да се слага един олигарх в организационния процес на една партия, е груба грешка.
 
- Самият той отрича да е пряко свързан?
 
- Г-н Прокопиев да отрича своята връзка с „Да, България“, е най-слабата и банална лъжа, която може да бъде лансирана.
 
- А как гледате на това чужди НПО-та да финансират родни политически проекти?
 
- Когато хора от неправителствения сектор се прехвърлят в политиката и после пак се връщат обратно там, то тогава говорим за симбиоза. Не се знае кое им е по-важно и използват партията и контактите си с НПО-та, за да си осигурят доходи.
 
- Как се издържа партия само от дарения?
 
- Невъзможно е малка дясна партия у нас да се издържа само с дарения. С тези 130 000 лева, събрани за месец от „Да, България“, могат да направят само кампания в „Младост“ или „Люлин“. Това са крайно недостатъчни средства за една партия да се яви на избори. Важно е да се каже, че огромна част от субсидията, с която разполагат партиите по време на избори, ги разпределят сред медиите. Така се получава един порочен кръг. Това отново ни връща при казуса с трите медии, които толкова подкрепят всяко кихане на Христо Иванов. Това създава наистина изкривяване. Тук говорим за медии, които работят като официози на „Да, България“. Те се използват за пропаганда и това е недопустимо.
 
- Кои са медиите?

- „Дневник“, „Капитал“ и Медиапул. Тези три медии правят всичко това, в което обвиняват останалите. Орисията на тези, които искат да бъдат добрите в политиката, е, че трябва да бият с честни средства, а там не са такива.
 
- Как оценявате отказа на Радан Кънев да се върне в РБ въпреки протегната ръка?
 
- Радан Кънев и цялата формация се чувстват уязвени и това е причината сега дори да реагират малко неадекватно. В момента те се сърдят на всички. Кънев е лидер на партията и носи отговорност за своите действия. Каквито и да са били мотивите му да напусне РБ и да поеме този риск, той си носи отговорност. Сега доверието в десницата трудно може да бъде възстановено, а Радан Кънев трябва да каже на електората си дали излизането от властта бе грешка или не. Аз не знам дали въобще се успеят да прескочат бариерата.
 
- Новият проект „Нова република“ последен опит за политическо спасение ли е ?
 
- Не знам за какво е нужно това ново брандиране, след като там е само ДСБ.
 
- Там са хора от гражданския съвет на РБ и Трайчо Трайков.
 
- Само преди осем месеца бяха убедени, че той ще стигне на балотаж. Той няма потенциала и харизмата да бъде лидер на десницата и колкото по-рано се осъзнае това, ще се спести трагедията от още една Кунева, но в мъжки вариант. Според мен Радан Кънев е насаден в една ситуация, в която той трябва да търси всички политици вдясно, че да има някакъв шанс да прескочи бариерата. Според мен се играе сценката за издигането на Трайков политически, за да може той отново да играе за кметския пост на София на следващи избори.

- А дали самият РБ ще мине бариерата на следващия вот?
 
- РБ изконсумира много негативи след участието си във властта и очаквах да се снижи до нулеви стойности след серията от грешки, но се оказа, че не загуби много от участието си в правителството. РБ са на ръба на бариерата и няма да бъде изненада, ако влязат в следващото НС. Техният ключ е да бъдат подбрани правилно кандидатите за листи, за да донесат тази промяна и да компенсират негативизма, който носят лидерите в РБ.
 
- Очаквате ли РБ да бъдат част от управляващото мнозинство?
 
- Те нямат друга орисия. Ако са в парламента, те няма какво друго да правят. Не крият, че играят на тези избори, за да получат участие във властта. Чрез това искат да доведат до промяна на някакви сегменти, които им е оставена от голямата партия – в случая ГЕРБ. Вие го наричате патерица, но те го наричат банка за кадри. В моите очи това изглежда като доста скъп компромис.