Експерт посочи най-скандалната версия за трагедията с майор Терзиев

Вероятно ще разчитаме на руските МиГ-29 дори след пристигането на американските изтребители

Йордан Божилов e магистър по политология и по право. Председател на Софийски форум за сигурност. Дългогодишен служител на Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г., като е заемал различни експертни и ръководни длъжности. В периода 2005-2009 г. ръководи международната дейност на министерството, а в периода 2010-2013 г. е началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната.  
 
Ето какво разкрива Божилов в интервю за "Марица" за фаталния инцидент с МиГ-29 и майор Валентин Терзиев.

- Защо 17  г. след приемането ни в НАТО продължаваме да летим на МиГ-29 и Су-25? 
- На нас ни е необходима авиация, категорично. Има рискове, при които нейната роля е ключова. Ако например пътнически самолет се отклони от летателния си план, няма как да знаем  дали е завладян от терористи, дали има проблем на борда.

Не можем да стреляме по такъв самолет с ракета от земята. Трябва самолет на ВВС да излети, да провери, да окаже съдействие, ако е нужно.
През 2012 г. участвах в преговорите за придобиване на самолети Ф-16 втора ръка. Цената - за 9 самолета, наземно оборудване, обучение, всички наземни средства плюс въоръжението, щеше да ни струва 700 млн. лева.

Но тогава имаше сериозна атака срещу това решение - предполагам от хора, които искаха да поддържаме МиГ-29. И политиците се изплашиха. Румънците купиха този пакет, договорен от нас, и това беше началото на модернизацията на техните ВВС. Ето затова и днес летим само на МиГ-29. 
 
- Г-н Божилов, ще разберем ли какво точно се е случило и каква е причината за фаталния инцидент с МиГ-29, при който загина един от най-опитните ни военни летци майор Валентин Терзиев?
- Това е един от най-тежките инциденти във военната ни авиация в последните години. Най-важното сега е да се разбере защо е станало.
Становище обаче не може да се даде, докато не приключи проверката на Специализираната комисия за разследване на авиационни инциденти. Нейните заключения ще бъдат базирани на данните и от черната кутия, и за подготовката на полета и организацията на учението.  

Възможно е да не се намери черната кутия, в която има записи от параметрите на полетите, разговори, команди. Но не само черната кутия се анализира, проучва се всичко - от организацията на полета до изпълнението на задачата. Дадени бяха данни, че мишената е започнала да пада по-бързо. Всичко това трябва да се анализира.
 
- Появи се версия за вина на командващите учението. Визира се твърде ниската височина от 1300 м, на която е летял самолетът на майор Терзиев, твърде ниско изстреляната мишена. Имат ли основание подобни съмнения?
- В никакъв случай не трябва да се правят предварителни заключения, още по-малко да се хвърля вина, преди наистина да има по-сериозен анализ. Много са факторите, които могат да причинят проблем с полета на самолета. Категорично се противопоставям на всякакви опити от който и да е да се хвърля вина върху командването на полета, върху командването на ВВС. Това само ни разединява, вместо да търсим отговор на въпроса.  

- Загиналият пилот е изключително опитен. Доколко обаче натрупаните  проблеми във военната ни авиация са причина за инциденти?
- Проблемите са много сериозни. Проблем е не само недостигът на летателни часове. Самолетите са не само да летят, а и да отбраняват въздушното ни пространство. И тук много нелицеприятни въпроси чакат отговори, но е нужно политическо и експертно мъжество.

Колко общо са полетите на МиГ-29 през тази и миналата година?

Колко от тези часове са налетени от пилотите, които носят бойно дежурство? Колко самолета можем да си позволим? Колко натренирани пилоти трябва да имаме и колко ще летят на тези самолети?  

Ще продължаваме ли да извършваме дейност с тези самолети? Колко бързо може да преминем към други? Може ли да се търсят други форми на охрана и отбрана на въздушното ни пространство? Много хора се опитват да замитат тези въпроси. 

- Командирът на авиобазата в Граф Игнатиево е категоричен, че с МиГ-29 не е опасно да се лети и машините са изправни?
- Да, с МиГ-29 може да се лети. Самолетът може да извършва определени дейности по охраната на въздушното ни пространство, може да извършва и натовска дейност по еър полисинг, дежурство по охрана на въздушния ни суверенитет. МиГ-29 обаче не може да участва в съвместни операции с натовските страни. Ето къде се получава разминаването.

Много дълго време си затваряхме очите за това, че не можем да имаме всичко, което поискаме. През май месец 45-ият парламент прие амбициозен план, в който обаче е записано, че могат да се осигурят средства за 25 процента от исканото  за модернизация на армията. Това не е нито честно, нито сериозно.

- Не е ли изключително фрапиращо нашите пилоти да имат по 20-30 летателни часа на година при 180 часа за натовските им колеги? Защо за това се говори на висок глас само когато някой загине?
- Защото не е изгодно да се говори за това. Когато не сме изправени пред кризисна ситуация като сегашната, гледаме да се нагодим според общественото мнение или според други интереси.

- Вярно ли е, че щабни генерали и полковници "подяждали" и без това малкото летателни часове заради по-високи летателни надбавки, в ущърб на действащите пилоти?
- Казах, че има много въпроси, които трябва да поставим. И не всички са приятни.

Трябва открито да се каже колко пари може да заделим за армията, колко ще отидат за ВВС, колко ще отидат за летателни часове.  Не можем да си позволим всичко, което бихме пожелали. Очаквам ковид кризата да се отрази още по-неблагоприятно на военния бюджет. Какво правим с армията тогава?

- Доколко сериозен е проблемът с учебната авиация?
- Един млад пилот минава първо на витлов самолет, след това на малък реактивен, преди да мине на голям самолет. Имаме проблем с поддръжката на учебните самолети. Но ето още един въпрос, който също не се дискутира.

Много малки държави с малка авиация изпращат свои пилоти на подготовка в чужбина. Скъпо е, но може би е по-добре. Никой не оцени това у нас. Не казвам, че това е най-добрият вариант, но трябва да си дадем сметка какво можем да си позволим.

- Какво трябва да направим, преди да дойдат поръчаните американски изтребители Ф-16?
- Вариантите са няколко. Първият, като че ли най-приемлив, имаме и средствата -  продължаваме с Миг-29. Втори вариант​ - искаме нашите  съюзници да поемат натовски операции във  въздушното ни  пространство, еър полисинг. Може да бъде и смесено. Въпрос е отново на военна оценка на годността на МиГ-29 - трябва да го кажат специалистите, особено след разследването на инцидента край Шабла. Въпрос  е и на политическо решение.  

Според мен МиГ-29 ще продължи  да бъде използван, докато не пристигнат новите самолети Ф-16, а дори ще се застъпят във времето. Наши пилоти вече се обучават в САЩ.

- Решава ли се въпросът на военната ни авиация с поръчаните осем самолета Ф-16?
- Самолетите, които ще придобием, имат много повече способности. Имат например способност за ангажиране във въздушен бой с въздушни средства, но и възможност за  подпомагане от въздуха  на наземните войски, каквато е единствената задача на Су-25. А Ф-16 обединява тези две способности.

Малко са 8 самолета, трябва да мислим как ще набавяме повече. Има вариант за купуване на нови, има вариант да се наемат самолети за брой летателни часове, както правят много държави, има и вариант да се купят втора ръка самолети.
Трябва хората да разберат, че

трябва да имаме определени военни способности, които да ни гарантират сигурността.

Рисковите фактори се увеличават.  Вече летят дронове, които могат да бъдат изстреляни от хиляди километри. Трябва да имаме способност да прихванем и унищожим подобно тяло, за да не попадне примерно върху АЕЦ "Козлодуй" или друга критична инфраструктура.

- Свидетели сме на засилено дрънкане на оръжие на Русия и НАТО в Черноморския регион. Ще успеят ли партньорите ни от Алианса да гарантират сигурността в нашата ключова зона?
- Напрежението между Запада и Русия не е от вчера. Сблъскват се различни интереси, но изключвам  ситуация на военен конфликт.  Това, което някои насаждат, че ще влезем във война с Русия, просто е несериозно, заблуда е. Да, напреженията ще продължат, най-вече заради проблемите с Крим, с Източна Украйна, с намесата на Русия  в политически процеси  на западни държави, случаите с кибератаки.

Противоречията ще останат, но НАТО няма нито интерес, нито се готви за конфронтация с Русия.

Целта на НАТО е да гарантира сигурността на всяка своя страна членка, независимо откъде идва заплахата.