Българин от центъра на заразата в Италия с невероятни разкрития за случващото се!

Николай Петев Николов живее от две години със семейството си на централната улица на градчето Кастильоне Д‘Ада, от където са едни от първите заразени с коронавирус италианци.

За съжаление от намиращото се недалеч от Лоди градче е и починалият в Милано от коронавирус оседемдесет годишен мъж – жертва №6 на опасната болест.

Николай е на 32 години, родом е от Плевен, завършил е музикална педагогика във Велико Търново, в момента следва заедно с майка си Мариана курс за усъвършенстване на италиански език. Баща му е шофьор на ТИР и работи за италианска фирма.

Ето какво споделя той в интервю за в. Монитор за ситуацията в Италия, породена от коронавируса:

- Николай, какво значи да живееш под карантина, как се отразява тя на семейството ти?
- Моето семейство не я усети веднага тази карантина. Уведомиха ни за първия заболял от коронавирус в града ни в петък сутринта, до вечерта болните станаха петима – шестима, но това много много не ни стресна.

Притеснихме се малко в събота, когато обявиха, че ще ни блокират напълно по домовете, а ние трябваше да отидем до Лоди с майка ми, за да докараме вкъщи баща ми, който се връщаше от курс във Франция.

Но отидохме до там без проблеми, а на връщане всички заедно напазарувахме провизии в един супермаркет. Сега имаме ядене и цигари поне за една седмица, пък после ще видим.

- Защо?
- По-нататък не знаем как ще се развива ситуацията, никой не ти казва нищо. В Кастильоне Д’Ада е затворено всичко, има един отворен супермаркет на няколко километра, но там вече почти нищо не се намира – няма плодове, зеленчуци, вода, препарати за стерилизация, брашно. Пускат само по десетима човека и опашките са страхотни, въпреки призивите хората да не се събират по много на едно място.

В Кастильоне пък най-много народ се трупаше пред автомата за цигари, но той се счупи и сега пушачите са принудени да ходят до други съседни селища. Даже днес един изглежда по-страхлив комшия от съседния двор попита баща ми няма ли да ходи за цигари, за да вземел и за него, но татко му отговори къде на шега, къде на истина, че спазвал инструкциите и нямало да излиза навън.

- Чувства ли се паника при вас?
- Не бих казал. Ако има паника, то тя е само заради яденето, витрините навсякъде са празни. Освен това колкото и да е жестоко, но причинения от коронавирус грип коси само много възрастни хора. Няма психоза, независимо, че по улиците почти няма движение.

Минават най-много линейки, тъй като хората и при най-малкото съмнение викат лекарски екипи по домовете си. Такива са разпоредбите.

- Имате ли някаква информация за това колко време ще продължи карантината, кога магазините ще отворят...
- Не, няма никаква официална информация и това не е много добре. По радиото и телевизията говорят непрекъснато за коронавирус, води се строга статистика за всеки нов заразен, но никой не отваря дума за това как я карат хората в селищата под карантина. Какво им е нужно, как да се борят със скуката, с изпълнното с малко тревожно очакване ежедневие.

- Вие как прекарвате времето си?
Слушаме радио, гледаме телевизия, аз съм през повечето време пред компютъра, вечер сядаме на маса с няколко близки семейства от входа, не излизаме никъде. Имаме доста силен социален живот и никак не е приятно да стоим в изолация. Но да се надяваме да не е за дълго.

- Пожелавам ви го от сърце!