Експерт по международна сигурност: В Европа се водят диверсионни действия. Изнесен джихад

Само мюсюлманите могат да водят идеологическата война с ИДИЛ, смята Димитър Гърдев

Димитър Гърдев е роден в Сливен. Завършил е УНСС със специалност “Международни икономически отношения”. Експерт по международна сигурност и информационни войни. Бивш дипломат, член на УС на Центъра за мирни изследвания и политика за сигурност, пише "Труд".

- Един изключително гнусен терористичен акт в Ница. Какво виждате в него, господин Гърдев?

- Виждам повтарящи се неща. Отново имаме терористична атака, която има за цел ликвидация. Абсолютно никакви предварителни искания, нито последващи. Никой не обяви някаква цел на атентата, нито какво трябва да се направи, за да се спре. Никой реално не пое отговорност досега, въпреки че е ясно чия идеология стои зад ъгъла.

- Изводът?

- Това, което си говорехме с вас и преди месеци, е валидно и днес. Няма да се уморя да повтарям, че това не са терористични атаки в класическия смисъл. Това е диверсионна война, която се води на територията на Европа. Изнесен джихад.

- Каква е целта?

- Колкото се може повече жертви, с цел радикализация на западните общества, насаждане на омраза и създаване на предпоставки за гражданска война. Още едно повтарящо се нещо във въпросните атентати е използване на местни хора, които са трето поколение имигранти - хора, които реално сме приели за свои и не ги разпознаваме като джихадисти.

- Странно е, че докато във Варшава всички говореха за заплахата от Русия, на следващия ден съвсем други удариха Европа, като и преди това.

- По време на световната война двата полюса насаждаха ненавист един към друг, без да се случи нищо. През това време ислямизмът като доктрина поникна, възмъжа и в момента вече е основната заплаха за нашата цивилизация. Това е проспаният противник, който тогава никой не възприе като такъв, дори много често се заиграваше с него. Виждаме и сега на срещата във Варшава, че дефинираха като основен враг Русия, което не е така. Вижте, това, което Русия направи с анексирането на Крим, е недопустимо от гледна точка на международното право, но с Русия може да се преговаря. Има много инструменти за взаимодействие с Москва. С “Ислямска държава” няма. Преди време най-дълго управлявалият Италия премиер Джулио Андреоти обясняваше, когато са правили сделката със саудитите за петрола, и споделя това, което го е шокирало. Ще цитирам по памет. “Да, ние постигнахме едно много изгодно споразумение за нас и чакахме да чуем какво те ще поискат от нас. И за най-голямо учудване те казаха: “Искаме голяма джамия в Рим.”

- Защо точно в Рим?

- Защото от Рим християнството е тръгнало на изток на кръстоносен поход. Това е прекалено дълга и стара война. И получиха джамия. После и на други места, където никога не е имало нужда от тях. Тази стратегия на уахабизма започна да прониква постепенно навсякъде, без да бъде дефинирана от нашето общество като заплаха.

- Интересуват ме Балканите и заплахите тук. Ние сме много смесени като етноси и като религии регион. Може ли да се направи сравнение между ИД и примерно движенията в Косово и в Македония, които преминаха през войни, за да постигнат някакви национални цели?

- Много са различни целите, задачите и изобщо обществата, за които говорим. Правото на самоопределение на Косово, правото на присъствие на албански партии в Македония. Но тук е и голямата разлика, когато говорим за представителство и самоопределение. И в Косово, и в Македония албанците са мюсюлмани, но не са ислямисти. Ислямът е религията, докато ислямизмът е доктрина, в която на преден план декларираш и настояваш, че ще се бориш за промяна на устройството на държавата. Ислямизмът има за цел да преформатира териториите, на които стъпва от държави в шериат. В Косово получиха държавата, но не промениха светския й характер. В Македония получиха право на самоопределение и представителност във властта. Докато в “Ислямска държава” е доста различно. Тя няма етнически характер. В нея има иракчани, сирийци, йорданци... да не ги изброявам всичките, но те имат за цел не право на етническо самоопределение и отстояване на собствената културна идентичност. Основната задача е шериатът. Не може да се мисли изобщо, че “Ислямска държава” може да се приеме като елемент от разговорите, да бъде поставена на масата за преговори и да се съобразяваме с техните искания, да отстъпваме. Няма как.

- Защо не чуваме, или пък може би не даваме глас на мюсюлманските общности, които да се отрекат от този екстремизъм?

- Мюсюлманската общност е най-потърпевша от “Ислямска държава”.

- Как виждате ситуацията в България? Има напрежение, заражда се някакво непредизвикано напрежение... дори не бих го казал етническо, но просто напрежение.

- Има много ясна позиция на мюсюлманите в България. Има я, и я виждаме. Не говоря за ДПС, защото тя не е религиозна партия, но все пак по-голямата част от партийците са мюсюлмани. Но от всичко, което съм виждал и чувал, те винаги са осъждали “Ислямска държава” заради терора. Трябва да има и дебати и по друга тема: кои са тези, които обучават българските мюсюлмани, или по-точно казано, които разясняват Корана, защото има прекалено много хора, които правят това, без да знаем кой ги е изпратил тук. Помислете каква е ситуацията с образованието в България. Имаме строг контрол върху училищата, учебните програми и учебниците. Ако някой направи частна гимназия и вкара в програмата си Mein Kampf (”Моята борба”) на Хитлер всички веднага ще реагираме - и общество, и медии, и най-вече държавата. Същевременно няма абсолютно никакъв контрол върху ислямските проповедници. Трябва да има Ислямски институт в България. Трябва програмите да са ясни, да бъдат приети и бъдат одобрени и по тях да се извършва просветителската дейност на духовниците. За България е изключително важно това, защото ние сме с много голямо мюсюлманско население. Това мюсюлманско население е доказало през годините си изключителната си лоялност към България. Ще приведа един пример. Ако погледнете броя на жертвите, а след това и имената на жертвите през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, ще видите, че около 40 на сто от падналите са българи от малцинствата. Тези хора са били български мюсюлмани и тогава, нали? Те са били заедно с християните в окопите и са превземали Одрин, Чаталджа, Люлебургаз и не са стреляли в нашите гърбове, защото преди всичко са българи, защото независимо дали изповядваш ислям или християнство, ние всички сме българи. Изключително мощна държава е България в това отношение, в културния код. В това как преформатира от различни етноси и различни вероизповедания една държава. Толкова много племена са живеели по нашите територии и са се претопили в една държава. И така е от времето на Първата българска държава. Ето, това е нещо, което трябва да се пропагандира, да се обяснява, да се разказва, защото това е нещото, което ни обединява като нация и не трябва да допускаме никой да ни разединява. Тази философия е градена от векове, била е философия на нашите възрожденци, защото те са били преди всичко демократи, републиканци. И са давали равни права. Нашето освободително движение не е било религиозно, то по никакъв начин не е било против определен етнос или против определена вяра. Възрожденците са имали за идеал свобода за всички.

- Да, ние като общество забравяме, че това освободително движение е било блян за свободни хора, в свободна държава, където всички да живеят като равни.

- И вижте колко е интересно, това е било движение, което можем да наречем “Обединени за свободата”, докато знаете лозунга на “Ислямска държава” - “Обединени в Исляма”, но книгата е “Обединени в омразата”. “Ислямска държава” води война срещу всички. Основният двигател в нея е омразата. Те използват и категорично заявяват, че насилието и страхът са основни форми на борба. Вижте колко са различни нещата.

- Ще въстанат ли мюсюлманите срещу “Ислямска държава”?

- Това е единственият ни шанс. Борбата е доктринална и може да се води само от мюсюлмани. ИД може и да не приема християни и юдеи, но ако вярват, стига да си плащат данъците, няма проблем. Но за човек, който не вярва, атеисти - за каквито ни приемат нас, светските общества, присъдата при тях е смърт. Затова доктринално, идеологически войната може да се води единствено от тези мюсюлмани, които не приемат този варварски подход. В края на краищата ние сме светски общества и от тази позиция на една светска държава няма как да води религиозен дебат. Това е и клопката, в която е Западът. Всеки очаква държавата да води тази война, но тя е безсилна срещу идеологията. Могат да го направят само отделни групи в обществото й. Това е много важно и за България. Както казахте и вие, трябва да има реакция от мюсюлманската общност. Аз знам, че има такава, но тя трябва да бъде популяризирана. Това са хората, които трябва да обясняват на мен и на вас какво ги различава от “Ислямска държава”. Има много въпроси, които си задаваме в България, но това са хората, които трябва да попитаме.

- Но и да ги чуем.

- Точно така, защото те могат и да ни говорят, но ние да сме глухи. Изключително важно е да се отворим за диалог.

- Възможен ли е изобщо диалог с “Ислямска държава”?

- Не, дори и в политически аспект е невъзможен. Това е идеология, това са действия, които задължително трябва да бъдат класифицирани като враждебни на нашата цивилизация, като враждебни на мюсюлманите по света също. И да има общи усилия.

- Защо отричането на холокоста в много държави е престъпление, а участието в “Ислямска държава” - не?

- Точно затова, за което говорихме току-що. “Ислямска държава” не е дефинирана от нашите държави и общества като враг на международно ниво, така както имаме закони срещу нацизма. Отричането на холокоста върви на базата на антинацистките закони, които са приети в Нюрнберг. Тогава са се събрали всички нации в света и са ги приели. Същото нещо трябва да се случи и с идеологията на салафитите и уахабитите, изповядвана от “Ислямска държава”. И трябва да се задават въпроси.

- Моят въпрос веднага е един.

- Досещам се какъв е той. Защо в Саудитска Арабия, ако кажеш, че си атеист, подлежиш на смъртно наказание, защо ако имаш кръстче, ще те тикнат в затвора. Това са много тежки въпроси, които обаче за съжаление трябва да отговаряме ние тук, в Европа.

- Да, защото обществото във Франция е настръхнало против идеологията, която извира от Саудитска Арабия, но Търговската камара в Париж не иска и да дискутира.

- И не само Франция, и всички тези, които имат експозиции в техните ценни книжа. Дори САЩ преди около месец и половина оттеглиха тази част от доклада за атентатите на 11 септември, където имаше една засекретена част от 28 страници, която разследваше точно връзката на Саудитска Арабия с атентаторите.

- Защо според вас я оттеглиха?

- Защото последва едно изявление от Мохаммед бин Салман, който в момента е едновременно и министър на отбраната, и шеф на кралския съд, и председател на най-голямата петролна компания “Арамко”. Ако този доклад бъде оповестен, Саудитска Арабия веднага започва да разпродава американските ценни книжа на борсата, а тя държи около $780 милиарда. И това доведе до реакцията на разследващите, които обявиха, че тези 28 страници за атентата, свързани с кралството, няма да бъдат оповестявани. Независимо от всичко, колкото и да е трудно, ние трябва да започнем този диалог и с монархиите, които скрито или явно подкрепят по някакъв начин радикалния ислям. За мен е необяснимо, че те се оправдават, че тези, които подкрепят радикалния ислям, са частни фондации, частни организации. Но обяснете ми как се развиват безпроблемно такива фондации в такива полицейски държави, каквато е Саудитска Арабия? Частна фондация беше и “Ал Кайда”. Кой им позволява да рекрутират толкова много хора, криейки се зад такива фондации, без реакция от държавата? Това трябва да бъде поставено на високо ниво, защото нещата ще продължават. Тези събития, които виждаме от Бангладеш до Ница, няма да спрат.

- Не е ли тук заровено кучето?

- Не само кучето. И слонът е заровен там. Както на терен не трябва да се заиграваме с терористични организации, ама на никаква цена, така и в бизнеса не трябва да се заиграваме и подкрепяме едни държави и режими, които не водят толкова активно, нека го кажа дипломатично, война с екстремистките форми на исляма.