Дянков сравни цените в Европа и у нас и даде 2 причини защо няма да има нов кабинет

Инфлацията в страната е една от най-високите в страните от Европейския съюз. Правителството обяви, че започват проверки в търговските вериги, но засега няма промяна в тяхната ценова политика. На въпроси ще има ли резултат от проверките във веригите, какво трябва да бъде направено, за да бъде овладяна инфлацията и какви решения трябва да вземе следващият парламент отговаря експертът и бивш министър на финансите Симеон Дянков в интервю за "Труд".

- Г-н Дянков, на какво се дължи рекордно високата инфлация в България и защо е близо два пъти по-висока отколкото в редица други страни от Европейския съюз?

- Ние сме малка икономика, близо до театъра на военните действия в Украйна, в значителна степен зависими от руски енергийни източници. Тези дадености определят две-трети от високата инфлация, да ги наречем външни фактори. Една трета от инфлацията обаче се дължи на зле обмислени бюджетни политики в началото на 2022 г., по времето на последния редовен кабинет.

Тогава беше ясно, че европейската тенденция е за по-висока инфлация и следователно е нужна консервативна бюджетна политика. Направи се точно обратното, публичните харчове отхвърчаха нагоре, а с тях и цените. Когато производителите виждат, че правителството харчи яростно, нормално е те да се възползват от повечето пари в обращение.

Големият проблем, който се създаде с тези харчове е, че остана усещането, че държавата ще продължи така да харчи и занапред. И следователно дори и сектори, в които суровините не поскъпнаха особено, вдигнаха цените. Затова инфлацията продължава да е висока и до ден днешен.

- Имате ли наблюдение за цените на храните в други страни от Европейския съюз, има ли храни в България, които са по-скъпи отколкото в чужбина?

- Значителна част от храните в България са на по-високи цени от тези в Белгия например. Да не говорим за съседна Гърция. Всъщност за основни стоки като хляб, мляко, яйца, месо е достатъчно да се видят онлайн борсовите цени в големите европейски градове, за да се уплаши човек. София е над Париж например, над Берлин. Икономическа логика в това няма.

- На какво се дължи това, че в България има храни, които са по-скъпи отколкото в други страни-членки на Европейския съюз, при положение че заплатите у нас са най-ниски? Това спекула ли е, конкуренцията на пазара ли е малка или има нещо друго?

- Това са надценки (някои го наричат свръхпечалба), които държавата позволява. Защо? Първо, при политическа нестабилност всички политици искат да се харесват на електората и то през цялото време, защото сме във въртопа на постоянни избори.

От това следва, че всички искат да дават, без мисълта за утре. И сега е така: огромните енергийни субсидии за бизнеса вдигат инфлацията, но енергийният министър иска да се хареса на хората и продължава да дава, а в миналия парламент имаше съревнование коя партия повече субсидия да даде.

- Служебното правителство засили проверките на търговските вериги, но това ще доведе ли до понижение на цените, щом в законодателството не е предвидена глоба за спекула? Ако една търговска верига бъде глобена само защото не е изписала правилно цената на етикета на дадена стока, това няма ли да доведе до още по-голямо вдигане на цените, за да компенсира платената глоба?

- Няма да има ефект от проверките. Ако служебният кабинет иска да намали инфлацията, лесният начин е да спре енергийните субсидиите и да вдигне ДДС върху храните. Тогава така-наречените спекуланти ще трябва да се конкурират за печалби. До толкова е изкривена икономиката, че с вдигане на ДДС ще се смъкнат цените (говоря за храните).

- В Хърватия някои търговци бяха глобени след влизането на страната в еврозоната заради необосновано завишаване на цените. Може ли да използваме техния опит при контрола на търговците в България?

- Не сега, защото в Хърватия проверките просто показваха нивото на цените преди и след влизането на страната в еврозоната. Ако цените са били повишени над това, което е аритметично възможно според валутния курс при преминаването от куна към евро, значи има спекула.

При нас такова непосредствено сравнение не може да бъде направено. Може да се сравнява с цените в други държави, което не е трудно, но понеже цели сектори в България са вдигнали цените, няма как всички да бъдат наказани. Затова разумният ход за овладяване на инфлацията е през бюджета - връщане на ДДС на 20 процента, спиране на субсидиите. За да се върне пазарното начало в икономиката.

- При положение, че сега правителството не може да се справи с високите цени, смятате ли, че при влизане на България в еврозоната няма да има спекула?

- При влизането в еврозоната има ясно сравнение на цените преди или след, и следователно проверките лесно показват кой спекулира. В Хърватия не просто глобяват, а и временно затварят магазини със спекулативни цени. В резултат мераците за големи надценки бързо минават.

- Има ли шанс след изборите на 2 април да бъде съставено редовно правителство, какво може да бъде то?

- Шансът за съставяне на правителство е по-малък от този на предните избори. По две причини. Първо, повечето партии гледат към местните избори и не искат да взимат бремето от съставяне на непопулярни коалиции. Второ, коалицията ПП-ДБ премахна един възможен трети мандат - този на ДБ - за съставяне на правителство. Има две неща, които могат да подтикнат партийните водачи към повече отговорност.

Първо, господин Президентът отрано да даде знак, че след изборите ще даде мандати бързо и, ако няма съставено редовно правителство, ще назначи нови избори веднага (тоест през юли). Така партиите няма да могат да гледат към местните избори през октомври. Второ, асоциациите на бизнеса, банките, КНСБ, „Подкрепа“ да излязат с декларации преди изборите за предприемане на конкретни стъпки за влизане в еврозоната и Шенген тази година.

И да подкрепят партиите, които са готови на такива стъпки. Без редовно правителство няма да има Шенген тази година, няма да има еврозона това десетилетие (преди 2030 година).

- Ако все пак погледнем оптимистично на идващите избори, какви са вариантите за съставяне на правителство?

- Те са два: или около Христо Иванов и ДБ или около Стефан Янев и „Български възход“, като и двата варианта са с подкрепата на ГЕРБ. Първото стана по-сложно заради коалицията с ПП, но все пак е вариант. Второто е вариант, ако се стигне до трети мандат.

- Възможно ли е правителство без участието на ГЕРБ?

- Без участие на ГЕРБ правителство не може да се състави. Ако ГЕРБ е първа политическа сила на изборите те трябва да съставят правителство на всяка цена. Това е нужно за държавата, нужно е и за ГЕРБ. Но и в това правителство ще са нужни или ДБ, или „Български възход“, или и двете партии. Ако ГЕРБ е втора политическа сила, пак са нужни за съставяне на правителство. Без тях няма как.

- Какви ще бъдат последиците за страната, ако след изборите не бъде съставено редовно правителство?

- Няма да влезем в Шенген в края на годината, еврозоната ще остане мираж. Парите по Плана за възстановяване и устойчивост ще се забавят допълнително. Като резултат кредитният рейтинг на страната ще падне с две стъпки, увеличавайки лихвите в период, в който те се увеличават така или иначе. Апокалипсис сега.

- Новият парламент след изборите ще трябва да решава много важни въпроси, включително и как да задържи нисък бюджетния дефицит. Смятате ли че трябва да бъдат отменени намалените данъчни ставки на ДДС за хляба, ресторантите, спортните зали?

- Да, всички намалени ДДС ставки трябва да се върнат на началното ниво от 20 процента. Този популизъм не помага.

- За хляба и брашното беше въведена нулева ставка на ДДС, цената на пшеницата се понижи, а цената на хляба в магазините не се променя. Защо се случва това, има ли реална конкуренция на пазара?

- Няма конкуренция, за всички в този бранш е изгодно да държат високите надценки. Потреблението на хлебни продукти спада от октомври, което означава че някои хора не могат да купуват вече. А от премахването на ДДС държавата загуби приходи от 450 милиона лева на годишна основа. Които автоматично станаха печалба на сектора.

- Някои милиардери в САЩ и още шест страни поискаха да бъдат обложени с по-високи данъци, за да платят част от цената на кризата. Смятате ли, че е удачно и в България да има по-висок данък върху доходите за най-високите заплати, например над 10 хиляди лева?

- Нещата трябва да бъдат правени едно по едно, за да не затрудняваме събираемостта на приходите в бюджета. В следващия бюджет трябва да бъдат върнати ДДС ставките на старите им нива и да бъде премахната енергийната субсидия за бизнеса. В Бюджет 2024 ще е нужно още затягане на коланите.

- Парламентът вече реши минималната заплата да бъде определяна като 50 процента от средната заплата за страната за 12 месеца назад. Но работодателските организации изпратиха писмо до Европейската комисия, в което заявяват, че така е нарушена директивата на Европейския съюз за адекватни минимални заплати. Смятате ли, че следващият парламент трябва отново да отвори темата за минималната заплата и да промени правилата за определянето ѝ?

- Не, по-лесни задачи трябва да бъдат решени с бюджета за 2023 година, а по-трудните да бъдат оставени за 2024 година. И да бъдат решавани при наличието на редовно правителство. Иначе популизмът ще продължи.

- В момента компенсации за скъпия ток получават всички фирми, без значение каква е печалбата им, а политиците обясняват, че за хората помощи трябва да има само за енергийно бедни домакинства. Това справедливо ли е - за фирмите помощи за всички, а за хората - само за някои?

- Не е справедливо, но кой смее да спре тези субсидии? Вече трябваше да бъде направено. Повечето партии, които ще влязат в следващия парламент, са за влизането ни в еврозоната, но гледат и към местните избори и няма да смеят да режат бюджетни разходи. Напротив, ще искат повече разходи.

- Освен че инфлацията трябва да е по-ниска, за да влезем в еврозоната, бюджетният дефицит трябва да е под 3 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Възможно ли е това да бъде постигнато и с цената на какво - трябва ли да бъдат свивани разходи?

- При сегашната политическа ситуация не е възможно, защото във въртопа на постоянните избори никой политик или служебен министър няма да се нагърби да прави консервативна бюджетна политика. Бюджет 2023 ще бъде със значителен дефицит.

- Вече е ясно, че няма да влезем в еврозоната от началото на 2024 година. Кога според вас е следващата възможна дата - 1 юли 2024 година или началото на 2025 година?

- Януари 2025 година е оптимистичен вариант. Той може да се случи при три условия. Първо, в началото на 49-тия парламент да бъдат приети трите закона (за мерките срещу прането на пари, промените в Търговския закон в частта несъстоятелност и в Закона за застраховането). Трябва да стане ясно, че законодателната власт не пречи по пътя ни към еврозоната.

Това е вероятно да се случи. Второ, служебното правителство да внесе проектобюджет за 2023 година с под 3 процента бюджетен дефицит, което означава в него да има значителни бюджетни мерки за намаляване на инфлацията. И този бюджет да бъде гласуван в новия парламент. Това е малко вероятно да се случи. Трето, ръководството на БНБ трябва да влезе в ролята си на основен двигател по пътя към еврозоната.

Защото именно централната банка на Хърватия способства за тяхното навременно влизане. Това не се е случило досега, едва ли ще се случи. С други думи, януари 2025 година изглежда трудно достижим срок, за съжаление.

- Какви са прогнозите ви за ръста на икономиката на страната за тази и следващата година, кога инфлацията ще се понижи до едноцифрено число?

- Икономиката на България върви засега, около 2,5 процента ще бъде ръстът на брутния вътрешен продукт през тази година. Следващата година представянето на икономиката вероятно ще бъде малко по-добро. Инфлацията ще стане едноцифрена чак през есента.

- Всички експерти и политици обясняват, че трябва да има повече чужди инвестиции, за да има по-голям икономически ръст и доходите да нарастват по-бързо. Но какво трябва да бъде направено, за да бъдат привлечени повече чужди инвестиции?

- Няма как да дойдат инвестиции при такава политическа несигурност и висока инфлация. За начало поне е необходимо редовно правителство.

Нашият гост

Симеон Дянков (роден през 1970 г.) е български икономист, преподавател в Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE) и изследовател в Института за международна икономика “Питърсън”. Бил е вицепремиер и министър на финансите на България (2009-2013 г.) и председател на борда на Европейската банка за възстановяване и развитие (2012-2013 г.). До 2009 г. е главен икономист “Финанси и частен сектор” в Световната банка. Създател е на индекса Doing Business и съосновател на аналитичния център Ideas42. Автор е на над 80 научни публикации и на книги, сред които “Кризата на Европа. Поглед отвътре”.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук