Ексклузивно в "ШОУ"! Владо Каролев разкри за страховит инцидент в живота си и обяви защо се отказа от американско гражданство!

Владимир Каролев е познат като икономист, политик и анализатор с пиперлив език. Има три висши образования в страната и по света и множество дипломи от специализации. Бил е преподавател по управление на инвестициите в Градския университет на Сиатъл. В момента е сертифициран международен финансов анализатор и консултант. Владимир Каролев е част от новата вълна хора с образование и култура, получени на Запад, но върнали се в България. Влиза в политиката като част от икономическия екип на НДСВ през 2001 г. Бил е общински съветник в Столичния общински съвет, а през 2011 г. се кандидатира за кмет на София от НДСВ. Във „Фермата“ влезе със специална мисия – да бъде старейшина на останалите участници. Ето какво сподели след напускането си на рейтинговото шоу.

- Защо изявихте желание да участвате във „Фермата”, и то без никакъв хонорар? 
- Получих покана от продуцентите Иван и Андрей, с които се познаваме от много години. Още когато бяха млади в телевизията и правеха „Сблъсък“, аз имах няколко пъти участия при тях. Симпатични са ми и с идеите, които развиват извън телевизията, които касаят българското. 
За първи път участвам в такъв няколко седмичен ангажимент, но никога не съм взимал пари от медийни изяви. Няма и да го направя. Пари от медии не искам да изкарвам. 

- Сълзите ви на тръгване ясно показват, че преживяването си е струвало…
- Не беше само на тръгване! Приятели ми писаха, че съм бил голям ревльо (смее се). Много съм емоционален, ама много. Не знам дали е за съжаление, но често ми се случва да плача. На 56 години съм и рева на филми! 

Няколко пъти ми се случи това във „Фермата“. Аз съм много прям, а това понякога е недостатък. Не бих казал, че съм влизал в безпринципни конфликти, но от гледна точка на дипломатичността, там не бях дипломат, меко казано, и в някои ситуации остро разговарях с двама-трима души от фермата. Но бях приятно изненадан, че всички участници ме изпратиха по начин, по който не съм очаквал от тези, с които съм се държал по-остро. Мислех си, че може някои да са останали обидени. На един плат бяха написали мили думи, едно сърце и се бяха подписали всички. Това ме накара да се разплача. 


Всички фермери плакаха за Каролев 

- Някои мъже смятат за срамно да показват емоциите си чрез сълзите...?
- Това е предразсъдък, мен не ме е срам. Човек не трябва да се срамува от нищо, което прави, ако го прави от сърце. Общо взето, това е обратен сексизъм мъжете да са силният пол. Какво значи силен пол?! Не виждам проблем, ако мъж се разплаче за нещо.

- Там се сблъскахте с различни хора и комуникацията не винаги протичаше гладко...
- Всяка черта на човек в едни ситуации е недостатък, в други - предимство. Моят недостатък, който е предимство в бизнеса и отношенията с познатите ми хора, е, че аз бързо разбирам какво иска да каже другата страна и доста пъти прекъсвам и започвам аз да говоря. Това води до по-бързо вземане на решения и действия. Но някои хора не приемат този начин на комуникация. И имат право да не им харесва. Имаше такива случаи и с хора от фермата, където стигнахме до някакви търкания, защото съм ги бил прекъснал на няколко пъти. Или съм им казал, че не ме интересува какво мислят в определена ситуация. Ами като не ме интересува, какво...да излъжа, че ме интересува ли?
Друг недостатък, който аз смятам за предимство в определени ситуации, е че когато видя нещо, че не ми харесва и съм убеден, че съм прав, много силно защитавам мнението си. Понеже съм холерик, понякога дори повишавам тон. Знам, че не е хубаво, но го правя. Имах такива случаи с Иван Гинчев и Дарина, за други не се сещам…

- С Владо Николов може би…
- Владо Николов ми обясни, че се е сърдил на себе си и своите съотборници, а не толкова на мен. Няколко пъти той защити Дарина и беше прав, от гледна точка на тона ми. Но не и за думите ми. Доказва го и фактът, че Дарина е казала хубави неща за мен при напускането ми. Очевидно е премислила, че казаното от мен е вярно, просто съм прекалил с тона и начина ми на изказ. 

На Владо съм му голям фен и там му станах още по-голям. Спечели ме още повече, когато каза, че книгата „Атлас издига рамене“ на Айн Ранд е променила живота му. Това е една от най-либертарианските книги, а аз съм убеден либертарианец. В същото време Владо е изявен лидер, какъвто аз не съм. Той малко май не приемаше, че и аз се опитвам да съм лидер, което е разбираемо. Ако го питате, може и да не си признае, но май не му харесваше отстояването ми да бъда лидер в седмицата, когато това беше мое право. Понеже може да е било и на подсъзнателно ниво.

- Дъщерята на Диана се приема за момче и вие я посъветвахте да я заведе в църква. Смятате ли, че тя се обиди на предложението ви?
- Не се обиди, защото не го показа. А, повярвайте ми, тя много бързо показва, когато се е обидила. Според мен става въпрос за духовно нещо и е напълно права да подкрепя детето си, но трябва да продължи да говори с нея. Не вярвам в смяната на половете. Доколкото разбирам от нея, детето й иска да си направи операция и да си смени пола

Казах й, че е хубаво да ходи на църкви. От време на време ходя в една църква, където има няколко момчета и момичета, които са били за известно време бисексуални и са водили полов живот със същия пол, след като почват да посещават църквата и в един момент са престанали да го правят това и са създали семейства. Това споделих с нея и не усетих да се е разсърдила. Но пък усетих друго, което е силно да го кажа, защото все пак не съм психолог. Мисля си, че публично подкрепя детето си, но не съм убеден, че вътрешно го е приела. Подсъзнанието понякога е в противоречие с действията на човека.  

Имаше още една ситуация, в която й се скарах, защото наистина много се моташе и пречеше на работата. Дарина е много работлива, но бавно работи. А във фермата е важно колко бързо и ефективно работиш, за да има какво да ядеш и да спиш под покрив. 

- Съжалявате ли, че върнахте зелената си карта и се отказахте от американско гражданство?
- Не, никакво съжаление нямам. Преди това се отказах да ставам гражданин на Чехия. Те станаха много по-рано от България членове на Европейския съюз и отдавна са в Шенген. По това време, 97-а година, работих за чешка компания. Законът беше такъв, че работодателят можеше да ме направи чех и да получа чешки паспорт.  Когато НДСВ спечели изборите, аз реших да се откажа от зелената карта и чешкото гражданство. 



- Кога заобичахте природата и се запалихте по планинарството? Имате ли куриозни случки по върховете? 
- Първите ми спомени са от Витоша и околните планини, защото от време на време ходех с родителите си. Тогава се запалих по ските, след това минах на сноуборд и продължава да е основното ми хоби. Но преди 7-8 години отидох в планинския район над Банско. Видях шест езера и веднага след това проверих в интернет, че в Пирин има над 150 езера. Първо започнах по-често там да обикалям, както и на Витоша, качих се на Мусала и т.н. Постепенно това ми стана навик и сега не мога да живея, без да ходя в планината. Зимата също ходя – вече няколко години на 1 или 2 януари качвам Вихрен, независимо какво е времето. 

Със сноуборда се блъснах в едно дърво в гората и счупих тазобедрената кост. Но не съм бедствал. Вземам всякакви предпазни мерки – не ходи сам в планината, добро оборудване, гледам какво е времето. Винаги си нося резервна батерия за телефона, нещо за ядене, сух спирт, ако ми се наложи да бедствам. Да се надяваме, че няма да се случи. 

- Емоционален сте, обичате да давате наставления, но изкушавали ли сте се да се възползвате от синия колан в таекуондото и да нокаутирате противник?
- Не съм се изкушавал по много причини. Обичам с думи да спра спора, а не със сила. Бойните изкуства учат да си търпелив и как да се пазиш, а не как да биеш. Имам някакви умения, но откакто си счупих тазобедрената кост не съм ходил на таекуондо. Гъвкавостта ми постепенно намаля значимо, а това е много важно за бойните изкуства.
Надявам се да не се стига до там да се възползвам от уменията си. И най-големите боксьори в света могат да попаднат в ситуация, когато някой може да гръмне с пистолет (смее се). Няма смисъл човек да влиза в такива конфликти. Но ако тръгне някой да ме напада, може би ще мога да се защитя, най-малкото да мога да избягам. 

- Г-н Каролев, кога България ще стане достойна страна за живеене? 
- (Въздиша.) Това е много дълъг въпрос. Трябва да минат поне две поколения и да се случат определени неща. Вече мина едното, сега трябва поне още едно. Най-лошото наследство на социализма беше поговорката: „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим“. Това вече го няма, но реформите в България започнаха през 97-а година, а в повечето страни се случиха през 91-ва. Но дори и страни като Естония и Латвия, които когато започнаха реформите бяха след нас, пак ни изпревариха. Нашите реформи още не са приключили. Почнаха през 97-а доста половинчато. Слава Богу, от 1999-2000 г. насам малко се увеличи  икономическият растеж на България, поради което започнахме да достигаме средното ниво на Западна Европа. Ако през 2000 г. Брутният вътрешен продукт на човек от населението на България е бил 20 %, то през 2016 г. е 46%. Един доста сериозен напредък. Ако вървим по такъв или по-добър начин, без да се връщаме към ляв популизъм, България ще стане едно доста по-добро място за живеене. 

Красимир КРАСИМИРОВ