Чудно: От времето на Митеран не е имало толкова голям френски интерес към България

Близо 2000 човека в София посрещнаха новото Божоле в третия четвъртък на ноември, както повелява френската традиция. Мащабна вино вечер в НДК бе организирана от Френско-българската търговска и индустриална камара. Това е най-голямото и важно събитие за френската бизнес общност в страната ни.

За френското и българското вино, за бъдещето на търговските отношения между двете страни и за спомените от „Парк де Пренс“, говори председателят на камарата Стефан Делайе.

Кой е той?
Стефан Делайе е председател на Френско-българската търговска и индустриална камара и изпълнителен директор на комуникационната група Хавас в България. Завършил е Висшия институт по мениджмънт (Institut Supїrieur de Gestion) в Париж.

Стефан Делайе има над 25 години опит в сферата на комуникациите, рекламата и маркетинга. Живее в България от 2000 г. Работил е като комуникационен консултант във Франция, Швейцария, Великобритания и България.

Ето какво още каза той в интервю за в. Труд:

– Господин Делайе, доволен ли сте от посрещането на Божоле Нуво 2019?
– Както обикновено, посрещането бе фантастично! Мисля, че това е най-голямото събитие, което събира и сближава не само френската, но и останалите бизнес общности в България. Интересът е толкова голям, че бихме могли да съберем и много повече от 2000 гости.

Разбира се, бих искал да благодаря на вицепрезидента на Република България госпожа Илияна Йотова, за подкрепата и присъствието u на нашето събитие, както и на Н. Пр. госпожа Флоранс Робин, посланик на Франция в България, за участието и уважението към нас.

Що се отнася до дегустативните качества на Новото Божоле, то тазгодишната реколта даде ясно изразени аромати на горски и червени плодове, младото вино е пивко и леко, без да причинява главоболие на следващия ден. За мен, за Управителния съвет на Френската камара, както и за целия екип, е голямо удоволствие да организираме това посрещане, което приобщава София и България към световното отбелязване на празника, наред с други 110 държави по света.

– Какво е значението на тази традиция във Франция?
– Обичаят за отваряне на младото вино Божоле Нуво се е родил във Франция малко след Втората световна война. Поради една изключително обилна реколта, производителите от региона Божоле получават разрешение от френската държава да продават излишъка от реколтата си веднага след производството на виното.

Затова винаги говорим за младо вино, което ферментира само 4 дни. С оглед на търговския успех на тази ранна продажба, производителите от Божоле бързо решават да инвестират в комуникация и маркетинг, организирайки навсякъде по ресторанти и кафенета във Франция дегустации на Божоле Нуво. Малко по малко, събитието добива силна популярност и по света и така, в днешно време в повече от 110 страни се продават над 55 милиона бутилки Божоле Нуво годишно.

Празникът във френските градове се превръща в традиционен повод за събиране и общуване, направо на улицата пред заведенията, с приятели, със семейството или с колеги, като всички посрещат Новото Божоле в третия четвъртък на ноември! По-голямата част от заведенията сервират младото вино с колбаси и сирена от региона на Лион – като розет и том от Савоя.

– Какво е вашето лично отношение към виното?
– „Французин съм, не пия алкохол… само вино“ – така наскоро неволно сгреши и френският президент Еманюел Макрон. Във Франция дори не смятаме виното за алкохол! Това разбира се, е шега, но за мен виното е незаменима и универсална напитка, като водата например. Хората от моето поколение във Франция са научени от нашите баби и дядовци и поколенията преди тях как да консумират вино – как да съчетават с всяко отделно ястие различен вид вино, какви са разликите според регионите на производство, техния специфичен климат и гроздето.

Това е част от нашата история и от националното ни наследство. Цял живот спазвам тези навици на консумация. Късметлия съм, че тук в България, виното е страхотно, но винаги гледам да пия умерено, не повече от 2 чаши на ден… и не всеки ден. Виното е алкохол и трябва да се консумира отговорно – за да удължите продължителността на живота си, за да не загубите точките от шофьорската си книжка и за много други неща.
Въпреки задържането на едни сравнително постоянни равнища на количествата консумирано вино във Франция, все още е немислимо да посрещнете приятели или роднини на гости, без да подарите или поднесете като домакин хубаво вино.

– Как се озовахте в България и защо решихте да останете тук?
– Моята съпруга е българка и живеехме в Лондон. Имах възможността да се преместя да живея в България, тъй като заемах длъжността управител за региона на Южните Балкани в голяма международна компания, с която работя и до днес – Havas Global Media and Communication Group.

Имах удоволствието и честта да участвам в кампанията на Симеон Сакскобургготски, когато беше избран на поста министър-председател на Република България. Малко по малко, година след година, въпреки предложенията, които съм получавал, реших да остана в България и в този вълнуващ регион, където всеки ден се случва нещо ново и необичайно. За мен бе истинска чест да вложа своя скромен принос в изграждането на съвременна България.

– Какви са, според вас, приликите и разликите между българите и французите?
– Мисля, че основната разлика може да се илюстрира с две знакови изречения за френския език: „Радостта от живота“ и „Такъв е животът“, които предават нашето положително отношение към съществуването, което ни тласка и мотивира да се наслаждаваме на всеки момент, прекаран на земята. Ние отхвърляме, или поне се опитваме да отхвърлим пасивността, посредствеността, отрицателното отношение, фатализма.

Мисля, че поради много причини, най-вече исторически, тази „радост от живота“, чувството и възприятието за нея, трябва да се засилят в България. Гражданската принадлежност също е много силна във Франция, може би донякъде тя по-слабо се усеща в България. Без пробуждане на това чувство за гражданска принадлежност, как да се изкорени това бедствие – отрицателният демографски прираст на българското население.

– Какви са позициите на френското вино на българския пазар?
– В България, както и в целия свят, френското вино се цени високо. Навлизането на пазара не е лесно, тъй като местното производство е отлично в съотношението си цена спрямо качество. Въпреки това, много български компании внасят френско винo и предлагането започва да става богато по отношение на видовете вина и значително по отношение на количествата. Вносът на вино в България за 2018 г. е на стойност 19 милиона евро, като Франция е първи вносител с 5,6 милиона евро и съответно с 28% пазарен дял, като внесените количества от Франция нарастват с 43% за периода 2014-2018 г. Тези данни показват, че българите все повече ценят френското вино и че нашите компании членове, вносители на френско вино, се справят успешно.

– А как виждате настоящето и бъдещето на българското вино във Франция?
– Френският пазар също е труден, конкуренцията с местните вина е много сериозна, а има и все повече вина от „Новия свят“. Според мен разпространението на българското вино във Франция трябва да се организира във Франция, но и в България. Създаването на сертификати за контролирано название за произход и защитено название за произход, каквито съществуват във Франция, би помогнало за изграждане на престижна репутация на българското вино и за неговото признание по света.

Сертификацията е гаранция за канал на производство – регион, климат, метод на производство, за произход и постоянно качество. Необходимо е също така винопроизводителите да подсилят своя подход за дистрибуция с бюджет за маркетинг и комуникация, за да могат френските клиенти да опознаят по-добре България, както и качеството на виното, произведено на нейна земя. Важно е българските винопроизводители да могат за участват на изложенията във Франция, да се организират седмици на българското вино във Франция.

Сигурен съм, че ползата от тези дейности би била забележителна.

– Кои са най-популярните български продукти на френския пазар?
– Без колебание мога да кажа, че това са киселото мляко и розовото масло, но и с малко чувство за хумор мога да добавя тук и вашия футболен отбор, който ни елиминира от Световното първенство с победата на стадион „Парк де Пренс“ през 1993 г.

Самата България все още е до голяма степен слабо известна, въпреки че мероприятия като представянето преди няколко години в Лувъра на тракийските съкровища, донасят голяма видимост на държавата. Усилията трябват да продължават в същата посока.

– Как се разви дейността на Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) през отиващата си 2019-а година и какви са очакванията за 2020-а?
– Голям оптимист съм относно двустранните икономически отношения между двете държави. През 2019 г. много френски индустриални компании инвестираха в България за подобряване или разширяване на производствения си капацитет: „Монтюпе“ в Русе, „Суфле“ в Плевен, „Латекоер“ в Пловдив. Това е много добър знак.

Те не желаят да напускат страната, а напротив, предприемат стъпки да увеличават инвестициите си. Това е най-добрата комуникация за привличане на други компании. Много позитивно съм настроен и по отношение на 2020 г. Френска компания бе избрана и за концесията на летище София. През периода на концесията ще бъдат инвестирани малко повече от 1 милиард евро, което почти ще удвои сумата на френските инвестиции в България.

Скорошно проучване, което проведохме заедно с агенция IPSOS и съветниците по външна търговия на Франция сред нашите членове, показа, че над 60% от тях са оптимисти за близкото бъдеще на бизнеса в страната и това заслужава да се подчертае. Налице са всички фактори за увеличаване на степента на удовлетвореност и икономическата привлекателност на страната.

Редица процеси за подобряване на факторите, към които чуждестранните инвеститори са чувствителни, са вече в ход, като облекчаване на бюрокрацията с дигитализацията на администрацията.

– А какви са проблемите пред френския бизнес в България?
– Едно от най-големите предизвикателства за френските компании в България остава липсата на работна ръка. Наличната работна ръка е още по-ограничена предвид отрицателния миграционен баланс. Тази трудност може да бъде предоляна чрез увеличаване на мобилността на работниците между градове като Видин, където безработицата достига до 20%, и София и Пловдив, където е около 2-3% и дори става отрицателна в някои сектори.

Тези регионални различия са видими и в инфраструктурата, чието развитие, въпреки значителния напредък, постигнат през последните години, остава хетерогенно. Много е важно да се изгради отличен имидж на България във Франция, а тук на място да се създават благоприятни условия за инвестиции и търговия. По отношение на имиджа на България, ние участваме редовно в представяне на България пред френски компании.

От няколко години представляваме френската агенция за международно развитие на компаниите – „Бизнес Франс“, в областта на организирането на търговски мисии, преговори, пазарни проучвания и създаване на контакти. В тази връзка, ние сме основният канал за търговска и инвестиционна информация, която подаваме към френските фирми и потенциални инвеститори. Особено щастлив съм да отбележа ентусиазма на френските инвеститори и многобройните проекти, които обещават успешно бъдеще.

– Кои са най-интересните сектори в българската икономика за френския бизнес?
– Смятам, че присъствието ни в индустриалния сектор е важно и ще се развива все повече. Скорошното пускане на фабриката „Латекоер“ е актуално доказателство за това. Традиционно, секторите на инфраструктурата и на енергетиката също са перспективни за френските компании, като примерите са многобройни: установяването и разширението на самолетостроителната компания „Латекоер“, разширението на малцовия завод на „Суфле“, развитието на „Атос“ с придобиването на „Юнифай“, в резултат на което бе утроен броят на служителите, а офисът в София бе избран за най-доброто място за работа в сравнение с всички други офиси на „Атос“ по света.

Успоредно, малки френски клъстери се създават и се развиват в сектори с висока добавена стойност: в автомобилния отрасъл с „Монеа“ и „Монтюпе“ и в авиационната индустрия с „Латекоер“, „Технофай“ и „Дасо Систем“. Инвестиции и нови проекти се осъществяват в сектора на енергетиката и възобновяемите енергийни източници, с придобиването на централите на ИДФ от „Акуо Енерджи“. Обещаващи проекти и перспективи съществуват и в ядрения сектор.

– Как се отразяват политическите трусове в Европейския съюз и извън него на френско-българските търговски отношения?
– Мисля, че Франция възстановява престижа си и засилва влиянието си в рамките на Европейския съюз. След няколко десетилетия на политическо оттегляне в Европа, смятам, че президентът Макрон върши отлична работа в ЕС, думата му има тежест, резултатите от последните европейски срещи са добро доказателство.

Очевидно икономическата криза все още бушува във всички страни по света, включително във Франция и България. Това е ежедневна борба и за двете правителства. Визията и възприемането на Еманюел Макрон за България е отлично. Той посети България вече два пъти.

Мисля, че от времето на френския президент Митеран не се беше случвало френски държавен глава да има толкова голям интерес към България. Отношенията с президента и министър-председателя са отлични и представляват чудесна предпоставка за укрепване на икономическите и търговските отношения между двете страни.

– Как виждате бъдещето на ЕС и ролята на България в него?
– България е сред най-старите европейски държави и нейната роля е безспорна, като пазител на една от европейските граници, на чиято територия е разположен и най-големият пропускателен пункт в Европа, на входа на историческия път на коприната. А Европа е световна сила. След обединението си вследствие от падането на берлинската стена, нашият континент и в частност Европейският съюз удвои и обедини пазарите си и производствените си мощности.

Тази положителна тенденция на икономическо развитие засили ролята на Европейския съюз в света. Несъмнено движещите сили в Европа ще бъдат и занапред големите икономики, които се съревновават и модернизират, заедно с най-високо технологичните компании и държави. Бъдещето е пред тях.