Българката с най-четената книга в "Амазон": Българите сме шампиони в оплакването
Целта беше всеки да покаже на децата си как може да се отнасяш добре към човека до себе си, казва в интервю пред "Монитор" Елена Александрова Лонг, семеен терапевт – лайф коуч и автор на бестселъра „Шифърът на Лонг – Тайната на дълготрайните връзки“. Според нея, ако младите нямат цели, се превръщат в поколение на моментното задоволяване.
- Елена, радвам се, че ви намирам в България. Книгата ви на английски „Шифърът на Лонг – Тайната на дълготрайните връзки“ (Long Relationships – Cracking the Relationship Code) оглави класацията на бестселърите в „Амазон“. Разгадахте ли наистина кода на семейните връзки и какво означава за вас този успех?
- Книгата е базирана на дългогодишна работа на различни изследователи, които са се интересували от темата как да направим семейната връзка по-здрава. За мен и съпруга ми доказателството беше практиката ни. Когато работим с клиенти, им предлагаме различни стратегии за начина, по който да общуват с партньора. Събрахме всичко това в книгата ни. Става дума за практики и стратегии, които са ефективни и в нашата семейна връзка. И двамата сме с предишни бракове, които поради една или друга причина не проработиха. Но смея да твърдя, че връзката ни сега е перфектна – за нас. Успехът на книгата е окуражителен от гледна точка на това, че хората, които са я прочели, ни пишат и споделят, че са научили неща, които прилагат при взаимоотношенията с тяхната половинка. За нас това е най-важният успех – да постигнат нещо по-добро във връзката си и да покажат на децата си как може да се отнасяш добре и с уважение към човека до себе си, да разрешиш конфликтите, ако има такива.
- Вие сте успешен семеен терапевт в Австралия. В момента дори работите със съпруга си. У нас често изтъкваме, че семейството като институция се разпада, това така ли е?
- Много хора не се интересуват от това да подпишат парче хартия, а просто искат да живеят заедно, за да се подкрепят един друг и да си помагат, да се допълват. И ако го правиш искрено, то работи. Затова сме и ние, семейните терапевти – за да дадем бързи идеи как да се направи нещо реалистично. От дългогодишната ми работа с различни клиенти мога да кажа, че съм срещала много силни жени без партньор, успешни в кариерата си, но голяма част от тях признават, че нещо им липсва. Все пак сме устроени така, че искаме да имаме другарче до себе си, някого, с когото да се посмееш. Тъжно е да се прибираш вечер в празна къща. Това са нужди, които ако не запълним с половинката си, го правим по друг начин. Но тези начини може да не са полезни за нас - като например пристрастяване към алкохол, вредни храни, компютърни игри и т.н. Имаме нужда от нещо, което да посреща т.нар. коренни нужди. Точно за това говорим и в книгата.
- Има ли универсална рецепта за щастлив брак, или всеки трябва да намери своята?
- Представете си, че в тази книга са събрани 8-те най-добри продукта в света. Вие можете да сготвите чудесно ястие с един продукт или с всички, които сме предложили. Много често комбинацията е уникална, но ако нямаш основните продукти, няма как да се получи. В самата книга обясняваме как комбинацията за всеки е индивидуална, но както казах, основните съставки са задължителни.
- Как изобщо възникна идеята за написването на книгата - беше ли планирано, или го решихте спонтанно в хода на работата с клиенти?
- Идеята се появи преди години, в хода на работата ни. И в един момент сякаш наистина назря - все едно преподаваш полезни лекции на хората и виждаш резултата от тях. Така ги опаковахме в книга. Това беше най-добрият начин да предложим опита си на по-обширен кръг. Всички знаем, че на днешно време не се четат особено книги, но е добре, когато знаеш, че може да прелистиш нещо, което ще ти е от полза.
- Заминавате за Мелбърн през 2005 година. Как решихте да се занимавате с това?
- В България бях учител по английски език и директор в езиков център. Когато отидох там, започнах да работя по проекти. Целта беше да постигнем по-добри резултати, да речем, за качествено обслужване в здравеопазването. Но нямах директен достъп до хора и клиенти, а това ми липсваше страшно много. Като учител съм свикнала да виждам как хората се развиват, как придобиват нови умения. И когато попаднах на лайф коуч видях колко много помага. Тогава реших, че искам да върша точно това. Това е все едно да замениш карането на кола от първа - с пета скорост. Беше страхотна атмосфера, в която да се развиваш, да помагаш на хората около себе си. Всички имаме нужда от мъничко подбутване.
- Какво си казвате всеки път когато посетите България?
- Винаги гледам две неща - дали хората поддържат градинките и сградите си чисти и дали са усмихнати.
- А усмихнати ли сме? Обикновено оглавяваме класациите за най-недоволните и нещастни нации.
- Ние, българите, сме невероятно добри в оплакването. Шампиони сме в този спорт. Когато видя усмихнат човек на гишето в дадена институция, ми се пълни душата. Това означава, че харесва това, което прави. Много е важно да откриеш баланса, особено при доходите, които получаваме. Щастието започва от вътре. Ако има градинка в един дом, това означава, че на някой му е било много хубаво на душата и го е изразил външно.
- Тук, в България, непрекъснато коментираме как учителското съсловие вече е принизено, няма го онзи респект, който преподавателите предизвикваха в миналото. Като бивш учител болно ли ви е за това?
- Само да уточня, че съм била учител в езиков център. Но тогава се чувствах уважавана. Имах щастието да работя с хора, които наистина искаха да учат английски. Учителската професия е изправена пред предизвикателства навсякъде по света. В детството си знаех, че това е човекът, към когото се отнасях с уважение, авторитет. А децата на днешно време знаят всичко, материално задоволени са, очакват, че всичко, което поискат, ще бъде изпълнено веднага. На нас не ни беше много лесно и си мислехме, че като направим така, че на децата да им е по-лесно, ще е по-добре за тях. Оказа се обаче, че имат по-голямо его и не знаят как да оценят това, което имат. Жалко е, че всички смятаме, че уважение е мръсна дума. Най-тъжното е, че децата ни не знаят как да правят дългосрочни планове, а учителите бяха тези, които ти помагат да изградиш визията си за света. Ако учителите се чувстват застрашени, ролите са объркани. Затова мисля, че учителите имат най вече нужда от уважение - от децата и от държавата.
- Със съпруга си дори подготвяте книга за взаимоотношенията с тийнейджърите. Трудна ли е комуникацията с младите хора? Често говорим за скъсаната връзка родители - деца.
- Има две неща, които не знам как родителите успяваме да объркаме. От една страна, им помагаме да имат по-лесен живот, като вършим всичко. От друга обаче - в един момент осъзнаваме, че мързелуват, и тогава започваме да ги критикуваме. Това е абсолютно нездравословен преход. Така децата никога не се научават кое е правилно и кое не. Може би заради това губим комуникацията с тях. Истината е, че ако няма дисциплина, не получават положителен коментар, когато се движат в правилната посока, и нямат цели, младите хора губят енергията си и се превръщат в едно поколение на моментното задоволяване. Затова си мисля, че тази книга ще е много по-трудна за писане.
Визитка:
Елена Александрова Лонг е завършила Софийски университет „Свети Климент Охридски”, специалност „Английска филология”
Била е преподавател и директор на езиков център
От 2005 година живее и работи в Австралия - първоначално в Мелбърн, а след това се премества в Сидни, откъдето е съпругът й
Работи като семеен терапевт
Заедно с него пише книгата” Long Relationships – Cracking the Relationship Code”, която се превръща в бестселър
Синът й работи като компютърен аниматор и е завършил Кралския институт по технологиите в Мелбърн, Австралия