Доктор Кулински: Храните от улицата са руска рулетка със здравето

Шефът на дирекция „Контрол на храните” в БАБХ д-р Любомир Кулински е роден през 1962 г. в Пазарджик. Завършил е Висшия институт по ветеринарна медицина и зоотехника в Стара Загора. От 1990 г. до момента работи в сферата на Националната ветеринарно-медицинска служба и Българска агенция по безопасност на храните. Семеен е, с едно дете.

<strong>- Доктор Кулински, какви мерки взема агенцията, за да предотврати инцидентите с опасни храни по време на зимните празници?<br /> </strong>- По принцип коледните и новогодишните празници са време за засилено предлагане и търсене на храни. Тази година ръководството на агенцията реши проверките да се извършват по малко по-различен начин. Беше обявена инициативата 24/30, което на практика означава, че 30 дни по 24 часа в денонощието ще има работещи служители и дежурни телефони, на които потребителите да могат да подават своите сигнали. За нас тези проверки започнаха със заповед на изпълнителния директор от 2 декември и ще приключат след 7 януари. На практика става дума за повече от месец, като целта е да се обхванат не само Никулден и празника на студентите 8 декември, които отминаха, но и коледните и новогодишните празници, както и Васильовден, Йордановден и Ивановден. Целта на кампанията е в периода на най-голямо търсене да гарантираме на потребителите, че ще има дежурни служители 24 часа в денонощието, които постоянно приемат оплакванията на потребителите и да гарантират максимално бързи проверки по сигналите. Регионалните началници на отделите по безопасност на храните в страната няма да изключват телефоните си през всички почивни дни. Координатите на дежурните инспектори също са оповестени на достъпни места в областните служби. Освен това тези 267 дежурни служители ще бъдат на пълен работен ден по време на празниците. През работните дни целият наличен състав от инспектори ще бъде на терен.<br /> <strong><br /> - Какъв е акцентът на техните проверки?<br /> </strong>- Проверяват се производители и търговци на едро, специализирани щандове, ресторанти, хотелски комплекси и местата към тях за продажба на храна, скари на открито, както и всички обекти от магазинната мрежа. По цялата хранителна верига ще бъдат извършвани тези проверки. Следи се основно за произход на храните, съпроводителни документи, срокове на годност и температура на съхранение, оказани от производителя. Освен това вътре се следи за хигиената в обекта, както и за тази на персонала и работното му облекло. Проверява се и изправността на оборудването. В хотелите предлагащи &bdquo;ол инклузив&rdquo; се следи дали капацитета на легловата база отговаря на възможностите и персонала в кухнята - доколко могат да гарантират, че в пиковите часове на хранене ще могат да организират изхранване на всички почиващи. Следи се и за професионалната подготовка на персонала. Проверките трябва да покажат, че този персонал и тези оператори са способни да гарантират безопасна и качествена храна на своите потребители, в съответствие с предложените оферти.<br /> <strong><br /> - Как точно се гарантира на хората, избиращи услугата &bdquo;ол инклузив&rdquo;, че получават храна, която няма да им създаде проблеми в навалицата?<br /> </strong>- При услугата &bdquo;ол инклузив&rdquo; по-голяма част от храненето е на шведска маса, като изключим празничните вечери. В този случай ние следим няколко неща &ndash; всички изложени продукти да са в срок на годност и да са прясно приготвени. Освен това за нас е важно продуктите да отговарят на истинските си наименования в офертата. Това на практика означава, че ако се пише овче или краве сирене, да няма продукти с растителни мазнини. През летния сезон вече се натъквахме именно на такива номера, когато вместо сирене или кашкавал имаше продукти с растителни мазнини. Ако в менюто е отбелязан имитиращ продукт, то на масата ще има именно такъв, но когато е сирене, мляко или кашкавал, трябва да са истински.<br /> <strong>- Какви са резултатите от проверките, които провеждате в последно време?<br /> </strong>- Ясна е тенденцията за намаляване броя както на написаните предписания и актове, така и на затворените обекти и бракуваните и унищожени храни при еднакъв брой на проверените обекти и работещите в това направление инспектори. Това говори за дисциплиниране на бранша. Българските производители и търговци все по-стриктно се стремят да се доближат до изискванията на законодателството, което смятам за една положителна тенденция. Все по-професионално насочени стават и жалбите, и запитванията от потребителите. По-рядко и някой се оплаква, ако салатата му не е вкусна само по неговите лични критерии, а се правят основателни сигнали.<br /> <strong><br /> - Пазарът е залят в момента с коледни храни от Западна Европа, за какво трябва да внимават потребителите?<br /> </strong>- В това няма нищо лошо и противозаконно, но смятам, че българският потребител има все по-голямо основание да избира продуктите, произведени в България. С течение на времето те са категорично безопасни и с високо качество. Колкото до храните с произход от ЕС, страната ни е членка на общността и пазарът на стоки и храни е единен, той подлежи на контрол, какъвто имаме и за родните производители. Законодателството не прави разлика между контрола на храна от страна членка и от България. Те трябва да имат одобрени производители, да са в срок на годност, да имат редовни съпроводителни документи и да се съхраняват при условия, които е предписал производителят. Затова не намирам за проблем у нас да има храни с произход Евросъюз. Важно е да са спазени тези условия, друга разлика не се прави по закон.<br /> <br /> Храните в нашите магазини задължително трябва да са етикетирани на български език. Това е основно изискване според наредбата за етикетиране, независимо откъде идват. Вносителят, дистрибуторът или преработвателят в България трябва да сложи етикет на български език, който съдържа няколко задължителни атрибути &ndash; вид на храната, производител, подробен състав, срок на годност, партиден номер и т.н. Право на българския потребител е той да има информиран избор, а това става, като се вземе храната и се прочете кой е производителят, какъв е съставът и т.н.<br /> <strong><br /> - Ако една храна няма етикет на български, може ли това да е сигнал за незаконен внос?<br /> </strong>- Разбира се, ако храната няма етикет на български, тя не отговаря на наредбата за етикетиране и представяне на храните в България, така че тя не би трябвало да присъства на българския пазар. Дори ще бъда много благодарен, ако потребителите намерят такава, веднага да ни сигнализират за вида й и за търговския обект, в който е намерена. А ние се ангажираме веднага да изпратим проверка и да я свалим от щанда.<br /> <strong><br /> - Продължава продажбата на храни на улицата, кога ще се промени тази ситуация?<br /> </strong>- Пазаруването на храни извън обектите, регистрирани по закона за храните, е голям риск, който всеки носи индивидуално. Всеки легален обект, хубав или лош, означава, че там има проследяемост, отговорност и контрол на доставчиците, както и контрол на хладилните съоръжения. Всеки, който купува от микробус, от багажник, от сергия в градинката или друго място на улицата няма абсолютно никакви гаранции откъде идва това мляко, тези яйца, дали кравата, която е дала това мляко, е изследвана за туберкулоза. Затова този пазар е руска рулетка със собственото здраве и здравето на нашето семейство.<br /> <strong><br /> - Не преследвате ли продавачите, те сигурно може да бъдат наказани?<br /> </strong>- Преследваме ги, но докато има хора, които купуват такъв тип храна, ще се намери и начин тя да се предлага. Колкото по-малко вземаме храна от такива места, толкова по-малко ще се предлага. Проблемът не е само български, тази практика се е срещала в т.нар. стари страни членки в началото. И в Англия, и в Германия, и във Франция и на много други места, но тези държави са го преодолели, но не толкова по силата на рестриктивните мерки, а по убеждението на самите потребители и аз силно се надявам, че този момент ще настъпи и в България.<br /> <strong><br /> - Казахте за опасността от туберкулоза, пренася ли се тази болест на човека?<br /> </strong>- Да, през млякото може да се пренесе, особено ако не се свари добре и да кипне, а само се подгрее до определена температура.<br /> <strong><br /> - Има ли в момента у нас туберкулоза по кравите?<br /> </strong>- Доколкото съм осведомен, туберкулозата по кравите не е ликвидирана на 100% в България. Млякото е един от реалните пътища, по които може да се заразим. Още повече че прясно мляко в България употребяват предимно малки деца и възрастни хора и така опасността е още по-голяма. И ако не се кипне на необходимата температура, както има практика в някои райони на страната, става още по-опасно.<br /> <strong><br /> - Какво ще представляват тези мобилни групи, за които вече се говори?<br /> </strong>- Ръководството на агенцията по храните има идея да създаде такива мобилни групи, които съвсем изненадващо да посещават различни обекти за производство и търговия с храни. Ще проверяват и самия обект и работата на колегите, които са проверявали преди това и дали техните предписания са били правилни, както и дали са спазвани. Това е една нелоша идея и ще даде добър ефект.<br /> <strong><br /> - Задават се почивни дни, които много българи ще използват, за да излязат на лов, за какво трябва да внимават?<br /> </strong>- Дивечовото месо има доста предимства пред това от питомните животни. То е по-бедно на мазнини и по-богато на белтъчини. Съдържа повече витамини и минерали. В консумацията на дивечово месо няма нищо лошо. В държави като Германия и Франция консумацията в последните десет години главоломно се вдигна и страната ни дори изостава в това отношение, въпреки че сме една от европейските страни с най-голямо богатство и разнообразие. То може да стигне до нашата трапеза по два основни начина &ndash; единият е от ловните дружинки, където едрият дивеч се разпределя по равно, а дребният - всеки си взема каквото си отстреля и се хвали какво е улучил. По наредбата за директните доставки имаме един регистриран ловец, който е заявил, че ще продава отстреляния дивеч на сергия. Вторият основен начин е от одобрените предприятия у нас за разфасовка на дивеч, те са 4-5 на брой и са разположени в големите стопанства. Отговарят на изискванията и имат право да предлагат в магазините и ресторантите месо от дивеч.<br /> Основното, което трябва да се знае, е, че дивите свине и мечката се изследват за трихинилоза. Това е опасна паразитна болест, от която боледува и човек, и дори може да завърши с фатален край. Изследването за трихинилоза е задължително.<br /> <strong><br /> - С предприятията е лесно, но не съществува ли опасност, когато една дружинка има добър улов, да го разпредели набързо и да стане беля?<br /> </strong>- Провели сме десетки срещи и разговори с ръководството на всяка една от ловните дружинки. Не вярват някой с лека ръка да яде месо от неизследвано животно. Има дежурни лаборатории през почивните дни, както и частни, където може да се направи анализ. Такива проби не се вземат от тревопасните животни, те са чисти, но е важно, когато се изкорми, да се прегледат вътрешните органи дали нямат гной или някакви други натрупвания. В този случай те трябва да се изхвърлят и да не се дават дори на кучетата. Дружинката пък трябва да се обърне към ветеринарен лекар, който да огледа трупа и да прецени кое става за консумация.<br /> <br /> <strong>Паулина ЙОРГОВА, &quot;Монитор&quot;</strong>