Доц. Гълъбов с мрачна прогноза за 47-ото Народно събрание, а Радев е само изразител на воюващи...

Още в началото на август доц. д-р Антоний Гълъбов направи прогноза, че избори през есента са почти неизбежни. „Радев беше олицетворение на началото на институционалното противопоставяне, най-вероятно през есента избирателната активност ще бъде още по-ниска“, прогнозира тогава той.

Както и че Румен Радев ще се стреми към полупрезидентски режим на управление. Ето какво каза доц. Гълъбов пред "Труд" малко след края на изборния ден, все още резултатите от вота 2 в 1 са на база екзитпол.

Пробивите в качеството на демокрацията ни вече са очевидни, казва политологът. Посочва изпълнителите на този сценарий за България, който според него не е писан у нас. И предупреждава, че в момента по всякакъв начин се правят опити за цензура на медиите - незапомнена по мащаби в най-новата ни история.

- Доц. Гълъбов, доста нервната предизборна кампания, изведнъж се оказа много шум за нищо - избирателите не излязоха да гласуват. Защо?

- Виждаме отговора на българските граждани на една изключително агресивна кампания. Избирателите предпочетоха да отговорят без да участват в изборите. Вървим към нов рекорд на най-ниска избирателна активност, което означава, че политическата криза вместо да се движи към някакъв път на преодоляване, по-скоро се задълбочава.

- Каква представителност ще има 47-ото Народно събрание тогава?

- Много силно ограничена. Политическите формации, които ще участват в 47-ото Народно събрание трябва да имат много ясната идея, че каквито и претенции за това кой от тях да бъде водещ, трябва да бъдат смятани спрямо избирателната активност. С други думи - спрямо избирателите, които са ги излъчили. Аз се опасявам, че тази избирателна активност е около и под 40 процента, което означава, че мнозинството от българските граждани отказаха да посочат свои представители в парламента.

- Докато още наблюдаваме данните, макар и от екзитполовете, може ли отсега да се ангажирате с прогноза, дали ще има изведено правителство от бъдещия парламент?

- Бих могъл да се ангажирам към момента с прогнозата, че съставянето на управляващо мнозинство и правителство в 47-ото Народно събрание ще бъде по-трудно, отколкото в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Не на последно място, защото това са втори поред извънредни избори, но и защото нямаме процес на съзряване на самите политически формации. Аз съм скептично настроен за възможността да се състави мнозинство и първото, което трябва да престанат да изчисляват партиите е как да съставят аритметично мнозинство. То просто няма да се случи. Това означава, че трябва да се върви към постигане на съгласие относно управленски приоритети, най-вероятно за програмно управление с къс мандат.

- Т. е. в най-добрия случай - правителство, което приема програма и си определя срок на работа извън 4 години и нови избори? 

- Да. С ясни приоритети, с ясни критерии за постигането им, около които би могло да се получи някакво съгласие. Но ако не се преговаря по дневния ред на българското общество, а отново се тръгне в посока да си говорим за съдебна реформа - няма да се случи нищо.

- И следващата седмица ще мине под знака на кампанията, но вече в тематиката на балотажа за президент между проф. Герджиков и Радев. Какво ще ни поднесат щабовете?

- Опасявам се, че ще бъдем свидетели на още по-агресивна намеса в предизборната кампания. Защото изглежда, че екипът на фаворита засега се чувства все по-несигурно. А това означава, че седмицата ще бъде агресивна като политическо поведение.

- Цялото служебно правителство е като че ли в щаба на Радев, по думите на ваши колеги и политолози, анализатори - как един служебен кабинет се превръща в машина за избори?

- Точно така е. Плюс администрацията на президента. И това кралско войнство трябва да срещне един много смислен и институционален отговор, защото смятам, че Върховна административна прокуратура има вече основания да се самосезира за действията на служебния министър на вътрешните работи.

- Има една малко неуместна шега, че на БСП не u върви на президенти, но извън нея, какво е обяснението Ви на пускането на „служебно моделираната бомба“, върху „Позитано“ 20, на това разпарчетосване на БСП, което наблюдаваме и заради новата партия на бившите служебни министри на Радев?

- Преди години още бях казал, че летателният план на Румен Радев не е писан на „Позитано“. Тогава изглеждаше, че става дума за много тясно взаимодействие, но всъщност никога не съм очаквал друго, освен това, което виждаме в момента. БСП беше необходима на Румен Радев като платформа, през която той да има някаква политическа легитимност.

Но строго погледнато той никога не е бил готов да се съобразява нито с приоритетите на БСП, нито по някакъв начин да подпомогне нейната дейност, освен през налагането на вето, което регулярно защитаваха през 44-ото Народно събрание именно БСП. Но тази степен на разрушаване на политическия диалог с БСП е изключително опасна, защото амбициите на Румен Радев са да формира собствено парламентарно мнозинство в следващото Народно събрание.

Точно затова подкрепата на БСП не му е толкова необходима, колкото възможността „Продължаваме промяната“ като насърчен от него политически инженерингов проект да изиграе ролята на свръзка между „Демократична България“ и „Има такъв народ“. Амбициите бяха по възможност само тези три формации да сформират кабинет, без да е необходима подкрепата на БСП. Този сценарий е важно да бъде очертан, макар и да няма шансове да успее.

- Какво унищожава институциите, къде да търсим авторите на този сценарий, ако взема повод от думите Ви?

- Трудно е да се определят авторите. Със сигурност обаче този летателен план не беше писан в България, тъй като амбицията, която виждаме, е сходна.

Само ако погледнем отвъд границите на България, ще видим, че подобен сценарий се разгръща в Румъния чрез фигурата на президента, който по същество предизвика по същия начин дълбока политическа криза, формира собствено мнозинство в парламента, но въпреки, че тази криза продължава, цялата власт в момента е концентрирана във фигурата на президента.

Разбира се, ако добавим към всичко това случващото се в Беларус, в Молдова. Между другото, Молдова продължава да бъде светъл пример, тъй като там успяха да сложат край на този сценарий, който се реализираше чрез Игор Додон, също бивш военен, който имаше сходен профил с Радев.

Но в Молдова гражданите успяха да прекратят амбициите на Додон за втори мандат, успяха да изберат един проевропейски и добре изглеждащ политик като Мая Санду, успяха да потвърдят това и на парламентарни избори. В този смисъл Молдова успя да се откопчи от сценария. Но сценарият е по-мащабен, той не е само с български привкус.

- Какво следва в близките месеци, колко застрашена е демокрацията в България?

- Ако ми позволите, на тези два въпроса бих искал да отговоря поотделно. На първо място, тъй като следя и участвам в гражданското наблюдение на изборите от 1995 година, още с Българското сдружение за честни избори и граждански права, а след това и с Transparency International („Прозрачност без граници“, б. р.), никога до сега не сме имали толкова тежък пробив в правилата за организиране и провеждане на избори в България, колкото наблюдаваме в момента. Условия, изисквания, добри практики, за които сме се борили години наред, бяха взривени в рамките на месеци.

Това е изключително сериозен проблем, защото изборният процес е на път да бъде компрометиран именно заради нарушаването на тези бавно и мъчително установени правила. На първо място по отношение на институционално взаимодействие. Преди 15 години успяхме да се преборим преди избори главният прокурор, министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, да сключват споразумение по какъв начин да действат съвместно. На тези избори за втори пореден път МВР отказа да подпише споразумение с прокуратурата.

Резултатът е в това, че прокуратурата действа с ДАНС като полицейска структура, което е пълен абсурд. Имахме през цялото време разминаване в броя на установените опити за нарушаване на изборните права на българските граждани, което показва, че липсата на ефективно и институционално взаимодействие компрометира самата подготовка на изборите.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи, който беше определен като водещ от страна на Министерския съвет по подготовка на процеса на изборите, не се срещна нито веднъж с Централната избирателна комисия. Координацията между ЦИК и МС беше взривена. И всички тези процеси доведоха до преки заплахи на политическите права на българските граждани. Имаме основание да смятаме, че имаме действия, които са насочени именно срещу политическите права на гражданите.

Освен всичко останало, промените в Изборния кодекс, въведени от 45-ото Народно събрание, с налагането на машинния вот, са изключително лош пример. Световната практика показва, че целта трябва да бъде максималното облекчаване на гражданите за изразяването на тяхната воля. Ние създадохме технически проблеми при големи групи от населението.

Но освен всичко останало, 45-ото НС, променяйки Изборния кодекс в последния възможен момент преди изборите, което също е абсолютно отречено като практика в света, стана така, че малките избирателни секции до 300 души да гласуват задължително с хартиени бюлетини. Всички изследвания на политическа корупция в изборния процес показват, че именно те са най-засегнати и най-застрашени.

С други думи - не беше затворена вратата към издевателствата върху хората в малките населени места, а в същото време бяха затруднени големи групи избиратели, през въвеждането на задължителните машини.

- Оказва се, че машините не са гарант за честен вот, а напротив?

- В тази предизборна кампания машините явно се оказват от най-тежките проблеми, които застрашават почтеността на изборния процес. Когато говоря за почтеност, имам предвид националната система за почтеност - инструмент на Transparency International, който показва как действията на всички държавни институции, гарантират почтеността на изборния процес.

В България сега имаме много високи пробиви именно тук. И ако става дума за състоянието и качеството на българската демокрация, следващите месеци може да се изправим пред по-дълбока политическа криза, при която едни големи групи от хора или няма да имат възможност, или ще са ощетени от действията на институциите, да изразят своята воля. И още нещо, което също е процес, който трябва да следим с повишено внимание. На такава цензура в медиите не сме били свидетели в най-новата ни история.

Става дума за това, че веднъж медийното пространство беше изключително силно фрагментирано по линия на корпоративните интереси, които воюват в момента. Но от друга страна самите журналисти бяха подложени на изключителен натиск за това, кого да канят, какви въпроси могат да задават, какво не трябва да питат. Цензура, каквато не сме виждали през последните 25 години. Затова и казвам, че пробивите в качеството на демокрацията са очевидни.

- Опит за подобен натиск, при това институционален, беше направен и върху „Труд“. Но за този срив на демократичния индекс има и конкретен виновник, нали?

- Общият фактор, общата среда е водещата се корпоративна война. Тя започна с фалита на КТБ и продължи през последните две години изключително яростно за преразпределение на зони на влияние. В това отношение Румен Радев просто е изразител на една част от воюващите корпоративни интереси, които очевидно са готови да дестабилизират трайно България, за да успеят да се наложат.
Нашият гост

Доц. д-р Антоний Гълъбов е роден през 1964 г. в София. Завършва социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател в Департамент “Политически науки” в Нов български университет. Консултант на български и международни НПО, работещи в сферата на изборите, човешките права, противодействие на корупцията, етнически и религиозни различия, прозрачност на местната власт.