Бившият шеф на НСО ген. Димитър Владимиров: Някои политици посрамиха службата, която ги пази!

Доскоро наричахме Националната служба за охрана (НСО) „Преторианската гвардия на властта“ – по аналогия с войската от телохранители на римските императори, готови да пролеят кръвта си за тях. А напоследък я наричаме „Скъпата таксиметрова компания“ – по думите на финансовия министър Владислав Горанов, на когото му се свидят парите за бодигардове и специален превоз на някои от силните на деня. Защо е така променливо общественото мнение за тази служба, която пази държавните мъже на България? Отговора на този въпрос даде ген. Димитър Владимиров, който е ръководил НСО най-продължително, по време на управлението на трима президенти и 9 правителства. Той изказа мнението си пред в. Труд.

Кой е той:
Димитър Владимиров е роден на 15 юни 1949 г. в пернишкото село Главановци. Завършил ВИИ „К.Маркс“ (1975). Работи около година в завода за електронни преобразователни елементи, а после в МВР, където се издига от оперативен работник по издирването до началник на отделение (1976-1989). В йерархията на НСО минава по всички стъпала. Ръководи я от 1992 до 2004 г., като стига до чин генерал–лейтенант. Сега управлява VIP International service – Bulgaria, която осигурява персонална охрана на наши и чужди политици, бизнесмени, културни дейци и др. 

– Вие сте най-дългогодишният шеф на НСО, генерале. Управлявахте я близо 13 години. В следващите 14 службата смени петима началници – Миланов, Димитров, Коджейков, Антонов, Дяков. Изглежда, че държавната охрана е доста проветриво място?
- Така излиза. Аз в НСО съм работил с петима държавни глави. Бях при Живков и Петър Младенов, а като началник на службата – при Жельо Желев, Петър Стоянов и Първанов. С най-добри впечатления съм от Желев и Стоянов. Те застанаха зад мен, когато правихме реформите, с които НСО доби политически неутралитет и скъса с лошите практики на УБО. Като мина от МВР към президента, чийто мандат е 5 години, НСО стана независима от често сменящите се политически кабинети. Докато ръководех НСО, се смениха 9 правителства. Не съм ползвал и ден отпуск от 1989 до 2004 г. – подарих почивните си дни на държавата, не ми ги платиха. Като предавах длъжността на Румен Миланов, той каза: „Оставяте ми служба-слънце, генерале. Ще работя, без да руша съграденото от вас.“ Рушенето на институциите беше първата работа на всеки нов началник тогава. Както и сега. Ген. Миланов удържа обещанието си – запази структурите и състава, затова и днес в НСО го уважават. Но след като дойде с ловджийските си истории президентът Първанов, реформите продължиха във вид на деформации. Легендарни са и ловните излети на шефа на НСО Ангел Антонов в царското стопанство „Кричим“. С величествените угощения в хижата и ловните кучета, които се хранели в стола на НСО, се занима военната прокуратура. По-лошото е, че по това време реформите в НСО я върнаха назад, в годините на УБО. Част от деформациите влязоха в закон, сътворен от пенсионирани служители на МВР. Антонов ги докара в службата, а те от нея какво разбират? Тя се състои от около 1000 човека, а направиха в нея 8 отдела. Има и отдел от 5 човека – това го няма в никоя служба на света! Увеличиха с „калинки“ състава – с непрофесионалисти, меко казано. В НСО работят много свестни хора – знаещи, можещи, трудолюбиви. Но те се демотивират, като виждат, че отгоре толерират „калинките“. На служител с висше образование офицерска длъжност не му дават, стои си старшина. Друг пък 7 години – все капитан. Това не са единични случаи, а масова практика! За капак в НСО от 2009 г. не са увеличавали заплатите. Парите от бюджета изтичат. Една от причините е, че увеличават личните охрани на политиците. А мутренските времена уж отминаха? И ето отговорът на вашия въпрос – защо се смениха доста шефове на НСО? За да бъдеш шеф на тази служба, трябва да имаш стабилни познания, но и още нещо: да можеш да кажеш „не!“ на хората с власт, когато прекаляват – с претенциите си или в законодателството.

– НСО до 2015 г. работеше без закон. Не знаехме какво точно прави и колко е различна от слугинското, живковото УБО. А сега… какво?
– Сега закон за НСО има, но в него са смесени функции на разни служби. С последните промени в него, както и с поведението си, някои политици посрамиха службата. Оповестиха законодателни тъпотии! Служителите имали право да стрелят в гумите на колите! Можели да арестуват! При демонстрации можели да посягат на бременни жени! Идиотщини! Междувременно назначиха в НСО хора остро политизирани – едните на тая партия, други на друга…

– Наричаха НСО Преторианска гвардия на властта – по аналогия с телохранителите на римските императори, готови да пролеят кръв за тях. Но вече я наричат „скъпа таксиметрова служба“.
– Така я нарече Горанов, финансовият министър. А кой създаде тая „скъпа таксиметрова служба“? Не е ли той самият? И други политици? Кой купува за НСО през 2 години скъпи мерцедеси и аудита, вместо среден клас автомобили? Политиците.

– Едно е ясно, ген. Владимиров. Авторитетът на НСО спадна с годините.
– Не са виновни свестните момчета в службата. При посещението на президента Клинтън у нас, аз му бях представен от шефа на протокола му с думите: „Г-н президент, организирал съм ви посещения в 27 държави, но НСО е върхът. И ген. Владимиров“. Папата, като си тръгна, каза: „Поздравявам ви за дискретната и качествена охрана.“ Ами онази нощ срещу 11 януари 1997-а? Тогава НСО беше службата, която защити Народното събрание и предотврати кръвопролитието. Помощ от МВР не получихме. Помня думите на Кольо Добрев, тогавашния вътрешен министър: „Това, че парламентът не се превърна в скотобойна, дължим на НСО и ген. Владимиров!“… Но хората това не го отчитат. Те гледат: лъскав мерцедес, от него слиза някой политик, познат от телевизора, който не е заслужил или е загубил уважението им, по една или друга причина…

– Познавам доста от свестните момчета в НСО, ген. Владимиров. Но аз съм забелязала и друго – че НСО прилича на шефовете си, както впрочем и другите институции. Едно е НСО на Владимиров, друго – на Миланов, трето на Коджейков и т.н.
– Съгласен съм. Но бих добавил, че НСО се променя и според президента, на който по чл. 5 ал. 1 на закона е подчинена. Една беше НСО при Желев и Стоянов, друга – при Първанов. Мен ме освободиха, понеже на Първанов начело на НСО не му трябваше силна личност. Пък и не показвах много силно уважение към Бойко Борисов. Формалната причина да си ида беше, че служители на НСО охранявали бизнесдамата Ваня Червенкова и радиоводещия Боби Цанков. С ген. Миланов след мен Първанов и Борисов пак не случиха. И той е професионалист със самочувствие. Такъв е и сегашният шеф на НСО ген. Данчо Дяков – офицер от кариерата, с опит на ръководител от военна полиция, с практически познания за силите на НАТО, специализирал в САЩ и Франция… Да си шеф на тази служба не означава да служиш сляпо, а още по-малко да бъдеш слуга. Помня франкофонската среща на 129 президенти на о-в Мавриций, когато президентът Желев си беше забравил доклада. С какви комбинации влязохме в строго охраняваната зала и му го донесохме навреме от колата! А когато Желев трябваше да подпише пакта за мир в Мадрид? Поради лошото време самолетът от София не можеше да излети. Преместихме го във Варна и пътувахме дотам с отворени прозорци на колата – да не изгубим пътя в гъстата мъгла… Това не е слугинство! То е дълг към държавата, която президентът представлява. Някои шефове на НСО и политици не са наясно с тая разлика. Ген. Дяков, с подкрепата на президента Радев, може и трябва да върне достойнството на Националната служба за охрана. Радвам се, като виждам и чувам, че той е на път да го направи. В НСО работят хора, отдадени на професията и предани на държавата. Те го заслужават.

– Президентите са в сложни отношения с правителството понякога. Помните ли речта на Желев на Боянските ливади? И онова „Иване, кажи си“ към премиера Костов от президента Стоянов?
– Да?

– Има-няма 2 години минаха, откакто законодателят превърна НСО в мощна полицейска войска с президента Плевнелиев, като главнокомандващ. Чувам, че се готвят да го преправят, като понижат НСО в ранг. Чудя се нужно ли е, или се прави, понеже службата е вече под егидата на президента Радев? 
– Разбира се, че си прави заради Радев. На празника на НСО при Плевнелиев идваха премиерът, министри, депутати. Тази година дойде само Караянчева. И изведнъж се оказа, че пари за НСО няма.

– Ползва ли се НСО като шпионска централа? Доносничат ли гардовете на президентите за живота на министрите и депутатите, които пазят? И обратно? Донасят ли клюки за президентството на изпълнителната власт?
– По мое време НСО никога не е използвана за това. Тя е служба без аналог в България. Не я бъркайте с МВР и разузнаването. Нейната мисия е да поддържа на ниво сигурността на държавното ръководство, на чуждестранни гости с висок ранг и други посочени в закона лица. Мен лично никой от президентите не ме е питал с кого се е срещал премиерът или някой от охраняваните министри. Не са ме питали и премиерите за президентите, с които съм работил – какво правят, къде ходят. Композиторът Стефан Димитров, съпругът на Богдана Карадочева беше директор на телевизията по времето, когато вицепрезидентът Кавалджиев претендираше, че има подслушвателни устройства в стаята му. Оказа се, че има само лъчение от телевизора зад стената. Отидох при Стефан да му го кажа, защото предстоеше по темата предаване. Той, между другото, спомена, че Петър Стоянов и жена му Антонина всяка седмица ходели с личната охрана на президента у тях, били семейни приятели. Учуди се, че аз не знам. „Не събирам информация от личните охрани“, казах му.

– Но може някой бодигард да слухти и да събира компромати за президента, за премиера или за някой друг големец, когото пази?
– По мое време личните охрани не събираха информация за охраняваните лица. Мисля, че не го правят и сега, когато шеф на НСО е ген. Дяков – един честен и почтен човек. Не вярвам да са го правили и при ген. Миланов, и при ген. Димитров, и при ген. Коджейков. За ген. Антонов не бих гарантирал. Но той работеше с президента Плевнелиев, който слушаше като ученик премиера Борисов, така че от шпионаж нямаше нужда.

– Бившият служител на НСО Николай Марков неведнъж заявява, че тя служи за политическа употреба на силните на деня. Защо да вярваме не на него, а на вас?
– Защото имам повече информация и никой никога не ме е хващал в лъжа. Марков беше охрана на Екатерина Михайлова – това е най-високото служебно място, което е заемал някога. Нееднократно е наказван за нарушения в работата. И говори неща, които нямат общо с истината – отговорно го твърдя. Ако е събирана от личните охрани информация, политиците щяха да я използват един срещу друг, нали така? Аз такова нещо не съм чул досега. Една друга нередност се сочи, която я виждам и аз – НСО охранява хора, които не подлежат на охрана.

– Комисия от шефа на НСО, главния секретар на МВР и шефа на ДАНС решава дали да се охраняват лица извън посочените в закона, посегателство срещу които би отслабило властта. Тя е заседавала по сигнали за заплахи към Цацаров, Пеевски, Доган, Цветанов, Румен Петков, Местан… Като им дава мерцедеси с охрана, комисията показва уважение към тях. Какво нередно има в това?
– Има нормативен документ, определящ степените на застрашеност, както в страните с развита демокрация. Помня един депутат – заплашвали го по телефона, получи охрана. Един ден ми звъни: “Г-н генерал, провалихте ми среща в 9 часа, сега е 8,30, а колата я няма! Как я няма – казвам – от 8 часа е пред вас! Не – вика – няма мерцедес пред нас! Да, обаче има лада. Някои са убедени, че мисията на НСО е да ги вози с мерцедес. Навремето работехме по Правилник за устройството и дейността на НСО от 1992 г. , изпълнявахме го стриктно и не цепехме басма никому. Има сигнал за заплаха – МВР до 2 месеца го изяснява. Ако не е основателен, след 2 месеца охраната се сваля. Тя е скъпа – коли, заплати, авангарди… Хора ровят в кофите у нас, а ние харчим, за да се харесаме на някой. От години охраняват по 24 часа Доган. Имал заплахи. Но откога? Пожизнена охрана няма. ДАНС и МВР да си свършат работата! Ген. Дяков непременно трябва да промени структурата на НСО, организацията и да оптимизира състава. Не може така! Депутат да не ходи на работа, а ходи с държавна охрана. Друг се охранява със 7-8 човека на смяна. Това се прави само, ако в момента е на прицел от атентатор. Впрочем, Георги Илиев и Димата Руснака ги застреляха, макар че по 12 души ги пазеха.

– Вие сте обиколил по служба света. В коя друга държава политиците се явяват сред народа, пазени като колумбийски наркобосове от 7-8 бодигардове?
– Никъде. В Германия и САЩ политиците ги охранява партийна или частна охрана, но дискретна, не се забелязва. Нашите правят демонстрации – вижте ме колко съм значим и заплашен. Общественото настроение срещу НСО се създава и от това.

– Не само. Кортеж на НСО спря линейка във Варна и фейсбук избухна в гняв. Интернет е пълен с клипове – коли на НСО се движат бясно! Стари са, но лошата слава не остарява.
– Видях репортажа с линейката. Тя е от едната страна, кортежът – от другата, а в средата полицай регулира движението и то зависи от него. От линейката му дали знак, че могат да чакат и той дал път на кортежа. Изкараха виновни колегите. Те си мълчат. Както мълчат, когато спасяват хора на пътя, нерядко. Ако карат бързо, то е, за да не пострада някой в колата при стрелба.

– Гледахте ли записа с Доган на трибуната на НДК през 2013-а? Как някой си Октай опря в челото му пистолет, който засече, как Доган опита да го избие от ръката му и чак тогава притичаха гардове…
– Гледах. Първият пропуск е на авангарда – въоръжен човек е влязъл в залата. Вторият е фрапантен. От двете страни на трибуната трябва да има двама от личната охрана на Доган и трети контролиращ зад завесата. Но нямаше. Нападателят бе обезвреден от активист на ДПС. После притича служител някъде откъм публиката. И други гафове съм гледал по телевизията: Борисов на съвещание, а един до него хвърля ези-тура! Антонов казва: Ние го следяхме този и при нужда щяхме да го застреляме. Хайде, де! А ако той преди това наръга с нож премиера?… Впрочем, премиерът като охраняемо лице не бива да шофира, вместо служителя на НСО – забранено е.

– А не е ли забранено служител на НСО да разхожда дакела на бившия министър Соколов?
– Това с дакела не е истина. Казах го на журналистката, която го написа. Тя ми отговори: Знам, но го написах за майтап.

– В охранявания от НСО хотел „Маринела“ били подслушвани гостите на европредседателството. И това ли е майтап?
– Това не е за вярване. Какви хора от Съвета на Европа дойдоха у нас, че да ги подслушва някой? Значими политици ли бяха? Или чиновници от ниските нива?

– Все едно. НСО трябва да предотврати всяко подслушване! Евентуално.
– А как? Как 8-те човека от техническия й отдел да проверят всички стаи в хотела? Три институции са отговорни за превенцията: МВР, НСО и разузнаването. Чух укори към НСО само. А не чух някой да похвали НСО за огромната работа по европредседателството.

– Премиерът го похвали. „НСО свърши добра работа – каза. – И една кола не загасна.“
– Това, че ни една кола не е загаснала, не е най-същественото, за което може да бъде поздравено НСО. Колегите знаят защо.