Евродепутатът Емил Радев: Промените „Макрон“ ще ударят малките превозвачи

Срещата на върха е събитие, защото е първата в такъв формат от 15 години насам. Тя ще препотвърди ангажимента на ЕС към държавите от региона, казва в интервю пред "Монитор" евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ
 
- Г-н Радев, комисарят по транспорт Виолета Булц обеща на премиера Бойко Борисов да се застъпи за шофьорите срещу т.нар. закон „Макрон”. Въпреки това превозвачите са категорични, че излизат на протест навръх голямата европейска среща в София днес. Какъв знак към евролидерите ще бъде това?
- Всеки европейски гражданин има правото да изрази своя протест, когато неговите интереси са накърнени. Действията на българските транспортни фирми ще покажат на европейските лидери, че техните решения засягат пряко гражданите, и когато е необходимо, могат твърдо да отстояват позицията си. По този начин искат да покажат недоволството си от предложените от Европейската комисия под натиска на Франция и Германия законодателни предложения в областта на международния транспорт в Европейския съюз.
 
- Създават ли наистина хаос правилата и можем ли да кажем, че браншът е застрашен?
 - Правилата, които важат в момента, работят добре. Хаосът е предизвикан най вече от няколко държави, които искат да защитят своите фирми от конкуренцията на източноевропейските компании. Прилагането на новопредложеното законодателство за международните шофьори диспропорционално ще натовари както транспортните оператори, така и държавите членки. Голяма част от малките и средните предприятия ще бъдат изтласкани и пазарът ще бъде резервиран само за големи и крупни превозвачи. Целта на европейското законодателство в тази сфера трябва да позволява на транспортните оператори да се конкурират при равни условия, да се търсят механизми за приспособяване, а не да се налагат трудноизпълними изисквания, които да ограничат растежа на този икономически отрасъл.
 
- Можем ли реално да говорим за фалит на фирми и за оставането на 120 000 българи без работа?
- В България имаме около 12 500 транспортни фирми. Около 120 000 души работят в сектора, а браншът представлява между 15 и 18% от БВП на страната. Това все пак е важна част от нашата икономика. Българският транспортен бизнес има добри позиции и в самия Европейски съюз. Голяма част от тези транспортни фирми обаче са малки и средни предприятия. Ако предложенията на Европейската комисия станат реалност, това ще доведе до непосилна административна и финансова тежест за много от тях, което от своя страна ще доведе до техния фалит. Големите фирми може да успеят да се справят, но и техният бизнес ще бъде силно засегнат. Съществува опасност те да изнесат дейността си в други европейски държави. Така че рискът за шофьорите да останат без работа е доста голям и напълно реален. Друга опасност, както каза и премиерът Борисов, е големите европейски транспортни фирми да „откраднат“ българския дял от пазара и да наемат български шофьори, които да напуснат страната ни със семействата си.
 
- Особено се засяга въпросът с охраняемите паркинги, задължаването на шофьорите да спят в хотели... До какви проблеми може да доведе това?
- С новото предложение на Европейската комисия се задължават почивките на водачите да бъдат в хотели или мотели. Това обаче е много трудно. Както знаете, голяма част от камионите са оборудвани с място за почивка, което също се заплаща при покупката на камиона и е вид инвестиция в удобството на шофьорите. Проблемът обаче идва от факта, че в Европа има много малък брой охраняеми паркинги, които нямат капацитета да поемат толкова много камиони. Това води до оставянето на камиона и товара на неохраняем паркинг. Водачът отива в хотел или мотел, които също не са достатъчни по магистралите. Това би довело до влизането на камионите в градовете, където обаче е трудно да се паркират такива големи превозни средства. Големият проблем идва, в случай че товарът бъде ограбен, докато камионът е на неохраняем паркинг. В такива случаи застрахователите отказват да изплащат премии и всичко остава за сметка на транспортната фирма. Една фирма ще може да понесе може би един или два такива случая, но ако се случи повече пъти, фирмата ще фалира и съответно шофьорите ще останат без работа.
 
- Всъщност след срещата с Булц стана ясно, че страната ни може да отправи свои предложения по подготвяния от ЕК пакет за мобилност. Какви мерки можем да предприемем?
- Ние вече предприехме мерки в Европейския парламент. Още през октомври миналата година излязохме с обща позиция на всички български евродепутати, в която категорично се противопоставихме на въвеждането на правила, които ще доведат до фалит на българските превозвачи, като задължението за ползването на хотел, изискването за завръщане на водача „у дома" на всеки три седмици, както и новите разпоредби за каботажния превоз. С колеги от всички политически групи внесохме предложения за изменения в законодателните текстове относно изискванията за максималното дневно и седмично време на управление, минималните почивки по време на работа и периодите на дневна и седмична почивка, както и относно специфичните правила за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт, и по-точно да не се прилагат някои разпоредби на директивата за командированите работници при извършване на каботажен превоз за поне седем дни, както и да има повече гъвкавост за времето на почивки и т.н.

Разбира се, защитата на интересите на българските превозвачи е изключително трудна за нас, тъй като сме изправени пред големи държави като Франция, Германия, Италия и Австрия, с много на брой евродепутати, които по-лесно могат да прокарват своите позиции. Колегите от Полша, Румъния, Унгария, Словения, Хърватия и Литва ни подкрепят, но за съжаление, когато се стигне до гласуване, числено това може да не е достатъчно. Друга стъпка, която трябва да се предприеме, е при преговорите между самите държави членки, които се провеждат в Съвета. Там също може да се постигне напредък или поне компромисно решение, което до някаква степен да удовлетворява страните. Разбира се, ако всичко мине както трябва, следват тристранните преговори между Съвета, Европейския парламент и Комисията, където трябва бъдат договорени окончателните текстове. Като цяло законодателният процес ще продължи още поне няколко месеца, а може и няколко години. Всичко зависи от това дали ще успеят държавите членки да се договорят помежду си.
 
- Преди няколко дни изнесохте пред студенти лекция на тема „Киберпрестъпления“. Осъзнават ли гражданите пред каква опасност сме изправени и какви мерки трябва да се набележат?
- Повечето хора доскоро не осъзнаваха мащаба на киберопасностите, но последното проучване на „Евробарометър“ от лятото на 2017 г. относно нагласите спрямо киберпрестъпленията показва, че 87% от европейците считат киберпрестъпността като важно предизвикателство за вътрешната сигурност на Европейския съюз. За съжаление обаче 70% от българите смятат, че не са добре информирани за киберзаплахите, при средно ниво от 54% за ЕС. В същото време според друго проучване, извършено от индустрията, България е по средата на страните в ЕС, които са най-изложени на киберпрестъпления. Затова инициативи като кампанията на комисар Мария Габриел „По-безопасен интернет за ЕС“, насочена към безопасността на децата в интернет, са изключително важни, за да повишат уменията на хората да се предпазят в онлайн пространството.

Киберзаплахите, които ни грозят, включват интернет престъпления, като например атаки срещу информационните системи; онлайн измами и фалшификации и незаконно онлайн съдържание, вкл. детска порнография или терористична пропаганда. Наскоро дори организирах конференция в Брюксел на тема кибертероризъм, в рамките на която с експерти от Европейската комисия, Европол, НАТО и индустрията обсъдихме законодателните и оперативните мерки, предприети от Европейския съюз да противодейства на този вид опасност. Европейският съюз разполага и продължава да работи по необходимите инструменти и законодателство да противодейства на киберопасностите, но предприетите мерки трябва да бъдат незабавно приложени от държавите членки и индустрията, за да имат ефект.
 
- Какви са очакванията ви от срещата на върха ЕС-Западни Балкани днес? Ще бъдат ли начертани наистина конкретните инфраструктурни проекти, по които ще се работи в следващите 10-15 години?
- Срещата на върха ЕС - Западни Балкани е изключително важна, защото тя е първата в такъв формат от 15 години насам. Тя ще препотвърди ангажимента на ЕС към държавите от региона и ще даде тласък на заздравяването на вътрешните връзки между страните. Това ще стане чрез широк спектър от дейности - от увеличаването на европейските инвестиции в транспортната инфраструктура, през активизирането на образователния и културния обмен, до улесняването и засилването на контактите между нашите граждани. Срещата на върха ще бъде насочена и към задълбочаване на сътрудничеството в области от взаимен интерес, в т.ч. в сферата на сигурността и миграцията. В същото време очаквам, че председателят на Европейската комисия отново ще повтори тезата си, изразена по време на обиколката си в региона преди два месеца, че е нужно извършването на необходимите реформи и спазването на европейските правила, ако искат тези държави европейската им перспектива да продължи.