Доц. Кунчев с разтърсваща изповед: Прочетох страшни работи, буквално се сринах, а ген. Мутафчийски...

В ковид имаше нещо положително, той се яви като стрес теста при банките. Показа като на картинка всички отрицателни и положителни страни на системата. За съжаление, слабите бяха повече. И ако сега не си направим изводите, рискуваме същите грешки. Това каза в интервю за "Марица" главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. 

"Прогнозите при този вирус не работят. Генералната тенденция обаче ще бъде спазена. Просто в полза на този вирус е да не бъде толкова агресивен и опасен. Неговото предимство е да заразява лесно и да преминава леко", добави той. 

Ето какво каза още доц. Кунчев пред "Марица": 

- Доц. Кунчев, започваме с Пловдив, където завършвате медицина, какви спомени пазите от този град?

- О, най-хубави. Това е българският град с най-много дух и история. Понеже идват на гости доста чужденци по служебна линия, като че ли най-впечатлени остават от Пловдив. Особено ако остане време човек да ги разведе из Стария град, Римския стадион, малките улички, "Капана". Град с много дух.

- Само студент ли сте били в Пловдив, или сте работили в града?

- Не, само студенти бяхме със съпругата (б.а. - доктор Дафинка Кунчева). После ни разпределиха в Хасково. Изкарах 10 години там, след което ме поканиха в министерството в София и вече над 20 години съм в столицата.

- Медицината изисква много учене, имаше ли време за купон?

- Студентският живот е винаги хубав. Учене в медицината много, но не пречи, когато си млад и има хубава компания. Живели сме и на квартири, и на общежитие. Страхотни години.

- Кое е любимото ви място в Пловдив?

- Едно заведение в Стария град, където правеха страхотни коктейли с кубински ром. Явно го няма вече, защото специално го търсихме преди няколко години, но не го открихме. Име вече не помня (б.р. - "Старите занаяти"). Ходя и сега често в Пловдив, защото имам много приятели и роднини. Почти всеки път ме водят в ново заведение, което е мераклийски направено, с отлична кухня. Въобще - Пловдив има какво да покаже. 

- Спомените от Хасково?

- Също много приятни, защото там пък се родиха и двете ми деца. Сменихме 6 квартири, буквално на 6 месеца се местехме в един период. Успяхме да вземем апартамент накрая на града, в квартал „Бадема“. Въобще - страхотни години. Уви, сега ходя по-рядко в Хасково.

- Роден сте в Симеоновград - от там ли е фамилията ви, или родителите ви са били разпределени там?

- Да, родът ми е оттам. Но така се случи, че почти скъсах връзки покрай следване, разпределение. Родителите останаха там, вече са покойници. Майка почина преди няма и година. Така че вече връзката е на практика скъсана.

- Защо се оказахте точно в общественото здраве, не е толкова популярна специалност сред лекарите? 

- Никой не е мислел да прави кариера, но така се получи. В началото просто търсехме разпределение, където да сме заедно със съпругата, тъй като вече имахме брак. Тоест да има две свободни места. Единствено ХЕИ-Хасково предложи такива. Съпругата постъпи като микробиолог, а аз като епидемиолог.

Моята специалност не е популярна сред студентите. По-малко е залегнала в материала, остава настрана. Истината е, че става въпрос за изключително интересна специалност - тя е свързана с вирусология, бактериология, инфекциозни болести, много са. За да си добър епидемиолог, трябва да имаш дар и за чисто следователска работа. Изниква спомен преди години от случай с антракс по едни кожи.

Наложи се да ги издирваме, да ровим далавери кой на кого е продал, пък къде е месото, защото също беше обработено нелегално. Продължихме с разследването къде са заминали каймата и колбасите от него, колко хора са ги яли. Това прави интересна професията.

- Вие сте първият лекар в рода, но имате наследник в лицето на сина ви Тодор?

- Така е, за разлика от много фамилии, аз нямах никакви лекари в рода. Синът ми хареса медицината доста преди да кандидатства. Специализира неврология, защити дисертация и работи. Започна в „Александровска“, мина през „Софиямед“, сега е в един медицински център.  

- Говорите ли си с него за медицина, или избягвате професионални теми?

- Да ви призная, толкова и се виждаме, въпреки че живеем в един град. Случва се и по 2-3 месеца да не се видим. Иначе се чуваме, знам много добре как се развива професионално. Имаше и при него отрезвяване, защото всички влизат много романтично в медицината, но системата много бързо ги приземява. Особено когато започнат в болница -  нито условията са много добри, нито заплащането. Така че всеки бързо трябва да намери своето място.

- Наскоро вдигна и сватба.

- И прочетох страшни работи, чак се уплаших! Написано беше на базата на моя публикация във Фейсбук и придружено с мои снимки. Но общо взето - единствено вярно беше името на сина ми. Нито къде работи е вярно, нито колко струва сватбата, нито колко са гостите. Цитирани бяха суми, дето накуп не съм ги виждал.

- Дъщеря ви Ива е в чужбина, доколкото знам?

- Беше в Берлин, но се прибра. Като че ли сега предпочита да живее и работи в България, въпреки че продължава да е към немската фирма. Тя завърши журналистическия факултет на Софийски университет, после направи дисертация в Амстердам в PR сферата. Сегашната ѝ работа не е много свързана със специалността, по-скоро обработка на големи бази с данни. Но пак има маркетинг, реклама.  

- Хубаво е, когато млади българи се образоват на Запад и се връщат тук.

- Определено има някаква тенденция. Българчетата видяха и меда, но и жилото на Запада. Не всичко е розово там. Дори с по-ниски заплати тук може да са по-добре. 

- Успяхте ли да си починете това лято най-после?

- О, да! Макар че след като спадна напрежението, буквално се сринах. Този бърнаут синдром, за който толкова съм чел, но не вярвах в него, явно съществува. Човек се срива физически и психически. Нито ти се прави нещо, нито си работоспособен. Напрегнат си, не спиш добре. И то не когато е трудно, а когато се отпуснеш! Нещата обаче отминават и дано имаме спокойни 2-3 години, за да си оправим системата.

В ковид имаше нещо положително, той се яви като стрес теста при банките. Показа като на картинка всички отрицателни и положителни страни на системата. За съжаление, слабите бяха повече. И ако сега не си направим изводите, рискуваме същите грешки.

- Разпуснахте ли на любимото гръцко море?

- О, да. Тази година бяхме на един малък гръцки остров - Тинос. Той няма летище, не е толкова туристически, нищо че е до Миконос. Това го прави перфектен за хора като мен, които търсят спокойствие. А и усещаш истинската Гърция, с малките селца нависоко и тези безкрайни гледки. Аз обичам много и родното море, специално Синеморец, но в Гърция по островите всичко е много цветно.

- Мечтаете ли си още да сте пазач на фар, с една хубава музикална колекция и много книги?

 - Това беше мечтата ми по време на най-напрегнатите дни в ковид пандемията. Тя е неизпълнима, но пък много красива идея. Тя беше моето бягство от реалността, начин да разпусна.

За работата в Националния оперативен щаб: Най-тежкият момент беше, когато покрай вируса гръмна и паниката от радиация 

- Липсват ли ви брифингите сутрин и вечер, в рамките на шегата, разбира се?

- О, как ще липсват! Понякога съм се ядосвал, че бяха толкова често, после съм го преосмислял. Разликата между добра и прекалена информираност е тънка. Въпрос и на политическо чувство. Има го и другото, ако се бяхме скрили, представете си как щеше да реагира обществото.

- Бързо забравяме, първите брифинги бяха по времето, когато тук още нямаше проблем, но по телевизията гледахме пълни коридори на испански и италиански болници с умиращи хора.

- Точно! На много хора сега им е лесно да дават акъл. Направихме и грешки, но колкото и нескромно да звучи - държавата се справи сравнително добре. Разбира се, можехме да спасим доста животи, ако бяхме постигнали повече ваксинационно покритие. Но като видях какво преживяха Италия, Испания, САЩ, Великобритания дори, при нас беше сравнително прилично.

- Коя беше основната грешка?

- Люшкането в началото. Тогава нямаше ваксина, нямаше препарати. Това доведе до затягане на мерките - прекалено, но ако гледаме от наша гледна точка. 

- А коя беше най-тежката нощ на щаба?

- Коя ли не беше! Една вечер насред панд​емията от ковид тръгна и масов страх от радиация. Трябваше по нощите генерал Мутафчийски да излиза и да дава брифинг, че е фалшива информация. 

- Да очакваме ли по-лека зима? 

- Прогнозите при този вирус не работят. Генералната тенденция обаче ще бъде спазена. Просто в полза на този вирус е да не бъде толкова агресивен и опасен. Неговото предимство е да заразява лесно и да преминава леко. Разбира се, имаме вече и новите ваксини, които са ефективни срещу омикрон. Препоръчвам ги на всички, особено на рисковите групи.

Разбирам хората, стават подозрителни, когато им кажеш, че при грипа всяка година излиза нов щам и трябва нова ваксина. Но наистина ваксинацията е важна и за ковид, и за грип при рисковите групи. Радостно е, че доста фирми разработват комбинирани ваксини и за двата вируса.

- Други „гадости“ застрашават ли България в близките седмици?

- Има информация за доста масов грип в Австралия по време на тяхната зима. Той на практика отсъстваше последните години заради ковида. Сега се очаква да атакува и заради падналия ни имунитет. Но ще видим накъде ще се развият нещата. Хората трябва да бъдат спокойни. България има програма за безплатно ваксиниране срещу грип за хората над 65 години. От тази седмица вече се разпространява ваксината. 

Запален е по книгите и класическата музика, обича червените вина от Хасковско 

Доцент Кунчев има страст към музиката и книгите. „Онзи ден пътувах в колата на сина ми и установих, че не съм чувал 99% от музиката, която той слуша. Но ми хареса определено. Съвременната музика е хубава, а човек може да намери всичко“, казва членът на митичния НОЩ.

И макар да е запален по класическата музика, той изненадва с признание: „Вкусът зависи и от ситуацията. Ще отида по-далеч, мога да поискам и фолк музика, ако се отпусна в компания, хората са леко пийнали. Не говорим за чалгата, която не понасям, и гледам да страня от подобни места. Но македонски песни например ми харесват“.

Доцентът не е пияч, но харесва хубавите български червени вина, които са в изобилие в родния му хасковски край. Покрай страстта към Гърция се научил и на узо. „Е, една хубава българска ракия няма алтернатива“, смее се той.

„Хората не го осъзнават, но българите пием вина над средното ниво за Европа на изключително приемливи цени. Една бутилка, която тук всеки може да си позволи, в Европа струва 50-60 евро“.

Книгите откъсват Ангел Кунчев от действителността. Той обича да "губи" по 30-40 минути в книжарницата, ровейки за нещо ново и качествено. Невинаги намира, но не може да се оплаче, а хвали модерните български писатели. 

Купува си на всеки 2-3 месеца нова книга. Една част от колекцията му е в Симеоновград,  но ще трябва да <210> се търси ново място, тъй като апартаментите на родителите се продават. „Опитвам се да отбера най-важните ми книги. Но въпреки това само в София имам около 600 тома и вече няма къде да ги съхранявам. Трябва да намеря решение“, откровен е главният държавен санитарен инспектор на България.

Влиза в листите за парламента заради приятел 

За изборите през 2014 година доцент Кунчев влязъл в листите на ГЕРБ за Хасково заради приятел. Сега обаче няма никакво намерение да се занимава с политика. „Тогава бях осми в листата, за огромна изненада станах депутат. Кой преди мен влезе в изпълнителната власт, кой се отказа, и дойде моят ред. Естествено, веднага се отказах и аз. Наистина участието ми на изборите беше заради приятел“, разказва медикът.

Той признава, че няма как да не се интересува от политика. „Пълни глупости са, когато някой каже - не ме засяга, няма да гласувам. Когато бърка директно в джоба ти, когато касае живота ти, няма как да си безразличен. Разбирам разочарованието на хората, умората от 4 избора поред. Но аз лично никога няма да се откажа да гласувам. Изборът обаче става все по-труден“, разсъждава той.

„Най-важното е партиите да се разберат и да поставят над всичко няколко основни теми. Едната от тях е здравеопазването, което се нуждае от промени, било то и болезнени. Никой няма да има смелост да ги направи, ако всички политически сили не се обединят около тях“, убеден е събеседникът ни.

Той никога не би приел поста на здравен министър, не че бяга от отговорност.  Но просто знае, че няма да свърши работа при тази политическа реалност.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук