Д-р Тони Филипов: Бойко и Доган се договориха!
Бившият шеф на БНТ Кирил Гоцев и крупната медийна собственичка Ирена Кръстева Снимка: Иван Григоров
Къде са обръчите от фирми, къде са заменките на гори, къде са екодалаверите и ДПС-феодалите по места?! Блъсков и Тошев ликвидираха морала на журналистиката, братята Пъпки Павлови го продадоха, а Делян Пеевски го изнасили - това е отговорът, който дава едно от най-свежите пера на медийната сергия.
Д-р Тони Филипов е псевдоним на журналиста и социолога Стойко Тонев. С него той подписва рубриката си "Из делниците на един луд", която излизаше последователно във вестнците "Монитор" и "Експрес". Преди три месеца тя бе спряна от издателя Делян Пеевски. Стойко Тонев е бил главен редактор на в. "Новинар", зам.-главен на "Монитор", първи зам.-главен на "Експрес". Преподава социология в Софийския университет. <br /> <br /> <b>- Къде се загубихте, докторе! Последно бяхте в „Експрес” и „Монитор”?<br /> </b>- В навечерието на изборите ме извика баш шефката Ирен Кръстева и ми каза: „Досега те оставях да пишеш както си искаш, но нещата стават сериозни, залогът е много голям. Пиши правилно или излез в творчески отпуск”. И аз излязох. <br /> <br /> <b>- После? </b><br /> - След изборите, по някаква висока уговорка, Кръстева беше отстранена. Синът й Делян Пеевски пое вестниците... и спря още първия ми текст. Без обяснения. В него не пишех нещо Бог знае какво за Бойко: „Популист ли е Бойко Борисов? Популизмът е приказка, разказвана с користна цел. Приказката е налице. Остава да разберем каква е целта.” И аз нямах друг вариант, освен да попитам накъде е вратата… <br /> <br /> <b>- За вас “Нова медийна група”, ръководена от Ирена Кръстева и Делян Пеевски, е „приветливо” място за работа? </b><br /> - Ходили ли сте някога в ИПК „Родина”? Представям си, че точно така изглеждат фермите за бройлери в Америка. Виждаш слънцето само когато отидеш до тоалетната, щото тя има прозорец към света. В редакциите цари изповедален полумрак… Но това, което прави това място да изглежда почти като долната земя, е духът, който витае там. Блъсков като че ли им продаде не само вестниците, но и атмосферата. Особено гадно стана, когато Пеевски пое пресгрупата. Страшно потискащо е да гледаш как <br /> <br /> <b>някакви хора тичат нагоре-надолу, пребледнели от страх. <br /> </b><br /> Особено така нареченото ръководство. <br /> <br /> <b>- Интересно е да сe разкаже за това как Пеевски “прави” вестници, как всяка вечер сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре. И това е същият този човек, който преди изборите викаше на Бойко Боко Тиквата!? <br /> </b>- „Експрес” вече е съсипан, „Монитор” е на шейната, „Политика” е на командно дишане. За да не отегчаваме читателите, ще го кажа образно. Представете си ситуацията, в която Пеевски са го турили оператор на Големия адронен колайдер. Как мислите, дали ще възпроизведе сътворението или разрушението? Ще поръчка тук и там и най-вероятно накрая „Големият взрив” щe му отнесе човката… И на всички край него.<br /> <br /> <b>- Разказват за “митичен” страх и автоцензура. Журналистите са унижавани, но приемат унижението. Що за атмосфера цари в редакциите на Делян Пеевски?<br /> </b>- Знаете ли как уволняват там? Просто ти спират електронната карта. Като не можеш да влезеш в ИПК “Родина”, се сещаш, че си уволнен. Няма предизвестия, няма договори, няма компенсации, на много от уволнените не изплатиха дори изработеното. Главната редакторка на „Експрес” Данка Василева и директорът Евгени Петров един ден просто не ги пуснаха в комбината и те така разбраха, че са уволнени.<br /> <br /> <b>- Защо българският журналист приема да бъде унижаван?</b><br /> - Вероятно няма самочувствие. Как беше онзи филм – „Няма място за старите кучета”… Напълниха редакциите с младежи, защото те се управляват много лесно. И не познават друг начин на правене на вестник. Погледнете какво стана с колегията. Колко емблематични имена я напуснаха или просто престанаха да пишат. <br /> Пък и няма изход. Къде да отидеш, къде е много по-различно? От трън та на глог, че е по-висок… Като напуснеш Пеевски, ти си затваряш вратата за работа в три национални всекидневника и един седмичник. Поне. А ако е вярно, че ще купува и вестниците на ВАЦ, да работиш за Пеевски става почти безалтернативно. <br /> <br /> <b>А и кризата допълнително произвежда страх.</b><br /> <br /> <b>-Забелязваме как в делянпеевските вестници далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство? <br /> </b>- Новопокръстеният винаги е по-ревностен, защото трябва да се доказва пред новия бог. С коленопреклонни молитви да изкупи предишните си хули срещу него. Да покаже, че е бил заблуден и затова е вярвал в грешния, в падналия бог. <br /> <br /> <b>- То е ясно, че падналият се налага най-лесно. Това сякаш потвърждава правилото, че падналият няма приятели… журналисти. Това не е ли и жалко, а и гнусно?</b><br /> - Да, падналият няма приятели журналисти. А като гледам какво става в БСП, той няма и другари и съратници. Погледнете ги червените канибали! Глутницата изяжда Алфа-та, водача, на всеки десетина години. Всъщност това са библейски сюжети. Не сме измислили ние нито „Осанна”, нито „Разпни го”.<br /> Проблемът не е в това, че падналите политици нямат приятели журналисти. Проблемът е, че журналистите изобщо си позволяват такива приятелства. Журналистът трябва да стои на благоприлична дистанция от политика. За да може да пише за него и дейността му без лична симпатия, родена на чашка. <br /> <br /> <b>- Аз не мога да си представя, че Пеевски е толкова луд, че да се е зарекъл да ви гони до дупка. Нима наистина е казал, че ще купи всички вестници (медии), в които работите? С какво толкова застрашавате детето-чудо? <br /> </b>- Става дума по-скоро за отмъщение. Един ден след като напуснах „Монитор”, в „ШОУ” излезе текст, в който подробно се разказваше какво се случва и ще се случва в пресгрупата. И той решил, че аз съм информаторът. Та по този повод казал да ми предадат, че съм трайно безработен. И човекът си държи на думата. В два централни вестника, с които бях започнал разговори, внезапно и едностранно прекъснаха комуникацията. <br /> Нашите отношения с него имат предистория. В рубриката си съм си позволявал да пиша разни неща за него (както и за всички, които са се оказали в обществения фокус), които няма как да му харесват. Че изглежда като „правен в час по трудово”. Ми той наистина така изглежда, какво съм виновен. <br /> Ако зависеше само от него, вероятно щеше да ме изгони още когато купиха „Експрес”. Но <br /> <br /> <b>Ирена Кръстева много харесваше писанията ми. <br /> </b><br /> Даже през август 2008 г. ме канеше да отида в „Монитор”. <br /> Ще отворя една скоба. С Кръстева се разбирах. Тя не пипаше текстовете ми, оставяше ме да пиша както мисля. Само два пъти ми е давала „напътствия”. Веднъж ме помоли да не закачам Бареков. Когато бях написал, че той при оргазъм вика собственото си име. Бареков е в някакви специални отношения с Пеевски, даже чувам, че Дилян щял да спонсорира новия му сайт. И вторият път беше за Орешарски – когато се правеше сделката НАП-ИПК. Орешарски си беше турил главата в торбата за тая сделка. Но това не попречи на „Монитор” оня ден да напише: „Орешарски скрил 6 доклада за кризата”, цитирам по памет. <br /> <br /> <b>- Как и с какво платихте за това, че сте писали, че Пеевски е правен в “час по трудово”?<br /> </b>- Това „платихте” е много драматично. Просто това беше повод за поредния ми скандал с Юлий Павлов, след който той ме свали от поста първи заместник. Ние с него често си крещяхме. Някак си не успях да го приема тоя смешник за издател. Бях го кръстил Бутафорко и така си остана. Когато ни съобщаваше, че с браточката му са ни продали, една колежка го попита дали ще си получим заплатите. А той знаете ли как й отговори: „Аз не знам дали ще си взема ДДС-то, вие ме питате за заплатите”. Много измислен човек. <br /> <br /> <b>- Защо според вас му беше необходимо на Любо Пъпката да си купува медии?<br /> </b>- Не, той не си е купувал, той си направи. В купуването няма такава далавера, както в правенето. <br /> Достоевски казва, че истината е достъпна само ретроспективно. Та чух от няколко източника, че Любо Пъпката си е купил скъп имот в Кан. И съвсем не го пази в тайна, напротив, показва наляво и надясно снимки. Значи това е имот, към който проф. Кушлев не би могъл да прояви нездрав интерес. Юлий Павлов пък вече разхожда новата си жена (старата на Евгений Дайнов) с лъскав мерджан из София. А беше окъсан като карпатски вълк, когато се запознах с него през далечната 1994 г. <br /> Вероятно не само Пъпките са останали доволни от сделката. <br /> Нали знаете, че когато се перат едни пари, и двете страни имат далавера?<br /> <br /> <b>- Отбелязвате, че Ирена Кръстева има</b> <b>чудната дарба да се обгражда със „счупени” хора, бивши журналисти в напреднала фаза на ехолалия… <br /> </b>- Ехолалията е болестно състояние, при което човек се държи като ехото – повтаря всичко, което му се каже. „Шефке това…”, „Шефке онова…” Тя не можеше да вземе думата от тях, за да каже колко е тъп Бойко… А сега с удоволствие дирижират одата на възхвалата… Никого не обвинявам. Средата е токсична. Много е трудно да минеш през месомелачката на Блъсков и да си останеш ти. А там цялото ръководство е минало през тази месомелачка. <br /> <br /> <b>- Мислите ли, че медиите от само себе си полегнаха на Бойко?<br /> </b>- Като изключим Пеевски, на когото му се наложи по жизненоважни причини, за другите не просто мисля, а имам и доказателства. В редакцията на един ежедневник директно ми казаха, че ако се споразумеем да работя за тях, ще трябва да внимавам какво пиша за Бойко. Защото те по-рано подкрепяли БСП, но червените ги излъгали, не насочили никакви търгове и реклами към тях. И сега много се надяват, че Бойко ще го направи. <br /> <br /> <b>- И понеже Бойко много бързо забрави как медийната група на Кръстева-Пеевски го цакаха преди изборите, може ли да се смята, че сега има договорка между Пеевски – Доган - Бойко (за каквато и вие намеквате)?<br /> </b>- Не го намеквам, казвам го. И смятам, че е вярно. Но вероятно с Доган. Пеевски е малякът в тези отношения, няма кой да се договаря с него. Години наред живеем с усещането, че ДПС е политически организирана мафия, върху това наше усещане беше изградена и кампанията на Бойко. И какво? Къде са обръчите, къде са далаверите на Емел Етем, заменките на гори, къде останаха безобразията на турските феодали в смесените райони? Дори мисля, че няма да доживеем да бутнат и прословутото барбекю на Доган… Да, барбекюто е чудесна метафора. <br /> <br /> <b>- И тази договорка дали е само за пакета от медии или може да бъде и по отношение на други “пакети”?<br /> </b>- Естествено. Бойко трябва да е по-луд от Янето и Волен, за да се остави единствено на тяхната подкрепа. Ако те го цакат сега (въпросът е само кога, а не дали), той има голям шанс да се върне със собствено мнозинство, но след година-две упражняването на властта, неизпълнението на някои неизпълними обещания, ще изруча рейтинга му. И тогава ще има нужда от гласове, от подкрепа. <br /> <br /> <b>- Кой има интерес българската преса да бъде съсипана?<br /> </b>- Не мисля, че това е някаква съзнателна конспирация. Много фактори действат - политици, ченгета, главни редактори, дори и редови журналисти, които срещу пари са готови да напишат всичко за всички… <br /> <br /> <b>- Споделяте, че навремето Блъсков ви е давал свобода да тълкувате обществения и политическия живот?<br /> </b>- За тези 5 години, в които съм писал „Из делниците на един луд…”, само веднъж ме попита:”Абе, какво си писал за Лучано, та реве?” И толкова. Просто Блъсков е професионалист-вестникар. Ако нещо е полезно за вестника му, не го бъзика. Казвам вестникар, не журналист. Защото като журналист той пише толкова нескопосно, колкото и Тошо Тошев. <br /> Книгите на Тошев за Жан, Иван, лъжата, са най-голямото удоволствие, което човек може да си достави облечен. Блъсков поне нямаше писателска мания. Но Блъсков го хвана жълтата болест, обсеби го парата, той не виждаше вече хора, а ходещи банкноти. Когато реши да продава вестниците си, вече не се интересуваше какъв вестник ще остави на купувачите. И реши да си икономиса няколко заплати, включително и на заместниците си. Бе той разгони всичките си съдружници, та за някакви наемници ли ще мисли…<br /> <br /> <b>- Блъсков няма ли пръст в съспипването на българските медии?<br /> </b>- О, тази тема е дълга и широка… То е въпрос на сравнение, но Блъсков и Тошев са направили най-много за днешното дередже на вестниците и на журналистиката като цяло. Ще ви дам един пример само. Нали помните как те дълго си развяваха взаимно бельото? Изумяхме, когато веднъж Блъсков се обади отнякъде и пусна заповед по гарнизона:<br /> <br /> <b>„От днес за Тошо Тошев като за умрял – или добро, или нищо.” <br /> </b><br /> После от колеги от „Труд” разбрах, че Тошо го е развеждал като мечка из редакцията, та всички да видят, че му е отишъл на крака. Предполагам, че причината беше, че Блъсков тръгна да превзема СБЖ и имаше нужда да затвори фронта с „Труд”. Не съм проверявал, но мисля, че Тошо никога не написа: ”Блъсков слага ръка на СБЖ” или нещо подобно. <br /> Блъсков вкара и ВАЦ, и Нова медийна група в българските медии. Но не това е най-големият му грях. Блъсков и Тошев пречупиха духа на българския журналист, доколкото го имаше. На крачка зад тях е дългогодишният главен на „Стандарт” Юлий Москов. На него се приписва сентенцията „По-добре дъщеря курва, отколкото син журналист”. Което издава дълбокия му „респект” към професията.<br /> <br /> <b>- Казвате нещо много интересно за Блъсков: ”Не му стигаше да си изработиш парите, а искаше и да си ги изстрадаш”? <br /> </b>- Не, не ни е биел, да не си помислите… За 6-те години, през които съм работил при него, само веднъж перна един зад врата на един страньор, но то беше по-скоро приятелска „мастика”. Имам предвид психическия тормоз. В тази област Блъсков е много изобретателен. Доставяше му някакво странно удоволствие да наблюдава падението, той го предполага във всеки и после държи да си докаже, че е бил прав. Блъсков е от този тип хора, които самонаблюдението е превърнало в завършени мизантропи. Правеше ранни планьорки (примерно сутрин в 9), екипът нареден прав до стената, <br /> <br /> <b>той стои на стола махмурлия, зъл като смъртта <br /> </b><br /> и така колкото му е кеф. Викове, истерични крясъци, обиди… <br /> <br /> - Какво мислите за новия седмичник “Галерия”?<br /> - Ако трябва да сме точни, Патрашкова по „Хоризонт” каза, че ще го правят с лични спестявания, а Зоя разказа версията за кредитите. Вестниците са скъпо начинание и изискват много пари, „дълги” пари. Особено вестник, който няма да разчита на реклама. Първите им приходи от продажби са отложени с месеци напред във времето. В началото трябва да се затрупва пазара без оглед на продажбите. Като гледах по масите, те са тръгнали с много амбициозен тираж. Освен това нищо не гарантира бърз успех. Инерцията още дълго ще крепи „Уикенд”, който те клонират. С две думи – не вярвам да успеят. <br /> <br /> <br /> <b>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА<br /> </b><br />