Българка стана втора на швейцарската „Евровизия”, вижте историята на тази красавица

Бела Си от Ямбол започва кариерата си като актриса в спектакъл с Георги Калоянчев,пяла е на една сцена с Нели Фуртадо, „Симпли Ред” и братята на Майкъл Джексън

Белла Си е известна в Швейцария певица, композитор, артистка. Истинското й име е Борислава Пенчева Шишкова. За швейцарците обаче е било доста трудно да запомнят и изговорят името й. Наричали я Братислава, Бонилена и какво ли не още. В малък бар в Цюрих собственичката я погледнала объркано, после забила поглед в биографията й и отсякла: „Ама тук пише Белла”. Това се случва на 1 април 1999 г. Оттогава е Белла с добавено Си, за да напомня за фамилното й име Chichkova. На конкурса, на който швейцарците определили своята песен за „Евровизия 2016”, българката била на крачка от успеха.

 
- Борислава, явявате се на конкурс за участие на „Евровизия” от страна на Швейцария, какви бяха вашите шансове за успех?
- От 200-300 участници влязох в шестицата. Озовах се на голямата сцена, заобиколена от камери, асистенти, координатори. Изпях душата си, въпреки че бях много нервна. Огромна част от публиката гласува за мен. Близо 350 000 души. Десетчленното жури обаче избра Рика. Тя е канадка. Надеждите са били да повтори успеха на сънародничката си Селин Дион, чиято звезда изгрява през 1988-а точно от швейцарската „Евровизия”. Това обаче не стана. Но аз съм доволна от моето участие, станах втора, научих много, събрах впечатления.

- За какво се разказва в песента ви?
- Избягвам любовни текстове. Намирам ги скучни, вече изречени, дори пошли, когато в тях се натрапва сексуалността. Пиша винаги за борбеност, излизане от трудност, намиране на правилния път. Такъв беше и текстът ми за конкурса. „Another world” беше призив към Европа и всички, които биха чули песента, за по-добри отношения между хората, за по-малко агресия, по-малко омраза, по-малко войни и съревнование за надмощие.



- Кога за първи път решихте, че призванието ви е музиката?
- Разказвали са ми, че съм била в скута на майка ми (бебе на 10 месеца) и съм започнала да тактувам с дрънкалката... точно в такт с песента по радиото. Всички били много изненадани, понеже в семейството нямаме особено талантливи музиканти. На пет години ме записали на солфеж и пиано. По- късно учих пеене. Имах хубав нисък глас, развих го в пионерския хор, но никога не съм си мислила, че ще стана певица.

- Помните ли първия си концерт?
- Не. Но помня последния. Ръцете ми пак бяха студени и влажни ръце. 26 години излизам пред публика, но притеснението ми остава. За пръв път се качих на сцената в родния си Ямбол, не като музикант, а като актриса. Озовах се там, редом с Татяна Лолова, Георги Калоянчев, трябваше да заместя бременната си учителка по пиано, която участваше в това представление. Тя лично ме помоли. Беше сигурна, че ще се справя. Спектакълът започваше с мен. Излизах на сцената и започвах да свиря нещо на пиано.
 
Имах реплики. Диалози с Васил Попов
 
Представлението се казваше „Страсти и контрасти”. Беше много вълнуващо да съм с най-добрите актьори в България. Попивах всеки техен жест и дума. После изведнъж заминах като певица за Кипър с 4 песни репертоар. Там пък трябваше заместя бременна певица-цигуларка. Останах три години, докато дойде ред пак да заместя поредната бременна пианистка в Швейцария. Явно ми върви на бъдещи майки.



- Защо избрахте Швейцария?
- Не аз избрах Швейцария, а тя мен. Никога не съм си мислила, че ще остана там толкова дълго време. Вече 20 години, а договорът ми бе само за два месеца… Започнах да свиря в малки пиано барове. На втория месец се появи музикален агент, който ми даде възможност за пробно участие в Сейнт Мориц, където са богатите туристи, звезди, швейцарски и световни ВИП-ове. Не си давах сметка къде отивам, но за няколко месеца станах любимката на местните и на гостите. Всяка вечер барът беше пълен, като на Нова година... Мълвата тръгна от ухо на ухо, нарекоха ме пеещо слънце и участията заваляха. Буквално за година-две направих много добра кариера. Свирих кавър версии, но съм и добър имитатор. Пея с много мимики, емоции, изживявам всеки тон. Пея с тялото си.

- Известна ли сте в страната на шоколада и часовниците?
- Голяма част от Швейцария ме познава. Където и отида, винаги има някой, който ме е чул или видял, или знае къде и за кого съм пяла. От 6-7 години свиря на едно много популярно в страната шоу. „Art on ice” се казва. Звезди от фигурното пързаляне танцуват, а известни певци пеят на живо. Там имах шанса да се запозная с Нели Фуртадо, „Симпли Ред”, братята на Майкъл Джексън. Имах удоволствието да си говоря с Джереми Джаксън и да пея с Шака Кан… Незабравими моменти.
 
От година-две пиша и филмова музика
 
Започнах с един ням филм от 45 минути. Доста отговорна работа, но се получи страхотно, даже и аз се изненадах. Един режисьор ми предложи участие в театрално представление. Съгласих се. Започнах да вземам уроци за по-правилно произношение по немски. Ролята ми е комедийна. Имахме представления в един от най-реномираните театри в Кьолн.



- Семейна ли сте?
- Аз живях с един много талантлив музикален продуцент-фотограф-писател близо 13 години, от които 11 – омъжена, бях в много артистично-музикална връзка с него. Изживяхме прекрасни моменти, но всичко се изчерпа и дойде до логичен край, без драми, сълзи, тъжни разводи. Не… Останахме си близки приятели.

- А сега накъде?
- Пея на много езици: английски, испански, френски, бразилски, турски, руски, немски, корейски и български. Когато пиша песни, са винаги на английски и е по-трудно. Не знам защо. Продължавам с музика, театър, кино… Навсякъде. В България, Швейцария, Германия, дори в съседска Турция. Музиката няма граници.


 
Обожавам да пея и свиря в родината
 
Ще направя всичко възможно да имам повече участия тук. Обичам си България, тя ме зарежда и мотивира. Факт е, че коренът си е корен и аз го усещам наистина дълбоко в себе си.
 
 
 
Интервю на Исак ГОЗЕС, в. "ШОУ"