Д-р Симидчиев обясни защо има трета вълна от К-19 и кои българи са най-защитени от заразата

Пулмологът д-р Александър Симидчиев пред "Монитор" за драстичния скок на новозаразените с K-19, ситуацията в Европа и ефективността на БЦЖ ваксината.


- Д-р Симидчиев, на какво се дължи драстичният скок на заразените с COVID-19 през последните няколко дни и можем ли да говорим за втора вълна или нов пик?
- По-скоро става дума за промяна на поведението на хората. Всъщност това е причина както за намаляване на бройките, така и за увеличаване. Тогава и вирусът променя скоростта, с която се разпространява.

Ако погледнете данните на Националния щаб, ще видите, че по-скоро имаме трета вълна, а не втора. Имаше един малък пик още в началото на пандемията, след това юни-юли и сега - след отваряне на училищата.

- Тоест, наблюдаваме трети пик?
- Имаме трета вълна на повишаване на броя на положителните случаи. Това сочи кривата с данните. Но отново казвам, че не става дума за болни, а за позитивни. В същото време не се наблюдава промяна в същото ниво при хоспитализираните и на приетите в интензивно отделение, което е добре.

Много е важно да гледаме честотата на смъртността.

- Между другото имаше дни с доста повишена смъртност и точно тя предизвика притеснение. Сега не е ли повод за тревога?
- Като процент от потвърдените случаи тя е 3,8% от тях. Това е така от края на юни и началото на юли, от тогава няма промяна и показва, че вирусът не е станал по-смъртоносен.

Просто потвърдените случаи са значително повече, но това се дължи на съчетанието на няколко фактора, като връщането в обратно в училище на една голяма група от около 700 000 души - става дума за учениците. Но те няма да доведат до по-голяма заболеваемост, по-скоро ще изкарат лека инфекция.

Но голяма част от хората не спазват дистанция и не носят предпазни средства. Затова и инфекциите се разпространяват по-лесно сред уязвими групи. Това води и до увеличаване на случаите.

- Има обаче усложняване на обстановката в цяла Европа, не доведе ли това до скока на положителните случаи и у нас впоследствие?
- Не бих казал, по-скоро всичко зависи от поведението на хората. Когато температурите на времето се понижат, те започват да стоят повече в затворени пространства, също така на много места се използва твърдо гориво за отопление, въздухът се замърсява.

Така факторите, които допринасят за по-висока заболеваемост, започват да се променят. Неминуемо и броят на позитивните нараства.

- Имате ли повече пациенти с оплаквания и особено деца?
- Има повече пациенти с фибрилни оплаквания, тоест с температура. Но тогава се правят повече изследвания, за да се уточни диагноза.

Хората се притесняват, когато имат температура. В такива случаи бих ги посъветвал да не посещават други места, за да не разпространяват инфекцията. Ако симптомите са типични за настинка и няма други оплаквания, може просто да останете в къщи.

- Ще се облекчи ли ситуацията, след като личните лекари ще могат да издават направления за тестване за коронавирус?
- Отговорът ми е да, но това не бива да е безусловно. Ако започнем да изследваме всеки, е неефективно. Трябва да се тестват тези, които имат симптоми, и да се реши дали пациентите са рискови - дали става дума за грип или коронавирус. Особено сега идва сезонът на вирусите и диагностицирането ще е доста по-трудно.

При класическия грип имаме ваксина и медикаменти, докато при коронавируса нямаме нито едното, нито другото. Затова е важно да знаем каква е инфекцията, защото в единия случай можем да приложим лечение. При другия имаме само поддържаща терапия. Трябва да се разбере рано, затова са нужни ясни критерии.

- Преди няколко дни стана ясно, че ваксината БЦЖ срещу туберкулоза ще бъде тествана върху служители на първа линия в борбата срещу COVID-19 в някои страни. Има ли основание да се говори за реимунизация при възрастните хора?
- У нас не е дискутиран този въпрос. А и тук става дума за страни, в които не е провеждана БЦЖ програма. Видя се, че в популацията, в които е правена такава, заболеваемостта е по-ниска. Целта е да се стимулира клетъчният имунитет при възрастни хора в места, където туберкулозата не е често срещана.

В страни, в които обаче я има, като България, БЦЖ ваксината при възрастни хора не е оправдана. Ние и без това поддържаме такъв имунитет.

- Тоест, у нас не е удачно да се прави при възрастни?
- Точно така, не мисля, че е необходимо. Има три държави - Великобритания, Холандия и Австралия, в които ще се правят такива изследвания, но там няма ваксина БЦЖ. При тях туберкулозата е рядко срещана и няма опасност да се направи на човек, който вече е заразен.

Причината да се прави в детска възраст е, че тогава много малък процент са заразени и рисковете са минимални, все пак става дума за жива ваксина. Но тя предпазва от острите форми на туберкулозата, като стимулира клетъчния имунитет. Затова хората боледуват по-леко и то не само от туберкулоза, а и от други заболявания - варицела, коклюш, а сега се видя и че срещу COVID-19.

- Доказа ли се наистина това?
- Има достатъчно публикации, не става дума за тествания, а за събиране на данни, ретроспективни проучвания. Тоест гледа се назад във времето, за да се генерира хипотеза и след това се тества проспективно. Тогава се изследва дали хората, които са ваксинирани, се разболяват от коронавирус.

Държавите, които имат БЦЖ програма, по правило изкарват по-леко коронавируса. Не е доказано, но е хипотеза, която има основания да се приеме и да се тества. Затова сега в Австралия, Великобритания и Холандия хората ще се ваксинират, за да се проследи какво се случва след това. Едва тогава ще имаме истинския отговор.

- Можем ли да смятаме децата ни за по-защитени, след като са имунизирани?
- Разбира се, при всички положения. У нас знаете, че още при раждането бебетата получават първата доза БЦЖ, след което са ваксинират на 7-годишна възраст. Така че те са защитени и от острите форми на туберкулоза, но и от други вирусни заболявания, при които клетъчният имунитет играе важна роля. А БЦЖ ваксината повишава точно клетъчния имунитет.