Доц. Гълъбов попари мераците на Цветанов и Слави Трифонов за голямата политика

Политологът доц. Антоний Гълъбов в интервю пред "Стандарт" за политическата обстановка в момента, параметрите в бюджета, мерките, които правителството предприема срещу К-19 и атаките на Радан Кънев и Елена Йончева срещу България в Европарламента.

- Доц. Гълъбов, управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди преди дни, че икономическата криза вследствие пандемията от коронавирус може да стане по-страшна от голямата депресия в САЩ. Тя призова правителствата за много сериозни икономически мерки. На този фон обаче у нас все още не е започнал дори дебат за бюджета за 2021 г. Какво е Вашето обяснение?
- Засега това, което се коментира в публичното пространство по-скоро са някакви предварителни ориентации. Бюджетната процедура сама по себе си предполага, че след една седмица е крайният срок за внасянето на проекта за бюджет. Онова, което видяхме през изминалите месеци беше една последователност на процеси.

Разбира се, първи пострадаха хората в сивата икономика, защото нямаше и възможност те да бъдат подкрепени. Това, което ни предстои в момента е да видим как онези, които са в светлата икономика ще преминат през тази ситуация.

Сериозен проблем за икономика като нашата е в това да не се достигне до разкъсване на производствени търговски вериги, защото тогава българските легални предприятия ще изпитат сериозни затруднения.

И тук се връщам на това, че основният въпрос би трябвало да бъде върху това как да се позиционира България в следващите години, така че да намалим негативния ефект, който идва чрез "счупване" на подобни производствени вериги.

- Редица европейски държави връщат строгите мерки срещу разпространението на заразата от Ковид-19. При растящия брой заразени у нас адекватни ли са мерките, които взема правителството?
- Мерките са адекватни, но големият въпрос е в това, че имаме системен и все по-видим отказ те да се спазват. Това за съжаление не е проблем само на България, но и в други европейски страни. Имаме ситуация, в която групи от обществото демонстративно отказват да спазват каквито и да е мерки.

Отношението към вируса и предположенията дали изобщо го има са в последствие. В основата е това, че държавата не е в състояние да наложи легитимен публичен ред.

Опитът ни да се установи елементарен режим още през пролетта се сблъска с неразбиране и съпротива. Мисля, че в момента мерките у нас са сравнително по-меки и щадящи от това, което имаме в Западна Европа.

- Две коренно противоположни социологически проучвания излязоха пред последните дни. Според едното ГЕРБ и БСП са равни, Слави е трети, градската десница влиза в парламента. Според другото - ГЕРБ води с поне 5% на БСП, Слави е в застой, а ВМРО във възход.  Какво сочи Вашият анализ на политическата ситуация в момента?
- Първото и важно нещо, което трябва да имаме предвид е, че хората не мислят за избори. Това, което измерват колегите, са по-скоро фонови нагласи и със сигурност не отразяват онова, което ще видим на изборите за следващо Народно събрание.

Очевидното е, че ГЕРБ губи подкрепа, а БСП не нараства. С други думи нямаме преливане на гласове или ориентиране на хората към ясно изразен алтернативен политически проект.

Има две хипотези защо ГЕРБ губи подкрепа: едната е заради това, че правителството отказва да подаде оставката и да се отиде на предсрочни избори, а втората е, че отливът на подкрепа за ГЕРБ в момента е сигнал на това, че хората очакват установяване на ясни оставки наред, нещо което правителството не прави.

Твърде толерантното отношение към формите на протест със сигурност руши доверието в правителството, отколкото да го насърчава. Така че според мен по-скоро втората хипотеза е вярна. Мнозинството иска да види едно по-решително правителство, което да налага и да отстоява ред.

- Има ли потенциал наистина Слави Трифонов да се превърне в балансьора, от чиито гласове ще зависи ляв или десен ще е следващият кабинет, както прогнозират Ваши колеги?
- Политическият проект "ИТН" все още няма ясен политически профил и заявка. Онова, което виждаме и онова, което споделят отделни фигури в него не надхвърля хоризонта на референдума, който предизвика "Шоуто на Слави". Това позволява спрямо този политически субект да бъдат проектирани всякакъв вид очаквания.

Сигурното обаче е, че присъствието на повече парламентарни групи, което е очаквано от всички колеги (между 5-8 според мен) в следващия парламент, ще създаде изключителна динамика по отношение на позиционирането на отделните партии.

Ако този политически субект бъде представен в следващото НС, той на свой ред ще трябва да се конкурира с други партии, които ще имат сходен брой народни представители. Така че е много трудно да се говори за балансьор, когато имаме 3 или 4 политически формации в парламента.

- Какво промениха протестите? Те продължават повече от 100 дни като хората намаляват, но яйцата и доматите по институциите се увеличават?
- За съжаление те се промениха много бързо, тъй като още в самото начало гражданският елемент беше подтиснат и изтласкан от много ясно изразен корпоративен интерес. За пореден път те разпиляха гражданска енергия без да са в състояние да бъдат катализатор на някакъв процес на подобряване качеството на управлението или демокрацията.

Според мен онова, което разочарова мнозинството беше извеждането на съвсем конкретни ощетени корпоративни интереси на техните говорители. Именно това не позволи протестът да се развие и да артикулира по-ясно исканията си.

Оставайки само на хоризонта, зададен от Румен Радев и ако се вгледате внимателно в началото, ще видите, че всъщност всички искания на протеста бяха зададени още от ден 1.

- Какъв знак виждате в общите действия на политическите опоненти Радан Кънев и Елена Йончева, които заедно инициираха резолюция срещу България в европарламента?
- Този документ сам по себе си е изключително некачествен. Всеки, който е прочел поне веднъж резолюцията може да го потвърди. В нея буквално всеки, който е искал да каже нещо против България, е намерил възможност да го направи. За мен това действие на Радан Кънев приключи съществуването на ДСБ.

Нещо, което е тъжно, защото абсолютно нищо и по никакъв начин, освен дълбок политически провинциализъм, не може да оправдае подобен акт. Самата идея, че политик, който има претенциите да бъде част от дясното пространство може да подкрепи подобен комплот, е неразбираема и неприемлива. Не смятам, че г-н Кънев ще спечели нещо от това, даже напротив.

За съжаление беше нанесена щета за България, защото оттук нататък към този документ ще се реферира всеки, който би искал по някакъв начин да ощети страната.

Между другото трябва да припомним и абсолютно неразбираемата поява на темата за "Сънсет Ризорт" в Поморие в текста на резолюцията на ЕП, която намери своето обяснение миналата седмица с най-вероятно личния частен интерес на Клеър Дейли.

Въпреки че кметът на Поморие няколко пъти много ясно запита от къде на къде един частен спор може да се появи на документ в ЕП, отгоре на всичко да бъде подреден след "Апартамент гейт" и т.н., той не получи отговор.

Опитите за самооплюване и самолинчуване са опасни във всяка ситуация, да не говорим, когато става дума за това на какви средства би могла да разчита България, за да е в състояние да преориентира икономиката си и да успее да се позиционира по друг начин.

- Защо вътрешнопартийните борби у нас бяха пренесени в Брюксел?
- Представете си го като боксов мач, в който двамата състезатели вместо да се боксират, започват да рушат ринга, на който трябва да се проведе мачът. Имаме точно това некомпетентно политическо поведение на национално равнище, което моментално се трансформира в опит да се атакува страната на международно ниво.

Ползването на изключително сложната структура на ЕП за подобен тип атаки срещу собствената си държава е атестация за некадърничество.

Поведението както на парламентарната опозиция, така и на извънпарламентарните политически партии, дава основание на българските граждани да разпознаят един ясен политически проект, различен от оправданието на ГЕРБ. Те не виждат алтернативен начин на управление, освен този на ГЕРБ и "Обединени патриоти".

- Управляващото мнозинство подкрепи Цвета Караянчева и тя запази поста си, но напрежението в парламента се задълбочи. БСП обяви свое правителство в сянка. Работи ли подобен инструмент?
- Той работи, ако е направен тогава, когато трябва да бъде направен. Английската практика, към която лежи тази фигура, се предполага в началото на мандата на управляващото мнозинство, когато опозициите започват да се подготвят за следващи избори и следващо управление.

Когато подобно нещо се прави 5 месеца преди редовни избори, това е просто опит да се копира модел, а не последователно разбиране за бъдеща алтернатива в управлението. Като цяло структурата, която предлага БСП и която прие на своя форум дори няма помен от идея да бъдат организирани по различен начин министерствата.

Те имат абсолютно същата структура и всичко се повтаря. Нямат елементарното усилие да се помисли по какъв друг начин би могла да се организира изпълнителната власт, за да може да постига по-добри резултати. Ако БСП беше предложила различен дизайн на отделните секторни политики, това би могло да представлява интерес, но в момента имаме хора, които се опитват да влязат в обувките на действащите.

- Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента срещу Временната комисия за промяна на конституцията. Какво е Вашето мнение по тази тема?
- Решението на КС да допусне за разглеждане питането на г-н Радев е напълно обяснимо и напълно разбираемо, тъй като по Конституция президентът има това право. Съвсем друг въпрос е как ще се произнесе КС по съответния въпрос. Другият хоризонт, който е много съществен е какво всъщност означаваше този въпрос към КС.

Имаме нова ситуация, в която както Радев и БСП, така и протестиращите, започнаха да си дават сметка, че няма да успеят да предизвикат предсрочни избори. Това е новината от миналата седмица.

Актът на президента да се обърне към КС с подобно искане е изключително трудно доказуема правна хипотеза и сам по себе си говори, че той си дава сметка, че това е единственият изход от създалата се ситуация.

- Не можем да не коментираме и машинното гласуване. До колкото знам Вие не подкрепяте тази идея и по-скоро смятате, че е ненужно. Така ли е и защо?

- Никога не съм смятал, че проблемът на българския изборен процес е технологичен. Българските избиратели през тези почти 30 години доказаха, че бързо и сравнително добре се справят с различните форми на избирателна система. Проблемът винаги е бил в многото съпътстващи въпроси.

Всеки, който твърди, че само по себе си машинното гласуване ще гарантира почтеността на изборния процес, най-вероятно не разбира нищо от изборен процес. Върху българските избиратели се оказва неправомерен натиск в дните преди избори и в самия изборен ден.

Винаги съм твърдял, че е необходима професионална и постоянно действаща изборна администрация. Машинното гласуване ще удължи изборния ден. То не е панацея и никога не е било. Ако сме в ситуация на епидемични мерки, това означава да имаме избори в 2 дни, което ще даде за пореден път основание на някои политически сили да се опитат да оспорят изборния резултат.

- Очаквате ли оставка на правителството и предсрочни избори?
- Категорично не, защото ако ставаше дума за автентичен граждански протест, той нямаше да бъде толкова затворен, единствено и само в рамките на линията, която му придаде Радев още от самото начало. Това не е протест, който възникна по повод на инициативата на Христо Иванов в парк "Росенец".

Това е протест, който тръгна и продължава да е пряко свързан с администрацията на парламента. В това отношение няма никакво съмнение, че подаването на оставка би било безсмислено още в началото на протестите, а сега и практически ненужно, защото ако днес бъде подадена оставка и отидем на избори януари, а не март, каква точно е разликата?

- Какво бъдеще виждате за новата партия на Цветан Цветанов - надценяван или подценяван е той в момента?
- Аз смятам, че очакванията към "Републиканци за България" са това да е апаратна партия. От чисто политическа гледна точка проблемът е в това, че и тази политическа формация да участва в следващия парламент, тя няма никакъв друг избор освен да се коалира с ГЕРБ. Така че онези, които ще гласуват за г-н Цветанов, очаквайки, че това ще е алтернатива на ГЕРБ, най-вероятно ще бъдат разочаровани.

От друга страна, е ясно, че г-н Цветанов не е готов да остане само на равнището на апарат. Той търси възможност да се позиционира и чисто идеологически вдясно от ГЕРБ, с по-ясен десноцентристки профил. Това, ако бъде избрано като перспектива, може би ще даде по-добри възможности на проекта на Цветанов.

Все пак инициативата за участие на България в проекта "Три морета" беше именно негова, в която всъщност той разпозна Радев като свой потенциален партньор.

- Очаквате ли политически проект на Румен Радев?
- Сигналите, които до момента имаме показват, че той по-скоро е толкова мотивиран в това той лично да управлява, че едва ли ще приеме да бъде начело на политически проект. Подобна идея съществува още от самото начало на неговия мандат - групи от интелектуалци, групи от учени, групи от групи предлагаха инициативи, които той да оглави като нов политически проект.

Всички негови изявления са един начин, по който той се разполага в публичното пространство и иска да има повече власт, но еднолична.