Румен Банчев е бивш полицай, работил първо в 6-о и 7-о РУ на МВР в София. През 2003 г. той е осъден на 6 години затвор за нападения и блудства с пет жени, като излежава 5 от тях. Според него е станала голяма грешка с обвинението и осъждането му, и продължава да се бори да бъде оневинен. Румен Банчев е награждаван 7 пъти за отлична полицейска служба. Има голяма дъщеря.
<u><em>Ето неговата шокираща изповед, единствено пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;:</em></u><br /> <br /> <strong>- Румене, кога се случват серията нападения над жени в различни квартали на София, за които си обвинен и осъден?</strong><br /> - Нападенията започват някъде от 1999 г. до към 2003-2004 г., защото продължават и след моето задържане. Мен ме викат 2003 г. след втора нощна смяна. По това време съм действащ полицай, уча във Военната академия и работя в 7-о РУ на МВР, след това бях в 6-о. Обадиха ми се от СДВР и ме повикаха за една справка. Имах там един приятел, на когото съм помагал страшно много, издигна се, стана офицер. Среща ме и казва: &bdquo;Ти завършваш полицейската академия, ела при нас да те правим оперативен работник&rdquo;. Аз не обичам тази работа, защото по онова време си играеха с престъпниците. Защото или трябваше да си в схемата и да станеш част от цялата сган, или трябва да те игнорират и да отидеш в шеста глуха &ndash; тоест или трябва да играеш с тях, или си черната овца. Реших в един момент да отида и вече бях пуснал молба за преместване от 6-о РУ на МВР в СДВР. Обажда ми се този приятел по телефона и ме кани да си взема документите, защото трябвало да мина на психо теста. Отивам и ми звъни по телефона един колега - Марио Янчев - трябвало да говорим за нещо. Срещаме се и той ме пита: &bdquo;Имаш ли пистолет?&rdquo;. &bdquo;Имам&rdquo;. Питам аз какви са тези въпроси и той ми казва, че военният прокурор иска да се срещне с мен. Имало съмнение, че тази нощ е спрян негов човек и са му взети пари... Казвам му, че това са глупости, защото съм се писал последната нощ дежурен на входа на районното управление. Опитам в Национална следствена служба и ми казват между другото: &bdquo;Я ела тук на едно разпознаване&rdquo;. И понеже ми е чиста съвестта, се съгласих. Сега ако ме накарат, няма да застана. <br /> <br /> <strong>- На колко разпознавания беше &bdquo;поканен&rdquo;?</strong><br /> - Шест. Влизам в една стая, в която вкарват задържани покрай мене &ndash; Йоско Костинбродския, разни други и аз, полицаят, сред тях!... Отивам при този следовател и го питам какво става, а той ми отговаря: &bdquo;Нямаме нищо срещу теб, просто една проверка тук се прави...&rdquo;. Обаче, като не съм правил нищо лошо, съвестта ми е чиста и съм спокоен, и не отказах. Гледам вътре някакви женски силуети в стаята &ndash; с дълга коса, но не мога да ги видя. Колегите ми обаче излизат с постановката, че едната била поемно лице, пък другата била машинописката. Първо бях вкаран сам в стаята за разпознаване. Казват ми, че трябва да отида до Съдебната палата до Военна прокуратура на &bdquo;Майор Векилски&rdquo; - уж само за някакво обяснение. Идва военният прокурор и ми дава да подпиша обвинения, аз го питам: &bdquo;Ама как, какви обвинения?!&rdquo;. През цялото време нищо не знам, никой нищо не ми казва! Още си мисля, че е нещо, свързано с алкохол... Връчват ми обвиненията и аз като ги прочетох, направо щях да припадна! Изправиха ми се косите! Скочих: &bdquo;Какво става тук, какви са тези глупости?!&rdquo;. Поисках да знам на какво основание съм прибран, познал ли ме е някой&hellip; Обадих се на един познат адвокат, защото ми искаха обяснение директно, без защитник. После пък отказваха да ми дадат обвиненията - всичко бе <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>пълна постановка, съшита с бели конци</strong></span><br /> <br /> <strong>- Заключиха ли те?</strong><br /> - Заключиха ме на &bdquo;Майор Векилски&rdquo; заедно с един наркоман, който беше в абстиненция и не знаеше къде се намира. Сложиха ме в килия, в която нямаше и тоалетна, стоях в нея 72 часа. И оттам ме карат в съда за мярка за неотклонение. След това имам право да обжалвам пред Апелативния съд и оттам ме задържат вече и ми слагат друго обвинение. Пак съм в килия в следствения арест с четири човека. Отивам на каре (едночасова разходка на задържаните из двора ) и колеги ми носят вестници: &bdquo;Абе, пич, знаеш ли какво пишат тук за теб?!&rdquo;. И гледам: изкарват ме изнасилвач, чудовище!... Преряза ме всичко!...<br /> <br /> Дадоха ми мярка за неотклонение &ndash; задържане под стража. <br /> <br /> <strong>- Ти като полицай, беше ли чувал за тези случаи, че човек напада жени из различни софийски квартали и блудства с тях?</strong><br /> - Като полицай бях чувал за тези случаи. Една съседка от &bdquo;Младост&rdquo; я бяха нападнали, една друга позната - също. Знаех, че нападения е имало из цяла София. Оказа се, че много хора са нападнати, даже жена дойде на мен да ми се жалва, че е блудствано с нея. Каза ми: &bdquo;Аз го помислих за теб първоначално, докато бях в гръб, приличаше много на теб, хвана ме отзад... но после разбрах, че е по-висок и не си ти&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Какво е правил на жените, след като ги е нападал?</strong><br /> - Той ги е хващал най-вече в асансьора, натискал ги е, опипвал ги е. Извършвал е блудствени действия с тях. Ако някоя се е опитвала да се съпротивлява, ги е удрял. С извинение &ndash; вадил си е онази работа, мастурбирал е пред тях и т.н.<br /> <br /> <strong>- Какво ти разказа твоята съседка за този, който я е нападнал?</strong><br /> - Тя ми каза: &bdquo;Като вървеше той след мен, го помислих за теб. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Но като се обърнах, видях, че не си ти&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Описа ми го като едро момче с яке, което прилича на мен. <br /> <strong><br /> - В документацията после по делото видя ли колко жени са те посочили и разпознали категорично, че нападателят си именно ти?</strong><br /> - При разпознаванията на живо, които ми правеха &ndash; шест жени бяха, две от тях казват, че приличам на извършителя. Едната съобщава: &bdquo;Прилича ми на мъжа, който ме нападна, но не съм абсолютно сигурна дали това е човекът&rdquo;. Другите четири жени не разпознават никой от лицата. Сега странното е, че на тази, която казва, че приличам на нападателя, съм й показван предварително, когато съм бил с колеги. Един вид - имаше насочване към мен. По закон тя няма право да ме вижда преди разпознаването. А ме е виждала! Освен това тя казва веднага след нападението: &bdquo;Беше тъмно, не видях нищо...&rdquo;. Показали са й снимки, не е разпознала никой, пък след два месеца решава, че съм аз... <br /> <br /> <strong>- Тази свидетелка ли бе основната на делото срещу теб?<br /> </strong>- Основната свидетелка е друга жена - Десислава. Тя казва, че била нападната от някакъв мъж в асансьор. 7-8 месеца след нападението казва пред съда, че била с майка си и се разхождали из &bdquo;Младост&rdquo;, видяла ме и казала на майка си: &bdquo;Мисля, че този ме нападна в асансьора&rdquo;. Майка й казала: &bdquo;Ама как, бе, това е Румен, той е полицай, наш съсед, аз го познавам!...&rdquo;. Оттук всъщност тръгна целият случай &ndash; от това &bdquo;разпознаване&rdquo;. Отишла в районното майката и казала, че знае кой нападнал нейната дъщеря. Това е всъщност първата свидетелка, която е посочила мен като извършител. Преди това бе казала, че е нападната от някакво лице в асансьор и разпознаването се прави при нея две години след случая! Майка й казва, че това се случило 7-8 месеца след нападението, потърпевшата пък твърди, че разпознаването станало 2 години след това. Аз познавам майката и с нея сме били много добри приятели, чак по-късно се сетих коя е дъщерята. <br /> <br /> Въз основа вече на тези показания започват всичките разпознавания с мен по-късно. <br /> <br /> <strong>- Имаш ли алиби точно за този ден, в който е станало нападението конкретно срещу Десислава?</strong><br /> - Имам, да. Направена бе проверка и бе установено, че аз съм бил на работа с полицейска униформа. И на жената й казват: &bdquo;Госпожо, вие казвате, че този човек е нападнал дъщеря ви, но той е бил на работа с полицейска униформа&rdquo;... Потърпевшата твърди, че я е нападнал цивилен. <br /> <br /> А аз през този ден съм бил по задачи с двама колеги! <br /> <br /> <strong>- Потвърдиха ли те пред съда, че този ден сте били заедно?</strong><br /> - Да, явиха се пред съда и казаха най-категорично, че такова нещо не може да стане по време на работа. Аз винаги съм ходил подстриган гола глава, на работа се бръснех всеки ден. А тази жена дава описание за нападателя, че не е обръснат и е с набола небръсната брада 4-5 дена. Е, как си го представяш да отида и да кажа на колегите &ndash; чакайте сега да свърша някоя работа... ще отида, ще се облека цивилен, ще ми порасне брада, после ще отида да се обръсна и ще се върна при колегите. Как си го представяш това?! Колегите ме защитиха пред съда, а оттам пък се мотивираха, че нарочно ме защитавали, защото са ми колеги. Цитирам: &bdquo;Ако биха казали нещо друго, биха уличили себе си&rdquo;. С две думи - ще ми станат съучастници. На този ден аз съм бил на работа на другия край на София и това е доказано, документирано. Нападението става в квартал &bdquo;Младост&rdquo;, а аз съм на работа в 6-о РУ в &bdquo;Бъкстон&rdquo;. И аз даже казвам пред съда: &bdquo;Аз, ако съм някакъв, който върши подобни неща, къде ще ги правя &ndash; там, където живея и хората ме познават, че и кучетата, или ще ходя да го правя в другия квартал на София &ndash; &bdquo;Обеля&rdquo;, &bdquo;Световрачане&rdquo;?!.. Как може където живея, точно там да ходя да правя престъпления?!&rdquo;. То не е логично даже...<br /> <br /> По втория случай, в който съм разпознат, се оказва, че аз съм на другия край на София и това си личи от справката. Намирам се в &bdquo;Бъкстон&rdquo; и си сдавам смяната в 19 часа вечерта, по същото време става нападение на територията на &bdquo;Младост&rdquo;?! И те изискват справка дали съм бил на работа. И какво е изумлението ми, че там &ndash; в официалния документ, пише, че на този ден аз не съм се явил на работа - в графика пишело, бил съм болен. Но не е представен болничен лист. И презумпцията е &ndash; да, той не се е явил на работа и е извършил вероятно престъплението&hellip;<br /> <br /> <strong>- Ами как така ти си бил на работа, пък в документа е записано, че не си бил?! Този документ не трябва ли да е издаден от 6-о РУ на МВР в София?</strong><br /> - Ами и аз това се питам?! И документът наистина е издаден от районното управление. Колегата, който работи с мен - Валентин Щърбев, е от Сандански и си замина за там, и те са си казали: Той, Румен, я се сети кога е бил на работа, я не... По документи се установява, че съм на работа, има докладна записка, подписана лично от мен, както и в бордовия дневник, който стои в колата, и в него се описва всяко движение на патрула. В 19 часа аз издавам дежурство в &bdquo;Бъкстон&rdquo; и физически не мога да бъда по същото време на територията на &bdquo;Младост&rdquo;!!! Установява се по-късно, че на човека, който уж е подписал документа, че съм бил в болнични от районното &ndash; майор Н. Димитров - тогава началник отдел &bdquo;Охранителна полиция&rdquo; в 6-о РУ, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>му е фалшифициран подписът</strong></span><br /> <br /> Справката е лъжлива и е в противоречие с други четири документа на същото районно управление!<br /> <br /> <strong>- Имаш ли информация колко жени са били нападани през всичките тези години и самите потърпевши на каква възраст са били?</strong><br /> - Сигурно са нападнати из различните квартали на София над 50-60 жени, като голяма част от тези нападения са станали в &bdquo;Младост&rdquo;. Средно възрастта на потърпевшите е била между 24 и 27 години. Интересното е, че след моето задържане продължават нападения над жени от човек, който прилича физически на мен, но е по-висок. Явно тогава се сещат, че е станала грешка, обаче вече няма връщане назад. <br /> <br /> <strong>- Колко още нападения над жени има след твоето задържане?</strong><br /> - Сигурно едно 40-50 нападения има след моето задържане! Така че тези деяния продължават. Те си връзват гащите така: никъде не казват, че Румен е извършителят на всичките тези деяния, той е извършителят на 5, а за другите деяния има друг извършител&hellip;<br /> <br /> <strong>- Поканен ли бе на делото специалист &ndash; сексолог или психолог, който да каже дали имаш някакви проблеми в детството или по-късно? Ти, както и евентуалният извършител? </strong><br /> - Точно така - поканен бе най-добрият сексолог на България &ndash; Илия Врабчев. Той казва така: &bdquo;Аз съм се срещал с изнасилвачи, с какви ли не, но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>този човек не е сексуален маниак!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Правиха ми няколко още такива експертизи и в тях е записано, че не отговарям на профила на сексуален престъпник. Такива мъже аз съм ги задържал като полицай. Бил съм и един от най-добрите полицаи, смея да твърдя това. Три психотеста съм държал, за да стана офицер. Бил съм идол на толкова млади момчета!... И имам дъщеря, да е жива и здрава...<br /> <br /> <strong>- Как си го обясняваш все пак, че точно ти влезе в затвора? Твърдиш, че си невинен&hellip;?</strong><br /> - Аз имах проблеми с едни оперативни полицаи от 7-о РУ на МВР. Тогава беше най-корумпираното районно, после тези колеги ги поуволниха, но те си работеха с престъпниците тогава. Навремето ми крадат колата и те могат да ми я намерят с един телефон, аз я намирам сам супер потрошена. Вземаха пари от такива крадци... И после започнах да се гавря с тях по време на оперативките, бях доста жлъчен. Знам, че някой колега играе с наркодилъри и ставам и му казвам: &bdquo;Ние говорим за морал, бе боклук!&rdquo;&hellip; Значи, аз арестувам някой, че продава дрога около училището на дъщеря ми, тоя взима пари от него и го пуска... Оттам ми бяха основните проблеми. Сега приятели ми споменават и друг вариант &ndash; преди години да съм бил на някакво место и вероятно да съм видял нещо, което не е трябвало. Аз не съм видял нищо, а те мислят точно обратното &ndash; че знам нещо. Не знам, нямам идея защо избраха точно мен за жертвеното агне... <br /> <br /> <strong>- Какви доказателства бяха представени срещу теб на делото?</strong><br /> - Делото беше пълен цирк, пълен абсурд! Пародия на съдебен процес. Протече така, все едно Дяволът чете Евангелието. Задържаха ме на 7 ноември, 40 дни преди 35-ия ми рожден ден. Свидетелстваха пет жени срещу мен &ndash; Десислава, Петя, Яна, Донка и Соня. Едната от тях е Петя, която в следствения арест казва: &bdquo;Прилича ми на мъжа, който ме нападна, но не съм абсолютно сигурна дали това е човекът&rdquo;... Нападателят, според нея, е висок 175, всички те му дават описание, че е висок 175 см и нагоре, леко пооплешивял, тъмна права коса, късо подстригана и пригладена на ушите назад.... Така е записано и в протокола. Аз съм висок 168 см, гологлав, и в този ден съм бил непрекъснато на работа. Друга пак там каза: &bdquo;Прилича на човека, същия нос, същото лице, обаче не е този човек и категорично той не ме е нападнал!&rdquo;. Тези жени, които се явиха на делото, са правили снимкови разпознавания. Поемните лица казват, че не са присъствали на разпознаването, не са видели нищо кой каква снимка е посочил. Най-интересното беше, че едната &ndash; Донка, до последно навън пред залата твърди, че не е сигурна, че аз съм човекът, който я е нападнал. Не знам как са я убедили, но след като влезна после в залата, тя каза: &bdquo;Да, той е, той е човекът със сините дънки&rdquo;. Тя била нападната в някакъв асансьор, той тръгнал да я опипва, залепил й един шамар и тя се напикала. Друга жена &ndash; Десислава, се прибирала и, докато си ровила за ключовете, се появил човек с дънки и влезнал с нея в асансьора. По средата между етажите, той започнал да я опипва и да й говори някакви глупости - бил я удрял, бутал, плюл... <br /> <br /> <strong>- Беше ли направен фоторобот по описание на жертвите?<br /> </strong>- Да, беше направен. При фоторобота между заподозрения и мен имаше съвместимост 40 %, което е минимален шанс или почти никакъв да съм аз извършителят. <br /> <br /> <strong>- Не е ли логично сега да заведеш дело в Страсбург за нанесени материални и морални щети?</strong><br /> - Заведох, но за съжаление не стана нищо. Адвокат ми бе Екимджиев от Пловдив и получих преди няколко години постановление, че не сме допуснати до втората част на разглеждане на документите. Единственото, което сега ми остава, е да бъде възобновено делото и да ме оправдаят. <br /> <br /> <strong>- Има ли нови свидетели, нови обстоятелства, за да бъде възобновено делото отново?</strong><br /> - Има новооткрити обстоятелства и доказателства. Има и нови свидетели. Има едно дело, което не ми дават, защото било секретно и не ме било касаело мен. То е започнало по журналистически сигнал. <br /> <br /> <strong>- В медиите от 2003 г. има информация, че си разпознат от 5 жени и 2 деца &ndash; на 9 и 11 г.?...</strong><br /> - Нямам обвинения за случаи с деца - тогава такива журналистически глупости се писаха. Те ме изкараха педофил!? Не ми е повдигано обвинение за деца изобщо, не знам кой си го е съчинил това!... Ами те събират всички случаи от цяла България, за да си увеличат разкриваемостта и започват да ми приписват различни случаи!... <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>ДОСИЕ:</strong><br /> <hr /> На 1 декември 2002 г. полицаят Румен Банчев е бил на работа, сочат поотделно ежедневните ведомости, графиците на взвода, докладните записки на дежурните и бордовият дневник на патрулния автомобил, с който Банчев е патрулирал. Колегите му докладват: &ldquo;От архива е установено, че Банчев е бил на работа на тази дата от 7 до 19 ч, заедно с колегата си Валентин Щърбев&rdquo;. Изготвени са копия от графиците на нарядите, дневниците и ежедневната ведомост на взвода, които потвърждават това. Снети са обяснения от Валентин Щърбев и Николай Топуров - служителят, изготвил ведомостите на въпросната дата. И те потвърждават, че Банчев е бил на работа.<br /> <br /> Н. Топуров: &ldquo;Банчев и Щърбев са назначени в наряд на 1 декември 2002 г., в смяна от 7 до 19 ч в квартал &ldquo;Борово&rdquo;. Ежедневната ведомост и графикът на наряда са изготвени от мен в качеството ми на пряк техен началник към тази дата. В посочените документи никъде не съм отразявал, че гл. серж. Банчев е бил болен и не е представил болничен лист&rdquo;.<br /> <br /> В. Щърбев: &ldquo;На 1 декември 2002 г. бях назначен в наряд в &ldquo;Борово&rdquo; в смяна от 7 до 19 ч, съвместно с Румен Банчев. По време на наряда Банчев вписваше коректно в бордовия дневник посетените от нас адреси, проверените лица и МПС&rdquo;. (В този дневник действията на Банчев и Щърбев са описани по минути, което показва, че Банчев неотклонно е бил в &ldquo;Борово&rdquo; на работа по времето, когато някой е блудствал с Петя в кв. &ldquo;Младост&rdquo;.)<br /> <br /> <br /> &nbsp;<strong>Живка АНГЕЛОВА<br /> <br /> </strong>