Д-р Сашо Райков разкри най-новите постижения на репродуктивната медицина

Губи се изключително много време в така наречената подготовка за забременяване, твърди акушер-гинекологът

Д-р Сашо Райков е акушер-гинеколог, специалист по репродуктивна медицина. Има над 12-годишен опит в асистираната репродукция, придобит в Испания – страната с най-много IVF цикли в Европа (140 хил.) и водеща в света в научно отношение, откъм асистираната репродукция.

През 2017-та става магистър по асистирана човешка репродукция в Мадрид, Испания, организирана от Испанското дружество по фертилитет. Интересен факт е, че за разлика от българската практика, на запад не приемат на работа нито един специалист, ако не разполага с такава диплома.

Д-р Райков е посветен на изучаването и развитието на различни техники на асистирана репродукция, без да изостава от другите области на своята специалност. През 1995-та завършва и Медицински университет в София. Притежава и допълнителна квалификация, както и богата практика, придобити в Испания.

Разговорът ни с д-р Райков е откровен, директен и пълен с оптимизъм, особено за онези двойки, които са загубили надежда да имат дете. А всеки, който иска да го открие, може да го направи на тел. 0896733679, както и чрез фейсбук профила му: facebook.com/raykovsasho/ 



- Д-р Райков, дълги години сте практикували в Испания, където не само стандарта, но, предполагам, и нагласите на хората са различни. Какви разлики констатирахте, когато се прибрахте обратно в България?

- Да, работил съм дълги години в Испания, а това е страната с най-голямо развитие в областта на асистираната репродукция. Всичко ново, като технология и методика, в сферата на репродукцията, идва от там. В Испания се правят годишно по 140 хиляди цикъла.

Едно от първите ми впечатления, когато се прибрах в България, беше, че пациентите се доверяват основно на лекари, които са станали известни в общество благодарение на солидна реклама, а не на научните си постижения в съответната област.

Специалистите се избират въз основа на фейсбук популярност и те най-често са такива, които практикуват медицина, основана на личен опит, а не на медицински доказателства. В резултат на това пациентите се товарят с много ненужни изследвания, освен това биват бавени с години, докато стигнат реално до терапиите. Така жените минават в по-горни възрастови групи, където резултатите са много по-песимистични.

- Ако сравним ситуацията у нас с тази в Испания, интереса към репродуктивната медицина аналогичен ли е?

- Като процентно разпределение търсенето е едно и също, защото двойките са едни и същи – и у нас, и в Испания, а и на други места в Европа. Да, българският пациент по-трудно си признава проблема, но в крайна сметка го прави и търси помощ от специалист. Друг е въпроса каква е действащата методика, с която да се съкрати целия път до постигане на желания резултат – от четенето по интернет до срещата очи в очи с репродуктивния специалист.

В България забелязвам едно доста голямо незнание по темата – и от страна на пациенти, и от страна на лични лекари, и гинеколози. Всеки си работи това, което смята за редно, както се е специализирал. Истината е, че съм виждал случаи, при които заради лечението на мъжкия фактор, например, се губят около 5-6 години, като процедурата ICSI е създадена точно за третирането на този проблем.

В крайна сметка определящо е възрастта на жената. Едно е, когато тя е на 35-36 години, друго е да минава 40, когато става въпрос за прогнози за живо и здраво дете.
 
- Ако правилно разбирам – у нас практиката сочи това, че се инвестира повече време в търсене на причините за възникването на даден проблем, а не толкова в преките действия и терапии?

- Точно така, да. Губи се изключително много време в така наречената подготовка за забременяване, в търсенето на причината защо жената не може да забременее, а в същото време съществува и се практикува методика, която е и по-практична, и не губи толкова време. Защото това, че ще намерим причината за това да не се случва бременността, отнема просто много време. А дори и да не я знаем, можем да стартираме терапията и да постигнем желаната цел в рамките на само няколко месеца. Самото откриване на причината, няма да промени поведението. Това е много важно да бъде разбрано правилно.

Около 30% от двойките имат някакви проблеми, които понякога отнемат години да бъдат разбрани. Но това, че не е ясна, не значи, че я няма. Може и да може да се открие посредством много скъпи изследвания, но това по никакъв начин не трябва да бъде основание за отказване на ин витро процедура. Когато се съобразяваме със създадените в областта протоколи, постигаме най-висок процент успеваемост, независимо за каква процедура става дума.

Тази индивидуализирана медицина, която се практикува в България първо, че не е ефективна, второ – много е скъпа, а като цяло резултатите са много песимистични. Освен това се използва и крайно неправилно. Ако се заложи на протоколизираната медицина, ситуацията ще изглежда по съвсем различен начин. Тя трябва да е много точно прецизирана към съответния пациент. Това се нарича персонализирана и прецизирана медицина.

За клиниките в България важи правилото: всеки дава най-доброто от себе си, но прави толкова, колкото знае и може.

- Вие се придържате изцяло към научните подходи. Какъв е вашия пример за процедура, която преди години не е могло да се осъществи, а днес се постига наистина с лекота, именно заради това научно развитие и прогрес, за които говорим?

- Ами самото ин витро е този пример. И не само, разбира се. Но със сигурност, когато преди години родоначалникът на тази област – Робърт Едуардс е тръгнал да прави своите научни опити, са го смятали за луд. Но зад неговите опити стои една много голяма теоретична подготовка, която той е натрупал в продължение на десетки години; натрупал е много знания, докато се стигне до първото ин витро. От тогава до ден днешен обаче, са правени милиони процедури из цял свят и всичко е доказано.

Днес техниките вече са много. Да вземем пример и със замразяването на яйцеклетките. Когато аз започнах да се занимавам с репродуктивна медицина през 2008-ма, замразяването на яйцеклетки беше един почти невъзможен проблем, тъй като тя е с огромно водно съдържание и това действие бих го сравнил с това като да поставиш бутилка бира във фризера, и да я забравиш. Какво се случва? Ами пръска се. Оттогава насам обаче, криобиологията и крионауката се развиха толкова много, че този процес става възможен безпроблемно. Вече се замразяват яйцеклетки постоянно и с много голям успех.

 - Кои са най-честите страхове на пациентите?

- Най-често си мислят, че това не е естествено и едва ли не ние ще сътворим някой Франкенщайн. При правилно провеждане на процедурата, няма причина за притеснение, още повече пък от такъв характер. Но с изричното уточнение, че ние само помагаме, не сме Господ. Друг страх, с който съм се сблъсквал от страна на пациентите, е в посока времето, което ще им отнеме терапията.

В днешно време обаче, всичко е толкова оптимизирано, че това не е никакъв проблем. Самата процедура става с 3-4 посещения при лекаря, които са в рамките на 10-ина минути – като преглед. След това, за да се направи цялата процедура, е нужно да се вземат около 2 дни болнични, което е напълно приемливо. Няма ги тези едновремешните ситуации, при които жената лежи 10 дена в болничното легло. И други съмнения, които бързо преодоляваме в разговора.

- Какъв съвет бихте дали относно профилактиката, която хората е добре да правят, в случай че имат намерение да се подложат на подобна терапия?

- Да се води нормален и разумен начин на живот. Да се избягва затлъстяването и хората да не се застояват твърде много в ежедневието си. Като цяло да живеят по-природосъобразно. Пушенето, разбира се, е абсолютен враг не само при такава ситуация, а и изобщо, защото в случая намалява яйчниковия резерв на жената.
 
Интервю на Анелия ПОПОВА