Една французойка пред БЛИЦ за поредния ужас в Париж (СНИМКИ)
Тероризмът ще бъде победен чрез обединение на разума и чувствата в сърцата на хората, уверена е Джесика
Тероризмът днес вече не е непозната дума. По цял свят хората говорят за радикални групировки, които хвърлят в страх и ужас малки и големи. Световният отзвук обаче започна на 7 януари 2015 г. след атаката в редакцията на „Шарли ебдо” и оттогава до ден днешен терорът няма край. Последваха атаки в Белгия, Канада, Австралия, Турция...и пак Франция. Вчера в Париж бе убит полицай и съпругата му от мъж, за когото се твърди, че също е терорист. Как се отразява това на обикновения французин? Потърсихме информация от една парижанка.
Джесика е студентка по право в Париж в Сорбоната. И макар, че твърди, че животът във Франция се е върнал в нормалния си коловоз, отказва да покаже лицето си. Вижте какво разказа пред медията ни тя:
- Измина повече от година от атаката в редакцията на Charlie Hebdo и повече от 6 месеца, откакто станаха атентатите в Батаклан. Какво е ежедневието на французите? Страхуват ли се и промени ли се по някакъв начин поведението им?
- Мога да говоря само за себе си и за хората, с които общувам: моето семейство, приятели, и някои студенти в моя университет. Ежедневието на французите е същото по отношение на техните задължения. Животът продължава, без значение какво е станало. Хората все още трябва да ходят на работа. Аз все още трябва да бъда на лекции и т.н. ... Първоначално бе страшно да се използва обществения транспорт, но с времето стана по-малко стресиращо. Ден след ден, живот се върна към нормалното.
От друга страна обаче хората започнаха да участват по-дейно в подобряване на живота си. Например демонстрацията на Площада на Републиката в Париж срещу климатичните промени. Тя бе последвана от още няколко други важни събития особено стачката срещу новия законопроект за труда. Над 100 000 души от всички поколения демонстрираха по улиците в цялата страна.
- По време на атаките къде бяхте? Страхувахте ли се за своята безопасност или за тези на близките ви?
- Аз бях у дома и спях. Братовчед ми обаче ми се обади и ми каза за случилото се. Обадих се на семейството и приятелите му, за да се уверя, че са добре. Само един братовчед не ми вдигна телефон и се притесних.. Той живее в едно от предградията, но работи в центъра на Париж. Бях притеснен за него. Но на следващия ден, той се свърза с мен, за да каже, че е в безопасност. Главно обаче, бях притеснена за хората, които са присъствали по време на атаките, техните семейства ...
- Шарли Ебдо стана много популярно списание по целия свят, а във Франция? Купуват ли го повече сега французите?
- Една година след атентата на Charlie Hebdo, вестникът направи специално издание. Мнозина го купиха, за да покажат подкрепа. Но продажбите сега не са толкова високи, колкото преди година.
- Какво ще кажете за места, където се състояха атаките, те все още ли са популярни, или се избягват?
- След последните атаки, туристите идваха в Батаклан от любопитство и се снимаха. Залата все още е затворена за ремонт и вероятно ще бъде отворена в края на 2016 г. Имам една приятелка, работещ в квартала. Според нея, хората минават спокойно покрай мястото и не го избягват. Що се отнася до стадиона "Стад дьо Франс отвори три месеца след атаките с приятелска среща между Франция и Италия.
Повечето ресторанти бяха отворени отново през януари, като последните два почнаха да приемат клиенти през март. След атентатите, ресторанти загубиха клиенти. Един собственик трябваше да уволни четирима от своите служители.
- Каква беше реакцията на хората във Франция, когато чух за другите атаки, тази в Белгия например?
- Шок, тъга ... Много съобщения за подкрепа в социалните мрежи и едноминутно мълчание в Народното събрание. Цветя бяха оставени пред белгийското посолство в Париж, Айфеловата кула бе осветена с цветовете на белгийския флаг като знак на уважение и подкрепа. Франция подсили сигурността по границите и в обществения транспорт.
- А поведението на хората? Има много емигранти във Франция. Каква е общата реакция, когато някой види жена, носеща бурка?
- Когато видя една жена, облечена с бурка, аз гледам на нея като всеки друг, и продължава пътя си. Знам, че някои от моите приятели са срещу това, защото според тях, става въпрос за ограничаване на свободата на жените. Плюс факта, че във Франция е и забранено да се носят бурки на обществени места. Но моите приятели не казват нищо, когато видят бурка. Те просто запазват мнението си за себе си.
- Според вас какво трябва да се направи, за да спрат тероризмът и агресията?
- Две неща могат да се направят, едното от хората, а другото от правителството. Това, което хората могат да направят е да се спре с набеждаването на мюсюлманите. Трябва да се говори с тях. Може да се говори с имами или други мюсюлмани, за да се задават въпроси и да се разбере по-добре исляма.
Политиците пък трябва да спрат да правят разделение между хората със закони. Например закона за бурките. Аз нямам проблем видя една жена, облечена с бурка. Тя не ме обижда и аз не го чувствам като неуважение към мен. Франция не трябва да принуждава жените с този закон. Всеки е свободен да носи това, което иска. Защо не и бурка?
Смятам, че тероризмът ще бъде победен чрез обединение на разума и чувствата в сърцата на хората. Или както пее Джон Ленън "Може да се каже, че съм мечтател, но аз не съм единственият."
Едно интервю на Цанка ДОНКОВА