Ексшефът на чешкото контраразузнаване сензационно: Русия не е отравяла Скрипал!

Предполагам, че нашите „празни вопли“ изобщо не плашат Русия. Трябва да осъзнаем собственото си положение: Русия ни е нужна, за да решим редица важни проблеми“, твърди експертът в областта на сигурността и бивш началник на Военната разузнавателна служба на Чехия Андор Шандор. Той отбеляза също, че Владимир Путин никога не би извършил такава глупост, като убийството на двоен агент, който е прекарал няколко години в руски затвор и е освободен преди осем години – през 2010, пред чешкото издание Parlamentarni listy, за което даде пространно интервю, цитирано от Фокус.

-Вие казахте, че истинската причина за отравянето на бившия руски агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря се различава от версията на Великобритания. Какво, според вас, е могло да доведе британците до преждевременни изводи, които повлякоха след себе си изгонване на руски дипломати и т.н.?
-Добър въпрос. Смятам за много слаби обвиненията по адрес на Кремъл, основани просто на формулировката, че никой, освен руснаците, не може да синтезира „Новичок“, а значи виновни са те. Британците постъпиха неправилно и неразумно, защото, както стана ясно, Чешката Република също може да произвежда „Новичок“. А който може да синтезира „Новичок 230“, той може да синтезира и „Новичок 234“. Не бива да се обвинява някой, защото не можеш да се сетиш за друг възможен виновник.

На второ място, (ако говорим вече за „Новичок“) ако е използван именно той, както ни обясняваха всички, то Сергей Скрипал и Юлия Скрипал щяха отдавна да са мъртви. Но, както се изяснява, те не само, че не умряха и не пострадаха тежко, но даже вече бяха изписани от болницата.

С други думи, вероятно всичко с тях е наред. Засега не са ни представили някакви свидетелства от Сергей и Юлия Скрипал, но ми се иска да разберем какво се е случило с тях. Не искам да полемизирам по темата доколко руското посолство има право да контактува със своите граждани, но не виждам техните лични свидетелства. И понеже толкова дълго цари мълчание, изниква въпроса, не е ли нарушило случилото се нечии планове, защото тези, които трябва да са мъртви или да станат инвалиди, не пострадаха и не умряха.

Трябва да чуем техните заявления. И на трето място, разбирам, че персоналът в болницата може да подозира отравяне с някакви органически фосфати, но при това в градчето Солсбери осигуриха такова отлично лечение на Скрипалите, че ми е струва, че буквално всички щастливи звезди са се събрали над главите им и са им помогнали да преживеят покушението. Разбира се, радвам се, че те не са загинали, но тук виждам противоречие с това, което чухме.

От самото начало критикува прибързаната акция, поддържана от Европейския съюз, с изгонване на руски дипломати в контекста: „Това са британците, наши съюзници и ние трябва да бъдем солидарни“. Цялата тази конструкция, която ни беше поднесена, се разпада и ние би трябва да проявим поне капка национална гордост и собствен разум и да не реагираме по указанието на някой. Би трябвало да съхраним поне малко себелюбие и да намерим своето място в този сложен свят. 

-Сетих се за още два въпроса и ще ги задам едновременно, защото те, може би, са взаимосвързани. Но, разбира се, това не е задължително. Вие казахте, че нападението над Скрипал може да е било отмъщение. Интересно ми е, какво може да е това отмъщение и очаквате ли някога да чуем личните свидетелства на Сергей и Юлия Скрипал?
-Говорих за бивши или действащи сътрудници на руските спецслужби ГРУ (военното разузнаване – бел. ред.). Те може да са отмъстили на Скрипал, но без санкцията за това на ръководителя на ГРУ, а още по-малко на Кремъл. Този вариант ми се струва доста вероятен, но не изключвам, че всичко може да се е случило по друг начин. Дали ще дочакаме изказване на Сергей Скрипал? Бих се радвал да го чуя, защото това дело напомня на „акция за сплашване“. Тя повлия изключително много на възприятието на Русия (по въпроса за нейната външна политика аз не храня илюзии) на някои страни не само в ЕС, но и по света – тези, които доброволно се присъединиха към антируските санкции. Би било хубаво да чуем обяснение, но лично аз не съм настроен много оптимистично.

-Как оценявате поведението на Земан във връзка с тази история? Прозвуча критика по негов адрес във връзка с това, че е издал информация от спецслужбите, а и с други негови заявления.
-На първо място, бих искал да кажа, че президентът, като главнокомандващ на въоръжените сили на Чехия и държавен глава има правото да дава поръчения на спецслужбите. Съгласно закона, той трябва да прави това със знанието на правителството, т.е. министрите трябва да знаят за това. Дали те са знаели или не, мен вече не ме засяга. Това, че Земан е поставил задача на спецслужбите е нормално.

Лично аз не бих го направил публично. Земан можеше да не постъпва така, както можеше и да не съобщава публично резултатите от работата им. Защото, като минимум, това бе изтълкувано неправилно, тъй като, вероятно, някои думи бяха разбрани погрешно. Така или иначе, президентът каза, че „Новичок“ се е произвеждал у нас, което предизвика голям шум. Но, главното е, че това съответства по неприятен начин на заявленията на руснаците, които от самото начало ни сочеха като една от страните, където умеят да синтезират „Новичок“, а да се съмняваме в това е безсмислено.

Наистина, заявлението за „Новичок“, с който са се опитали да отровят Скрипал в Солсбъри беше много силно и руснаците не си помогнаха много. Като цяло, казано с други думи, президентът не трябваше да споделя публично своята информация.

-Т.н. опасна Русия е тема на дискусия в Чехия от 2013 година. Как се отрази на имиджа на Русия тази история с покушението на агента Скрипал?
-В моите очи образът на Русия не се влоши, защото съм убеден, че Путин никога не би извършил такава глупост, като убийство на двоен агент, който е прекарал няколко години в затвора и е освободен преди осем години през 2013 година. Винаги трябва да си задаваме въпроса: Кому е изгодно?

Според мен, в този случай за Путин не може да има никаква изгода. Даже не говорим за това, че отивайки на подобна мярка, Русия би ограничила в бъдеще своите възможности за обмен на хванати агенти. Защото ако вие убивате този, който сте пуснали, то едва ли другите страни ще искат да обменят с вас. Придържам се към мнението, че Русия не е опасност за сигурността на НАТО по няколко причини. Тя няма военната мощ за това и няма икономически интерес.

За Русия това би било самоубийство. Но Русия е сложен играч, който няма да сътрудничи със Запада винаги, когато на него това му е изгодно и винаги ще отстоява собствените си интереси в ущърб на Западата, когато това е жизненоважно за нея. Ако си спомним какво говори от Русия, то от 2008 година тя възразява срещу разширението на НАТО за сметка на такива страни като Грузия и Украйна. И ако Русия отдавна е включила в своите стратегически документи точка, че НАТО е нейният основен враг, то не трябва да се учудваме, че тя прави това, което прави. Не си струва да си даваме вид, като на момченце, хванато със свалени панталони. Просто Русия говори и действа.

Аз вече много пъти казвах: ако искате да променяте геополитическото устройство на Европа в ущърб на интересите на тези, които са го определяли преди това, вие трябва да имате две неща: сила и смелост да го направите. Ясно е, че Западът не иска – мен това не ме учудва – да воюва с Русия нито заради Грузия, нито заради Украйна. И е напълно ясно, че Русия ще се старае да нарушава интеграционните процеси в Европейския съюз. Също е закономерно, че тя ще се постарае да сломи единството на страните в НАТО. За това тя, което е логично, ще използва агентурна информация, различни дезинформационни кампании и т.н., макар че не бих искал да преувеличавам тяхното значение.

Просто е важно да разберем, че щом руснаците са казали: „Да, НАТО е наш враг“, - то те ще направят всичко, за да минимизират максимално тази заплаха за себе си. От друга страна, ние, западните страни, трябва да бъдем предсказуеми. Ако твърдим, че Русия (макар и да не се придържам към това мнение) е непосредствена заплаха за Запада, то трябва да си зададем въпроса: защо само пет страни в Алианса отделят 2% от БВП за въоръжение. При това Чешката Република, където толкова много говорят за опасността от Русия, отделя всичко около един процент.

По този начин ние демонстрираме на Кремъл несъответствие между това, което говорим и това, което правим. В Кремъл седят съвсем не глупаци и виждат това разминаване. С други думи, ако имаме намерение (не смятам, че това е идеална идея) да градим единна защита от Русия, то трябва да го правим, а не просто да приказваме. Предполагам, че нашите празни вопли никак не плашат Русия. Трябва да осъзнаем собственото си положение: Русия ни трябва за разрешаването на редица важни проблеми. Фактът е, че Русия ще отстоява своите интереси и така прави целия свят: главното са интересите на страните, а не прокламациите за това, с кой сме големи приятели и съюзници.

-Казахте, че Западът не иска да воюва с Русия. Някои смятат, че Сирия е своего рода бойно поле между САЩ и Русия. Какво мислите по този въпрос? 
-Студената война. По-скоро, със своята не съвсем правилна и не съвсем удачна политика в Сирия, Съединените щати позволиха на Русия да се върне триумфално на международната арена, след като Русия се компрометира с анексията на Крим. Русия успя много успешно да се върне на страната на Башар Асад. САЩ глупаво настояват за неговото сваляне, без да предлагат никого в замяна, който би обединил страната и не би я развалил. Освен това, САЩ се „отличиха“ с това, че подкрепяха така наречените просирийски бойни отряди, които, преминавайки американска подготовка и въоръжавайки се, все пак бягаха при ислямистите.

Като цяло, САЩ не направиха нищо умно. За по-голям проблем от съперничеството между Русия и САЩ в Сирия, аз смятам опасно ескалиращия конфликт между Израел и Иран, които редовно премерват силите си, макар, слава Богу, косвено и, разбира се, със значителна помощ от Съединените щати. Русия просто се закрепи в Сирия. Освен това, че Русия успя да спаси една от своите задгранични бази (морската база Тартус и авиобазата в Латакия), на нея й се удаде да продемонстрира своето ново оръжие, да го изпита и прочее. Това е неоспорим факт, какъвто е и този, че руснаците ще играят роля в следвоенното устройство и възстановяването на Сирия.