Доц. Вацев обвини трима известни политолози в зависимост и алармира, че идва Студена война

Известният политолог Валентин Вацев разкрива пред "Труд" своето обяснение за резултатите от парламентарните избори в България. Неговият извод е, че не толкова хората са уморени, колкото са досадени и това влияе на легитимността на политическата класа. Доц. Вацев смята, че вървим към нова Студена война с всички необходими предпоставки за това.

- Г-н Вацев, чувствате ли се в някакво безвремие. Имахме парламентарни избори на 4 април. Знае се кой колко взе. Но никой не иска властта. Дори не се опитва да упражни конституционното си право да управлява. Защо се получи така?
- Да, днес България преживява някакво безвремие. Това е така, защото усещането за безвремие идва от паузата, от липсата на бързи промени в смисъла на ситуацията. Когато стават всякакви ужким важни неща, но щом продължава усещането за безвремие, то значи, че важните неща са по-скоро безсмислени. Това се отнася главно за българските парламентарни избори.

- Очертават се нови парламентарни избори и то доста скоро. Не е ли уморен българинът да гласува?
- Не вярвам да има умора от избори. Те могат да бъдат скъпи, могат да обременят бюджета, но умората от изборите прикрива други неща. Всички парламентарни избори - те са важните - имат две функции.

Не само да преразпределят властта, да я прехвърлят от един субект към друг, те имат за задача да легитимират властта. И когато няколко последователни избора не могат да доведат до задоволително решение, това означава, че изборите вече са изхабени като концепция от гледна точка на легитимацията. Ако няколко избора не свършат работа, означава, че те вече не легитимират тази власт.

В България проблемът е не толкова, че хората са изморени, а че изборите не могат да легитимират властната ситуация. Че българският политически субект - политическата класа - вече не е достатъчно легитимна и не може да намери други ресурси за легитимация. Да не забравяме, че освен чрез избори властта може да се легитимира и по друг начин.

Например чрез военни победи, да пази Господ, или чрез успешни външно-политически и икономически действия. Но местният колективен политически субект, който преживява една разтегната във времето политическа катастрофа, вече трудно се легитимира по изборен път. И това е много зловещ симптом.

- Какво всъщност се случи на последните избори, какво предстои на следващите?
- Проблемът е, че тези избори не бяха само беда за Бойко Борисов, провал за Корнелия Нинова, златен шанс за Слави Трифонов, както журналистите много наблюдателно започнаха да се ровят в интимните страни на избирателния процес...

Като наблюдения може да са верни, но главното е, че българската политическа класа с цялото си тяло, в своята съвкупност, преживя много голяма беда. Тя се делегитимира, надявам се, или боя се, че за последен път прави това. И това е проблем на българската политическа класа, на общия политически субект. Този проблем не се решава чрез повторение на изборите, делегитимацията на политическата класа е необратима.

- Какво следва от всичко това?
- Да оставим настрана наблюденията на т. нар. политолози, които са част от самата политическа класа - Харизанов, Харалан Александров, Андрей Райчев и др. Някои от тях са замаскирани като социолози, други са просто политически коментатори в служба на политическата класа на България. Но да ги оставим тях на мира, проблемът е, че те не могат да ни оставят на мира...

Затова съм склонен да заложа на авторитета на един друг политолог отпреди 2600 години, който постави началата на цялата политическа наука по принцип. Това е „някой си“ Платон, който уверено заявява и се обосновава, че след олигархични времена идват времената на диктатурите. В България общата характеристика на целия политически режим е, че това е криптоолигархия - недобре прикрита олигархия.

- Разяснете го в сегашния контекст?
- На тези избори група от много богати хора - не са много, няколко десетки са, 20-30 човека, се опитаха да преразпределят по нов начин властта и не успяха. И това може да бъде причина тази власт отново да мине в процес на преразпределение, който ние сме склонни да наричаме избори. „Някой си Платон“ обосновано твърди, че след олигархията идват времената на диктатурата.

Диктатурата е това, което Шпенглер очаква да настъпи в Европа, нали сега е модерно да се говори за Залеза на Запада по името на известната книга на Освалд Шпенглер. Хората, които говорят за това, просто не са чели втория том, където е разкрита тайната на залеза - там се говори, че Европа очаква своите Цезари.

- И все пак за каква диктатура можем да говорим в България?
- В България диктатурата не се получи - Бойко Борисов не може да го докара до диктатор. Диктаторът може да бъде ненавиждан, или обичан, но не може да бъде подиграван.

Т. е. българската диктатура все още чука на вратата. Когато олигархията е изморена и не може повече да се възпроизвежда чрез серия от избори или дори чрез два избора, както е напът да стане в България, очаквам българските богати хора отново да не могат да се договорят.

Имаме несъгласие на българските политически субекти, на невъзможност да се договорят, те са перпендикулярни на всички други - вижда се в парламента - един с един не е съгласен - това е израз на невъзможността на властните много богати българи днес да стигнат до някаква уравнителна общоприемлива формула. Когато това продължи с още едни избори, тогава ще дойде времето на българския диктатор.

Нашата представа за диктатор е окепазена от либералната ни пишман идеология. Говоря не за диктатори от типа на Сталин и Хитлер, а за диктатори от рода на Хуан Перон, Алберто Фухимори, Фулхенсио Батиста... Нима римските Цезари не са били диктатори - тяхното право да бъдат диктатори, е било обосновано в римските правила на държавен живот.

Така че, на вратата всеки момент ще почука българската диктатура, която ние може и да не възприемем като диктатура. Но да се върнем към умората - българите са не толкова уморени, колкото са досадени, но няма да има спокойствие от тези избори и от следващите, които се задават. Чувството за безвремие ще бъде заменено от това, че стават съдбовни неща и то само за една-две-три нощи.

Политиците от своя страна ще трябва да се приспособят, като повечето от тях ще изтекат в канализацията на историята.

- Това за което досега си говорим, се случва в една много сложна международна обстановка. Задава ли се нова Студена война, г-н Вацев?
- Обстановката наистина се усложнява. Уверен съм, че в момента се подготвят предпоставките за една нова Студена война. Но тук има един много важен детайл - Студената война, за която е трудно да се каже добра дума, разбира се, може да има фон и на този фон тя да изглежда като нещо за предпочитане. Ако трябва да избираме между гореща и студена война, ние ще изберем студената.

В нейната първа версия тя се появи в епоха, когато Втората световна война можеше и да не завърши - бяха разработени вече стратегиите англосанксонските сили да продължат войната срещу победителя СССР. Когато силите на Студената война получиха надмощие, това беше за добро - заместена беше горещата война.

В наше време се подготвят трите основни предпоставки за Студена война. Те не са напълно готови, но първата може би е почти готова - това е сатанизацията и демонизацията на политическия противник. Според нея всички демократични източноевропейски страни са длъжни да заклеймят руския агресор и да изгонят максимален брой руски дипломати.

Ние можем да ударим всички в земята, като застанем начело на този процес на „благородно съревнование“, като изгоним поне 150 руски шпиони. Как ще се обоснове това, няма никакво значение. Важното, че е дошъл моментът да се гонят руски шпиони и руски дипломати. А най-добре е да са шпиони и дипломати едновременно.

Можем да ги ударим в земята всички други, като сатанизираме Русия с бройката от например 148 руски шпиони. Колко му е ДАНС да разкрие поредните десетина руски шпионски организации, в които ще участват военни пенсионери от типа „зелен чорап“. А защо да не намерим и млади хора, които шпионират за Русия? Важното е да бъдем начело на „благородното съревнование“.

- Това не е ли своеобразна игра?
- Това е игра, разбира се, но много сериозна, в нея главният противник Русия трябва да бъде сатанизирана и демонизирана с всички средства до степен да има часове по подготовка на децата в училище за нашествието на руските танкове на българска територия. Тази „игра“ зае цялото време на първата версия на новата Студена война.

- А каква е втората и третата предпоставка за тази Студена война?
- Втората е икономическото ограждане, изолацията на Русия. Но тъй като Русия е в процъфтяващи отношения с Китай, май икономическото ограждане няма да успее напълно. Китай не може да бъде изолиран икономически, той е работилницата на света.

Дори демократите на Байдън не са заинтересувани от това. Третата предпоставка, за която трябва да има Студена война, е че светът трябва да мине през някакво много тясно място, през гореща точка, в която нещата да балансират на ръба на Гореща война. Тази роля беше изиграна от Карибската криза при първата серия на Студената война.

Сега същото става на руско-украинската граница. Ако започнат военни действия - там си стои руската 58-а армия. Тя е достатъчна да направи на три части Украйна.

Така че, ако там стане нещо с реални военни действия и после те бъдат прекратени с намесата на основни европейски сили като Франция и Германия, това може да изиграе ролята на Карибска криза в наше време. Така че, ние сме в разгара на подготовката на една втора Студена война.

- Имаме ли като държава полезен ход в тази ситуация?
- Имаме полезен ход, но той е в сферата на теорията. Да засилим своя суверенитет и своята политическа независимост. Това означава не късане на взаимоотношения с когото и да било, а формиране на стабилно некомпрадорско правителство от неколониален тип. Правителство, което се радва на обществена подкрепа.

Такова правителство може да бъде на неизвестния все още български диктатор. За съжаление то няма как да бъде либерално, ще бъде европейско по своята насоченост, но не унизително колониално. Ако това се случи, ще бъде от огромна полза и за Балканите, и за целия европейски процес, който е много драматичен в момента.

Ние сме геополитически център на Балканите открай време и това се знае. Геополитическият център може да бъде реализиран само чрез силна българска държавност.

Българска държавност не от либерален тип, която може да стабилизира Балканите. Имаме остра нужда от силна и стабилна държава. Суверенитетът ни е необходим за нормалното развитие на страната. Така че полезният ход за България е ясен, въпросът е как да се направи.

- Оптимист или песимист сте?
- Не съм песимист. Но нашето време не е време на оптимизъм, то е време на политически реализъм. Уважавам реалностите и фактите. България минава през върховата точка на своя либерализъм, навлиза или всеки момент ще навлезе в преддверието на постлибералното политическо държавно и национално устройство. Страната ни има още сили да се развива.

Но не съм и оптимист. Светът, Балканите, Европа са на прага на голяма война, ако успее да се избегне като при Карибската криза, ще е голям успех.

Няма да е успех, ако се стигне до една Руско-европейска война, която САЩ в епохата на загуба на своя хегемонизъм, могат да се надяват да изчакат на безопасно място отвъд Океана. Най-ужасното е да има Руско-европейска война. Русия ще победи, но всички надежди ще бъдат разбити и загубени.

- Г-н Вацев, тези дни издателство „Изток-Запад“ пусна новата ви книга „Третата национална катастрофа“. Защо избрахте това заглавие?
- Тази книга е събрала на едно място по-успешните интервюта и дискусии, подредени хронологично като частички от целия пъзел през последните години. Казах, че са подредени хронологично, създава се чувство за историзъм.

Книгата е своеобразен исторически опис на това, което е станало в България, както и което е можело да не стане, но и на това, което е трябвало да стане, но не е станало. Идеята е да се подчертае историческият тренд през последните 20 и повече години.

Той завършва с печална диагноза - ние сме в катастрофа. Не се състоя българското „Политическо“, не се състояха мечтите на българското общество, а аз не бях чужд на тези мечти.

Не се състояха очакванията за спокойна творческа, политическа и културна и социална атмосфера. На ръба на своите възможности сме. Това е състоянието на едно катастрофирало общество - катастрофирало политически и социокултурно. Но не бива да губим надежда. Пътят към надеждата минава през осмислянето на катастрофалните резултати на последните десетилетия.