Финансистът бие тревога, България скоро ще попадне в голям кошмар

Фискалната стабилност остана в миналото. Тази печална констатация прави финансистът Никола Филипов в интервю пред "Труд".

Положителното към момента е, че банковият сектор в Европа и у нас е изключително ликвиден и стабилен. Тези дни БНБ оповести данните за банковия сектор за първите седем месеца на годината. Нетната печалба на сектора се увеличава с 50% и достига 1,2 млрд. лева. Но с това добрите новини свършват.

- Всички вече говорят за инфлация и тежка енергийна зима, господин Филипов, но какви са непосредствените проблеми пред хората през следващите месеци?
- Най-големият проблем, пред който са изправени хората през следващите месеци, е загубата на покупателна способност вследствие на ръста на инфлацията.

Факт е, че за последната една година средната брутна работна заплата се повиши с 13,4 процента.

За същия период от време ръстът на инфлацията възлиза на 16,9 процента, така че можем да кажем, че горе-долу доходите почти догонват инфлацията.

Когато обаче анализираме в една по-голяма дълбочина динамиката на цифрите излиза, че по-голямата част от този ръст, или 11.4 процента е реализиран през второто полугодие на 2021 година (юни - декември).

За периода януари - юни 2022 година работната заплата е нараснала с едва 2 процента, като за същия период от време инфлацията е 10,1 процента. Тоест, за периода януари - юни на 2022 година инфлацията в страната изпреварва 5 пъти ръста на доходите.

Като добавим, че всичко това се случва преди настъпването на зимата, когато се очаква цените на енергийните ресурси да се покачат допълнително потенциалните проблеми пред обществото се увеличават значително.

Утежняващ ситуацията фактор е, че нашият пазар на труда се характеризира с огромна фрагментация в нивата на заплащане на труда на географски и секторен принцип. Така например през първото полугодие на годината средната брутна работна заплата в София е 2 352 лева, докато в Кюстендил тя е едва 1104 лева.

В ИТ сектора средната работна заплата 4 208 лева, докато в сектора на хотелиерството и ресторантьорството тя е 1047 лева.

- В началото на седмицата министерството на финансите (МФ) представиха една доста мрачна прогнозна картина за бюджетната рамка до 2025 г.? Какви са основните рискове, които произлизат за държавата от тази информация? 
- Основният риск беше да не се счупи крехкия политическия консенсус, който сякаш имаше на политическо ниво в годините след прехода да се води консервативна фискална политика в страната.

За съжаление, обаче това вече не е факт и спокойно можем да кажем, че през последните два държавни бюджета този консенсус беше тотално отхвърлен от политическите партиите.

Популизмът тотално завладя политическите дебат, което логично доведе до рекордни публични разходи, реализирането на неустойчиви бюджетни дефицити и акумулирането на нов държавен дълг.

За тази година „Министерство на Финансите“ очаква бюджетния дефицит да достигне 6,2 млрд. лева или 4,1 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП). Това, обаче далеч не е най-съществения проблем.

През 2023 година МФ очаква бюджетния дефицит да достигне рекордни стойности от 11,3 млрд лева или 6,8 процента от БВП.

Като тук най-големият проблем е, че ако не се предприемат драстични мерки то до 2025 година държавата ще продължи да реализира бюджетни дефицити от над 10 млрд. лева на година, които най-вероятно ще бъдат финансирани с поемането на нови държавни дългове. Грубата сметка показва, че до 2025 година държавата ще трябва да емитира над 15 млрд. лева нов дълг.

Така че спокойно можем да кажем, че България официално влиза в дългова спирала

- Какви са причините за тези рекордни дефицити и какво означават те за икономиката на България?
- Основната причина е, че предишният кабинет реши да извърши редица социални разходи, които раздуха съществено разходната част на бюджета.

Сигурен съм, че от политическа гледна точка е прекрасно да се каже, че за периода 2019 - 2022 година някой политик е удвоил пенсиите, че е увеличил нивата на заплащане в публичния сектор, или че подпомага бизнеса в условията на период от растяща инфлация.

Естествено това биха били позитивни икономически политики, ако обаче можехме да си го позволим, като държава чисто финансово, а ние просто не можем.

Проблемът винаги настъпва, когато дойде моментът сметката да се плати. А този момент вече настъпи и още за 2023 година ще реализираме огромен бюджетен дефицит, който може да се финансира по два начина. Първият и най-лесен би бил, чрез емитирането на нов дълг.

Вторият е чрез повишаването на данъчната тежест. И двата подхода, обаче ще окажат дългосрочни негативни ефекти върху икономиката ни.

Първият ще увеличат допълнително лихвените равнища в страната, което директно ограничава подбудите на бизнеса да инвестира. А едно евентуално повишаване на данъчната тежест би имало пагубно влияние върху икономиката ни, особено в момент, в който цените на суровините, работната ръка и енергийните ресурси растат с бързи темпове.

Всичко това води до ограничено потребление, по-малко инвестиции, по-висока безработица, загуба на конкурентоспособност на бизнеса ни в крайна нисък икономически растеж.

- Какво според Вас тогава е решението за излизането на от тази негативна ситуация? 
- Решението е само и единствено едно. Спешно преструктуриране на разходната част на бюджета още през 2023 година, за да можем да ограничим реализирането на неустойчиви бюджетни дефицити и темпа на задлъжняване на държавата.

За съжаление през последните две години политическата класа води една изконно грешна фискална политика. В момент на ускорен икономически растеж и висока инфлация, вместо да акумулираме бюджетни излишъци и да погасяваме държавни дългове, които да ни подготвят за идващата икономическа криза, ние реално правим точно обратното.

Реализираме още по-големи бюджетни дефицити и поемаме нови дългове, което ни поставя в още по-уязвима макроикономическа позиция в контекста на настъпването на една по-тежка икономическа рецесия през следващите години.

Много е лесно политиците предизборно да увеличават публичните разходи в условията на растяща икономика и ниски нива на държавен дълг спрямо БВП. Проблемът настъпва, когато влезем в икономическа рецесия и приходите в бюджета започват да намаляват и възможностите на поемане на нов държавен дълг са ограничени.

В този момент е много трудно политиците да намаляват заплати на учители, лекари и полицаи, както и да спират помощи за бизнеса и ограничават капиталовите разходи. Аз, обаче поне на този етап не виждам, как в следващите парламенти може да се стигне до намаляване на публичните разходи.

Вследствие на цикъла от предсрочни парламентарни избори през няколко месеца популизмът е безвъзвратно пропит в политическото мислене и всеки политик гледа да обещае на колкото се може повече хора, колкото се може повече „безплатни“ неща.

В една пазарна икономика, обаче никога няма нищо безплатно и в крайна сметка сметката трябва да се плати. А тази сметка винаги се плаща от бизнеса и хората. Впрочем, през миналия парламент бяха извършени и някои позитивни икономически политики по линия на намаляването на данъчната тежест.

Такива бяха нулевата ДДС ставка за доставките на хляб, нулевите акцизи за газ, електрическа енергия и нафта, по-ниската ДДС ставка за парно и природен газ и тн. Проблемът тук обаче е, че когато намаляваш приходната част на бюджета, е абсурдно това да не кореспондира и със сходно намаляване и на разходната част на бюджета, защото това директно увеличава бюджетния дефицит.

За съжаление, обаче предишният кабинет не само не намали разходната част на бюджета, а реализира рекордни разходи, които доведоха и до текущата изключително опасна ситуация.

- Ще има ли пенсии, или в един момент ще сме изправени пред някаква дългова спирала и липса на пари?
- Пари за пенсии най-вероятно ще има, защото е изключително трудно за всеки един политик да реже пенсии. Това би било политическо самоубийство.

Но именно поради тази причина предишният редовен кабинет трябваше да заложи някакъв по-плавен модел на покачване на пенсиите, който да бъде съобразен с ръста на средния осигурителни доход, за да не се чупи макроикономическата рамка.

Това не се случи и стигнахме до текущата ситуация. Имайте предвид, че само за периода 2022 - 2023 година пенсиите нарастват от 15,5 млрд. лева на 19,4 млрд. лева. Или ръст от близо 4 млрд лева само за една година. За същия период от време икономиката ни се очаква да нарасне с едва 2,2%.

Това увеличение на пенсиите може да бъде финансирано само емитирането на нов държавен дълг.

- Как стана така, че докато почти четвърт век говорихме само за бюджетна стабилност, изведнъж се оказахме „на червено“ и в опасност от рекорден дефицит?
- Причините са две. Първата е цикъла от парламентарни избори през няколко месеца.

В подобни условия политиците се опитат да си купят любовта на суверена, като управляващите в последната една година изхарчиха огромен публичен ресурс в това направление.

В по-предишен въпрос споменах, кои публични разходи бяха драстично увеличени, за да се тушира социалното напрежение. Втората е дълбокото непознаване на базови икономически познания отстрана на политическата ни класа особено по линия на важността от поддържането на ниски публични разходи и ниски нива на държавен дълг.

През последната една година бившите управляващи успяха да наложат разказа, че понеже България е с толкова ниски нива на дълг към БВП ние трябва да теглим нови дългове. Това е абсурдна и много опасна теза, чието негативно влияние вече виждаме на практика.

- Популизмът във финансите винаги е представян като жесток бумеранг, но сегашната наближаваща криза очевидно ще е от друг тип - от кои грешки на европейските правителства, а и на задокеанските ни партньори не се поучиха държавните ръководители след краха на „Лемън Брадърс“?
- Популизмът в политиката е наистина огромен проблем и аз с гордост мога да кажа, че от години говоря за произлизащите от него икономическите рискове, които вече виждаме пред всички нас.

Грешките по тази линия в Европа са изцяло приложими и тук. Това са огромните публични разходи, които извършиха развитите европейски икономики за борба с негативните икономически ефекти от коронавируса, както и неустойчивите нива на дълг към БВП.

Изключително безотговорно е политическата ни класа не само да не се поучава от грешките, които допуснаха през годините нашите европейски партньори, но и да ги повтаря. Положителното към момента е, че банковият сектор в Европа и у нас е изключително ликвиден и стабилен.

Тези дни БНБ оповести данните за банковия сектор за първите седем месеца на годината. Нетната печалба на сектора се увеличава с 50% и достига 1,2 млрд лева.

- Години наред издигахме в култ чуждестранните инвестиции, но в един момент се оказа, че преките, собствени са пренебрежимо малки, а жизнено важни. Има ли икономически механизми, с които сега, в този труден период, точно преките национални инвестиции да бъдат стимулирани?
- Един от най-големите проблеми пред, които е изправена нашата икономика е именно срива в инвестициите измерен през Бруто капиталообразуване в основен капитал.

Това, е икономическа величина, която най-общо ни казва колко инвестира бизнеса в нови машини, оборудване и технологии. Именно подобни инвестиции повишават производителността на труда, нивата на заплатите и водят до устойчив икономическия растеж.

Може би си спомняте, как в началото на година „Бюджет 2022“ беше промотиран, като бюджет на растежа, защото трябваше да бъде инвестиционен. Реалностите, обаче са съвсем различни. През първото тримесечие капиталообразуването спада с 5,6 процента, а през второто с 7,3 процента.

Това е наистина огромен проблем, който в контекста на политическа и икономическа несигурност ще продължи да съществува и през следващите тримесечия и държавата няма ефективни инструменти, с които да прекъсне този негативен тренд.

Никола Филипов е роден на 9 декември 1983 година. Завършва бакалавър със специалност “Финанси” в Университета за Национално и Световно Стопанство. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания.

Специализира Бизнес анализ и оценка в London School of Economics and Political Science в Лондон. Има дългогодишен опит в сферата на корпоративните финанси. През годините е консултирал и управлявал активите на редица международни инвестиционни фондове с инвестиции и интереси в България. Един от създателите на “Съвет за икономически и публични политики” (СИПП).