Ген. Мутафчийски сподели за най-голямото си лично притеснение и ужаса К-19
Шефът на щаба съветва българите да не излизат навън, а шефът на ВМА говори и за неочакваната популярност, която го заля
Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски говори в интервю за в. "Телеграф" открито за възникналата ситуация с COVID-19 в цял свят, за мерките в нашата страна, за препоръките към населението, за високия си рейтинг спрямо политиците и кога се очаква пикът на болестта и съответно сваляне на карантината.
- Ген. Мутафчийски, кое е най-важното послание, което искате да достигне до хората в навечерието на Великден?
- Да си останат вкъщи! Това е най-важното послание и няма да се уморя да го повтарям. Нека хората да посрещнат Великден с близките си, там където живеят, а не да се събират на други места. Предстои един от най-големите християнски празници, в България има традиция цели семейства и фамилии да празнуват заедно, но в този момент това наистина не е разумно.
- Вие самият вярващ ли сте?
- Да, вярващ съм. Възпитан съм в християнско семейство, кръстен съм. Много добре си спомням как баба ми ме водеше за ръка и ме кръсти. Бях на 5 години, но си го спомням и до днес.
- А спомняте ли си как се почувствахте, когато бяха потвърдени първите случаи на коронавирус в България?
- Ужасно. От създаването на щаба до първия случай, който беше на 8 март, няма да го забравя, ние много активно търсехме положителни проби. И с всеки изминал ден нетърпението ни ставаше все по-голямо. Очаквахме го, знаехме че ще се случи, но дълго време търсехме.
Нашият молекулярен вирусолог доц. Методи Кунчев накрая дори казваше „За съжаление, господин генерал, и днес нямаме нито един положителен“. И аз се чудех какво ми говори, как за съжаление, Слава Богу, че нямаме. Но около нас непрекъснато се появяваха случаи и ни беше ясно, че ние няма да сме остров на блаженството.
- Спират ли ви хора, когато ви срещат и какво Ви казват?
- Спират ме много често, най-вече за да изкажат подкрепа. Аз предпочитам да бъда инкогнито, но в същото време това ми действа много успокоително, защото човек понякога се разколебава, че има разбиране към това, което прави.
И ми става приятно, че хората, които ме спират осъзнават сериозността на положението и това, че трябва да има мерки, независимо дали те ни причиняват неудобство, или не. Това е един барометър.
- Всъщност тези рейтинги са сравняване на ябълки с круши, защото сравняват политици с мен. Аз не съм политик и нямам място в тези рейтинги. Много социолози при представянето на такива резултати коректно обясняват, че това не е точно така, както изглежда.
Просто този човек има конкретна работа, която хората одобряват, но това не означава, че ако се направи такова политическо проучване, нещата ще бъдат такива. Аз смятам, че не бива да се смесват двете неща. От 30 години съм доктор и много добре знам как пациент, когато е в зависимо положение, когато го лекувам, той е готов да ми даде и най-високия рейтинг.
Защото цялата му надежда е насочена към това, което правя. И един месец след това, може вече да нямам толкова висок рейтинг в неговите очи, въпреки че лечението му е преминало успешно.
- Да, но и във „Фейсбук“ си имате армия от фенове. Това как ви кара да се чувствате?
- Кара ме да се чувствам много притеснен и да внимавам какво говоря, въпреки че не винаги го правя. Всъщност единствената ми сила е, че се опитвам да бъда максимално честен с хората и никога да не злоупотребявам с тяхното внимание. А това беше и една от основните заръки на премиера, когато щабът беше създаден – да бъдем откровени с хората.
Защото България е малка държава, тук нищо не може да остане скрито. Каквото и да се каже, то търпи проверка. Аз така работя – винаги проверявам какво ми се казва. Това ме кара да бъда винаги нащрек когато говоря, но и да съм напълно откровен.
Не знаех, че има такива групи, защото аз самият нямам „Фейсбук“. От МВР ме предупредиха, че има много профили с моето име, попитаха ме кой е истинският, за да изтрият останалите.
- България е за пример в цяла Европа благодарение на навременните мерки, които щабът предприе. Трудно ли убедихте премиера и кабинета да застанат до вас и да ги въведат, при положение, че първоначално обществото роптаеше?
- Премиерът беше абсолютно убеден, че трябва да се вземат решителни и за съжаление непопулярни мерки. За да продължа да бъда откровен, министрите бяха много резервирани. Споделиха своите опасения, всеки в своя ресор отчете колко пагубни могат да бъдат последиците на физическото и социално дистанциране – затваряне на заведения, хотели.
Всъщност в България това е затворено, както и училищата и детските градини. Друго не. Когато говорим за разрухата в икономиката – нито един завод не е затворен, но икономиката в цял свят е в рецесия и това неизменно ни се отразява.
Което обаче не произтича от нашите решения, защото дори и да не бяхме затворили ресторанти и хотели, вие смятате ли, че някой разумен човек ще ги посети в това време? Аз мисля, че не. И затова, в крайна сметка след един бурен Министерски съвет, решението беше взето.
- Всъщност едно от най-емоционалните ви обръщения бе на 14 март след извънредния брифинг в МС. Тогава заявихте, че към нас се задава епидемия с невиждана ярост и не е време за купон. Какво бихте добавили към днешна дата?
- Тази ярост до момента е смирена към нас, докато навсякъде в света, виждате какъв катаклизъм е това. В новата история на човечеството след Втората световна война, такова бедствие не е имало.
Виждате колко жертви има, колко разбити съдби има, какви са последствията за икономиката. На практика светът е опустошен. Аз непрекъснато съм с притеснение в сърцето си, че това може да ни застигне и нас.
Обезпокоен бях когато видях, че всъщност обществото не осъзнава това. А тази реч беше абсолютно спонтанна. Когато говоря, никога не чета предварително написани неща. Не се подготвям, но знам какво искам да кажа. За мен най-силните неща се казват, когато са казани със сърцето. Надявам се това да е проличало тогава.
Мисля че много хора бяха грабнати и това ги мотивира да спазват тези иначе много досадни за всички ни мерки. Но трябва да ги спазваме.
- Проблемът е, че много бързо ни минава. Това е една типично българска черта – бързо ни минава и започваме да говорим „с куче може, с внуче не може“ и се създават едни спорове – позволено ли е да пресичаме парка, а да го обикаляме... Ние сме царе на изключенията и накрая става така, че правилата стават изключения.
Това не бива да го допускаме. Защото да, България е една от първите държави в своите мерки, но ние следвахме ясните предписания, които бяха издадени от СЗО и CDC Атланта. Единственият доказан до тогава, а за съжаление и сега, метод за овладяване на такава ситуация, е физическата дистанция.
В Европа има много по-тежки мерки от нашите, но те бяха въведени с голямо закъснение и затова не можаха да се предпазят от тази ярост. При нас мерките бяха предприети по-рано, но режимът е един от най-либералните в Европа. В момента някои страни започват да отпускат част от ограниченията, но това са мерки, които ние изобщо не сме прилагали.
А и засега това намерение само е заявено, но не се е случило, което също е много важно. Защото този начин на говорене е типичен за политиците, аз понеже не съм такъв и не ми е присъщ. Това, което казвам, е това, което мисля, че трябва да се случи сега. И избягвам всякакви коментари за бъдещето.
- Защо?
- Защото установих, че българското общество е много жадно за новини. И когато кажем, че дадено нещо ще се случи след 20 дни, много хора започват да го приемат като случило се и спират да се съобразяват с правилата.
За съжаление натрупах печален опит за нашата народопсихология и съм изключително внимателен. А много неща ми се иска да им кажа – за бъдещите планове, защото всичко това, което се случва в момента е плод на един сценарий, който ние начертахме още със създаването на щаба.
Имахме ясна представа какво ще се случва по трансформиране на здравните заведения, по постепенното снабдяване със защитни средства, по лечебните стратегии. Опитахме се да подготвим здравната система, за да се справим при така наличния ограничен ресурс.
- Ограниченият ресурс, с който разполагаме беше повдиган многократно като сериозен потенциален проблем...
- Да, защото виждате какво се случва в САЩ, във Франция, в Италия и Испания. Това са здравни системи, към които ние се стремяхме.
Има един рейтинг на държавите, който измерва до каква степен са подготвени здравните им системи за такива извънредни ситуации. На първо място са именно САЩ, с над 80% готовност. И начело са същите тези държави, в които сега гори такъв огън и тези системи издъхват.
А ние знаехме, че нашата здравна система ще издъхне и затова трябва до такава степен да снижим заразата, че да може да се справим с ограничените ни възможности. Защото много умни хора се изказаха, как за половин милиард ще тестваме всички и всякакви луксозни идеи за справяне със ситуацията. Това е чудесно, само че нека видим къде се намираме и да стъпим здраво на земята.
- А къде се намираме всъщност?
- Факт е, че ние започнахме с една референтна лаборатория, а в момента имаме 19. Факт е, че в региона страната ни стои много добре и по брой заболели и по брой смъртни случаи. Като погледнете статистиките за Румъния, Турция, Сърбия, Македония, Гърция, мисля че нещата са ясни.
Сравнявайки се с останалите европейски страни, също поддържаме много добро ниво. И това, което нашите опоненти се опитват да изкарат, че резултатите ни са такива, защото тестваме много малко хора – да, но ако не сме намерили 10 000 души, от тях поне 2000 ще заболеят тежко и едва ли ще останат скрити вкъщи, а 200 ще загинат. Това няма как да го скрием.
- Към момента обаче цифрите са достатъчно красноречиви. Гордеете ли се с постигнатите резултати?
- Още е много рано. Гордея се, че не пренатоварихме системата, за да могат моите колеги да работят нормално. Защото те са големите герои.
Докато ние говорим, хора се крият по градинките и междублоковите пространства, лъжат полицаите на КПП-та, разтягат локуми във „Фейсбук“, а всъщност има едни хора, които не се прибират вкъщи, облечени са в скафандри, работят така по 12 часа, което е унищожително и го правят всеки ден. И като се сетя до къде стигнахме – същите тези хора да излизат и да ръкопляскат на другите, че си седят вкъщи. Такова нещо няма никъде по света.
- Прави впечатление, че понякога се дразните на неуместни въпроси. Кое ви ядосва повече – това че много често се налага да повтаряте едно и също или това, че има хора, които все още не разбират сериозността на положението?
- На един от първите брифинги аз заявих, че няма да се уморя да повтарям важните неща. И сега няма да се уморя да кажа как трябва да си мием ръцете, да пазим близките си, да спазваме дистанция.
Това са неща, които няма да спра да повтарям. Дразня се на неадекватни въпроси, но се старая да проявявам разбиране, защото хората имат различни интереси.
Истината е, че повечето питания са добронамерени и аз съм изключително благодарен, защото ако медиите не отразявахте всички наши послания, така както са изречени и не излъчвахте репортажите от случващото се на Запад, нашата работа е обречена на абсолютен неуспех.
- Вие седите на най-горещия стол в момента. Какво ви коства това в личен план, успявате ли да си починете?
- Не знам защо всички решават, че като се прибера вкъщи към 19 ч. е удобното време да ми звъннат, защото съм по-свободен и да ме питат нещо.
Тъкмо да седна да хапна и започва да ми звъни телефонът с поредната порция от нескончаеми разговори. Със сигурност ситуацията доведе до голямо ощетяване на моето семейство, но те спазват много строго карантината. Почти не се виждам с моите синове.
Единият се върна от Германия – не беше заразен, но попадна под задължителната карантина, като под мое давление беше изолиран 16 дни. Видяхме се след като изтече. Притеснявах се, разбира се, но беше безотговорно да се видим преди това. Все пак аз всеки ден се срещам с премиера, с министри, с колегите си, непрекъснато работя.
Иначе се чуваме ежедневно. С другия ми син също, той работи от вкъщи. Аз пък си изнесох столчетата на терасата, за да мога да гледам дърветата и природата. Всички спазваме желязна карантина.
- Бил сте на мисии в Ирак и Афганистан в реални бойни действия. Много хора определиха борбата с коронавируса като война. Вие съгласен ли сте?
- И е, и не е. На война е ясен врагът и всички усилия са съсредоточени върху това да опазиш живота на войниците, защото това е основният принцип на военната хирургия. Там се работи в един напрегнат порядък и не можеш да потънеш в рутина. Винаги има напрежение. Тази война, която сега се води тук е на няколко фронта.
Първо е коронавирусът. След това са някои несериозни медии, които организират една много злостна кампания против работата на щаба, включително стигайки до такива абсурдни твърдения, че няма епидемия, че това е една измислица, начин за контролиране на обществото.
Преди дни получих есемес от един от най-добрите ми приятели, който живее вече 22 години в Щатите. Той е биолог в Университета „Дюк“. Искате ли да ви го прочета?
- Да.
- Ето, в 07,04 ч. ми го е изпратил. При него е осем часа назад, значи тъкмо е лягал. „Тревожно ми е за теб. Гледам новините и не виждам и следа от смирение. Всеки срещу всеки. Чак пък толкоз силно да се мразим не очаквах. Ще се радвам да те чуя, когато можеш. Една съседка ми разказа какви са мерките в Париж. Успех ти желая“. Това ми е написал един от най-добрите ми приятели.
- Може би като контрапункт на тази омраза, за първи път в България имаме толкова мащабна дарителска кампания...
- Да, това е доброто, за което мога да говоря без да се притеснявам. Макар, че и тук ще се намерят хейтъри. Истината е, че се разгърна безпрецедентна дарителска кампания.
Хора, които са оплюти в обществото и едва ли не демонизирани, се оказаха едни от най-щедрите в съвременното време. Когато има нужда да се подкрепят болниците, персонала, обществото, те бяха тук. Това е мерилото за човечността ни. Това са примерите.
Богатите хора, които имат възможности бяха много щедри към обществото в този критичен момент. Но и хора като 80-годишната баба Надие, която дари пенсията си за болницата в Исперих. Представяте ли си какво нещо е това?
- Казахте, че в началото сте знаели почти поименно всеки заразен пациент. Какво е усещането да отговаряте за толкова много съдби?
- Усещането е непрекъснато главоболие. Физическо главоболие.
Да бъдеш докрай мобилизиран, да бъдеш максимално запознат, защото това се очаква от теб, да можеш да помогнеш. Но става все по-трудно да се проследяват отделните истории, още повече при появата на огнища, където се изисква изключително повишено внимание. Защото е по-добре ние да ги съобщаваме, отколкото да се разнасят по медиите и обществото да ги сочи с пръст, а това е едно от най-тежките неща.
Стигматизация на цели социални групи, на отделни общности и хора - това е изключително вредно. Ние имаме ясно разбиране кои са точките, в които може да се пробие карантината, да се натрупат случаи и ги наблюдаваме непрекъснато. Инструктирани са и РЗИ, и полицията, и шефовете на болници, но без да се съсредоточава общественото внимание там. Защото хората в момента са много изнервени, аз ги разбирам, но това много лесно може да прелее в грозни процеси.
- Според световните прогнози пикът на болестта у нас ще е още този месец. Прогнозите на БАН обаче сочат, че реалистичният сценарий за България е пик в края на юни. Смятате ли, че ако тази ситуация продължи до лятото, ще удържим контрола?
- Всъщност никой не знае до кога ще продължи тази ситуация. И това е най-неприятното. Най-вероятно, докато светът не намери ваксина или сигурно лекарство, което да повлияе на тази епидемия, ще трябва да свикнем да живеем с нея.
Другото тревожно е, че преболедувал тази болест, не е ясно какъв имунитет изгражда. И това е целият контрапункт на т.нар. стаден имунитет. Това е нестандартна ситуация и не може да се решава със стандартни методи. В това съм убеден.
- Знаете ли, аз четох една изключително грозна публикация за България в едно чуждо издание. Беше писана още в началото на епидемията, когато имахме малко над 20 случая. Там ни сравняваха с Колумбия, а като контрапункт даваха за пример Сингапур.
Аз и колегите ми от щаба много внимателно наблюдавахме случващото се именно в Сингапур, защото болезнено се нуждаем от добри примери и практики, от насоки и трябва да гледаме към държавите, които минаха по този път как се справят с нещата.
И в един момент се доби впечатление, че в Сингапур проблемите са решени, а само преди няколко дни бях като попарен с гореща вода от този бум, който те регистрират.
За един ден бяха отчетени 384 случая при положение, че до тогава общият брой на заразените беше малко над 2000. И това, след като ние ги обявихме като еталон за справяне с епидемията. Там през последния месец не се говореше дори, че има нещо тревожно. И изведнъж – бам! Това е страшно според мен.
- А какво ни показва случващото се там?
- Показва ни, че явно всеки метод има своите недостатъци, че може би прибързано се отпускат някои мерки. Явно светът се клатушка и не може да намери все още верния път. И затова много се изненадвам на мои колеги и не само колеги, които излизат и говорят така, сякаш всичко им е ясно. Но всъщност от тях не зависи нищо.
Това е голяма разлика. Това е горещият стол, за който ме попитахте. Ако аз и колегите ми от щаба издадем грешни препоръки, ние носим отговорност. И това е смазваща отговорност. Защото след време може да излезе някой и да каже „Умряха толкова хора заради вас, защото не сте си свършили работата“. От тук идва голямата разлика в начина на говорене.
- Вие лично как ще прекарате предстоящите празници?
-За пръв път съпругата ми ще меси козунаци и аз ще бъда ангажиран в тази дейност. (смее се) Даже мислех да го препоръчам на един от брифингите – сега е времето на домакините, които никога не са се пробвали, да направят един козунак. Било трудно между другото и отговорно.
Аз ще прекарам празниците вкъщи, разбира се, в много тесен кръг. Няма да се събирам с брат ми и с родителите ми, както е било по традиция досега. Моите родители ще бъдат абсолютно сами, брат ми ще бъде със своето семейство, ще се чуем по телефона и ще си кажем „Христос Воскресе“. Не е време за сбирки!