Гарелов разкри пред БЛИЦ неизвестни досега факти за посещението на папа Йоан Павел II в България

На 18 май се навършват 100 години от рождението на папа Йоан Павел Втори.  Той е роден  като Карол Войтила през 1920 година  във Вадовице, Полша. 

Третото дете в семейството на полски офицер от запаса.  От малък  го  наричат „голаджията“, защото играе център-нападетел в градския футболен отбор, съставен най-вече от млади евреи. Занимава се с театър и литература, като е  знаел наизуст цели пасажи от Хенрик Сенкевич и Адам Мицкевич.

Войтила следва в Ягелонския университет. Там изучава средновековна и модерна полска поезия, чете пиеси, играе в театър.

Състезава се като  бегач на дълги разстояния и е много добър скиор. По време на Втората световна война  работи в каменна кариера и химическа фабрика, за да не го депортират в Германия. Занимават се нелегално  с религиозна дейност.

След  войната  подновява курсовете си  по теология, а на 1 ноември 1946 година  е ръкоположен за свещеник. Папа Павел VI го  номинира за архиепископ на Краков , а по-късно  е вече кардинал.

От началото на своето папство, което започва на 16 октомври 1978 г., Папа Йоан Павел II е направил 102  посещения извън Ватикана и над 140 в Италия.  

На Генералните му меси в сряда са присъствали  около 16 милиона богомолци.  Има 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави.  На 23 май  2002 г. в 18,30 часа той стъпва и на българска земя.



Журналистът Иван Гарелов е начело на Общонационалния комитет, който кани Светия отец в София.

- Господин Гарелов,  преди да поговорим за визитата на папа Йоан Павел в София, нека се върнем към една друго събитие, потресло света-атентатът срещу светия отец. Тогава сред обвинените са и трима българи. Вие сте първият  наш журналист, който отива в Рим, когато започва делото срещу Сергей Антонов. Вярвахте ли тогава във истиността на обвиненията.? Мислихте ли си, че България е замесена в това престъпно дело?
- Току що се бях върнал от обсадения от  израелската армия Бейрут,където заснех документалния филм "Не забравяйте Бейрут" , който получи високата награда на международната филмова критика на фестивала в Лайпциг.Когато ме повика шефът на телевизията , заварих там началниците на секретните ни служби.

Казаха ми , че съм журналист , който може да се оправя в опасни ситуации и ми предложиха да замина веднага за Рим Попитах само дали сме виновни ? Увериха ме, че не.

Това беше първото ми основание да не вярвам в т.нар." българска писта."

Какъв би бил интересът на България от този атентат, нашият интерес беше да имаме добър имидж , да търгуваме със Запада. 



Цялата история около вината на Антонов беше така скалъпена, че приличаше на лош роман.Може ли да се допусне например , че един легален разузнавач ще стои на площада , където е извършен атентатът.

Убеди ме и поведението на италианския адвокат Джузепе  Консоло , десен по убеждения , който се бе заел сериозно със защитата на Антонов.
Не на последно място  бе,  личността на самия Антонов , която проучих от неговите приятели.

Не се занимавах с идеологическите подбуди, заложих на това , че независимо от негативната медийна кампания , Италия е правова държава и заедно с Консоло тръгнахме по несъстоятелните твърдения на сценаристите  на кампанията.

Бях готов още за Коледа с филма и го изпратих по пощата.

- Каква тогава беше целта на целия шумен процес и очаквахте  ли, че краят му ще бъде щастлив за Антонов?
- Целта на шумния процес беше да бъде компрометирана България на международната сцена.

Страната ни току-що беше изплатила външния си дълг , въртеше добър бизнес чрез международния  транспорт , чрез  търговията със Запада. Не случайно в сценария  бяха замесени и СОМАТ,чиито камион бил на площада по това време , и външнотърговските ни централи...

До известна степен сценаристите  успяха , независимо от изхода на процеса.



Що се отнася до личната съдба на Сергей, той не се поддаде и защити името на родината си, но рухна психически и не можа да се възстанови.

Така ,че изходът за него не беше щастлив. Когато папа Йоан-Павел Втори дойде в България , някои хора ни упрекваха , че не сме довели Сергей при него , за да го благослови.

Моят аргумент беше , че  не Сергей има за какво да се извинява на папата , а обратно-той има да прощава.

- Как се роди идеята да се създаде Комитет и започнат действия за покана на папата. Възникнаха  ли проблеми  при неговата  работа?
-Папата получи поканата  от държавата , но Светият синод на нашата църква не пожела да изпрати покана.Тогава със Соломон Паси решихме да го поканим  от името на народа ни.Аз станах председател на комитета.  

Дадох идея да направим  бланка на покана , която да се публикува във в. „24 часа " и хората да я попълват  и  изпращат. Много бързо натрупахме в чували над 200 хиляди покани.

Бяхме много въодушевени. И все пак се изненадахме от бързия отговор, че поканата ни е приета.Тогава Комитетът  ни прерасна в Комитет за посрещането...

Имаше противници на идеята за това посещение. Те по-скоро прогнозираха, че това е неосъществимо или че папата няма да оправдае  България за атентата , на което ние разчитахме.

Велислава Дърева бе наостршла перото си и ни посвети цели две страници в "Дума" обиждаше ни с какви ли не епитети. След успеха на цялото посещение тя ми се извини устно , но не и публично.

- Какво си спомняте от това посещение от реакцията на хората, с коите се е срещал високопоставения гост?
- Започнахме да снимаме филм  за католиците в България още преди пристигането на папата. Бях много впечатлен колко силна социална политика провеждат католическите отци.

Те се грижеха за децата още от тяхното раждане , следяха за учението им , играеха на футбол с тях. Не мога да опиша сцената в Пловдив , където папата се срещна с младите католици.

Те му се радваха като на рокзвезда,пееха заедно с него , изживяваха го като най-голямото събитие  в живота си. Завиждах им. Сравнението с нашата църква никак не ме  радваше.



Ние обаче се отсрамихме с прекрасния концерт, който дадохме в негова чест в НДК и на който аз бях водещ.

Когато заведох до него Йордан Радичков , папата на нашата литература, усетих как великият писател трепереше от вълнение.Не мога да опиша и сцената при неговото заминаване  от летището в Пловдив.

Когато той ни махна и тръгна към самолета , имах чувството ,че се разделяме с един много добър старец , който  ни е благословил и си замина в небето.Тази среща ме беляза за цял живот.

- Кое е най-важното, което чухме от него през тези дни. Сложен ли бе край на съмнението за българската следа, която за съжаление, през годините бе подхранвана и от нашите  политици?
- Знаете , че при посещението си при президента папата изрече , че никога не е вярвал в българското участие в атентата.Това беше по-важно и от присъдата на процеса в Рим , където Антонов бе освободен по липса на доказателства.

Има съществена разлика , нали!

Освен това при тържеството при паметника на Кирил и Методий пред Националната библиотека той даде историческа оценка на приноса на България за европейската култура.

За нас беше истински шанс , че папата успя да дойде в България ,защото не след дълго той ни напусна.

Интервю на Исак Гозес