Експерт: Кабинет на Слави с подкрепата на всички е политически парадокс

Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология, пише Марица.


- Г-н Делийски, изтъняват ли шансовете за съставяне на кабинет? Реално ли е усещането, че никоя от политическите сили не иска да управлява?  

- Заради липсата на ясни политически заявки от участниците в процеса е трудно да се правят прогнози. Не виждам усилия за демонстриране на стратегическо политическо лидерство. Това обаче не означава, че няма да се стигне до  форми на общо съгласие, на базата на което да се излъчат мнозинство и правителство.

А що се отнася до готовността за управление, имаме паралелни тотално различни разкази - от една страна не ни стигат депутати за съставяне на кабинет, от друга страна имаме предложения от почти всички, че ще подкрепят каквото и да е правителство, ако не е на ГЕРБ. 

Това е позиционна игра за пред публиката, а не осъзнато лидерско разбиране, че трябва да се вземе работещо решение.

- От ГЕРБ като първа политическа сила са категорични, че ще предложат кабинет. Съвсем изключено ли е подобно правителство с подходящи фигури да получи одобрение?

- Струва ми се изключено това да се случи -  най-малкото защото всички, освен ГЕРБ, дори ДПС, които се обявиха за рестарт на държавността, влязоха в парламента по силата на мотивацията за промяна в модела на управление.

В този смисъл мандатът, който  получиха, не е свързан с това какво ще правят в управлението, а да направят управление без ГЕРБ.

Новите партии ще загубят огромна част от доверието към себе си, ако подкрепят правителство на ГЕРБ    
 
А предложението на досега управляващите за кабинет има по-скоро комуникационен, пиарски характер: Ето, ние сме първа сила, поехме отговорност, но не приеха кабинета ни, искат да счупят държавата. 

През 2013 г. при съставянето на правителството на Орешарски Борисов веднага върна мандата. Сега обаче той има необходимост да се представи като човек, който мисли за стабилността и държавата. И онези, които не приемат предложението му,  да се възприемат от хората като палавници, които си играят с живота на хората.

-  Втори мандат за съставяне на кабинет ще получи Слави Трифонов. Всички обявиха, че го подкрепят, но ако той приеме подкрепата, няма ли да влезе в  капан и да стане един от статуквото?

- Ситуацията е парадоксална. Ако партията вземе мандат и предложи кабинет, всички ще го подкрепят, дори ГЕРБ.

Но подкрепата за кабинет означава, че ставаш част от управлението, дори да не участваш с министри, че носиш отговорност за това, което се случва. Кабинет, избран с подкрепата на всички, може след това да хвърли вината за невъзможността на вземане на решения на всеки от тези всички.

Партиите не бива да се шегуват с този тип заявка за подкрепа „по принцип”, без да знаят какви са програмата и намеренията на Трифонов. Подкрепата е отговорност, не начин да изиграем някого. И без това доверието на гражданите към политическия елит е толкова крехко, че подобен тип шегички са неадекватни, меко казано.

- Ако първата и втората сила не излъчат кабинет,  може ли третият мандат да бъде успешен?

 При третия мандат президентът има решаваща роля

Трудно може да кажем дали третият мандат ще е успешен без ясно заявени позиции на политическите играчи.

Липсата на ясни политически заявки е част  от сметките, които си правят политиците, но това пък кара гражданите, за които всъщност е предназначено това усилие, да си измисля конспиративни сценарии. 

А при очакванията, че този политически елит трябва да започне да произвежда ефективни решения, да се излъжат очакванията в този момент, ще бъде пагубно за доверието на гражданите. И не бива да се учудваме, ако на следващи скорошни избори огромна част от тях кажат: Стига толкова!

- Ще повторят ли сегашната конфигурация едни предсрочни избори през лятото?

- За мен съществува огромен риск, свързан с легитимността на следващи избори и следващ евентуален парламент. Ще се задейства логика от типа: тези хора, които избрахме, не свършиха нищо, защо да ги пращаме в парламента отново?!

Ако свръхцелта на политическите партии е да възстановят доверието на гражданите, поведението е едно, ако свръхцелта на партиите е да извадят максимална полза за себе си, поведението им ще е друго. И това ще бъде оценено от гражданите, сигурен съм.

- Кой трябва най-много да се страхува от следващи избори? Може ли БСП да загуби още? Може ли „Изправи си! Мутри, вън!” да не влязат?

- Всичко може да стане.

 Предположението, че тези, които са в подем, ще продължат нагоре, а тези, които падат, ще продължат надолу, е пожелателно.

Да не забравяме, че при избори през лятото ще отидат да гласуват само изключително мотивираните избиратели.

Голямата периферия няма да го направи, тя вече излезе на 4 април с идеята, че техният вот ще сложи край на този политически цикъл и политиците ще поставят началото на новия цикъл. А когато те отказват да го направят, да поемат отговорност, как ще отидат при хората да ги накарат да гласуват пак?!

Сега имахме опозиционен вот - "за" и "против" кабинета. И гласовете срещу кабинета "Борисов" надделяха почти три към едно.  

Партията на Трифонов получи доверие на базата на това да промени нещата. След като си получил ресурс да го направиш като втора политическа сила, с мандат да съставиш правителство и откажеш да го направиш, това няма да бъде разчетено положително.

Едно е да си на улицата и да критикуваш, но съвсем друга роля имаш, когато по конституция, бидейки част от системата, която си критикувал, имаш мандат да промениш нещата.

Оттук нататък и самият Трифонов, и партията му няма да бъдат оценявани като нашите добри момчета, които се борят срещу лошите политици, а по силата на това какво са направили.

- Има ли Трифонов потенциал за управление?

- Ще разберем в момента, когато реши да поеме отговорност. Всяка позиция преди това е функция на емоции. Може и да може, но за да разберем, първо трябва да опита.

- Облагодетелства ли патовата ситуация в парламента президента Румен Радев?

- Неговата роля ще бъде най-голяма при евентуално стигане до третия кръг на раздаване на мандати и при бързи избори. Тогава президентът ще носи голямата отговорност със служебния кабинет.

Към този кабинет вероятно ще има свръхочаквания да се справи със сериозните  текущи проблеми - здравната криза, икономическите мерки. И ще се сменят ролите -
 ако сега всички негодуваха срещу Борисов, в следващите месеци негодуванието ще има друг адресат.

Не знам доколко това ще е в полза на президента.   

- Осъзнават ли политиците риска от липса на редовен кабинет в разгара на пандемия и икономическа криза?

- Рискът е голям. От гледна точка на общия обществен интерес трябва да се състави кабинет, чийто смисъл да бъде отвъд логиката на числата. Кабинет, който да си постави цели за определен период, след което да се отиде към избори.

Явно е, че при структура на политическото пространство по оста „за” и „против”  Борисов и ГЕРБ такъв кабинет може да бъде съставен в рамките на опозиционните сили. Това показва политическата логика, но тя невинаги се реализира в случващото се на практика.  

И отново става въпрос за свръхцелите - дава ли си сметка политическият елит, че от действията, които предприеме, зависи неговото политическо оцеляване и неговата легитимност в очите на обществото. Или докато политиците си правят тънки сметки как може да спечелят максимум от ситуацията, ще изгубят елитарния си статут.

Защото е въпрос на време да се появят нови структури, нови заявки за елитарност. Това не става за месец-два, но тръгнат ли веднъж  процесите по делегитимация на елитите, много трудно се спират.

И един от начините да бъдат спрени е именно в ситуации, в които се изисква демонстрация на политическо лидерство. Това са ситуациите, които показват  годен или негоден е даден елит.  

- Каква промяна поискаха хората и ще я получат ли?

 Въпросът за промяната е много сериозен и политическите партии дължат този разговор на обществото

Скоро излезе изследване на авторитетния изследователски център "Кю", проведено във Франция, Великобритания, САЩ и Германия, което показва, че голяма част от обществата на тези свръхразвити държави искат промяна на политическата им система.

Огромна част от хората в тези страни не вярват на политиците си.  Т.е. недоволството  у нас  не е изключение, става въпрос за глобален феномен на тежки скъсани връзки на политическата система и гражданите. Въпросът е какви оферти за промяна ще има оттук нататък - и у нас, и по света.

Тепърва ни очакват динамични процеси, свързани и с необходимостта политическите елити да отговорят на тези потребности. Със сигурност всички политици ще бъдат притиснати да дадат своя версия за промяната.