Иван Митев е пътешественик, писател, колекционер на минерали и минералотерапевт. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на девет белетристични книги. В последната от тях – „Животът“, той прави анализ на матрицата за развитие на човечеството и посочва уникален метод за това как всеки може да разгадае не само своята кармична предопределеност, но и тази на околните. Заедно със съпругата си Гергана Митева са основоположници на научната минералотерапия у нас.

- Г-н Митев, твърдите, че съдбата на всеки човек е отпечатана върху лицето му? Колко време ви беше нужно, за да откриете формулата, която може да промени живота на човечеството?
- Много години. Трябваше да се запозная с цялата западна философия и психология, с живота и тезите на енциклопедистите от Средна Азия, с вижданията на арабските мъдреци за света и да анализирам цялото това познание. До най-изтънчените детайли на източната философска доктрина няма как да стигнеш, защото и няколко живота не са достатъчни за това. Но дълго се рових в различни трактати, най-много - във Великата тибетска книга „Джуд-ши“. Нейната четвърта част е илюстрирана с десет хиляди рисунки, но самата тя липсва, защото се предава устно само на посветени. Пътуванията до Китай и Тайланд ми помогнаха да свържа казаното от Буда с откритията на австрийския лекар Франц Йозеф Гал и така успях да надзърна зад завесата, отвъд която са тайните на съдбата.

- Разликата във времето между Буда и Франц Йозеф Гал е почти две хиляди и петстотин години. Какво би могло да свърже двамата?
- Желанието им да определят параметрите на щастието на човека. Буда казва: „Аз наследявам моята карма. Аз съм роден от моята карма.“ И допълва: „Намерението е карма. Чрез своите намерения човек създава своята карма“. Това, което не казва Буда, го казва Гал: „Намеренията на всеки се определят от визията на главата му, всяка една бръчица върху лицето оказва влияние върху живота на човека. И посочва конкретни доказателства за твърдението си. Но когато неговите колеги се поглеждат в огледалото и виждат какво се крие зад лицата им, те го анатемосват. Оказва се, че никой не иска да знае истината за себе си. Петдесет години по-късно, в началото на двайсети век, се намират млади учени, които продължават делото на Гал, изследвайки връзката между чертите на лицето и събитията, които съпътстват човека в житейски план. За жалост от техните изследвания няма преведено нищо на български език. Наложи се да се ровя дълго в библиотеката на Карловия университет в Прага, за да подредя пъзела. Но си струваше труда. Резултатът беше изумителен.

-  Кога имахте възможност да проверите верността на откритието си?
- Още там, в Чехия, видях портрета на един човек. Казах си, че ако методът за определяне съдбата по чертите на лицето е точен, то този човек трябва да е бил в конфликт с всеки срещнат и да завърши живота си в затвора. Оказа се точно така. Човекът се казва барон Тренк. Приживе е участвал в 102 дуела, четири пъти е тежко раняван и умира в килия на крепостта Шпилберг в Бърно, като предсказва точно деня и часа на смъртта си. 


Дадох на Депардийо три брака, оказаха се четири

След това направих анализ на лицата на големите европейски писатели и художници. След това – на актьорите. Оказа се, че никъде не сбърках. Малка грешка допуснах, когато се вгледах в лицето на Жерар Депардийо. Дадох му три брака, оказаха се четири. Всичко е там, на лицето – няма как да избягаш от предопределеното за теб, трябва да изминеш пътя си. Затова едни успяват, почти без да полагат усилия, а други се изтощават от усилията, които полагат и пак си остават на дъното.

Голяма бе изненадата ми, когато стигнах до американските творци. Керуак е един от любимите ми автори. Но на лицето му е изписано, че е роден престъпник. Същото се отнася и за Гинсбърг и Касиди. Устните на Уйлям Бъроуз са като на Бодлер – все едно, че му ги е дал назаем. Обстоятелствата, които зависят от тях в съдбата – същите. И в биографията на Бъроуз присъства познанието за Изтока, опиума, демонстрацията на асоциално поведение. Животът му, също като на Бодлер, е гротеска. Не е случайно, че подквасен с коктейл от алкохол и дрога, застрелва жена си уж без да иска. Керуак и Гинсбърг пък се забъркват в убийството на свой приятел, но го елиминират от съзнанието си с по някой и друг месец в затвора.

- Да не би да искате да опровергаете твърдението, че никой от нас не се ражда престъпник? 
- Точно така - истината е, че престъпникът се ражда престъпник. И това може да се разбере малко след това.Но няма как да кажеш на майката, която се грижи за детето си: Един ден то ще направи беля.

- Познанията ви в тази област дават ли ви представа за съдбата на всеки срещнат?
- Разбира се. Още като видя човека, разбирам по какъв път върви и докъде може да стигне. На всеки е предопределено не само колко щастие ще получи, но и дали въобще ще се докосне до щастието или любовта. И ако всеки беше наясно как да разгадава характерите, а оттам и съдбите на хората срещу себе си по лицата им, щяха да се избегнат много недоразумения, много фиктивни бракове, много приятелства и съдружия, които носят само главоболия и т. н. Погледнете Доналд Тръмп! Не знам какво виждат другите в него, но аз не мога да сбъркам – този човек е болезнено чувствителен спрямо мнението на околните за него. Този комплекс му е вроден. Това предопределя и поведението му – той може да казва всичко, но да не изпълни нищо от това, което казва. Той е вълк-единак и едва ли ще се спогоди с когото и да било около себе си. В книгата си „Осакатената Америка“ той пише: „Аз съм наистина много приятен човек...“ Истината е, че иска да бъде възприеман като такъв. Дълбоко в себе си той ненавижда всички, защото във всеки един миг се влияе от чуждата оценка за себе си. Това е голям негов проблем, той го прави психически неустойчив. И няма да изкара пълния си мандат. Преди много години срещнах един пловдивски бизнесмен. Беше претърпял няколко сериозни неуспеха поред и беше загубил всичко. Видях, че на лицето му е закодирана съдбата на успял човек. И му казах: “Ти ще растеш бавно, но непрекъснато. Докато един ден ще имаш всичко.“ Това се случи. Сега цялата страна го познава. Но не съм отишъл да го попитам: „Ти помниш ли какво ти казах?“


Тодор Живков просрочи с пет години

- Това означава ли, че сте наясно и със съдбата на нашите политици?
- Разбира се. Тодор Живков просрочи управлението си с пет години в сравнение с това, което му беше заложено и ме накара да се зачудя не бъркам ли нещо. Но това не беше грешка на природата, тук се намесиха други фактори. И сега, когато видя някого да обещава на народа нещо, знам дали го мисли или работи под чужда диктовка. И много често съм изумен, че хората не могат да схванат кой ги лъже, гледайки ги в очите. Но няма как, все пак трябва да имаш някаква подготовка. Затова озаглавих книгата си „Животът“ . Там давам принципните положения за изграждане на една обща култура, която ще позволи на всеки да погледне от друг ъгъл живота. И ще може да знае от кого какво да очаква. Както аз знам, че новият лъжепророк, който се готви да излезе на сцената, няма да донесе нищо добро на България.

- Ако добрите неща започват от Буда, защо човечеството все още не се е замислило за казаното от него?
- Замислила се е само една дванайсета част от него. Това не е малко. И тези хора стават все повече. Те разбират, че имаш програма, която трябва да изпълниш. И по този път сам се награждаваш, сам се наказваш. Но усещанията към живота няма как да промениш. Може да имаш милиони в швейцарски банки, яхти, вили и къщи тук и там по островите и пак да не можеш да се зарадваш. Като в „Анализирай това“ – там е представен един нещастен гангстер. Това е напълно възможно да се случи в живота. Парадоксално е, но е факт - лицето на Ал Капоне пък издава любящ съпруг, способен да дари много нежност.

- Какво е вашето виждане за съдбата на България?
- Цитирам по памет един белетрист, когото много харесвам: „Народ, който харесва повече „Искам го-стискам го“ от „Лунната соната“, хич не е за оплакване, даже напротив!“ Съгласен съм с него. Българинът винаги ще оцелява – къде с домашна ракия, къде със свинска луканка. Но неговата истинска интелигенция ще продължава да изчезва от този свят нелепо. И на Ботев, и на Яворов лицата издават невъзможността да си намерят място под слънцето. 


Тръмп няма да изкара целия си мандат

Другият белязан е Йовков. Въпреки че на фронта куршумът го пощадява, оттам нататък всеки ден той умира по малко. По-точно казано, вгражда живота в творчеството си. По-тъжен човек от него няма в българската литература. Шедьовърът му е „По жицата“. Това е единственото произведение в световната литература, в което единият от героите „съобщава“ на Бога, че по сътворения от него свят има мъка. Под маската на този герой се крие самият Йордан Йовков – това е изписано върху лицето му.

При Гео Милев тази мъка е вкарана в модерен изказ, но пак си е мъка. Ако у Димчо Дебелянов имаше поне капчица самолюбие, той щеше да е жив. Смъртта му е не само нелепа, но и тъжна. Един побъркан капитан скача в окопа при него, докато куршумите пищят над главите им и се разкрещява:“Излизай! Води ги напред!“ Всяко надигане, разбира се, е смърт. Но Димчо се изправя. Изправя се, за да приключи с абсурда около себе си. Този абсурд е доловен от един уникален българин - Атанас Буров: „ „На всеки 40 години България е осъдена да започва от нулата – бедна, гладна и немощна.“ Според неговото виждане на нещата Европейският съюз ще се разпадне след петнайсет години. И аз съм напълно съгласен с това.

Държал е кристалния череп на маите