Боян Чуков срази Петков и разкри с каква цел е било ходенето му в Сърбия

Боян Чуков, геополитически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

- Водещ: България влиза в стратегическо партньорство със Сърбия, обяви с апломб в Белград министър-председателят Кирил Петков. За пояснение – стратегическо партньорство между две държави имаме тогава, когато те си сътрудничат предимно в областта на отбраната и сигурността.

Как България ще влезе в такова стратегическо партньорство със Сърбия, сиреч, ще си сътрудничи в отбраната и сигурността, след като страната ни е член на НАТО, а нашата западна съседка – Сърбия клони към Евразийския съюз. Възникват поредица от въпроси в резултат на това посещение и този, допускам, е един от най-сериозните от тях. Наш гост е геополитическият анализатор Боян Чуков. Защо му бе необходимо на премиера да ходи в Сърбия, особено след визитата в Северна Македония, която не се отчете като една от най-успешните?

- Боян Чуков: Първо, искам да започна с това, че и това посещение, а то беше обявено като официално посещение в нашата съседка Сърбия, то беше проведено в разрез с най-елементарните технологични правила при реализирането на подобно посещение, и то след като се има предвид, както и отбеляза и сръбската страна, че от 2020 г. български премиер не е ходил в Белград.

Първо, аз информацията я черпя от сайта на Министерския съвет. Заедно с премиера са били министърът на енергетиката Александър Николов, началникът на политическия кабинет Лена Бориславова и заместник-министърът на външните работи Васил Георгиев. Едно такова посещение обикновено се съпровожда от трима-четирима министъра, един-двама, ако може и повече представители на други институции на България, които със своите сръбски колеги би трябвало някъде месеци подред да се договарят, така че да гледаме по телевизионния обмен една много позната картинка, когато две държави имат подобно събитие.

Зад двамата министър-председатели започват да се редуват министри, които почват да подписват договори, споразумения, меморандуми за намерение, дадени агенции започват да си подписват помежду си споразумения за сътрудничество и т.н. Освен това винаги едно такова посещение се придружава от голяма група бизнесмени и паралелно с визитите на премиера се провежда и бизнес форум, в който заинтересовани фирми от двете страни се събират и започват да се договарят за бъдещо сътрудничество, подписват се сделки.

Но всичко това се подготвя месеци наред, а не просто така, качваме се на самолета и отиваме там. Реално става дума за следното: премиерът Петков отиде да свърши, както той обича да се изразява, една чужда работа на ишлеме, която няма нищо общо с българските национални интереси.

- Водещ: Бихте ли пояснили, каква е тази „чужда работа“ и защо „на ишлеме“?

- Боян Чуков: Така. Става дума за следното нещо: американската геоенергийна стратегия на Балканите има за цел да изхвърли „Газпром“ и руските газови доставки на Балканите и те да бъдат заместени съответно с газ, който ще пристига по Южния газов коридор под Азербайджан, най-вече от находището „Шах Дениз“, и разбира се, от терминала за втечнен газ в Гърция, в Александруполис, тъй като знаете, че точно около този терминал станаха и скандали с интерконектора, който е между България и Гърция.

На 1 февруари започва строителството на интерконектора, който е между България и Сърбия. Той ще се финансира от Евросъюза и Европейската инвестиционна банка. Така че в случая въпросът беше да се отиде максимално бързо и да се направят договорките със сръбската страна,
даже и поради факта, че основното от цялото посещение беше разговорът на четири очи, който имаше нашият премиер с Ана Бърнабич – колегата му от сръбска страна.

И става дума именно за тази газова връзка да се направи между двете страни и неслучайно в руските сайтове тук от няколко дни започват да излизат заглавия от типа на „Сърбия иска да се дистанцира от руския газ с помощта на Южния газов коридор“. Така че в този план обаче се поставя и още един въпрос, който мен лично ме смущава. На всички посещения на премиера дотук – имам предвид и в Скопие, и в Белград, заедно с него пътува началникът на кабинета му.

Технологията на работа в Министерски съвет не позволява на началника на кабинета да пътува постоянно с министър-председателя в чужбина, тъй като документооборотът, който минава през началника на кабинета, е огромен. Той трябва да координира работата на всички български министерства, ключови институции, да чете кореспонденцията още от сутринта, да парафира, да резолира, да действа заедно с дирекциите, които са в Министерски съвет, и е достатъчно само ден, ден и половина да не е на работното си място, при което започва всичко да се задръства, и държавната машина започва да скърца.

Сега, ако примерно госпожата е обявена като началник на кабинета, а някой друг върши тази работа – вече аз не знам и нямам информация по въпроса. Но един началник на кабинет не може да пътува постоянно с министър-председателя. Погледнете назад във времето и ще видите, че при всички други министър-председатели на България началникът му на кабинета пътува изключително рядко, не за друго, а защото той е натоварен с изключителни отговорности, тъй като министър-председателят, когато не е в България, именно началникът му на кабинета не позволява документооборотът да затихне и в Министерски съвет и по тоя начин да се забави функционирането и координирането на работата между българските институции.

За тази работа си има съветник по външнополитическите въпроси, който си пътува с министър-председателя и си отговаря за тия всички въпроси, за които той е отишъл в Белград. От друга страна, на мен лично ми звучи малко като подигравка съобщението в Министерския съвет, изречението например „Петков благодари на сръбските власти за усилията за интегриране на българското национално малцинство“.

В същото време се оказва, че той преди да замине, въобще не си е дал труда – разбира се, това е работа на неговия екип в Министерски съвет – да се запознае с вижданията, с оплакванията, с представителите на българите, които живеят в Сърбия. Искам да обърна внимание, че той казва така: „Ние ще говорим за сътрудничество в областта на инвестициите, иновациите и туризма между България и Сърбия“.

В същото време Иван Николов, който е един от лидерите на българите в Сърбия, казва така: „Да не забравяме, че в Босилеград и Цариброд няма работеща икономика, а българският бизнес не се допуска да предложи работа и поминък на населението. Две български компании – ВАЛЕНА и КАЛИНЕЛ, буквално бяха изгонени от Босилеград, а стотици босилеградски семейства, оставени без работа и препитание, напуснаха родните си домове.“

Така че аз напълно го разбирам. Какъв е смисълът да отидеш в Белград и да кажеш, че ние ще организираме бизнес форум след няколко месеца някъде? Задължително е, като отидеш в Белград, бизнесмените да са заедно с теб, да организираш бизнес форума, а това означава месец и половина – два работа с работодателските организации в България, подбиране на подходящите фирми, подбирането на подходящите представители от тези фирми. Т.е. това е една чудовищна работа, много трудоемка, която се извършва от кабинета на министър-председателя, и началникът му на кабинета е един от участниците в този процес.

А ние отиваме там, за да кажем какво ще правим по-нататък, с което, разбира се, ставаме за смях не само пред нашите българи, които живеят в Сърбия, но и пред нашите съседи. Гледах много внимателно пресата в Балканския полуостров и трябва да ви кажа, че почти никъде няма никакви съобщения. Например основните гръцки вестници нямат и едно изречение за посещението на нашия премиер в Белград. Освен това той се договаря с министър-председател и с президент на Сърбия, а след два месеца има избори и то не е сигурно, кой от тях ще остане на власт.

Няма нормална държава, която да прави официално посещение и да преговаря с хора, и да прави договорки с тях, за които не е ясно, след три-четири месеца въобще дали ще бъдат на власт. Нали разбирате, че освен тази договорка, която е газовата и която вече знаете, че това е голямата енергийна стратегия на САЩ и на България, той с това направи в случая а услуга на нашия стратегически партньор, какъвто в случая се явяват САЩ. Въпросът е – аз не съм противник да се свърши тази работа, но съм противник ние да вършим работа на ишлеме, без да знаем какво печелим от нея.

Още повече, че другите балкански или централноевропейски страни, при надигащата се енергийна криза, всеки се стреми да уреди енергийните си доставки по най-добрия начин. Например Виктор Орбан отиде в Русия и се договори за дългосрочен договор с по-ниски цени. И нещо повече – той поиска 1 милиард кубически метра газ повече, отколкото е нормалното, за да започне да захранва подземните газохранилища, тъй като Европа в момента имаше газ тази година все още в своите газохранилища, който обираше луфта през годината и особено през зимата.

Докато сега нивото на газта в цяла Европа в газовите хранилища е паднало толкова ниско, че догодина всички европейски страни ще имат проблеми и най-вече ще имат проблеми германците, ако случайно стане така, че не се пусне „Северен поток“ 2. Азиатският пазар е много бързонарастващ и този втечнен газ, който беше отклонен, включително и от Катар, това е само временно решаване на въпроса. От друга страна, светът няма толкова много танкера, които да извозят втечнен газ, така че да се реши този въпрос за Балканите и за Европа.

За да се реши снабдяването с природен газ на Европа, да се замести с втечнен от САЩ, от Катар и от другаде, са необходими 1300 танкера, а толкова няма в света. Така че всеки в момента си прави сметката, какво ще прави догодина, тъй като догодина ще бъде големият проблем. И голяма част от специалистите предвиждат, че цените догодина отново ще бъдат някъде около 1000 долара и нагоре – нещо, което не е по силите на коя да е икономика.

- Водещ: Г-н Чуков, а що се отнася до това изречение, което беше изведено като новина – че България влиза в стратегическо партньорство със Сърбия, какъв смисъл има то? То не е ли безсмислено? Какво стратегическо партньорство ние може да имаме, като военно принадлежим на различни съюзи?

- Боян Чуков: По принцип в случая основната цел на американците е да превземат Сърбия и тя да влезе в тяхната орбита, тъй като аз и друг път в предавания при вас съм казвал, че Вучич играе двойна игра и, както виждате, руснаците в последно време много изстинаха към него.

Искам само да обърна внимание, че Вучич, когато беше последния път в Москва – да, той постигна много добри цени на последната му среща с Владимир Путин, но цените бяха за следващите 6 месеца, т.е. до следващите президентски избори. Което означава, че Сърбия при определени обстоятелства изведнъж от най-големият партньор и съюзник на Русия на Балканите, може да се превърне в съюзник на САЩ, особено ако, разбира се, бъде решен и въпросът с Косово. И тогава хипотетично – защо да не бъде Сърбия наш стратегически партньор?

- Водещ: Но ако тя остане в Евразийския съюз, без да влезе в НАТО?

- Боян Чуков: Не, Сърбия по принцип не е в Евразийския съюз. Сърбите в момента играят двойна игра – опитват се да играят както с руснаците, така и с американците. Разбира се, Вучич, колкото и да му се иска бързо да реши въпроса с Косово, той на може да го направи, поради това, че населението е русофилско и силно настроено срещу американците, предвид бомбардировките на НАТО в началото на нашия век. Така че и неговата е ужасно сложна.

Но проблемът е, че ние не можем да очакваме в този момент нищо положително от страна на сърбите, които, освен всичко друго, стоят и зад нашите неприятности, които имаме с македонците в Скопие. Така че може би, ако Сърбия премине в орбитата на Вашингтон, то тогава бихме могли да говорим за някакво стратегическо партньорство, но за мен това е много малко вероятно. Но е очевидно, че една част от балканските държави се опасяват от някакви промени, които биха могли да настъпят на Балканите. Например, на мен ми направи впечатление, че една Хърватия закупи за 1,2 милиарда съвсем нови въоръжения. Сърбия пък закупи за половин милиард. Така че около нас всички се въоръжават.

- Водещ: Какви са изводите за нас?

- Боян Чуков: При това положение изводът за нас е, че ние общо взето ще катастрофираме в най-скоро време, поради това, че външната ни политика е абсолютно шрапнелна, неориентирана. Ние нямаме стратегическа цел, нещо повече – ние нямаме и
тактическа цел. Външната ни политика е на ишлеме – каквото ни се даде от чужбина, с чужд модел, с чужди материали, само трудът е от наша страна.