Деси Бакърджиева пред в. "ШОУ": Редовно ми подрязват крилцата, славата е нещо временно

Деси Бакърджиева е една от най-популярните млади актриси у нас. Загатна за таланта си още с ролята в „Стъклен дом” преди няколко години, а след това и с участието във „Фамилията”. В момента следим с интерес превъплъщението й в добрата и амбициозна д-р Лора Хинова в хитовия сериал „Откраднат живот”, чийто рейтинг вече е недостижим. Междувременно Деси защитава успешно и дисертация на тема „Филмовата индустрия в съвременната информационна среда – трансформации и взаимодействия” и вече е доктор на науките. Разговорът с нея е пределно искрен, изпъстрен със закачки и любопитни подробности от живота й.

- Деси, така свикнахме с образа на д-р Хинова в „Откраднат живот”, че се чудя преди тя да стане факт в кадър какво е било за теб като емоции, предварителни нагласи, даже очаквания?
- (Усмихва се.) Първото, което изпитах като емоция, чувайки предложението да стана част от екипа на болница „Свети Кирил” и съответно от сериала „Откраднат живот”, бе много голямо нетърпение, но и мъничко страх. Много отговорна задача е да представиш едно от най-умните и трудните за пресъздаване съсловия – лекарското. С времето свикнахме с терминологията, която ни се налагаше да учим, а някои термини са страшно трудни, от типа на тромбендартеректомия. За да го кажеш бързо, са нужни многократни повторения. Или пък да знаеш къде се намира артерия, свързана по-конкретно с моята специалност – съдов хирург (смее се). Първите дни ни бяха хвърлили в по-плитки води, докато свикнем, а в един момент осъзнах, че с времето започвам все повече да любопитствам за тази професия, да обичам колегите си и да уважавам труда на лекарите. Изключителна отговорност е. В началото тръгнахме със смесени чувства, а сега сме в невероятно положителна еуфория. Щастлива съм, че попаднах в екип с такива прекрасни колеги, в които винаги си сигурен, че ще ти подадат ръка, защото това е голяма рядкост.

- Какво е общото между д-р Лора Хинова и теб? Тя е една интересна, остроумна, много интелигентна, на моменти и доста инатлива комбинация.
- Много я обичам тази героиня! Приличаме си, например, във вярата, че най-безценното в човешкия живот, освен семейството, е и знанието. И че няма значение кой с какво потекло е. Човек винаги може да докаже, че е достойна личност, да се развива, да се надгражда, да не се срамува от произхода си, защото може да постигне върхове, без това да е свързано с неговото минало, нито със семейното обкръжение. Аз съм изключително благодарна на родителите си, които са икономисти, но винаги са ме подкрепяли, независимо че са в коренно различна сфера.
Подкрепиха ме и в амбицията ми да стана доктор на науките да осъзная, че творчеството е една прекрасна сфера, но в крайна сметка животът е изпълнен с много други предизвикателства, към които трябва да сме подготвени и адаптивни. Нещо, което прави и д-р Хинова. Другото, което изключително харесвам в нея, освен интелекта й и вярата в доброто, е това, че тя не иска по никакъв начин да злепоставя хората около себе си. Вярна е на истината, на приятелството. Както е истинска приятелка с д-р Кръстева (Янина Кашева, бел. ред), така никога не си позволява да направи нещо зад гърба й. Между тях може да има някакви противоречия, пререкания, но си остават помежду им. Имат си прекрасно и оправдано доверие – дотолкова, че Лора си позволява да разкаже на вече собствения си съпруг за размяната на децата, около които се върти и целият сюжет на сериала. А това, което ни различава с д-р Хинова, е желанието й да се хареса на един мъж, който в началото всички видяхме колко грубиянски се отнася към нея. И до ден-днешен продължава да бъде такъв. Не ми харесва начина, по който тя търпи негативното отношение, дори подигравателно на някои свои колеги – това аз никога не бих го допуснала, бих се отдалечила от такива хора.

- При такава сложна и специфична терминология екипът със сигурност не е подминат от куриозни и симпатични гафове? Или греша?
- Не (усмихва се). Мога да ти споделя съвсем пресен случай. Бяхме сложили в лаборатория снимки на черва, а всъщност трябваше да оперираме крак (смее се). Куриозно бе и когато трябваше да науча една сложна дума – мускулус стерноклейдомастоидеус, правихме такава операция. Терминът е свързан с мускула, който когато наклониш глава леко встрани, изскачат едни жили. А за един хирург, за когото това е ежедневие, няма никакво право да не каже точния изказ на термина. За да го запомня, трябваше да повторя около 400 пъти. Слава Богу, казах я! (Смее се.)


С д-р Мазов си правят колоритни закачки

- Актьорството всъщност е твоя съдба, защото първото ти качване на сцената е, когато си била едва на 4 годинки, а пръв е започнал да ти ръкопляска самият Тодор Живков! Ти просто не си искала да слезеш!
- (Смее се.) Да, да, наистина. Предполагам, че го е направил, защото съм била едно малко, сладко дете. След него започнаха да ръкопляскат и всички останали. Пях детска песничка и така ми хареса, че не исках да слизам от сцената, макар да не знам дали съм пяла добре (смее се). Беше истинско изживяване за мен и може би до голяма степен това ме е провокирало до ден-днешен да държа на тази професия, да уважавам своите предци и предшественици. Смятам, че актьорският талант се унаследява и надгражда. И може би родителите ми са разбрали именно благодарение на тази случка, че има нещо в мен, което е хубаво да бъде развито, и са ме насочили, в началото дори любителски, да се занимавам с театър и пеене. Тази моя първа роля на сцената и одобрението от тази сериозна личност бе много силен старт за мен. Имах и добри преподаватели, които съумяха да предадат любовта към сцената и изкуството. Признавам си, че усещането да си на сцената и да си свършиш добре работата, и да ти пляскат за това, е най-голямото удовлетворение за всеки творец и актьор. Не мога да си кривя душата – обичам да играя в театъра, да съм пред камера, макар това да са две различни сфери, колкото и да са преплетени.

- Ако се справяш така добре с пеенето, както и с играенето на сцена, то тогава си готова за „Като две капки вода”! Ето една свежа идея за продуцентите на шоуто!
- Ооо! (Смее се.)
Сигурно ще пея фалшиво (смее се)
Това ще е много, много трудна задача. Не знам продуцентите какви планове ще подредят, но това, повярвай ми, е мнооого трудно. Изисква къртовски труд – самото превъплъщение в друг човек, начина, по който си сменяш собствения глас и тембър... Не знам… трябва и една техника на пеене, която при мен отдавна я няма (смее се).

- Но пък имаш бонус – ти си много артистична и това да влезеш в образ, ще ти се стори като детска игра…
- Аз се страхувам (смее се). Но дано – това твое предизвикателство, знаеш ли, може да се превърне и в реална ситуация, защо не. Бих могла да опитам поне за едно предаване да бъда гост, ще бъде огромно предизвикателство.
- Връщам те бързо в „Откраднат живот”, защото идеята за „Капките” е още в зародиш, казано с усмивка. Кажи ми споровете с д-р Мазов продължават ли и извън кадър, защото на моменти са особено вдъхновяващи?
- (Смее се.) Много се радвам, че се сме успели да внушим на зрителите, че сме в едни изключително интересни, приятелски и сърцераздирателни отношения. Иначе
с колегата Монев сме приятели, но нищо повече
Между нас няма искри и пламтящи чувства. Той е един много добър колега, с когото много лесно се работи. Хваща се на моите смешки, аз – на неговите, и може би това е разковничето, за да се получават и тези така запомнящи се диалози помежду ни. Благодарим и на сценаристите за интересните хрумвания, разбира се. Ще ти издам, че още от самото начало между мен и колегата Монев имаше една лека сприхавост, малко си се карахме наистина – и всъщност това доста помогна за изграждането на персонажите. До голяма степен се получи спойка между характерите, защото знаеш, два остри камъка брашно не мелят. Иначе сме приятели целият екип, много е приятна обстановката, освен това е изключително чувството да знаеш, че има коректност в отношенията, която със сигурност се предава и на екран. Ако има истински дрязги или големи конфликти, в повечето случаи това проличава и на снимките, а не е добре.

- Ти, подобно на д-р Хинова, си сбъдваш една по една мечтите. Малцина знаят, че си завършила и режисура, освен това вече имаш и заснет свой филм, а междувременно си станала и доктор на науките…
- Леле, как знаеш всичко за мен (смее се). Благодаря ти, че винаги си толкова подготвена. И понеже ти сега вървиш по същия път – да защитиш своята дисертация, пожелавам ти успех, това изобщо не е лесна задача. Мисията да подкрепим знанието и научната среда е много трудна в България, но не е невъзможна. А без желанието да се надграждаш и да получаваш нови знания, няма смисъл. Имам щастието да съм попадала винаги на строги преподаватели и знам, че само с една професия, каквато е актьорската, нямаше да остана удовлетворена. Затова следвах и режисура, защото един ден, когато стана много нелицеприятна (не, че сега съм кой знае колко) и няма да е хубаво да съм на екран, тогава със сигурност ще приложа втората си специалност, за да мога да реализирам и наистина мечти и желания, които вече имат своя сценарий.

- Чакай малко сега! Не знам защо се подценяваш така като визуални качества, при положение че приличаш на фотомодел, освен това винаги те представят като „актрисата с най-дълги крака – цели 110 см.”
- (Смее се.) Да бе, да. Има и други с дълги крака, не съм само аз. В момента, например, работя с една колежка, която също има завидно дълги крака – Дария Симеонова (Наталия в „Откраднат живот”, бел. ред). Хубаво е, когато знаеш, че екипът от колегите ти не са само готини, но и красиви хора. Когато наоколо има много красиви мъже и жени, усмивката не може да слезе от лицето, гарантирам ти го (усмихва се).

- Много е впечатляващ и фактът, че имаш черен колан по карате..!
- Тренирах от 1988 до 1997 г. с малки прекъсвания заради травми. Треньорът ми ме научи да обичам спорта и да възпитавам характера си. Да, имала съм черен колан, но днес това е един прекрасен спомен за добра спортна подготовка преди много време. Сега определено не мога да се похваля с кумите-то, което всъщност беше моето направление в каратето. Поддържам форма благодарение на динамичното си ежедневие, защото от дълго време съм с много шантав график. Не съм от хората, които спазват диети, но и
не мога да си позволя да мързелувам

- …и комбинираш черен колан с черен шоколад!
- Хаха, перфектна комбинация, да! Но вече се ограничавам много от шоколад, защото не трябва да приемам много захар, тъй като организмът ми не може да я изразходи и обработи добре. А и когато ядеш шоколад, комбиниран с много други вредни храни, поради факта, че не можеш да седнеш да се нахраниш нормално, този шоколад се превръща в едни вредни, вредни неща за организма. Позволявам си, но по-рядко. Дава ми хубаво настроение, а е и полезен.


Аристократизмът й е вроден

- Деси, в „Откраднат живот” се правят смели и доста успешни опити за препратка към реално съществуващи социални проблеми, включително и доста порочни практики. Ти сблъсквала ли си се с такъв род ситуации в живота си?
- Слава Богу, не съм имала този неприятен шанс, но мога пък да застана от страната на човека, който е преминал съвсем наскоро през нелека ситуация. Искам да благодаря най-отговорно на д-р Тимушев, който спаси и рамото, и коленете ми, и да кажа пред теб, че в България има лекари и хирурзи на световно ниво!
Наложи ми се да посетя няколко известни чуждестранни болници – в Париж, в Лондон, в Швейцария и в Германия, и в интерес на истината, след като направих консултация с тамошните специалисти и тежките рехабилитационни направления, които ми описаха, няма да говоря изобщо за финансовата страна, се върнах в България, открих този великолепен доктор-травматолог, който без да се налага сериозна интервенция, буквално ме вдигна на крака. Успя да спаси рамото ми така, че да не се вади от ключицата, което беше следствие на стара моя травма. Независимо от това, че има и лоши практики, както и негативни отзиви за лекарското съсловие, аз наистина съм примерът за това, че в България и добрите практики са факт. Този човек не само че не ми взе никакви пари извън таксата, която е абсолютно законна, но и направи така, че едната от инжекциите да е безплатна, с някаква спонсорска кампания. Шапка му свалям! Той помогна и на мои приятели – на един смени става, на друг оправи краката. Това, че някои хора злоупотребяват с позициите и с възможностите си, с доверието на пациентите, които в повечето случаи са необразовани и не знаят повечето от тези вратички, пътеки, не им прави чест! Знам, че в България нещата могат да бъдат контролирани, да влязат в едни наистина добри релси – и тогава ще стане ясно кой е наистина качествен доктор, кой има бъдеще, на кого може да се разчита. По-често даваме гласност на хора, които сякаш даже прехвалваме, за сметка на други, които вършат цялата работа и са великолепни професионалисти. Но те сякаш остават в сянка. На добрите практики трябва да се даде шанс.

- Всъщност май единствената лоша практика, която си имала със себе си, отново е от бурния ти детски период, когато си чупиш на няколко пъти носа…
- О, да. Абсолютно (смее се). Три пъти съм чупила нос, в различни детски периоди – първият път заради падане от люлка. Затова днес носът ми е ужасен и не мога да си го гледам (усмихва се). Определено ми създава дискомфорт. Но се надявам, че с напредването на технологиите, което е един от големите плюсове на медицината и изобщо, моят нос ще успее да диша добре и с двете ноздри.

- Направи сега паралел с твоята дъщеря и нейното детство – също толкова бурно ли е?
- Всъщност дъщеря ми е моят най-добър критик и критерий, особено сега, когато щом стане 20:00 ч. всички се събират пред екрана и започват коментарите (смее се). На мен никой не ми обръща внимание в този момент, а аз нямам време да гледам сериала (усмихва се). Анна-Мария е много откровена, искрена, няма преправеност в отношението си. Радвам се, че е така, защото сега тя влиза и в тийнейджърски години. Интересите й са насочени към точните науки, не толкова към изкуството, а него го приема като една неразделна част от живота. Иска да стане юрист. И тя като мен има желание да бъде добър и справедлив човек, въпреки че й е много трудно, когато трябва да убеди някого, че истината е най-силното оръжие. Рано или късно, когато човек лъже, истината излиза и става много по-опасно и страшно за всички, най-вече за него. Възхищавам се на това нейно качество предвид съвремието ни, в което тийнейджърите с подобни виждания са малко. Искрено се надявам да съм добра майка. Обичам децата и се надявам някой ден, ако Господ е решил, да имам и още. И ще се радвам да не тръгнат по моя път, защото е много трудно. Ако не бяха родителите ми, да ме подпомагат финансово, нямаше да се справя. Работя от много малка. Не забравям и че съм самотен родител. Преди години трябваше да гледам детето си със собствени средства, беше много трудно наистина. Днес смело заявявам, че имам още много хляб да изям и още много обиколки да извървя, за да стигна нивото, което искам да бъда – и като човек, и като актьор.

- Слушам те и виждам, че си от хората, които не забравят кой първо им е подал ръка, откъде са тръгнали и през какво са преминали, за да постигнат едно или друго… А примерите за обратното днес са толкова много!
- Това е най-важното – че е имало хора, които са повярвали в мен. Не съм забравила никого нито за момент. Не мога да не ги помня, та те са ме открили. Не мога да се променя, а и не искам, каквито и тенденции и хора да има наоколо. Много инат човек съм относно това да не забравяш откъде си тръгнал. И съм супер щастлива от факта, че и родителите ми, и човекът до мен, продължават да ми подрязват крилцата, защото аз знам, че славата е нещо много временно, звездите са на небето и за никой от нас няма гаранция утре къде ще се събуди – дали в палата или в коптора. Като много други мои приятели и аз съм живяла в „Люлин” за един период от живота си. Не съм била вечно в центъра на София. Не съм била вечно с големите възможности. Имала съм и периоди, в които съм се хранила само с хляб и вода, и съм брояла стотинките, за да мога да си купя сокче Знам, че винаги трябва да вярваш в това, че ще имаш успех, имаш качества и трябва да се бориш.

- Ако те попитам какво да очакваме от д-р Хинова в предстоящия нов сезон на „Откраднат живот”, ще бъдеш ли склонна да издадеш поне нещичко?
- (Смее се.) Истината е, че аз не знам. Никой от нас не знае нищо. Това е продуцентски подход, който всъщност е много сладък и хитър ход.

- За финал ти пожелавам две неща – първо, никога не се променяй, защото комбинацията, която си, е нещо много бисерно във времето, в което живеем. И второ – нека тази роля, която след време ще наречеш „най-хубавата” или „повратната”, да предстои!
- О, благодаря ти от цялото си сърце. Много съм щастлива, че сега си говорим и че те познавам.

Интервю на Анелия ПОПОВА