Българският Индиана Джоунс с грандиозни разкрития за Перперикон и...

Църквата „Св. Атанасий“ е символът на християнството за Родопите, а лятото ще разкрием акропола на Мисионис. В същото време 8000 души посетиха Перперикон за празниците. Това каза археологът проф. Николай Овчаров.

Кой е той?
Роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново. Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 – професор. Преподава в Нов български университет, в Московския славянски университет и е старши научен сътрудник в БАН. Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения.

Но какво още сподели българският Индиана Джоунс вижте в интервюто, което даде в. "Монитор":

- Проф. Овчаров, в Златоград сте, където осветихте църквата „Св. Атанасий“, какво означава това за града и за нас като общество?- - Осветяването на тази църква е от изключително значение, тъй като Златоград винаги е бил от най-големите християнски центрове, дори да не кажа най-големият в средните Родопи. Знаете, че по-голямата част от околните села са мюсюлманско население, докато християнството тук е пазело своите традиции. Смея да твърдя, че през 19 век от Златоград започват едни от най-големите процеси, свързани с възстановяване на българската църква и Българската екзархия. Тук трябва да споменем църквата „Св. Богородица“, която е още от 1834 година и заедно с още две църкви в Родопите са най-старите във Възрожденския период. Килийните взаимоучителни училища също имат роля за процеса на запазване на християнството през 19 век. Но при възстановяване на църквата „Св. Атанасий“ говорим за един по-ранен период, защото според легенди и предания в Златоград е имало няколко средновековни църкви. Не случайно го наричат Кръстатата гора. Става дума за четири параклиса, които оформят един кръст в центъра на Златоград. До този момент местните хора възстановиха много от тези параклиси. Туристи всекидневно минават покрай параклиса „Св. Константин и Елена“, който е на граничния пункт с Гърция. „Св. Неделя“ също е много красива църква. Но „Св. Атанасий“ е може би най-красивият храм, изграден до момента там. Само до преди година той тънеше в разруха, беше в много тежко състояние. Благодарение на хората беше възстановен и се показа пред света в целия си блясък, ако мога да се изразя метафорично-с два позлатени купола. На мен лично ми прилича много на „Възнесение Господне“ на Царевец. Не случайно правя аналогия, защото ако Царевец и „Възнесение Господне“ са символи на християнството за цялата страна, то в момента в Златоград „Св. Атанасий“ е символът на християнството за Родопите.

- Провеждани ли са разкопки там?
- Не, става дума за легенди. Но работим в тази насока. Ако си спомняте, само преди две години на около 7-8 км в посока към Кърджали разкрихме църквата в село Добромирци. Предполагаме, че там е служил последно патриарх Евтимий. Това е приблизително средновековен храм от 9-10 век, който продължава и през 13-14 век. Но има още десетки такива църкви, които са в околността. Предстои ни да търсим подобни храмове от средновековието. На територията на самия Златоград в посока към Смолян е разкрит много богат некропол от 13-15 век и може би ще продължим неговото проучване. Той ще ни покаже средновековната история на Златоград. Сигурното е, че тук никога не се губи християнският дух, традицията продължава до 18-19 век. Неслучайно от Златоград е самият Дельо войвода, който е защитник на християните. Тази традиция тук никога не е прекъсвала.

- Превърна ли се наистина в център на културния туризъм този регион?
- Да, Златоград е средище на културния туризъм поне от 10 години насам. Това е голямата дестинация, която е свързана с Перперикон, Татул, с манастира „Св. Йоан Предтеча“. Златоград е най-западната част от тази дестинация, по която годишно минават половин милион души. Дори и сега за празниците е пълен с посетители. Хората свързват Перперикон и Златоград в едно цяло и огромната част от туристите, които отсядат тук, в града, на следващия ден отиват и на Перперикон.

- Каква е посещаемостта на Перперикон през празничните дни?
- Имам само неофициални данни, според които за трите почивни дни е имало около 8000 посетители. В Златоград наистина посещаемостта е огромна. Затова искам да призова министерството на туризма да обърне повече внимание на културния туризъм. За разлика от преди петнадесет години, когато той беше хит, сега отново се заговори за море, дюни, забравяйки, че културният туризъм е най-печеливш. Без да подценявам духовната същност на освещаването на „Св. Атанасий“, бих казал и че събитието е и част и от културния туризъм. Говорим и за поклоннически туризъм, който ще свърже всички християнски светини на територията на Кърджали. Така че това ще е повод за посещение на тези места.

- Какво предстои през новото археологическо лято, какви цели си поставяте?
- Археологическото лято е съвсем скоро. Колкото и да е невероятно, този път ще започна работа от Северна България, тъй като съм поел ангажимент към Свищов. Това е много важно, защото там е една от най-добре запазените крепости от 14 век. Имаме дори гравюри от началото на 19 век. Идеята е да разкрием таи крепост и да дадем възможност на община Свищов да кандидатства с проекти. Така ще пренесем опита, който имаме от Източните и Средните Родопи в Северна България. Но тези разкопки са един месец.

- И след това продължавате с Перперикон ли?
- Точно така, след това продължаваме със стандартната четиримесечна кампания на Перперикон. Едновременно се работи и в Мисонис край Търговище. Той е северният Перперикон, има доста потенциал. Тази година ще работим със средства на общината и на спонсори. Става дума за около 50 000 лева. Кампанията няма да бъде толкова голяма, като миналогодишната. Тогава имахме и държавна субсидия. Разкриваме вече вътрешната част - акропола на Мисионис, най-високата част. Това са големи, дебели пластове и работата върви бавно, но успяваме. Така че това са обичайните неща, с които се занимаваме през последните няколко години.

- Какво предприемате в Перперикон това лято?
- Планови разкопки, работим вече четири години в южното подградие. Копаем метър по метър. Никога не съм си поставял цели да откривам златни съкровища. Това са градове, в които се работи методично. Какво ще открием, ще покаже времето.