Доктор по икономика обясни какво става с пенсиите и заплатите без бюджет

Поредно удължаване на действащия бюджет, или приемане на финансовата рамка, предложена от служебния кабинет - вариантите за решение обясни пред "Труд" докторът по икономика Йосиф Аврамов. Той коментира и възможен ли е дефицит от 3 %, отдалечаваме ли се от еврозоната и какви рестрикции са необходими, за да се избегне задълбочаването на кризата.

- Г-н Аврамов, поредно удължаване или приемане на проектобюджета на служебното правителство е по-добрият вариант?
- До 10.06.2023 г., т.е. до крайната дата, предвидена в закона за удължаване на бюджета, е невъзможно да се приеме внесения преди месец от служебното правителство проектозакон за държавния бюджет за 2023 г. За тази цел обикновено са необходими около 40 дни, а в оптимален случай, като при сегашната политическа обстановка поне четири седмици, а до 10 юни остават по-малко от 20 дни. Логичен е въпросът, защо Народното събрание, което бе свикано само 10 дни след поредните парламентарни избори на 12 април досега все още не е започнало да го разглежда?!?

Проектобюджетът за 2023 г. не е влязъл в дневния ред дори на специализираната комисия по бюджет и финанси, както и на останалите комисии, независимо че от три седмици са избрани членовете им. Комисиите в НС (с изключение на Комисията по правни въпроси) обаче са все още без титулярни председатели?!? Ето защо най-логично е удължаването на досегашния бюджет за 2022 г. да е поне с още един месец. 

Датата 10 юни не е случайна, тъй като тогава изтичат трите месеца на действие на т.нар. удължителен закон. Срокът от три месеца тече само, когато е налице действащо Народно събрание. Тази „сакрална“ дата, но само на пръв поглед изглежда в известна степен произволна но кога започва да тече въпросният срок, не е толкова съществено, а следва да се има предвид, че крайната дата е 10 юни.

Със сигурност след тази дата удължителните разпоредби на бюджета не могат да се прилагат и е необходимо ново решение на парламента, за да продължи сегашния начин на т.нар. упражняване на държавния бюджет от МФ. Това е регламентирано в чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), където в ал. 4 е посочено, че „Народното събрание по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери“.

Ако се доближи датата 10-ти юни и се блокира бюджета, президентът със сигурност няма как да разпусне НС, ако то не избере нов кабинет дотогава или поне докато депутатите не приемат поне едно от визираните решения, с които да позволят нормалното изпълнение на държавните разходи. В крайна сметка неизбежно ще се случи ново удължаване на бюджета.

От техническа гледна точка това ще е временно решение. От чисто фискална гледна точка това може да се оцени като не особено положително, но неизбежно действие. България ще остане в своеобразен пореден временен вариант и същевременно без дългосрочна фискална политика и без конкретна перспектива във фискалната област.

- Възможно ли съставяне на редовен кабинет в рамките на 49 НС?
- Теоретично все още има шансове като кабинет на малцинството, тъй като ДПС и ИТН изявиха готовност за това, а с техните гласове, поддръжниците на проектоправителство с мандат на ГЕРБ са 116. В ГЕРБ има опитни политически „играчи“ и могат да „помолят“ петима депутати от другите парламентарни групи да не влязат в залата при гласуването на кабинета?!?

Възможен е и друг сценарий ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ да се договорят за кабинет с втория мандат, а не е изключено върху тях да бъде упражнен известен натиск (от някои посолства) да съставят кабинет на всяка цена, предвид войната между Русия и Украйна, която „бушува“ на около 300 км от границите на България и очертаващата се икономическа криза у нас?!?

Третият сценарий е предложения за премиер акад. Николай Денков да потърси мнозинство за вече предложения от него състав на кабинет, сред депутатите на ДПС и БСП (на пленум на националния съвет на БСП, проведен на 20.05.2023 г. бе решено че партията, която е на повече от 130 години, да не подкрепя кабинет на ГЕРБ/СДС, но е възможно да се подкрепи правителство с мандата на ПП/ДБ). Според мен шансовете да има редовен кабинет в този парламент все още са около 50 %. 

- Какви ще са последиците, ако не се направи поредно удължаване на бюджета, или не се приеме този на служебния кабинет?
- В такъв случай на социалните помощи по-вероятно е да не се посегне от страна служебния кабинет и те вероятно ще бъдат платени навреме. В случаите, когато депутатите в НС не се заемат с приемането на бюджета през следващата седмица, т.е. в периода 22.-26.май, то министърът на финансите най-вероятно ще внесе нов удължителен закон с оглед, да се спази разпоредбата на ЗПФ.

Инициативата за това удължаване задължително следва да е на Министерски съвет. Смятам, че не е възможно депутатите да откажат да гласуват подобно предложение на правителството и няма да допуснат България да изпадне в институционална бюджетна криза. В случаите, когато Народното събрание не приеме нов удължителен закон или решение по чл. 87 от ЗПФ, то след датата 10-ти юни, то разпоредбите на удължения бюджет, но само след тази дата, не са в сила и бе посочено че трябва да се приеме нов втори удължителен закон. В този случай централното правителство няма да може да прави плащания и трансфери. 

При неприемане навреме на нов удължителен закон за бюджета от НС, то евентуално ще настъпи т.нар. техническо блокиране на централното правителство. Посочено бе, че при това положение на практика българската държава няма да фалира и е възможно да прави плащанията по държавния дълг. Но същевременно всички останали плащания и трансфери от държавния бюджет биха били блокирани. НЗОК и НОИ обаче ще могат да правят частични плащания и това в пълна степен е валидно за НЗОК, тъй като има собствен бюджет и приходи и е формирала и резерв в течение на предходните години.

НОИ освен от социалните осигуровки, зависи в голяма степен (над 55% %) от трансферите от държавния бюджет и не може да се справи самостоятелно с изплащането на пенсиите в пълния им размер?!? Възможно е Надзорният съвет на НОИ да увеличи пенсиите по швейцарското правило с 12 % от 1 юли (чл. 100 от КСО) и новите пенсии да се дължат, но да не могат изцяло да бъдат платени  в този момент, а само до около ½ от размера им. До блокиране на държавните финанси едва ли ще се стигне, тъй като НС може в рамките на няколко часа да гласува нужното решение за удължаване на бюджета.

Според мен не е изключено държавните и общинските служители да вземат известно време само аванси от няколкостотин лева (останалите пари от заплатата те ще получат, когато има пари в бюджета), както и да се спрат всички капиталови разходи, в т.ч. и в общините, които очакват трансфери от републиканския бюджет.

- В хода на консултациите между партиите се появи спор дали да се заложи на бюджетен дефицит от 3 % или на 4,5%. Служебният министър на финансите е заложил на дефицит 6,4 %. Какъв е реалистично постижимия дефицит? От Министерството на финансите поискаха отпадане на намалените ставки на ДДС за ресторанти и спортни съоръжения. Време ли е това да бъде направено?
- Бюджетен дефицит в Бюджет 2023 от 3 % е напълно реалистичен и е възможен според мен. Министърът на финансите, която е от служебен кабинет, „навлезе в дебрите на политиката“ обаче и то не от момента на внасянето на бюджета, а и преди това. Това при нестабилната политическа обстановка, каквато е тази в настоящия момент е много опасно. Тя лично според мен вероятно няма политически амбиции, но твърде деструктивно представлява някои политически и икономически кръгове у нас, които са с не особено чисти намерения и имат интерес от поддържане на политически хаос в България.

Те я използват умело и чрез нейните волунтаристични действия, (като обявяване от нея на бюджетен дефицит от 6,4 %) нагнетяват допълнително и без това тежката политическа и социална среда у нас и се опитват да „хванат риба в мътна вода“. 

- Какви мерки трябва да се вземат от МФ, за да се вмести България в бюджетен дефицит от 3 %, както е записано в критериите от Маастрихт?
- На първо място освен намалението на ставката по ДДС на 9 % за книгите и за детските изделия, както и това, което е в сила от над 10 години и се отнася за туристическите пакети, то за останалите стоки ставката по ДДС трябва да се върне на 20 %, в т.ч. за ресторантьорите, за фитнесите, спортните съоръжения, включително и да се отмени нулевата ставка за хляба и за брашното. С брашно се правят скъпи сладкарски изделия (торти, бисквити, баници и др., които поскъпнаха между 2 и 3 пъти, независимо от нулевата ставка на брашното?!?

Българският потребител не усети временното намаление на ставката по ДДС за изброените стоки, но за сметка на това приходите в бюджета сериозно бяха редуцирани в последните две-три години. Това предложение на МФ е правилно и е в съответствие с принципите на т.нар. бюджетна консолидация. Тя е препоръчвана и от ЕК и ЕЦБ. Съгласно регламент на ЕС, който следва да влезе в сила на 01.01.2024 г., се въвежда единна ставка в страните от общността за корпоративен данък, който не трябва да е по-нисък от 15 %.

У нас посочената ставка на данъка върху печалбата (той е 10 % понастоящем), както е по-известен, е възможно да бъде въведена 6 месеца предсрочно или от 01.юли 2023 г. Успоредно с тези данъчни рестрикции следва да се намалят поне с 50-60 % разходите за капитални вложения, които надхвърлят 10 млрд. лв., а са достатъчни 4-5 млрд. лв. до края на 2023 г. (остават около 6 месеца, а не 1 година). 

- Трябва ли да се спрат енергийните помощи за бизнеса, каквито становища бяха изразени?
- Задължително е необходимо да се преустановят всякакви субсидии за бизнеса за електрическа енергия. Също следва ясно да се заяви от МФ, че занапред не се предвиждат други субсидии, например за природен газ или за течни горива (бензин и дизел) няма да се отпускат, независимо от исканията в тази насока на част от бизнес средите.

- Парламентът трябва да приеме и много закони, свързани с плана за възстановяване. Ще загубим ли пари по плана, ако това не се случи?
- Ако има избрано до края на месец май редовно правителство и се съкрати лятната ваканция на депутатите през месец август на 15 дни, то до началото на есента законите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е възможно да бъдат приети. В такъв случай, в България следва да постъпи ресурса, който е предвиден за 2023 г. и е на два транша за общо над 3,5 млрд. лв. Постъпването на тези пари в българската икономика изключително зависи от волята за разрешаване на политическата криза у нас на седемте политически партии, представени в 49-то НС.

- Смятате ли, че е възможно предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, каквато заявка даде служебния кабинет?
- Определено – да и е възможно да се предоговорят някои раздели от ПВУ, но вероятно за тази цел България следва да изпълни и някои други допълнителни условия. Предоговаряне е възможно да го стори само редовно правителство, а не служебно.

- Реална ли е възможността да се наложи битовите потребители да излязат на свободния пазар на ток, за да получим пари по плана за възстановяване?
- Според мен в близките поне няколко години битовите потребители не следва да излизат на свободния пазар на електричество, предвид най-ниските доходи у нас, както на работещите български граждани, така и на пенсионерите (пенсиите у нас са най-ниски в ЕС). Този въпрос също следва да се постави при предоговарянето на ПВУ от бъдещото редовно правителство и да се поиска максимално възможното удължаване на този срок.

Училища, държавни университети, болници, читалища и други културни институции според мен следва да бъдат върнати на регулирания пазар на електричество, тъй като осъществяват социални, здравни, образователни и културни функции у нас. За тях плащането на електричество по свръхвисоки цени на свободния пазар е непосилно и този въпрос също следва да е предмет на бъдещи преговори на бъдещия редовен кабинет с ЕК по предоговарянето на условията по ПВУ.

- Как си обяснявате факта, че България е от малкото страни, които имат нищожен транш по плана за възстановяване?
- Моето обяснение е преди всичко с наличието на политическа криза у нас, която продължава вече трета година. На следващо място следва да се посочи и известна неопитност във воденето на преговори с ЕК и с другите европейски институции на вицепремиерите по еврофондовете и министрите на енергетиката, а също и министъра на иновациите и растежа и на някои други министри.

По ПВУ все пак постъпиха в средата на декември 2022 г. у нас 2,7 млрд. лв. По българските оперативни програми обаче цели 2 години и 5 месеца след началото на новия програмен период не е постъпило нито евро и представителите на българския бизнес и българските общини буквално са поставени „на колене“. Проекти, изготвени преди повече от три годи „стоят на трупчета“ в очакване на покани по българските оперативни програми за програмен период 2021-2027 г.

Същевременно някои министри правят медийни изявления как в най-скоро време само в българската автомобилна индустрия ще постъпят 3 млрд. евро?!? Откъде те ще дойдат и кои са инвеститорите не се посочва, тъй като има само намерения от някои потенциални инвеститори. С тях обаче няма подписани дори предварителни договори  и не е ясно дали ще има такива изобщо или това само добри намерения в неформални разговори?!?

- Отдалечаваме ли се от еврозоната?
- Според мен – все още не, но твърде важно е да се приемат от НС няколкото проектозакона, свързани с приемането ни в еврозоната. Новият срок – 01.01.2025 г. е напълно реалистичен, но за тази цел следва незабавно МФ и БНБ да започнат информационната кампания в тази насока, както и да започне подготовката за пренастройване на платежните системи на банките и фирмите ни в евро. За тази цел следва поне до края на 2025 г. да се преустанови затварянето на банкови клонове, което се наблюдава в последните около три години.

Търговските банки със сигурност следва да поемат една голяма част от обмяната на левове в евро, при това поне на около 1,5 млн. възрастни хора, които имат слаби или никакви дигитални умения. Те със сигурност ще дойдат лично в банковите клонове в страната да обменят своите „скътани за черни дни“ левчета в евро. Ако е необходимо през 2025 г. следва да се назначат временно няколкостотин банкови касиери и банкови консултанти, за да ги упътят  и да ускорят този процес, за да не чакат с часове престарели хора, повечето от които имат сериозни здравни проблеми.

Налице е още един въпрос, който управление „Емисионно“ при БНБ следва да го „осветли“, а именно „Колко налични левове в брой са в ръцете на гражданите и ориентировъчно колко са банкнотите в лева са притежание на представителите на т.нар. сива или черна икономика“. Вероятно става въпрос за няколко милиарда лева, а може би те са около и дори над 10 млрд. лв. Добре е за национална икономика и за фиска преди всичко, е тези банкноти, а и монетите в лева, също да се обменят.

Понеже за по-голямата част от тези укрити банкноти в лева, извадени временно от обращение, данъци не са платени, то МФ следва да излезе с предложение дали им не е по-добре да им се предостави т.нар. частична данъчна амнистия, както и да няма наказателно преследване срещу тях, но те да платят поне 30 % еднократен подоходен данък (за наличните в тях левове над 200 000 лв. или над 500 000 лв.)?!?

Друг належащ въпрос в тази връзка, е да започне обществена дискусия за сюжетите на националната страна на осемте кюпюра или номинала на бъдещите български евромонети. Във Франция в годината преди създаването на еврозоната, която започна да функционира през 2002 г. (тази страна е неин учредител), бяха постъпили над 1200 предложения за сюжети на френските евромонети от гражданите и представителите на френските бизнес среди.

У нас е възможно да се възприеме френската практика в тази насока и преди да обяви конкурс за художествен проект на 8-те номинала, то БНБ следва да се допита до българските данъкоплатци за сюжетите на бъдещите ни евромонети. 

- Очаква ли се повишение на лихвите по кредити и вярно ли е че страната ни изостава в сравнение с останалите държави в ЕС? 
- Да. Очаквам повишение на лихвите по кредитите и у нас и то вече започна при сключването на нови кредити. В следващите месеци очаквам да нараснат и у нас т.нар. плаващи лихви по старите кредити, което вече е налице в някои страни от еврозоната. Вярно е, че БНБ изостава от Европейската централна банка (ЕЦБ) с повече от 1 % от тренда за повишение на основния лихвен процент (ОЛП). Това е временно и вероятно в следващите месеци БНБ вероятно ще доближи или изравни ОЛП у нас с основната лихва у нас, с тази на ЕЦБ.

В известна степен увеличението на основния лихвен процент от страна на БНБ е положително и дори позакъсняло явление, тъй като по този начин се задържа темпа на инфлация. ОЛП следваше според мен да  се повиши от БНБ още през есента на 2022 г., когато темповете на нарастване на инфлация бяха най-високи. Наистина в последните 3-4 месеца тренда на инфлацията у нас бе „замразен“ и дори бе налице известно понижение на цените за някои стоки. Редуциране на цените на някои стоки в последните месец-два се наблюдава при някои хранителни стоки, при строителните материали, течните горива, природния газ и др.

- До какви нива може да достигнат лихвите по кредити?
- Нарастването на лихвите по кредитите се очертава според мен да е умерено, т.е. те да станат не повече от 5-7 %. Лихвите в следващите месеци и години не очаквам да станат двуцифрени, каквито бяха в предходни години.

Йосиф Аврамов е доцент, доктор по икономика и преподава дисциплини по финансов инженеринг, европейски проекти, финанси и банковото дело в Нов български университет. Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление “Финанси и инвестиции” в Министерството на науката и висшето образование и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-то Народно събрание. Автор е на книгите “Силата на парите”, “Корпоративни финанси”, “Използване на финансови инструменти от публичните субекти” “Банков контрол”, “Митнически и данъчен контрол” и др. Последната му книга, издадена през лятото на 2020 г. е “България в преддверието на еврозоната”.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук