Брайън Мей от "Куин" призна в откровено интервю защо Тунгуският метеорит е голямата му страст

Брайън Мей, изключителният бас китарист на великата група "Куин", е доктор по астрономия. Той споделя житейски изводи и истини на връх Деня на астероида пред Discovery Science, единственият глобален телевизионен канал, посветен изцяло на чудесата в науката. Днес изкушените зрители ще гледат специалният епизод "Човек срещу Астероид", посветен на най-драматичните събития, свързани с астероиди в историята на Земята - от астероида, който удари Русия през 2013 г., до най-големия сблъсък през последните години край планина Тунгуска в Сибир.

-  Брайън, как се запали страстта ви към науката?

- Израснах със странното усещане, че всеки трябва да може да прави всичко едновременно. То ми беше предадено от предишното поколение: заради избора - музикант или учен. Обичах да гледам звездите и да си мисля кое ли е нашето място във Вселената. Но обичах и изкуството във всичките му форми - най-вече музиката. Тя винаги ме е карала да се чувствам страхотно, да изпитвам страст. Затова и се хвърлих към всичко, което ме влечеше. И когато по-късно дойде моментът да избера - дали да стана учен или музикант - ми беше много трудно. От уважение към родителите ми в началото избрах науката, а музиката бе моето хоби. После събитията се развиха така: музиката ме призова толкова силно, че трябваше да отида при нея.

- Когато бяхте дете, как се виждахте след години - като музикант или като учен? Виждахте ли връзка между рока и астероидите?
- Странно е, но не виждах никаква разлика между музиката и науката - колкото и смешно да звучи това. А по-късно разбрах, че викторианците биха се съгласили с мен. Повечето от тези велики учени са били също музиканти. А повечето великите музиканти от онази епоха са имали огромен интерес към астрономията.

Очевидно съм имал викториански усет като малък

без да си давам сметка за това. Просто исках да науча повече за всичко, да комуникирам с хората около мен чрез музика. В крайна сметка ми се наложи да направя избор. Защото имаше препятствие по пътя ми и се наложи да сляза от него - и четири години да се занимавам с астрономия. Преподавах и математика в общообразователно училище. Музиката определено беше на заден план за известен период. Но тя ме извика обратно и изведнъж дойде моментът, в който "Куин" беше готова да стъпи на сцената. Осъзнах, че ако не излезем веднага, ако не скочим от този прозорец сега, той никога повече няма да бъде там. Сега осъзнавам, че съм направил огромна стъпка встрани от науката. Знам, че съм изключителен късметлия - успях да се върна към астрофизиката след 30 години. Придобих докторска степен и сега общувам с научната общност и се чувствам по-свързан с нейните представители. Мат Тейлър, например, ученият, който стои зад мисията "Розета", е истински почитател на метъл музиката - също като мен. Той има и много повече татуировки от моите. Толкова много от хората, с които контактувам, са били изправени пред идентични дилеми. Имаме само един живот и притежаваме правото да се свързваме чрез всякакви видове знание и комуникация - а това означава изкуство и наука. Ще е хубаво, ако няма подобни разграничения за в бъдеще. Хората просто обичат да правят определени неща. Не е нужно да ги категоризираме.

- Защо ви вълнуват астероидите?

- Обичам астрономията и космологията. Намираме отговорите на толкова много въпроси за Вселената - и това е изключително вълнуващо. Но, разбира се, влечението ми към астероидите не е защото ги обичам, а защото те са опасност. Тя се подценява в продължение на доста време. Колкото повече откриваме, толкова повече си даваме сметка, че има много неща, които не знаем за обектите в космоса, потенциално опасни за Земята. Някои са скрити, за някои от по-големите най-вероятно знаем, но с астероидите със среден размер, които могат да заличат цял град, не сме особено наясно. Ще е истинска трагедия, ако се озовем в ситуация, в която разбираме, че Буенос Айрес може да бъде унищожен до няколко седмици и ние няма какво да направим, защото сме безсилни. Това е смисълът на Деня на астероида - да се опитваме да разберем какви са опасностите и дали можем да се намесим преди да са ни сполетели.

- Как изобщо се потопихте в сферата на астрофизиката?

- Аз съм аматьор - никой никога не ми е давал заплата като астроном. Тази наука ме влечеше още от дете. Бях "гладен" да разбера какви са тези звезди и останалите неща, които виждах в небето.

По мое време небето беше по-тъмно и ясно виждах Млечния път

Сега толкова много хора, толкова много деца растат, без да могат да съзерцават небето в големите градове. Можех да видя и галактиката Андромеда - тогава все още се наричаше Мъглявината Андромеда. Хората не можеха да направят разлика между облаци от газ и съвкупност от милиарди звезди в други вселени. Преди се наричаха "островни". Те винаги са били там - без значение как се наричат - и умолявах родителите ми да ми разрешат да остана буден до по-късно, за да гледам предаването "The Sky at Night" с водещ Патрик Мур. Той е емблематична фигура в астрономията и нейното популяризиране в Обединеното кралство, а по-късно стана и нещо като мой чичо. Аз съм истински късметлия, защото имах възможността да съм около него. Той беше огромно вдъхновение за мен. Гледах го всяка седмица и изпитвах истинска жажда да разбера какво се случва далеч в небето.

- За повечето от нас физиката е много сложен предмет, който е труден за разбиране. Как можем да го направим по-прост и атрактивен за младите?

- Това е често задаван въпрос. Голяма част от астрономията всъщност е много проста за разбиране. Една снимка казва повече от хиляди думи - това е особено вярно за астрономията. Ако искаме, винаги може да изпишем уравнения на черната дъска, но когато покажеш снимка на спирална галактика, хората могат да видят и да усетят за какво става въпрос. Инстинктът им се събужда от това, което виждат. Изобщо в много отношения астрономията не е много трудна материя. Тук се крие и предизвикателството - трябва да я направим достъпна в истинското вълнение, което тя носи. Повечето от нас с изгарящо любопитство се питат за тайните на планетата ни и

дали сме сами във Вселената

Представата ни за Вселената е много трудна за дефиниране. Не мисля, че някой може да си представи какво означава един милиард километра или пък един милиард светлинни години. Това е отвъд капацитета ни, но представите, които имаме, ни водят все по-далече и научаваме нещо ново всеки ден.
- Има над милион малки обекти в Слънчевата система. Как гледате на идеята да кръстите някой от тях на Фреди Меркюри?
- Изненадващо е, че все още няма обект, кръстен на Фреди. В момента има движение, чиято цел е именно тази. Но все още не бива да издавам подробности, въпреки че съм вътре в нещата.