Деси Бакърджиева е една от най-популярните млади актриси у нас. Загатна за таланта си още с ролята в „Стъклен дом” преди няколко години, а след това и с участието във „Фамилията”. В момента следим с интерес превъплъщението й в добрата и амбициозна д-р Лора Хинова в хитовия сериал „Откраднат живот”, чийто рейтинг вече е недостижим. Междувременно Деси защитава успешно и дисертация на тема „Филмовата индустрия в съвременната информационна среда – трансформации и взаимодействия” и вече е доктор на науките. Разговорът с нея е пределно искрен, изпъстрен със закачки и любопитни подробности от живота й.

- Деси, ето, че освен актриса, имаш и доста добри вокални възможности. Потвърждението – скорошното ти участие в „Като две капки вода”!
- (смее се) Благодаря ти. Но не знам дали съм се представила толкова добре. Изобщо не съм доволна, защото можеше да бъде много по-добре. Освен това имаше някакви технически проблеми още в началото на песента, както и със звука на микрофона, може би беше намаляван, бяха премахнати и ниските регистри. И аз в един момент не чувах собствения си глас. После, като чух записа, се шокирах, но това е друга тема. Важното е, че на сцената се забавлявах от сърце и в крайна сметка устоях на предизвикателството. Знам, че колегите, които работят в този формат, са изключително ангажирани да реализират всички тези различни образи, за което се иска наистина къртовски труд. Определено влагат сърцето си, за да се получи накрая това хубаво шоу. Не мога да не ти споделя и колко съм очарована от професионализма и отношението на Кремена Халваджиян - тя е просто брилянтна в работата си!
И е много готин човек. Още първия ден, когато отидох на репетиция, тя бе подготвила първо моя костюм, при това абсолютно по моя мярка, без изобщо да сме се виждали скоро. Безкрайно съм щастлива, че имах шанса да работя и с прекрасни вокални педагози, един от който е Етиен Леви. Веднага след края на предаването, той дойде при мен и ми каза, че съм доста музикален човек и трябва задължително да се занимавам с музика, защото е голямо предимство за всеки един актьор да може да се научи и добре да пее. Напълно съм съгласна с него и мисля да се вслушам в съвета му. Имам толкова много да уча (усмихва се).



- Всъщност с теб още преди година си говорихме за това, че би паснала много добре във формат като „Като две капки вода”. И хоп, това стана факт! Хубаво е, че сме услужили със свежа идея на продуцентите!
- (смее се) Между другото е точно така, да. Ти за първи път направи асоциация с „Като две капки вода”. И сега, като връщам времето назад, чак не мога да повярвам (смее се).

- Пренасям те в „Откраднат живот” и в образа на д-р Хинова. Свикна ли вече с нейната житейска нагласа, философия и капчица инат?
- Тя е една от любимите ми героини, обичам я! Но интересното е, че с всяка изминала седмица аз започвам все повече да я гледам не само като човек, който я пресъздава, но и като страничен наблюдател. Може би, защото и тя се променя. Някои нейни поведенчески реакции и действия, които в началото ги нямаше, сега вече се проявяват. И всъщност Лора Хинова все повече се отдалечава от своя първоначален образ. Обяснявам си това със същото, което се случва и в реалния живот на хората – имат периоди, в които се променят заради нещо, заради някого, заради фактори. Но лично аз харесвах Лора повече с предишното й поведение, в същото време я оправдавам за всичко, което прави сега. Знаеш ли, понякога имам следното усещане – някак си ми звучи нелогично Лора да е отличничката на випуска, да знае толкова много неща, да чете толкова много книги и същевременно за някои елементарни неща от живота да е малко глупава и наивна. Може просто да е в такъв период…

- Ще те оборя! Професионалистите са такива заради работата си. Личният свят обаче, обикновено е подвластен на чувства, обстоятелства, принципи, които винаги объркват логиката в картинката дотолкова, че в един момент човек да изглежда дори откровено наивен в нея, дори и да не е.
- О, да, права си, така е. Лора има своите качествени оправдания за всичко, което прави. Аз самата я подкрепям в тях, но вероятно би ми се искало в някои моменти да действа по-умно и разумно спрямо хората, които обича, което пък зависи от сценаристите (смее се).

- Във филма Лора Хинова прави всичко, за да стане майка, пренебрегва дори закона, който абсолютно забранява сурогатното майчинство в България. Ако ти беше изправена в реалния си живот в такава ситуация, щеше ли подходиш толкова смело?
- Ох, не знам… Но това е една наистина изключително важна тема, може би защото е хубаво в България вече да се промени законът за сурогатното майчинство. Тази дискусия се води от години. Законът уж бе приет на първо четене, на второ не зная какво се е случило, но е бил отхвърлен. Според мен
всяка жена заслужава да бъде майка
и трябва да търси своя начин на случване. Но фикс идеите са вредно нещо. В случая на Лора може би щеше да е по-разумно да си осинови детенце. Тя избра друг вариант. И все пак не съм „за” да се пристъпват законите. Може би не е редно, но ако желанието е толкова силно, е хубаво човек да опита да предизвика промяна в закона. Самата аз преди години търсих начин да си осиновя детенце, защото това е наистина благородно. Пък е и хубаво човек да разбере, че да бъдеш родител, не означава просто да родиш едно дете, а да носиш отговорността, да му помагаш в целия му жизнен цикъл.

- Прекрасно е, че ти самата, въпреки че имаш дъщеричка, имаш желание да осиновиш дете.
- Да, така е и го споделям първо с теб. Преди години тръгнах по този път, но… извинявайте много, оказа се много сложно да се случи нещо подобно в България! И трябва да имаш огромни връзки, за да осиновиш дете! Огромни! Не обвинявам никого. Така ни е създадена системата. Човек трябва да се въоръжи с голямо търпение, ако иска да следва този път. Толкова е сложно. Но аз безкрайно много уважавам хората, които са направили такава крачка в живота си и са успели да осиновят дете. За мен тези хора са герои! Не просто да вземеш едно дете и да го гледаш, а наистина да се превърнеш в негов родител. Много е благородно! Може би след време ще ми се случи, този момент още не е дошъл.



- Отново те комбинирам с д-р Лора Хинова, с която си ми казвала преди, че доста си приличате – не само по вярата в човешкия живот, но и в знанието. Успя ли да се наместиш удобно в сложната медицинска материя, с която тя се занимава в болницата или още ти е чужда?
- (смее се) Ооо, определено знаеш как да задаваш въпроси. И както обикновено – ще бъда съвсем честна с теб. Много е трудно да станеш за толкова кратко време специалист, и то в точно тази област. Вече обаче, някои от термините не са ми така непознати. Дори ги използвам с лекота в речта си. Запознах се и с оперативния метод на действие, все пак набрах опит след тези вече почти 250 епизода. Чувствам по-близка материята, но в никакъв случай не мога да кажа, че съм лекар. Не съм се доближила даже до истинските хирурзи, но станах още по-голям фен на тази професия.

- Но пък имаш и черен колан по карате в реалния живот, а точно сега героинята ти Лора има нужда от малко допинг в поведението, покрай напрегнатата й ситуация с бременната сурогатна майка Ваня… Образът може да се промени още, нали?!
- (избухва в смях) Ооо, ами не знам какво ще измислят сценаристите. Ти обаче, определено хвърляш доста интересни идеи (смее се). Но пък виж – Лора имаше съвсем скоро една доста любопитна ситуация в тази посока с д-р Мазов. Казва му, че трябва да си вземе няколко дни отпуск, защото Ваня ще започне да се усъмнява, като ги вижда често в болницата. А той й отговаря:
“Лорче, ама не мога повече, не издържам да играя...”
и тя му удря един шамар, доста стабилен при това! Стефан се осъзнава, че е казал някаква страшна глупост и трябва да се вземе в ръце. И в този момент Лора му зашлевява още един шамар с обяснението, че го прави… за баланс (смее се). Любима ми е тази ситуация, но не толкова заради шамара, а защото в реалността хората наистина понякога могат да реагират толкова безумно, че отстрани погледнато да се смееш до сълзи, а в същото време на тях самите да им е до сълзи, а не до шеги и закачки.

- Вероятно и в твоя живот не винаги всичко е било подредено откъм разум и логика, и си изпадала в своите лични абсурди?
- Разбира се, абсолютно е така. Случвало ми се е, не мога да отрека. Никой не може да живее в един съвършен свят, а и нашият е доста хаотичен, особено този, който се случва в България. Имало е наистина много безумни неща, в които съм реагирала твърде смешно, ако някой ме е гледал отстрани. Но това е положението, животът е пъстър. Затова човек трябва да умее да бъде позитивно настроен, дори и в трудните моменти, защото иначе те и тъгата ще му причинят много проблеми. Доказано е, че колкото по-положително мислим, толкова по-бързо идват и правилните решения.

- Доколкото знам все имаш още една голяма несбъдната мечта – да станеш режисьор и сценарист, въпреки че вече имаш заснет филм…
- Точно така, виж как знаеш. Дипломиран режисьор съм, но за да се сбъдне качествено тази мечта, е нужно много време. А сега наистина ме хващаш в един абсурд откъм динамика на ангажиментите. В интерес на истината, съвсем наскоро завърших последните щрихи на героите в този мой проект и се радвам много. Но за да се случи той, са важни не само режисьорът, сценаристът и екипът, а и диалогистите, които в момента търся. Диалогът е най-важен – трябва да бъде естествен, непринуден, но и да гони основната задача на героите и историята на филма. И се надявам този проект да се реализира един ден, колкото и бавно да върви като темпо. Няма да се откажа, защото силно вярвам в него, а и защото съм успяла да го развия напълно. 
Освен това е много важно да ти кажа, че такъв проект не е правен до този момент в България. Да, може би някой ще ме обвини в някаква форма на комерс, но в него няма нищо лошо. Не съм против това. За мен един филм трябва да има послание, което да стигне до голяма аудитория. Не трябва в никакъв случай да е пошъл, но да съчетава злободневни, сериозни проблеми, пресъздадени и изиграни блестящо.

- Значи да очакваме скоро да се случи, нали така!
- (смее се) Предвид колко са ни пророчески разговорите с теб, ще се радвам много. Но сериозно, аз съм търпелива, знам, че тези неща стават бавно, а и доста трудно. Аз съм от хората, които вярват, че в живота няма нищо случайно. Не съм получила нищо даром, затова и знам, че нещата се постигат само с много труд.

- Тривиално, но остава ли ти време за личен живот? Макар че и двете знаем, че всичко е възможно, стига да са добри комбинациите…
- Дааа… виж колко точно го каза и съм напълно съгласна с теб. Остава ми доста малко време покрай задачите. Не съм и от хората, които имат много приятели, но това може би се дължи на простата причина, че вечер, прибирайки се изморена, гледам да обърна внимание на семейството си. И съответно се виждам по-рядко с приятелите. А факта, че ставам всеки ден много рано и се прибирам късно вечер, ме прави неспособна след 12 да обикалям заведения (усмихва се).

- Георги Христов пее неслучайно „нямам нужда от много приятели, стигат ми двама-трима”.
- Това е един добър показател, да, благодаря ти. Истинските приятели затова са и истински, за да са винаги до теб, дори и да не те виждат през вечер. През годините се научих да оценявам нещата не по количество, а по качество. Двама стойностни приятели не могат да заменят 200 други!
 

Дъщеря й е най-големият й критик!