Ексклузивно в "ШОУ"! Звездата от „Скъпи наследници” Ивана Папазова: Човек е загадъчен в дрехи, а не гол

Ивана Тодорова Папазова е известна българска актриса. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Започва да учи в класа на проф. Б. Сърчаджиев, а след смъртта му, класът бива поет от професор Марков. През 2010 г. придобива магистърска степен по Театрална режисура в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, където работи с проф. Н. Сейкова и Лео Капон.

Дебютната й роля като актриса е в спектакъла „Старият ерген” на Уилям Конгрив в ДТ- Видин. От 1998 до 2007 работи на свободна практика и играе в театрите в Пловдив, Смолян, Добрич, Кюстендил, Стара Загора. От 2007 е в трупата на драматичен театър „Н. О. Масалитинов’- Пловдив. Едно от най-силните ѝ изпълнения на сцената на ДТ - Пловдив е ролята на Ева в „Есенна соната” от Ингмар Бергман, постановка Иван Урумов, роля, която преди години видяхме в изпълнение на Жорета Николова на сцената на Театър 199 . Ева на Папазова се отличава със своя стоицизъм и стаявана дълги години ненавист, които изригват и разкриват добре пазени тайни, натрупан гняв и отчаяние. Тази роля донася на актрисата втора номинация за престижната театрална награда на САБ „Икар-2011”. Била е Елена в "Сън в лятна нощ" от Шекспир, Полина в "Доходно място" от Островски, хазяйката в "Изстрели по никое време" по Джералд Мун, Пепи в "Оркестър без име" от Станислав Стратиев, Надежда Петровна в "Детектор на лъжата" от Василий Сигарев, попзвездата Дона в "Площад "Синева, Агафя Тихоновна в "Женитба" от Н. В. Гогол. Играла е в постановки в театър "Сълза и смях". През 2017 година има номинация за "Икар" за главна женска роля в "Майка" от Горки. Носителка е на "Аскеер" за поддържаща женска роля за Икония в представлението "Вълци" с режисьор Диана Добрева. Сега тя е една от звездите в сериала „Скъпи наследници”.
 
- Гледали сме ви предимно в театъра. „Скъпи наследници” е дебютът ви на телевизионния екран. Къде ви харесва повече – на сцената или зад камера?

- И на двете места ми харесва. Театърът е по-голяма истина, отколкото киното и телевизията.. Допада ми и на двете места.

- Кой момент от тези зад кадър, по време на заснемането на сериала, ще помните винаги с усмивка?

- Какво да запомня с усмивка и да ми направи впечатление? (замисля се) Ще запомня колегите, природата, хората, с които работих. Все пак това ми е дебют, такова нещо по някакъв начин се помни, особено на тези години, няма как иначе.

- Имали ли сте момент, в който просто сте блокирали– не сте могли да запомните репликите си или е трябвало да повтаряте една и съща сцена отново и отново? Ако да, то има ли нещо, с което преодолявате трудностите, отпускате се и се отърсвате от всякакво напрежение?

- Не, не, нямали сме сцена, която да се повтаря безброй пъти, за да може да стане. С такива колеги и такива партньори всичко ставаше отраз. Ние преди кадър, преди да започнем да снимаме, имаме някакъв вид репетиция и тогава снимаме. Иначе не, нещо такова фрапантно, което да мога да ви кажа, е нямало и да зациклим на едно място, както например в театъра нещо да тръгнем да работим и то да не се получава. Не, по време на снимки  не е имало такива моменти.

- Имате ли някакъв ритуал, преди да излезете на сцена, или пък просто нещо, което си казвате, за да се мобилизирате за предстоящото представление?

 - Не. Моля се само да сме здрави през представлението и Бог да е с нас, това е най-важното.

- Участвали сте в множество прекрасни постановки – „Сън в лятна нощ”, Оркестър без име”, „Есенна соната”, „Крал Лир” и още много други. Кой образ ви е бил най-приятен за игра и защо?

- Ами, всички са ми любими. Всяка една роля актьорът я отглежда с толкова много любов и това са все едно твои деца, така, че да кажем най-любима нямам, засега поне.

 - Много актьори не са имали възможност да подбират ролите си поне в началото. При вас така ли беше и ако да, то има ли роля, за която съжалявате?

- За младите артисти е по-добре да играят колкото се може повече неща. С течение на годините и, разбира се, ако си извоюваш тази позиция и това място, вече може да си избираш ролите. Аз казвам точно това, че докато си млад, трябва да играеш много, а след това, просто да попаднеш на добри пиеси и на добри режисьори, защото в момента, например, ме вълнуват повече от страна на рутината и опита, който имам, да изиграя нещо качествено и стойностно, с което мога да кажа нещо. Докато, когато съм била млада, съм искала да играя във всичко, все пак съм имала и друга енергия. Освен това трябва и да се учим. Един актьор трябва да играе много, за да може да се научи. За четири години в НАТФИЗ не може да се научиш. След това трябва да продължиш да играеш. Колкото повече, толкова по-добре. Иначе дали съжалявам за нещо? Ами, аз все още не съм играла в Чехова пиеса и ми се иска да играя в пиеса на Чехов и в пиеса на Тургенев. Много ми се играе и съвременна драматургия – някоя хубава роля.

- Бихте ли се снимали във филм, в който трябва да покажете повече плът?

- Принципно не съм против това. Играла съм, като съм била по-млада, в постановка, в която имаше едно ритуално къпане на сцената, съм се събличала. Ако е оправдано по някакъв начин и е направено красиво - бих. Иначе не съм привърженик на това нещо, защото си мисля, че човек в дрехи е по-загадъчен, отколкото гол. Разбирате ли в какъв контекст искам да го кажа? Тук, в „Скъпи наследници”, също имам една сцена, в която разкопчавам халат, после съм по сутиен и гащи, там едни глупости върши жената. От глупост какво ли не върши жена за отслабване всъщност. Така че нямам проблеми със събличането, но по принцип не съм привърженик на тези неща.