Вальо Златев много лъже на карти и с него не играя; В понеделник не се бръсна, не си режа ноктите и не давам пари
<em>&ldquo;Едно, две, три, проба...&rdquo; Бойко Борисов брои. Градинската масичка пред правителствената вила на ул. &ldquo;Секвоя&rdquo; хич не е удобна, за да сложа там диктофона си. Премиерът отривисто го грабва и докато разговаряме, услужливо го държи пред лицето си. От време на време отпива минерална вода &ldquo;Боржоми&rdquo;, наоколо е зелено, пеят птички... БЛИЦ публикува интервюто на Мила Аврамова от в. <a target="_blank" href="https://www.trud.bg/">&quot;Труд&quot;</a> с малки съкращения.</em><br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че някой наистина ви вярва, че сте &ldquo;сам като куче&rdquo;. С тия тълпи обожателки, които вървят след вас?</strong><br /> - Нито ме интересува дали някой ми вярва, нито пък ще седна на някого да се обяснявам. Ето, качете се горе в спалнята и разгледайте. И ако намерите едни гащи, или една женска дреха, или нещо, кажете ми &ldquo;Хасан&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Е, вие няма да ги метнете на леглото да ги видя аз.</strong><br /> - Можете да отворите, който искате гардероб. Но иначе личният ми живот по никакъв начин не е бил и няма да бъде тема на разговор. По простата причина, че е приключил.<br /> <br /> <strong>- Е, това звучи много тъжно.</strong><br /> - Тъжно, но факт. И след като съм се лишил от това, най-малко бих искал да се говори по тази тема.<br /> <br /> <strong>- Как властта промени живота ви?</strong><br /> - Промени го отвратително. Отида да играя футбол и... &ldquo;Бистрица&rdquo; щеше да влезе в &ldquo;А&rdquo; група, а останаха трети. Защото момчетата се стреснаха. Прочетоха такива лъжи и измами. Не мога и футбол вече да ходя да ритам. Който ме познава, знае, че аз от 20 години залагам и играя тенис на вързано. Има тенисисти хиляди в България, ходете ги питайте. И кой не е ял бой! С един играем на печено пиле, с друг играем на един лев, с трети на бира, с четвърти на 5 или на 20 лева... После ги навиваме на фунийки и ми ги слагат на ракетата като майстор. Обаче глупости ми омръзна да слушам. Това е! Не ходя на кино, не ходя на театър.<br /> <br /> <strong>- Е, на театър ходите.</strong><br /> - Ходим с министрите. С десет души охрана. То няма нищо приятно в тая работа. Да ти се отходи. Като седнеш, и почват от всички редове хората да се навеждат и да те гледат. Няма никакво удоволствие.<br /> <br /> <strong>- А как успявате да се видите се близките си? С племенника ви, сестра ви...</strong><br /> - Племенника ми не съм го виждал може би две-три години. Кака идва миналия месец да ме види. Леля оня ден ми се обади, че от един вестник ходил криминален репортер да му покаже къде сади картофите и разсада за доматите. И тя жената, от село Хераково е, ми вика: &ldquo;Бобе, как издържаш, лельо, с такива идиоти?&rdquo; И вика: &ldquo;Показах им разсада и градината.&rdquo; Ето това ме побърква! Защото няма за какво да се хванат. И да пратят репортер да намери леля и да види дали сади картофи!<br /> <br /> <strong>- Какво осъдително има в това, може би просто са направили човешки репортаж?</strong><br /> - Щом така го разбирате. Според мен целта е била да напишат заглавие: &ldquo;Леля му каква е кокона и не сади картофи&rdquo; (смее се).<br /> <br /> <strong>- Е, добре де, поне на рождения ви ден с роднини няма ли да се видите?</strong><br /> - Аз даже и в момента с ужас си мисля за понеделник. Първо съм казал на партията - нито искам някого да виждам, нито подаръци...<br /> <br /> <strong>- Сигурно ще ви осиновят няколко лъва от зоопарка.</strong><br /> - Това м.г. беше прекрасно, че тия животни бяха в нечовешки условия. Вместо да ми купуват ризи, връзки и обуща, по-добре, че са ги дали за лъвовете и са им направили клетка. Така децата от цяла София ходят и гледат. Ако е за това пак да направят нещо такова. А то... писания. И накрая ще се заключа някъде или ще избягам на 13-и. Преди да имам рожден ден ми беше любимото нещо. Аз си правех рождените дни в НДК горе. Има ли по-хубав ден от тоя? Идваха всички. А сега вече не искам никого да виждам!<br /> <br /> <strong>- Мислите ли си - на 52 г. съм, докъде я докарах, какво направих, какво щеше да каже майка, ако беше жива...</strong><br /> - Разбира се. Всеки ден мисля за нея. Даже, като направя нещо, винаги го прекарвам през това дали тя щеше да го одобри. Много ми е говорила, докато беше жива. Тя ми е критерий за справедливост и за вярност. Като преценя, че нещо няма да го хареса, и не го правя.<br /> <br /> <strong>- Какво например?</strong><br /> - Какво ли не. Ако щете дори да напсувам някого, да избухна и да набия някого. Знам, че тя щеше да е против. Много ни се сърдеше да ни чуе с баща ми нещо да напсуваме или да кажем някоя простотия. Веднага казваше: &ldquo;Е, не ти отива. Как може такова нещо!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Извинявам се за следващия въпрос, обаче винаги много съм се чудила защо при откриването на поредното нещо тъпчете в устите на момичетата с носиите залъците от погачата?</strong><br /> - Храня народа. А по ли е добре да се омажа аз в мед и сол (разсмива се). Да съм с блажни пръсти и надути бузи. Това е традицията, нека да хапнат момичетата и толкова.<br /> <br /> <strong>- Къде си пазите лентичките от откриванията на разни обекти?</strong><br /> - (Поглежда си в джоба) Тука нямам, че ми е чиста ризата. За вас съм я облякъл.<br /> <br /> <strong>- А това на ръката ви какво е?</strong><br /> - Червено конче. Против уроки. От кака ми е. Вързала ми го е през януари. Да ви кажа има неща, които още от майка ги знам и ги правя. Например като ти мине някой път и е по-добре да се върнеш. Който ще да е. Не е хубаво да ти минава път някой, като си тръгнал нанякъде. А в понеделник не се бръсна!<br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Така съм си решил. В понеделник не се бръсна, не си режа ноктите и не давам пари. Открай време е така.<br /> <br /> <strong>- Хубаво е да се знае да не ви искат пари в понеделник хората.</strong><br /> - Абсурд. Не давам!<br /> <br /> <strong>- Добре, че заседанията на Министерския съвет не са в понеделник, че ако трябваше да приемате бюджета...</strong><br /> - (Смее се.) Така е. Има неща, които не се правят. Ако черна котка ми мине път, се въртя три пъти и тогава минавам.<br /> <br /> <strong>- Сега вече излъгахте!</strong><br /> - Не, ако съм с колите, им казвам върнете се и да минем по другата улица. Мине ли черна котка - завиваме обратно! (Залива се от смях.)<br /> <br /> <strong>- Суеверен или вярващ?</strong><br /> - Знам ли. По принцип вярвам си в Господ. Сутрин, като стана, три пъти се прекръствам и казвам: &ldquo;Боже, ти напред, аз след теб.&rdquo; Това го знам от майка и това правя.<br /> <br /> <strong>- Молитва знаете ли?</strong><br /> - Молитва не знам. Макар че сега от толкова откривания (започва да се смее) вече знам наизуст: &ldquo;...На овчи порти се намира къпалня по еврейски наречена Витезда&rdquo; (Евангелие от Йоан 5:2, бел. ред.). Мога да я изкарам цялата като поп. Ами да, толкова пъти съм го слушал вече, че даже последния път на Данчето Фандъкова й го рецитирах в ухото и тя жената се стресна...<br /> <br /> <strong>- Вие вече сте изключително праведен, трябва да видим дали не са ви поникнали крилца - не пушите, по жени не ходите... Пиенето?</strong><br /> - Не можах да се науча.<br /> <br /> <strong>- Как все пак разпускате?</strong><br /> - Играя карти. Като ми писне, се обаждам на приятели и играя карти. Няма да кажа с кои, че утре ще напишете кръга еди-кой си.<br /> <br /> <strong>- С Валентин Златев сигурно (шефа на &ldquo;Лукойл&rdquo;-България - бел. ред.)?</strong><br /> - А, не. Вальо лъже на карти и с него не играя. Той много лъже. Той, ако има три еднакви карти от един цвят и вика: &ldquo;Терца&rdquo;. Има седем, вале и асо и вика &ldquo;Терца&rdquo;!<br /> <br /> <strong>- Кое искате да е изречението, с което да останете в историята. И въобще искате ли да оставате в историята?</strong><br /> - Щем-не щем в историята няма как да ни прескочат. Важното е да остана с добро име. Мисля, че с това, което строим и ще построим, ще останем в историята. Хората, които минават по &ldquo;Люлин&rdquo;, като се знае, че това беше абсолютно провален проект, за който ние...<br /> <br /> <strong>- Стига вече с тия магистрали! Един ден &ldquo;Люлин&rdquo; на вас ще я кръстят сигурно. Магистрала &ldquo;Бойко Борисов&rdquo; - да се успокоите.</strong><br /> - Като изрично подчертавам, че се шегувам, бих казал, че като направим &ldquo;Струма&rdquo; и &ldquo;Хемус&rdquo; - те ще са апотеоз на всичките ми усилия.<br /> <br /> <strong>- Е, сега нормално ли е човек да мисли постоянно как ще направи някакви магистрали?</strong><br /> - Понеже се познаваме отдавна и виждам накъде биете, ще кажа така - вече съм се променил и изкривил. Преди ми беше най-любимо да отида на мач на &ldquo;Левски&rdquo; на &ldquo;Герена&rdquo;. По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност.<br /> <br /> Сега си говорим, а аз си мисля - дали излязоха на лабораторията изследванията, докъде Плевнелиев днес е стигнал с преговорите за другата отсечка, Дянков също нещо трябваше да свърши. Сега с нетърпение ги чакам да дойдат да кажат кой докъде я е докарал. Цецо ще ми се обади към десет и половина - единайсет от Брюксел от вечеря с вътрешните министри. Знам всеки един какво важно трябва да прави днес.<br /> <br /> <strong>- Не ви ли е мъчно, че животът ви можеше да е друг.</strong><br /> - Няма как да е едното и другото. Няма как да се случи. Течението вече ме занесе в тази посока и не мога да се измъкна. Най ме е яд само като напишат, че имам медиен комфорт. В това отношение Бербатов е абсолютно прав да се сърди. Написал някакъв английски вестник нещо и нашите вестници го препечатват. Че Руни 15 мача нямаше гол, Бербатов - голмайстор на лигата! Оня бил добър, а нашият слаб. И нашите го препечатват. Аз, ако бях редактор, щях да ги направя на салата...