Богомил Манчев каза истината за страховитото поскъпване на тока за бита след мораториума
ще стигнем ценатаЩе стигнем цената от 300 евро, каквато е в момента в Германия, където цената на тока за хората е 310 евро
Председателят на сдружението „Булатом“ Богомил Манчев говори открито пред "Телеграф" за високата цена на тока. Той е завършил Техническия университет през 1985 г. Работи в оперативното звено на АЕЦ “Козлодуй”. Участва в пускането в експлоатацията на 6 блок на атомната централа Основател и изпълнителен директор на „Риск Инженеринг” Управител на Gilbert Commonwealth Risk Ltd.
- Г-н Манчев, компенсациите за бизнеса за високата цена на тока достатъчни ли са?
- Никога не могат да бъдат достатъчни. Но трябва да бъдат навременни.- Трябва ли само от АЕЦ „Козлодуй“ да се вземат средства за тях?
- Не. Трябва да се помисли как да се вземе от печалбата на ТЕЦ МИ1 и ТЕЦ МИ3. Защото по договорите им е регламентираната 25% печалба, а в момента тя е 250 процента.
- Свършва мораториумът на цените на тока, парното и водата. Какво става след това?
- Увеличават цената на тока. Увеличението на регулиран пазар би трябвало да бъде с трийсетина процента. От 120 лева на мвтч да отиде на 160 лева. На няколко стъпки да върви нагоре, защото населението ни е доста неплатежоспособно. През октомври предложих начинът, по който трябва да се компенсират хората, е да се намерят енергийно бедните и на тях да им се дадат количества енергия, примерно 300 квтч на месец, която да потребяват, а да я плаща държавата. Който реши, че трябва да харчи много повече енергия, значи не е пестелив.
Може да е беден, но не е пестелив. Тогава му казваш да си плати потреблението над 300 квтч на месец. Толкова ще му бъдат достатъчни за отопление, за готвене и някои други нужди. Ако изхарчи 350 квтч, 300 му са безплатни, а 50 квтч му се таксуват по цената за регулирания пазар. Така няма да катастрофира понятието „свободен пазар“. Трябва да държим регулиран пазар доста дълго време, докато не успеем да намерим начин, по който да запазим живота на хората.
- Как да запазим живота на болниците, училищата, общините?
- По същия начин.
- До колко ще расте цената на тока, ако се отпусне регулацията, освободят се цените?
- Ще стигне 600 лева. Сега тя е 170 лв. 3-4 пъти ще скочи цената на тока за бита. Това ще отнеме известно време. Може да е година, може да са две. И ще стигнем цената от 300 евро, каквато е в момента в Германия, където цената на тока за хората е 310 евро.
- А цената на бизнеса колко ще порасне?
- Цената на бизнеса вероятно ще гравитира около 180-200 евро. Може да слезе и на 170 евро. И там някъде ще умре, защото емисиите са високи. Те няма да слязат под 70 евро на тон. Тогава себестойността на електроенергията на термичните централи ще бъде 250-270 лева при някаква много дребна печалба от 5-7%.
- А държавата колко време може да задържи мораториума върху цените на тока, водата и парното?
- Цялата година може. Ще взима част от печалбата на „Козлодуй“ и ще компенсира бизнеса. Защото свободният пазар преразпредели участниците на регулирания пазар. Преди 1 юли 2021 година регулираният пазар беше около 12-13 млн. мвтч. Сега е под 7-8 млн. мвтч, защото с промени в енергийния закон кафенета, болници, училища бяха пратени на свободния пазар.
- И няма връщане назад? Предлага се общини, училища, болници да се върнат на регулирания пазар.
- Невъзможно е. Аз примерно харча ток като бесен и си го плащам, естествено. Но съм на регулиран пазар. А искаха и физическите лица да се изведат постепенно на свободния пазар. Харчиш примерно над 500 квтч - отивай на пазара. Но силово не могат да накарат човека да отиде на свободен пазар, законът пази крайните клиенти. Само ако реши, може да ходи. Примерно имаше един момент, в който беше по-изгодна цената на тока.
Но това, че хората не плащат електроенергията по 500 лева на мвтч, не значи, че не я плащат по 800 лева със салама, който си купуват. Индиректно ние, потребителите, плащаме няколко пъти увеличената пазарна цена. Тя е във всичко, което си купуваме. Отивам в магазина и изведнъж гледам брашното е с 40 стотинки по-скъпо. Питаш - как става тази работа? Брашното е било на щанда в магазина. Все едно като свети крушката в магазина, му расте цената. Всичко се увеличава. Това е неминуем факт. Крайният клиент плаща всичко. Държавата прави частична компенсация на бизнеса...
- Как може да се спасим от кризата с безумния скок на енергийните цени?
- Никак. Може леко да я компенсираме. Леко. Но не и да се спасим от нея. Обясняваха ни как свободният пазар е нашата манна небесна. Е, има го. Хайде да работим на свободен пазар. Когато в един свободен пазар направиш дефицит, цените нямат контрол. Това се случва и в момента.
България трябва да започне много сериозно да строи базови ядрени мощности. Вече нямаме възможност да избираме АЕЦ „Белене“ или 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Трябва да правим и двете. Но поради това, че проектът „Белене“ е десетина години лицензионно по-напред, с по-готова площадка, с технически проект, минал през всичките ревизии в Агенцията за ядрено регулиране, трябва да започнем с него.
Доведохме българската енергетика до кризисна ситуация, която много дълго ще оправяме. Причината е, че в енергетиката през последните 13 години и половина нищо не е правено. Нямаме Енергийна стратегия, а от 2009 г. досега България активно подписваше, без много да си дава сметка, всички документи, които касаят зеления преход. Тя не се готвеше за такъв преход и не осъзнаваше последствията.
- Какво трябваше да направи?
- За да изпълниш зеления преход на енергетиката, трябва да си направил много други неща, с които да обезпечиш населението с електроенергия, газ и топлоенергия. Ние произвеждаме половината от електроенергията си на база на много нискокачествени местни въглища с голям емисионен отпечатък. Данъкът ще платят 6,5 милиона българи, които сме останали.
В същия този период управляващи и синдикати се заиграваха с това, че ние ще можем да ползваме въглища, докогато искаме, и едва ли не няма да си плащаме емисионния отпечатък. Това се говореше само допреди година - обясняваха как ние ще получим дерогация, как ще бъдем на въглища до не знам си коя година. Написахме го включително в така наречения доклад за зеления преход, който изпратихме в Европейската комисия. Служебното правителство много не разбра какво прочете в този доклад.
А предишните, които трябваше да го пишат, много не са разбрали какво трябва да напишат. Защото ние си написахме мечтите до 40-а година, те ни върнаха доклада, забележките бяха по-дълги от самия доклад и забележките бяха предимно в енергийния сектор. Те казаха: „Да, някои централи може да работят до 2038 година. Но до 25-а година трябва да махнете 1600 мвт горивни уредби на въглища, като си изберете кои. Написали са ни го изрично. Не може две държави, които са ни съседи от север и от юг да вземат решение - Гърция да затвори термичните централи до 2023 година, Румъния да направи същото през 25-а, а не 2038-2040 г. Коя зелена енергетика? Ние предлагаме някакви дивотии.
Ти не намаляваш само въглеродния диоксид, азотни окиси, най-различни други окиси, които са при металургията, при химията. Те са още по-скъпи и трябва да ги махнеш. Защото много хора се заблуждават, че само за въглероден диоксид говорим. Говорим за без емисионна икономика. Това включва всичко, включително това, което издишаме ние, хората. Не можем да убием хората, за да решим този въпрос. Най-чистата енергия се прави от ядрената енергетика. АЕЦ излъчват 10 кг въглероден диоксид на мвтч. Водата излъчва 13 кг. Слънцето със новите съвременни панели излъчва 45 кг, вятърът излъчва 90-120 кг.
- Тогава как ще коментирате идеята на площадка „Белене“ да се направи завод за водород?
- Това граничи с глупост. Има нормативен документ в Европейската общност, според който на ядрена площадка може да се прави само ядрена централа. Доколкото е известно, на площадка „Белене“ лицензът нито е махнат, нито е паднал и тя е ядрена площадка.
- Къде в Европа има завод за водород, който произвежда ток?
- За ток още няма. В Бенелюкс правят нова тръбопроводна система, имат план за няколко централи, производители на чиста електроенергия, с която да произвеждат водород... Една част от водорода искат да произвеждат от газ.
Но когато произвеждаш водород от природен газ, има много въглероден диоксид остатък. Значи трябва да го утилизираш. Ако не го утилизираш, тогава произвеждаш така наречения сив водород, който е много замърсяващ. Когато го утилизираш, произвеждаш така наречения син водород. Той се използва в химията и енергетиката за производство на амоняк и за производство на електроенергия.
Ако гориш само водород в големи горивни уредби, имаш огромен проблем, защото водородът гори при около 2000 градуса температура и прави огромни количества азотни окиси. Азотните окиси трябва по някакъв начин да ги чистим. Но те могат да бъдат очистени за разлика от въглеродния диоксид, който нищо не можеш да го направиш, освен да го видиш как излиза от комина. Обясняват ми как ще го хванем и ще го депонираме в земята. Има няколко пилотни инсталации, направени по света на безумни цени. Едната пилотна инсталация е във Финландия.
- Какъв е полезният ход за България?
- Повтарям, трябва да правим базова енергия. Защото до 2040 г. трябва да решим проблема със замяната на дизела и бензина в леките коли. Това са 60-80 млн. мегаватчаса енергия. Нямаме достатъчно ток, ако тръгнем да зареждаме всички коли с електроенергия. Трябва да въведем комбинирано коли, които горят водород, и коли, които са на батерии. 70 процента от колите да са с батерии, 30% да горят водород. На водород е хубаво да са по-мощните коли, които са по 300-600 конски сили. Водородът е 3 пъти по-енергомощен от един литър бензин. Ако бензинът е 12 мвтч на тон, 1 тон водород е 36-37 мвтч. Затова цената на водорода трябва да сравняваме с цената на 3 литра бензин.
Това е той:
Завършва Техническия университет през 1985 г.
Работи в оперативното звено на АЕЦ “Козлодуй”
Участва в пускането в експлоатацията на 6 блок на атомната централа
Основател и изпълнителен директор на „Риск Инженеринг”
Управител на Gilbert Commonwealth Risk Ltd
Председател на сдружението „Булатом“, в което членуват 50 фирми, университети и неправителствени организации, свързани с ядрено-енергийния отрасъл