Емил Георгиев: Потребителите пак са прекарани от КЕВР - парното поскъпва при двойно по-евтин газ!

Не е логично газът да е по-евтин, а топлинната енергия да скача, коментира в интервю пред „Монитор“ изпълнителният секретар на Федерацията на потребителите.
 
- Г-н Георгиев, как ще коментирате последното поскъпване на парното? Излиза, че сметките тази зима ще са по-високи с между 10-23%. Очаквано ли беше за вас?
- Да, бих казал, че този скок беше напълно очакван, защото наглостта спрямо потребителите няма край. А т. нар. Комисия за енергийно и водно регулиране би трябвало освен да се произнася по предложения на предприятията, които са разпределители на газ, ВиК и електроразпределителни дружества, все пак трябва да защитава и правата на потребителите. Смея да твърдя, че с приетото увеличение комисията доказа, че защитава корпоративни интереси, а не правата на потребителите. И веднага ще се аргументирам. Спомняте си, че преди 4-5 години цената на газа беше около 800 лева за 1000 куб. м. Сега е около 450 лева. Така че имаме двойно намаление на цената на газ, а увеличение с 16% от януари насам на цената на парното.
 
- От къде идва тогава това увеличение?
- Ние също искаме някой да обясни това. Отговорът е, че или държавата не умее да се договаря за цената на синьото гориво, или не желае да го прави. Но и в двата случая означава, че защитава корпоративни интереси.
 
- Преди няколко дни обаче председателят на комисията Иван Иванов заяви, че не може да влияе върху цената на природния газ.
- Иван Иванов трябва да е председател на независим орган, а това потвърждава, че комисията изпълнява корпоративни интереси и трябва скоростно да си подаде оставката. Само преди няколко месеца Иван Иванов заяви и че отново се налага увеличение на цената, за да има резерв. Къде е обаче този резерв? Както е тръгнало в тази посока, това означава, че след три месеца отново ще очакваме увеличение на газа. Страшното е, че това ще повлече крак вероятно и върху цената на електроенергията, а оттам ще рикошира върху хранителните стоки - не само върху хляба, но и върху производството на колбаси и други продукти.
 
Големият проблем на българския потребител е не само че доходите са ниски, а и че държавата е абдикирала от своите регулиращи функции. Затова казах, че повишаването на цената на газа ще удари потребителите на топлинна енергия. Не искам да съм лош пророк, но според мен от това ще последва масово отказване от услугите на топлофикационните дружества. Най-страшно ще е положението в София, защото тук потребителите на топлинна енергия са над 440 000. И когато тези хора се откажат, трябва да се отопляват все пак по някакъв начин през зимния сезон, което ще нанесе удар върху енергийната система.
 
- Може ли все пак този парадокс - по-ниска цена на газа и по-висока на парно, да се дължи на разходи за инвестиции, модернизация на мрежа и т. н.?
- Това е най-неаргументираното извинение, което можем да чуем. Явно у нас парадоксите нямат край.
 
- Можеше ли да бъде избегнато това увеличение, или поне да е по-малко?
- При положение че държавата се договаря за цената на синьото гориво, тя можеше да се аргументира с това, че трябва да има плавно увеличение или пък че не бива да се повишава. Цената на газа е два пъти по-ниска от тази преди 4-5 години, а тази на парното - ще е с 13% по-висока. Няма логика. Затова според нас тук играят спекулативни интереси на фирми, които някой знае.
 
- Защо в други големи градове, в които се използва природен газ на същата цена, но топлинната енергия е по-евтина, отколкото в София?
- Изводът е елементарен, защото те калкулират печалбите си от когенерация. От високата цена на електроенергията, която държавата купува, балансира всички норми на печалба при тях. Например при ТЕЦ-ове като в Сливен сградната инсталация е символична, защото дружеството има нужда да предоставя топлинна услуга. Проблемът обаче ще се задълбочи, когато заради високата цена хората масово ще започнат да се отказват от услугите на „Топлофикация София“. Според мен като че ли някой се стреми съзнателно да съсипе това дружество, за да се намесят други фирми, които правят локално парно отопление.
 
- Трябва ли тогава софийското дружество да бъде дадено на концесия, или да се приватизира?
- Защо не. Въпреки че примерът със Софийска вода показа, че пазарната икономика у нас е опасно упражнение. Държавата трябва да регулира процесите в „Топлофикация София“. Публична тайна е, че това е сладка хапка за общински съветници. Да сте чули някой от тях да реагира на повишаването на цената на парното? При нас непрекъснато идват хора, които се оплакват от надути сметки от сградна инсталация.
 
- Всъщност каква част от жалбите, които постъпват при вас, са за сгрешени сметки?
- Преди три седмици в офиса ни получихме изравнителна сметка от 375 лева за една година, при условие че не сме включвали радиаторите и сме на дистанционно отчитане. Има и други парадокси - количеството на топлата вода по общия водомер е по-малко от количеството на отчитаните индивидуални водомери по цялата сграда. Как се случва това? Вече потребителите подават жалби заради изравнителните сметки.
 
- Добър вариант ли е регулаторът да бъде разделен на две комисии - едната, която да отговаря за енергията, и другата - за ВиК услугите?
- Според мен да, по този начин би трябвало да има по-голяма прозрачност и мобилност при вземането на решенията. Редно е това да се случи. Има още една идея, която засега не се приема от фирмите за дялово разпределение. И тя е топлофикационните дружества да регистрират своя дъщерна фирма, която да се занимава с продажбата на топлинната енергия - по примера на електроразпределителните предприятия. Тогава тези фирми се занимават с уреждане на сметките с потребителите.
 
- От какво още се жалват потребителите?
- Всъщност 98% от жалбите са срещу „Топлофикация“. И, общо взето, на 30 души един се оплаква от услугите на мобилните оператори или от Софийска вода.
 
Емил Георгиев е изп. секретар на Федерацията за защита на потребителите от 2015 г., а преди това е бил член на ръководството на организацията
 Един от основателите на политически клуб „Екогласност“ и негов председател от 2006 г.
 4 мандата общински съветник в община Хасково
 Депутат в 42-рото народно събрание
 Завършил е Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив